Истината ни прави свободни

вторник, 2 юли 2013 г.

Разсъждение за доматите, снабдено с нещо като философска притча за кучетата - и за кучките

Днес решавам да пиша за... доматите и за... кучетата. Не, не за бездомните кучета ще пиша, ще разберете за кои; за едни по-интересни кучета ще пиша. За едни човешки, екзистенциални кучета искам да кажа нещичко. Искам да разкажа нещо за тях, нещо, което прилича на нещо като притча. Философска притча. А за доматите... прочее, да започвам, направо да кажа за какво става дума, без да го усуквам повече.

Минавам тия дни с колата си покрай борсата за зеленчуци, намираща се на края на село Лозен, Пазарджишко. Зад самата борса са градините, където растат доматите. Няма никакви разходи за транспорт. Цените - по-високи от тия, дето са на пазара в Пловдив. При това всички търговци (някои от тях може и да са производители) са се наговорили и навсякъде цената е все една и съща, личи си по етикетчетата, при това е доста висока. Минавам покрай редицата, гледам, никой не ме подканя да си купя. Гледат ми сеира. И чакат да видят колко ми е акъла - и дали ще мине номера им при мен. Правят си тест за интелигентност с мен, пустите му селски търговци; доста са хитри и нагли обаче. Най-накрая моя милост се пали и казвам на последния изнудвач: "Абе при вас цената е по-висока даже от тая на пазара в Пловдив бе!", а той ми отвръща: "Ами иди си купи домати тогава от пазара в Пловдив!"; "Ще ида, а пък вий сами си яжте доматите!" - тъй завърши нашият разговор. Разбира се, нищо не купих. Чудно ми е обаче как става така, че вчера си купих две кила домати, докарани чак от Полша, които са три пъти по-евтини от тия, които човек може да намери на борсата в село Лозен, Пазарджишко! Някой ако може да ми разнищи тая загадка, ще му бъда много благодарен.

На пазара в Пловдив - аз съм му чест посетител, имам предвид пазара в моя район, район Тракия - историята пък е друга. Това е най-скъпият пазар в града, тук цените са най-високите. Просто има десетина търговци, които са се наговорили да дерат кожата на горкия потребител. На тоя, на когото не се пътува до центъра: там пазарите са значително по-богати и цените са доста по-ниски. Там пазарите си заслужават името "пазар". Това в Тракия е място, където са се събрали група изнудвачи, никакви търговци не са. Търговията е създала съвременния свят, такъв, какъвто е, у нас, в нашенския див "капитализъм", това, което е наречено "търговия", се опитва да погребе тоя пусти "капитализъм". Когато се съедини комунистически манталитет с... "пазар", се получава мафия. И терор над потребителя. Ето какво имам предвид.

Както и да е. Да кажа нещичко за наблюденията си за изнудването на тракийския "пазар". На "пазара" в квартал Тракия в Пловдив. Значи търговците дремят по цял ден и чакат жертвите си; турили са най-високите цени. Кварталът е голям, казват, че бил вече 80 000 жители, знам ли, от тях все ще се намерят нужните балъци, които да изкупят скъпите и прескъпи домати, краставици, дини и прочие. Да, ама изнудването е толкова яко, че явно трудно се намират чак толкова балъци. И стоката на тия апаши, наричащи се "търговци", залежава. Доматите, като стоят дни наред, омекват, а краставиците стават гъвкави като че ли са от гума, от мек силикон. Фащаш краставицата за единия й край и тя се огъва. Това обаче не смущава търговеца. Той предпочита да хвърли в края на краищата стоката във казана за боклук, но да не намали цената. Знам ли, ако я намали, другите търговци могат да го набият, че е почнал да ги конкурира "нелоялно"; не знам дали сте забелязали, на нашенските пазари, за разлика от пазарите в целия свят, няма конкуренция. Тя, конкуренцията, тук е забранена. Тук има картел и мафия. Тук потребителят, купувачът, е хванат за гушата: купувай или мри, този е девизът тук! Е, моя милост не обича да го изнудват. Аз не се поддавам на изнудване. Отивам в някой хипермаркет и си купувам каквото ми трябва. Ето, вчера си купих домати от Полша. Три пъти по-евтини от доматите на борсата в село Лозен, която се намира току-до зеленчуковите градини.

Как става така, че полският производител успява да спечели мен, бедният български интелектуалец, намирайки се на хиляди километри от мен, и имайки такива разходи за транспорт, и то да ме спечели както с цена, така и с качество - ето нещо, над което трябва да се замислят българските... изнудвачи, наричащи се търговци и също така производители. Щото и производителите не са цвете за мирисане: искат да се забрани вноса на чужди домати, та българският потребител да бъде хванат за гушата и да купува само наши, родни, патриотични домати, които са скъпи и прескъпи! Е, тая няма да стане.

Защото има свободен пазар. В него ще оцелее този, който има не само акъл, но и има известен морал. Да мрат изнудвачите, аз така викам, щото са неадекватни към условията. Не ща да ме изнудват, дори и патриотизма не е нещо, с което могат да ме подкупят. Щом не могат да се възползват от предимствата си на тукашни, български производители (а те имат ред предимства, от които обаче не се възползват, ако се възползваха, с лекота биха победили чуждите производители и търговци!), щом са се юрнали към пустото лесно забогатяване за сметка съдирането на кожата на потребителя, нека да мрат. Всеки ще си получи заслуженото, пазарът поставя всеки на мястото му. С хитруване и изнудване работите не стават. Трябва да се играе честно. Който играе честно, ще бъде възнаграден. Пазарът е най-великото изобретение на цивилизацията.

Ще каже някой: вносните домати да "ГМО", яж вносни домати и мри, ний ще си ядем скъпи и прескъпи български домати, щот само те не са "ГМО". Ами яжте си. Аз от такива плашила като туй "ГМО" не се плаша. И не вярвам нашите домати да са чак толкова натурални, колкото ги пишете. При това вече не са и вкусни българските домати - но това вече е друга тема. Не мога да разбера как доматите в градината на майка ми са така вкусни, а тия на пазара - не са. Твърди са като... кютуци. Ето, турски домати и дори полски, оказва се, са по-вкусни. Миришат на домат. Наште вече на нищо не миришат. Както и да е. Стига за тия пусти домати. Да мина сега към кучетата.

Ще бъда съвсем кратък, за да не стане дълго. Нямам предвид бродещите кучета. А ми се ще да разкажа нещо като притча за едни други кучета - човешки кучета. И кучки. Не може без кучки. Ето тая притча. Философска притча.

Представи си, че си тръгнал по крайно важна работа някъде. Облякъл си се с костюм, лъснал си обущата, искаш да се представиш добре, работата ти наистина е важна. Съдбовно важна. Примерно, да речем, тръгнал си на интервю за работа. Или за среща с любимата - решил си да й предлагаш женитба. Каквото си искате си представете. Значи вървиш, замечтан и омаян от блянове за бъдещето, и изведнъж... те напада куче! Или кучка, все едно. Зъби ти се, джафка пустото му куче. Ти какво ще направиш: ще се захванеш да се бориш с кучето - или ще го отминеш с презрение, даже и без да го погледнеш?!

Разумното е да отминеш пустото куче, не дразнейки го изобщо. Щото а го раздразниш, а то разбере, че му обръщаш внимание, ще ти се озъби повече. И после може да стане една, която не е за разправяне. Представи си, ти вземеш пръчка, шибнеш пустото куче, то жално изквичи, квиченето му дава сигнал на цяла една сюрия бродещи кучета, те идват, наобикалят те, ти почваш да се биеш смело с тях, те почват да те ръфат, ще ти разкъсат хубавия костюм, ще откъснат някоя и друга мръвка от теб, ще стане така, че в един момент съвсем ще забравиш за важната работа, по която уж беше тръгнал. Тия пусти кучета и кучки могат да ти съсипят кариерата и живота даже. Но и ти си си виновен: щото си им обърнал неподобаващо внимание. Не заслужават чак толкова голямо внимание пустите кучета и кучки, които срещаме в живота си. Те трябва да бъдат отминавани с презрение. Обърнеш ли им внимание, си загубен. Тъпа работа. Заради едни кучета и кучки ще пропаднеш даже. И ще забравиш за истински важното, за което се беше отправил на път. Сфащате ли сега за какво се отнася моята притча? Схващате ли за какво намеквам?!

И сред хората около нас има такива, които са нещо като кучета и, респективно - кучки (когато са от женския пол). Зли и долни, ръмжат, лаят, зъбят се, беснеят, треперят от ярост, искат да те захапят, искат да те отклонят от истински важното в живота ти, губят ти времето с простотии, отклоняват те от истински същественото и значимото - нали се сещате за какво намеквам?! Сещате се, как да не се сещате. Не е възможно да не сте срещали в живота си още такива човешки кучета и кучки. Пълно е с такива. И ти ще бъдеш пълен глупак ако почнеш да се занимаваш с тях, да водиш епични битки, в които, разбира се, кучетата и кучките ще победят, а пък ти ще бъдеш здравата наръфан, ще загубиш много мръвки, ще издерат костюмите ти, нищо чудно даже някое по-яко и агресивно куче да ти скочи на врата и да те захапе там - и край, свърши твоята, като едното нищо ще ти гризне вената. И стой па се дръж после! Ще загинеш в борбите с тия долни кучета и кучки, ще умреш мърцина, а не бива така. Много е глупаво. Нали признавате, че е крайно глупаво човек вместо да си върши истински важната работа, за която е роден, и да постига своите успехи, да се захване да се занимава с такива зли кучета и кучки. Откъде-накъде аз да се занимавам с тия кучета и кучки, това моя работа ли е? Има си кучкари за тая работа, нека те да се занимават. Да, ама кои са кучкарите за тия побеснели кучета и кучки, които срещаме по своите житейски и професионални пътища?

Е, тук вече работата става значително по-сложна. Ако никой не се занимава с пустите му кечета и кучки, те почват да вилнеят и са вече заплаха за всеки. И тогава някой Марко Тотев (или Дон Кихот) като мен, вместо да си гледа работата, запретва ръкави и почва да се бори с кучетата - и, респективно, с кучките. И животецът си му отива в безкрайни безнадеждни битки. Ще го оръфат пустите му кучета и кучки отвсякъде, безпощадно ще впиват зъби в месата му - докато погине. И ще погине мърцина. Аз, примерно, вече се изморих да се боря с разните му там кучета и, респективно, кучки. Дали да не взема да дезертирам от тая борба? Май е време да дезертирам, а?

Не знам. Трудна работа. Ако човек гледа само себе си, своя интерес, изобщо няма да се занимава с тия пусти кучета и кучки. Ще ги отбягва, а най-добре да се сприятели с тях, да почне да им се подмазва, нали ме разбирате за какво говоря? Иска се срещу кучетата да имаш адекватен подход. И най-злите, предполагам, се поддават на опитомяване. И на дресировка. Трябва да станеш дресьор на разните му там зли кучета и кучки. Нали човекът все пак превъзхожда кучето по ум и разум особено? Да, ама ето, даже и великият Сократ е станал жертва на такива кучета. За Христос да не говорим. Трудна работа е тази. Трудна и за моменти - безнадеждна. Особено за страни като нашата. В която бродещите по улицата кучета са най-малкия ни проблем.

Щото има други, вилнеещи човешки глутници, които са къде-къде по-опасни и жестоки. Като едното нищо ще те схрускат. Затуй - по-далеч от тях. Тази ли е умната стратегия по решаването на наченатия екзистенциален кучешки проблем? Вий какво ще кажете, а? Помогнете малко, щото за мен този въпрос е важен. Твърде важен. Съдбовно важен. Ако сте хора, помагайте!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ