Словоизлиянието на един тъжен свободолюбец, който си стои потънал до шия в нашия "тъй ухаен български басейн" - цяло море от нечистотии

Под публикацията със заглавие Предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" от 20 ноември (видеозапис), където поместих записа на последното издание на моето предаване по Пловдивската обществена телевизия се изказаха различни хора, ето какво си казахме, решавам да поместя в отделен постинг техните коментари, щото те, така или иначе, добре представят нравствената и психологическата ситуация, в която сме принудени да съществуваме:

Бивш ученик каза: Уважаеми господин Грънчаров,

Аз съм Ваш бивш ученик, завърших преди три години тета. Искам да споделя с Вас нещо, което ми хрумна докато гледах предаването Ви, докато слушах встъплението Ви по темата. Знаете ли какво оказва се, че ето Вие вече не сте на работа в ПГЕЕ, аз вече не съм ученик в това училище, но понеже почти всеки ден идвам и чета в блога Ви, излиза, че Вие продължавате да сте мой учител! Да, странно е това, но е така, така се получава на практика. Но ми се струва че по същия начин се получава и с всички Ваши ученици, които знаят за блога Ви и го посещават, а това, уверявам Ви, съвсем не са малко хора, аз имам доста приятели и съученици, които също като мен идват и четат Вашия блог. Някои от тях не са били Ваши ученици, но покрай мен и покрай мои съученици и те идват и Ви четат, гледат и слушат. Оказва се, че и уволнението Ви не можа да Ви спре и Вие пак сте наш учител, пак ни преподавате, само че вече ни преподавате "дистанционно", чрез блога си ни изнасяте Вашите уроци. А сега вече и чрез телевизията. Така че тия които искаха да Ви лишат от възможността да учителствате нищо фактически не можаха да постигнат. Вие пак сте си учител, а просто Ви се наложи да смените формата на преподаване. От това нещо могат да се направят доста изводи, но аз ще се въздържа, по вашия маниер, нека всеки сам да си прави изводите, според своята съвест, според съзнанието и според ценностите си.

И какво се получава: учители, които преподават в класните стаи и които никога няма да ги уволнят защото за разлика от Вас те покорно изпълняват всички предписания на началството, тях почти никой не ги слуша даже и в час, учениците умират от скука в часовете им, а ето, Вас идват специално да Ви четат и слушат в блога Ви, нищо че не са задължени, идват да Ви слушат съвсем свободно, по свой избор. И според мен точно това е истинското, Вие на практика показахте, че сте истински учител, че сте учител, който е способен да намери път до всеки свой ученик. Наистина имам информация, че много от учениците, на които доскоро сте преподавал в ПГЕЕ идват и редовно четат блога Ви. Е, директорката Ви уволни, лиши ги от възможността да общуват с Вас, но ето, те идват в блога и пак Ви слушат, Вие пак сте техен учител, уверявам Ви, те много и научават от Вас, щото на моменти се улавям, че имам чувството, че казвате неща, които човек никъде другаде не може да ги чуе или прочете.

Точно и по тази причина следя така редовно блога Ви. Защо Вашите критици, тия, които Ви обявиха за "некадърен" и за "ненормален" не се опитат да направят нещо като Вас, примерно да напишат учебник, да си направят блог? Нека да пишат в него всеки ден, нека да общуват с толкова много хора и то на едно високо ниво, с хора от всякакви възрасти, какво им пречи да направят и те нещо такова? Едва ли ще направят и причината е че Вие успявате да намерите подход с всеки и дори и с учениците, с младите хора, което в наше време е рядкост. Защото аз добре зная колко фалшиви и лицемерни официални отношения възникват по начало между учители и ученици в днешно време, как унизително се отнасят учителите към учениците, как им се подмазват, та да им влияят някак, поне да ги слушат в час. И даже често сключват сделки - мълчиш и слушаш в часовете ми и ще ти пиша тройка! Но иначе, по духовен и по свободен път да имат някакво въздействие, някакъв авторитет това за тях се оказва непосилно.

Това исках да Ви кажа, а наред с него и да Ви благодаря за това, което правите! Благодаря, желая Ви здраве и успехи! Вие най-важният успех вече сте го постигнал, имате и дарбата, и уменията да правите това, което малцина умеят. Исках просто да Ви кажа, че има хора като мен, които оценяват това, което правите, да не си мислите, че като обикновено си мълчим, не ценим това, което правите. Аз лично много рядко коментирам понеже нямам време, но ето днес реших да Ви кажа какво мисля.

С уважение.... не мога да си напиша името, понеже брат ми учи в момента в тета и не искам да почнат да му се случват някои неприятни неща.... съжалявам но Вие разбирате психологията и затова ще ме извините!

Анонимен каза: Хех, Грънчаров пак почна да си се хвали самичък, уж като "анонимен". Смех! :-)

Ангел Грънчаров каза: Другарю анонимен мерзавец (другарко анонимна мерзавке), моя милост, за разлика от теб, не пише никога анонимно... винаги си поставям името, по простата причина, че не съм мерзавец и страхливец като теб...

Анонимен каза: ХОРАТА НЕ СА ДОШЛИ В СТУДИОТО, НЕ ЗАЩОТО СЕ СТРАХУВАТ А ПРОСТО НЕ ИМ Е ПРИЯТНО ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ТЕБ

Анонимен каза: Хайде, хайде, без оправдания. Всички ви знаят, че това ви е практика ;)

Ангел Грънчаров каза: Тъй ли? И защо не им е приятно с мен? :-) Защото не са им приятни темите, които поставям ли? :-) Или защото по неприятен начин поставям темите? Доизяснете се, защитете си тезата, ако обичате?

Заблудила сте сте се нещо, другарко. Моята практика всички я знаят: каквото кажа, се подписвам отдолу. Така постъпваме ний, хората, дето не сме малодушници, страхливци и мерзавци като вас, анонимниците...

Мария Василева каза: Дълбоко съм потресена от споделеното откровено мнение на редовния ви слушател от здравеопазването. Той "се срамува" от това че слуша предаването НА АГОРАТА, че участва в него! По всичко личи че разсъждава правилно и че иска нещата в страната да се оправят. Нравствените и духовните неща го вълнуват, което е нормално. Не е нормално обаче да се съобразява с общоприетите норми на страх и мълчание, да крие това, което го вълнува в себе си. Радва се че мислите еднакво и че има с кого най-после да разговаря.

Как тогава един интелигентен човек е загубил свободата си да говори и прави нещата, както му идва отвътре? Защо определи съпричастността си към най-важни въпроси като "лиготия"? Как и кога най-важните неща в живота са станали излишни, смешни, ненужни?

Поведението на българина е много силно цензурирано от невидими и неписани закони. Той иска сякаш да бъде безгласна буква, да се скрие в капсула, да се остави да бъде промиван мозъка му, да се подчинява, да не се противи никога на командно-административната машина. Да, вярно че е мачкан и тъпкан, но поне достойнството си да беше запазил! Ето, няма национална мечта, няма нужда от различни мнения и новаторско мислене, няма достойнство!

Не аз съм за завиждане че имам възможност да бъда в Швейцария, а Вие, защото имате търпението, човеколюбието и вярата че всичко ще се оправи. И правите много неща по въпроса. Блазе Ви!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте, госпожо Василева,

Този човек, за когото пишете (който работи в сферата на здравеопазването и редовно ми звъни по телефона по време на предаването) от вълнение тогава не можа да изрази ясно каква по-точно мисъл и дори какво чувство (впечатление, усещане) го е обхванало, ще се опитам вместо него (въпреки риска) да изразя това, което той се опита да каже. Мисля, че го разбрах, но наистина е трудно с думи да се изрази неговото впечатление; понеже съм чувствал същото, ще дръзна да опитам дали е възможно да се изрази понятно с думи въпросното вълнение или емоция. А иначе съм съгласен с Вас, че той се изрази несполучливо и изказването му прозвуча в смисъл, обратен на оня, който човекът се опита да каже. Все пак той е медицинско лице, там, в тази сфера не думите, а съвсем други са инструментите, с които тия хора умеят да боравят. А иначе този човек е ценен събеседник, много ми помага с обажданията си, за което ето тук имам сгоден случай да му благодаря.

Та за тази негова мисъл бих казал следното; човекът имаше предвид нещо такова:

Представете си, че се намирате общо взето постоянно в обкръжение на хора, които реагират нечовешки, които се държат неестествено, чиято, така да се рече, "нормалност" е точно противоположна на твоето лично понятие за човечност, за човешки реакции и пр. В такава една среда човек постоянно вътрешно се възмущава, но вече от опит знае, че е излишно да споделя емоцията си, щото едва ли някой ще го разбере. Почваме да мълчим, живеейки в такава една абсурдна потопеност в един противочовешки свят, обитаван сякаш от зомбитата на въпросната "масова нормалност". В такъв един абсурден и огледален свят, където всичко е тъкмо наопаки на истинското, на исконната човечност, човек е поставен в ситуация на страшно изпитание на своите личностни, душевни и духовни сили. Човек се чувства така (ще ми се наложи да употребя една странна метафора, няма как иначе да изразя смисъла!), че все едно е потънал до шия в някакво тресавище, а около него лазят не човеци, а някакви грозни гущери, жаби, змии и всякакви подобни грозни твари. Или примерно си с други хора в басейн, пълен обаче не с вода, а с... лайна (простете за думата!), всички се давите от тия гнусни и вонящи екскременти, ала ти с удивление забелязваш, че другите сякаш се чувстват превъзходно, че само на теб ти е гнусно, че само на теб ти вони - представяте ли си душевното състояние и настроение на такъв един човек?

Да, обаче изведнъж, ненадейно срещаш човек, който има здрави (и нормални, човешки и пр.) възприятия, емоции, усещания, който има дух, аналогичен на твоя собствен; този човек (ще продължа метафората си, въпреки че е така... "смрадлива", но все пак самите метафори не смърдят, друго е онова, което наистина смърди!), та този човек, значи, застава на края на вонящия басейн и почва да казва:

"Хей, смръдльовци, я се погледнете в каква гнус и воня сте потънали до шия бе! Как не ви е противно бе! Нима не усещате вонята бе, какво е станало с вашите носове?! Та вие сте някакви уроди щом се радвате на тая гнус бе?! и пр."

Как ще се почувства оня човек, който е стоял, потънал в своята самотна и несподелена от никой погнуса? Ще се почувства потресен, и то дотам, че в един момент дори ще се появи чувството, че в някакъв смисъл е "неприлично", че и той мисли като тоя "странен" и "ненормален" човек, дето казва досущ твоите мисли! Нещо такова чувства човек в една такава ситуация, не зная доколко можах да я изтълкувам понятно, сега и бързам, щото друга работа ме чака, но каквото успях да кажа, толкова... Та затуй този човек, мъчейки се да изрази въпросното усещане, заяви, че сякаш "се срамува" като гледа това предаване - сега става ли малко по-ясно защо така се е изразил?

Всичко добро! Поздрави на Швейцария от един тъжен свободолюбец като мен, дето си стои потънал до шия в нашия тъй "ухаен" български "басейн" - или дори цяло езеро и море от нечистотии. Простете, че в своето импровизирано тълкуване ми се наложи да прибегна до такива грозни думи, за да дам пример, имам предвид метафорите, които набързо съчиних...

Ангел Грънчаров каза: На първия коментиращ, мой бивш ученик, искам да благодаря за коментара, съжалявам, че не намерих време да му отговоря както бих искал и то навреме, но това е понеже бях потънал до шия в друга работа (правя тия дни предпечата на двете списания, които издавам). Всъщност за мен ето такива знаци на подкрепа от страна на мои бивши ученици или на читатели са онова нещо, което ми дава сили, което ме стимулира - за да продължавам в най-тежки условия да работя, да се трепя, дето се казва (примерно ето сега, като пиша това, краката ми са премръзнали - щото съм принуден да пиша в неотоплявана стая; и така ще продължава цяла зима, абсурд е да почна да отоплявам стаята си, просто няма как да си го позволя).

Но понеже духовната съпричастност на базата на близки, родствени ценности е единственото нещо, което може да ентусиазира човека така, че той да работи всеотдайно, забравил и всякаква умора, и времето, и всички трудности, и бедността, и неблагодарността от страна на мнозинството, и злобните задявки на завистниците и т.н., ето, и при мен се получава така: вдъхновен съм и си работя всеки ден, правя това, което съм длъжен, пък да става каквото ще!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)