Истината ни прави свободни

вторник, 16 юли 2013 г.

Истинските неща в този живот, сред които попада и достойнството, имат силата да надмогнат всички подлости

Все още продължава дискусията по моя публикация, която засегна и един от най-парещите проблеми на българското образование: за директорското всевластие като извор на толкова много злини. Дискусията се върти около този център, ето какво си казахме ний, събеседниците, интересно е да се установи как реагират различните хора:

Diana Iordanova: Интересна мисъл "... та да си клати краката на бюрото и да вреди...". Може би, ако бях на мястото на вашата директорка, щях да стана учител, да си изкарам часовете и да се прибера спокойно у дома, да не мисля за парно, заплати, материална съвременна база, да си спестя сблъсъците с бюрокращината и разни недообмислени закони, нямаше да мисля за климата в колектива и разни други... И бих предложила например на вас, да заемете поста на Директор и да ви гледам как си клатите краката... Не всички директори го правят, г-н Грънчаров...

Poli Rangelova: По обективни причини, които няма да излагам тук, ми е трудно да изчета всичко. Ще коментирам без да съм прочела всичките коментари, което прави възможно да се повторя с някого, за което предварително моля да бъда извинена. В дискусията някъде се казва, че г-н Грънчаров не бива да споделя в общността своите проблеми, понеже били междуличностни и че не му отивала ролята на жертва.

Аз не го възприемам като човек, който се оплаква, нито като жертва. Напротив - възприемам го като човек, който има смелостта да даде гласност на едно недостойно отношение на директор спрямо учител, което според действащата нормативна уредба се счита за нарушение на закона. Ще припомня чл. 40, ал. (5) от ЗНП, който гласи:

"На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо."

Директорът е административен ръководител и като такъв е длъжен да пази доброто име на учителя. Когато достойнството на учителя е накърнено, учителят трябва да огласи проблема и да се защити, както постъпва в случая и г-н Грънчаров.

Да кажеш какво мислиш, считам, че е геройство в днешно време. Хайде, колеги учители, нека се запитаме колко от нас дръзват да кажат истината за директорите си?

Тъй като съм попадала в подобна ситуация, която продължи 5 години, знам отговора на този въпрос. В учителски колектив от 50 човека само четирима дръзнахме да се борим със системата. Колко процента са това? Доколкото мога да смятам - 8 процента.

Борбата беше именно със системата, а не с директора, лишен от всякакви морални задръжки, който вършеше престъпления и дори се гордееше с това. Причината да се допуска такъв директорски произвол не са самите директори, а бюрократичната машина, която стои зад тях, пази ги и отказва да защити учителите.

Г-н Грънчаров, поздравявам Ви за позицията! Каквото и да Ви струва да я защитавате, не се отказвайте! Вярвам, че в крайна сметка, макар и да сте загубили много от битките, Вие ще излезете победител от войната, защото защитавате принципи и идеали, а не търсите лично облагодетелстване.

Konstantina Karaivanova: Страхотно!!! Този господин се превърна в "герой"!?! Търсеше човекът внимание - ами на, получи го... Давайте, уплътнявайте си отпуските със съчувствия... "плюене" на системата, на директори и каквото се сетите друго. Дано обаче се сетите, че хората, които не са учители, четат "великите" мисли и констатации и цъкат с език, или както казва админът: шлякат с очички!!!

Poli Rangelova: Госпожо Караиванова, ако съдя по изобилието от възклицателни знаци във Вашия коментар, доста емоционално приемате различното мнение. Както разбирам, Вие сте в позицията да хвалите системата и поведението на директори, които се подиграват на учителите. Не е трудно човек да се досети, че явно имате лична полза да се запази статуквото.

Konstantina Karaivanova: Наистина съм удивена! Имам не лична полза, а желание да се спазва добрия тон, да се проявява лоялност не към директора в конкретния случай, а към образователната институция. Ама няма как да стане - тук всички се възприемат като репресирани от системата или от прекия си ръководител. Може би трябва да се промени името на групата?

Божкова-Иванова: Мима Поли, колко добре го каза! Преди години и аз попаднах под ударите на бившия ми директор, но с мноооооого по-нисък процент защитници от страна на колегите. Жалко, че страхът не може да се изкорени! Получих 100% защита от родители и приятели. Госпожо Konstantina Karaivanova, не е лошо човек да сподели с колеги своите проблеми и виждания.

Natalia Dimitrova: За мен основният проблем на постта "Директор" е слабата подготовка за водене на дъслгосрочна, устойчива финансова политика и умения за ръководене и развитие на кадри. Причините са различни, примерно... няма традиции за обучение, подготовка и развитие на този тип управленски кадър. А така наречените съвещания на директорите често са форма за насъскване на директорите срещу колективите им, вместо място за обяснения на наредбите и споделяне на положителни опити. Възнаграждението на директорите, съпоставено с отговорностите им, също е минимално. Има и политически назначения, и истерични ръководители, но повечето директори просто са поставени в ситуация на пълен стрес и това води до лоши решения. Ще кажете - ами да не заемат този пост. Сигурно и това е решние, но ще споделя, че за нашето училище, когато обявиха мястото за директор, почти нямаше кандидастващи - двама на брой. Мандатността донякъде е добро решение, но донякъде ще доведе до непрекъснато сменяне на ръководители, които тъкмо са започнали да създават нещо работещо. Трябва добре да се помисли за условията и какво точно искаме като промяна за постта "Директор".

Poli Rangelova: Не се и съмнявам, че е било така, Миме. Само в подобна ситуация човек може истински да опознае колегите си. След всичко изживяно, се научих да приемам хората такива, каквито са. Разбрах, че най-големият конфликт в междучовешките отношения се поражда от истината. Ако ти си неин привърженик, се налага да воюваш за нея, от което следва да си създадеш проблеми и да си спечелиш врагове. Другото е или примиренчество, или угодничество и лицемерие.

Г-жо Караиванова, под "добър тон" Вие изглежда разбирате да се сипят ласкателства към системата и да не се казва лоша дума за директорите дори тогава, когато те вършат нередности, престъпват законите и се държат като хора, които управляват човешки души, а не образователна институция. Името на групата е избрано напълно правилно. Учителите трябва да бъдат точно такива - да казват какво мислят и да не се страхуват от това.

Ирена Иванова: Благодаря ти, Поли, много точна преценка! Не се ли замисляме защо тази тема стана безкрайна и интересна? Аз разбрах защо! Дори само да дадеш кураж на някой, струва си!

Poli Rangelova: Благодаря, Иренка! Съгласна съм с теб, че моралната подкрепа е много важна в този момент - момент, който обаче може да продължи с години. Проблемът е сериозен и тук иде реч за психически тормоз. Ако г-н Грънчаров издържи докрай, Господ ще му помогне и всичко ще си дойде на мястото. Казвам го най-сериозно, на базата на много наблюдения върху различни житейски случаи и техния развой. който може да обясни само с Божията намеса. Такива трудности се дават само на силните духом.

Ангел Грънчаров: Благодаря за разбирането, за подкрепата и за насърчението, наистина много съм Ви благодарен, и на г-жа Рангелова, и на останалите, на всички! Изобщо не се смятам за "герой", нищо героично няма в това, което правя, но пък и презрян страхливец не ща да бъда. Просто човек трябва да постъпва достойно, а ако е учител, който с всичко, с всяка своя дума даже, възпитава младите, да постъпва достойно е просто негов дълг. Така аз разбирам нещата. Аз също съм оптимист. Истинските неща в този живот, сред които попада и достойнството, имат силата да надмогнат и подлостите, и властолюбието, и други такива извратеностти и патологии, с които се срещаме в нашето нелеко всекидневие...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ