Протестираме. Бунтуваме се. Крещим. Всеки ден. И в дъжд, и в адски пек. Твърди сме, постоянстваме в отстояването на нашето суверенно човешко право на бунт и съпротива против безобразията. И против мизерниците, които се гаврят с нас. Но даваме ли си сметка какво означава това, какъв е неговият точен екзистенциален смисъл? Ето върху това ми се ще да поразсъждавам в тази ранна утрин. Позволете ми да кажа какво мисля, как аз виждам нещата.
Бунтът е израз на съпротива срещу абсурдната действителност, в която сме поставени. Небунтуващият се човек е човек-роб, сиреч, нечовек. Само бунтуващите се са човечни - благодарение на пристрастеността си към свободата. те са влюбени в нея. Така и подобава. да си човек означава да си свободен. Достойнството има за свой извор свободата. Недостойно е да си примиряваш, стискайки зъби. Бунтувай се - и ще се очовечиш!
Нашият бунт показва, че силно копнеем за нещо най-истинско, вдъхновено, мамещо в далечината. Сякаш почнахме - и то открито, а не тихичко! - да ненавиждаме пошлостта във всичките й форми и изяви. Искаме да живеем достойно. И не се срамуваме да заявим това; напротив, крещим го с пълен глас по площадите и улиците. Обичаме свободата. И не сме склонни да се отказваме от нея. Готови сме да се борим за свещеното право да бъдем човеци в истинския смисъл. Искаме да не ни пречат да се развиваме като личности. Щото "условията" са унизителни, те именно подтикват младите към една възможност: да бягат оттук, да се спасяват кой как може. Проклинаме угнетителите си. Тия, дето искат да дирижират живота ни - и да ни превръщат в зомбита. И им заявяваме открито, че тая повече така няма да бъде. Няма да им позволим да си правят каквото им скимне. Щот ний сме суверенът. И така нататък. Но кое е онова, което обединява всичко изброено, онова, което е негов център? От който произлиза всичко останало. Ето какво включва този "център на живота ни".
Влечение към истинското, към истинските неща - аз така бих дръзнал да нарека този субстанциален, онтологически порив, на който сме почнали да ставаме подвластни. И на който трябва да останем верни докато сме живи. Да, истинското трябва да е онова, което ни задоволява. Само то. Не фалшивото, не ментето, не лъжливото, а само истинското. Ако стане така, че то, истинското, почне да води живота ни, едва тогава и животът ни ще стане истински, какъвто подобава за човека. А до този момент ние самите просто няма как да разполагаме с автентичен, истински, сиреч, достоен живот. Тия неща са прости. Това са азбучни истини. Които обаче сякаш бяхме забравили. И се юрнахме по фалшивите "скъпоценни камъни". По лъскавите стъкълца. Истински важното и ценното го пренебрегнахме. И бяхме наказани за лекомислието си. Платихме си цялата цена. Да и с лихвите свръх това. Всичко в този живот се заплаща. Няма безплатни неща - с които ни съблазняват лъжльовците. И измамниците. Нека повече да не бъдем толкова наивни - и да вървим като стадо след фалшивите си водачи и кумири.
Политиците ни не били каквито трябвало да бъдат. Недоволстваме от тях. Значи вече сме се преситили от неистински, от менте-политиците, които като лакоми скакалци опоскаха държавата и страната ни. Крадоха като за последно. Демокрацията ни не била каквато трябва да бъде, на била истинска. Нашата млада и непрокопсала демокрация била също така едно менте. Допуснахме да стане такова, да бъде подменена с непълноценен заместител: олигархично-мафиотския рай. Пълно е какви ли не ментета в живота ни. Пълно е с фалш. Стигнахме дотам, че мнозинството у нас не умее да различава истинското от лъжливото, истинското от ментето. Тия нещастни хора се възхищават от ментета, а тъкмо от истинското се отвращават. И го презират, и го мразят, и го ненавиждат. Мразят истинското, обичат фалшивото - е как народ, в който повечето от хората са овладени от такава онтологическа безпомошност-извратеност, може да си уреди достоен, доволен живот?! Никога не може да се случи това! Това може да стане само когато имаме мъжеството и доблестта да се обърнем към истинското - и презрем фалшивото. Когато се погнусим от лъжливостите, в които сега съществуваме - и в които сме потопени до шия, рискувайки да се удавим в тях. Море от фалшивости, от лъжи, от ментета - това е тресавището, в което сме затънали. Там явно ни е проблемът. Мразим истинското, отдали сме се на лъжливото. Правим всичко наопаки. А така наистина не може да се живее. Да, повече така не може да се живее. Това поне разбрахме ли го?!
Навсякъде у нас триумфират неистинските неща, хора, "културни творения". Лъжците у нас просперират като никъде другаде в света. Измамниците си я имат Българията като свой рай. Навсякъде по света, във всяка държава, предполага се, има мафия, у нас мафията си има държава. Държавата у нас е на мафията, държавата у нас не е на нас, на гражданите, на хората, не на нас, на народа. Допуснахме да ни окрадат - те го наричат "присвояване", не кражба, имам предвид теориите и практиките на патологичните крадци, комунистите! - та допуснахме да ни окрадат всичко: държава, власт, достойнство, живот, всичко! Те ще живеят, ний ще вегетираме. В мизерия. Във вечна бедност. Във вечни унижения. Във вечна зависимост от Майката-държава, която ни лъже, че на всеки по нещичко ще даде. За всеки щяла да се погрижи. Ето, тока намалиха с пет лева; леле, каква грижа?! Падайте на колене, неблагодарници! А вий протестирате срещу нас, ваште оправители, тъй ли? А лобут искате ли?!
Налице е страшна, бих казал даже фатална, съдбовна потребност да извършим кардинален завой: от лъжливото към истинското. Трябва да почнем да залагаме само на истинските неща. Нима не разбрахме, че с тарикатлъци повече не може да се живее?! Все с далавери се опитваме да живеем. Не става така. Има ли смисъл постоянно да гледаме как да прецакаме ближния?! А той пък нас да прецака? Е, и какво постигаме с това?! Какъв е смисълът? Ама такъв: всички сме прецакани. Нека да направим така, че тия, дето ни прецакваха толкова години - 45 години комунизъм и после още 23 години "демокрация"! - най-после сами да се окажат силно прецакани. Да ги отстраним завинаги от възможността да ни прецакват, да ни лъжат, да ни грабят. Да ги държим завинаги далеч от властта. И тях да принудим да се захванат с нещо по-истинско. Нека зачеркнем професията "измамник" от списъка на най-престижните професии у нас. И професията професионален лъжльо. Не знам дали сте забелязали, но у нас масово, поголовно се лъже. Лъжат в унес всички: журналисти, адвокати, "културтрегери", нравствените ни проповедници, не знам дали сте забелязали, особено силно обичат да лъжат, даже духовниците ни лъжат, учените лъжат, всичко се е юрнало да живее с тарикатлъци и далавери. Пълно е сред учените ни с псевдоучени, които при това да на най-важните постове - така се размножават и мултиплицират, че комай нищо истинско в тая сфера не остана?! Или ако е останало, то съществува в най-унизителни условия, докато ментетата триумфират и господстват. Навсякъде е така. Образование, култура, стопански живот - навсякъде истинското е унизено, а ментаджийското е на почит. Всичко е така у нас. А трябва да е наопаки. Ето затова нищо не върви у нас и няма как да провърви.
Поврат към истинското, към истинските неща - оттук трябва да тръгнем в голямата промяна, която ни е нужна. Само когато почнем да залагаме на истински, а не не фалшиви неща, едва тогава ще почнем да просперираме. Да, на истинските неща единствено трябва да се залага. Този е пътят. Там е спасението. Нямаме друг избор. За всичко друго имаме свобода, само по този пункт нямаме. Истината е безалтернативна - ако искаш да живееш истински, пълноценно. Ако искаш да живееш като скот - пожалуйста, избери си тарикатлъците и лъжите! Временно може и да успяваш, ала в крайна сметка пак ти ще бъдеш истински прецакания. "Учи, мама, за да не работиш!" - това помните ли го? Лъжи, мама, за да се уредиш в живота. "Тъпчи, за да не те тъпчат!", "Чрез нахалство - към прогрес!" - вий лично проповядвате ли тия свети български истини на децата си? Нима ще допуснете ваште собствени деца да вярват в честността - и да станат мухльовци?! Леле, има ли толкова безотговорни родители в тоя наш скапан живот? А защо ли ни е така скапан животът? Може би нещо най-фундаментално и азначално сме го объркали съвсем?!Младите да не учат за оценка и за късчето хартия, наречено диплома, както е сега, а да учат за знания, за способности, да заживеят със съзнанието, че в образованието развиват най-ценното, което имат: собствената личност. Ето това е истинското нещо, на което си струва да се заложи. Всичко друго е невярно. Сфанахте ли за какво апелирам? Аман от тарикатлъци, стига далавери - искаме вече само истински неща! Истински политици искаме, които разбират, че автентичната политика е служене на народностния живот чрез пълното пренебрегване на всяка мисъл за собствена изгода и облага. У нас, знайно е, се мисли до този момент таман наопаки: политиката била най-доходен начин за уреждане в живота. И затова всичко живо пъпли със светнал от алчност поглед към "политическо служене".
Ако имахме в тия 23 години един-двама истински политици със съзнание за мисия - разтерзахме ги! Ето, и Костов се видя пишман че е направил нещо добро за тази страна - и за този неблагодарен народ. Други пък в това време ги носихме на ръце: Царо, Боко, Воленча, кой ли не. Щот са ментета - тях много ги обич(х)ме! И, респективно, мразим всичко истинско. Костов мразим, от Яне се възторгват. Щот мазно лъже. Който ни казва истината е ненавистен за "народните маси". Който пък ни призовава да заживеем с истината - него ли пък как ще намразим?! Как така ще се откажем от лесното и лъжливото?! Да не сме улави да заживеем с истинското - та с него се живее така трудно?! От истината боли. Мухльовци ний не щем да бъдем! А лъжите са така сладки, прелестно съблазнителни... ех, живот! Гарсон, дай още една ракия!
Това е. Комай казах всичко, което исках да споделя с вас тази сутрин. От много време ми се върти в ума тая мисъл: ще се спасим едва когато привикнем да залагаме само на истинските неща! Когато истината почнем да е предпочитаме пред лъжата, измамата, далаверата, ментето, фалшиментото. Когато намерим у себе си духовни и нравствени сили да се преродим, да се изскубнем от блатото, в което затъваме не от вчера. А от векове. Когато победим тоя проклет нашенски манталитет, заради който живеем като роби и слуги, а не като достойни и свободни човеци. Когато разберем, че самият живот няма как да надхитрим. Когато престанем с дребнавото хитруване. С шикалкавенето на дребно. Когато почнем да залагаме на все такива най-възвишени и светли неща: истина, добро, красота, святост. Ще се спасим едва когато почнем да залагаме на истинското - и когато презрем собствената си склонност да се прекланяме пред ментетата...
Сиреч, когато презрем собствения си и така подъл, също така и коварен материалистически манталитет. Там ни е проблемът, а именно: че не разбираме, че не дооценяваме духовната, идеалната константа на живота, от която зависи всичко. Човекът по идея е духовно същество. А не скот. Не и животно. Не слушайте чалга-светците, които ви убеждават в противното. Длъжни сме да бъдем човеци, не скотове. Длъжни сме да освободим себе си от самите себе си. Едва тогава ще ни потръгне. Ще почне да ни върви. Длъжни сме да устроим бунт на самите себе си срещу себе си. Длъжни сме да се погнусим от себе си. Когато тази истина е крайно време да се разбере и из наште печални български предели, едва тогава животът у нас ще почне да става същински празник...
Да, тази истина трябва да възтържествува един ден и у Нашенско. Аз продължавам да живея с вярата, че това е възможно. А вие, а вам какво се струва по този въпрос - вий какво мислите?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар