Многозначителна история за това какво се случи с кабинета по философия в нашето училище

В една интересна дискусия за "прелестите" на централизираното държавно образование и училище ми се наложи и на мен да се изкажа; там дадох един показателен, многозначителен пример, описах един "частен случай", свързан с това какво се случи с кабинета по философия, който бях създал преди няколко години в нашето училище, в ПГЕЕ-Пловдив. Ето тази история отделно тук, смятам, че си заслужава да се изнесе на по-преден план, щото онази дискусия е голяма, дълга, едва ли някой ще й обърне подобаващо внимание, а тя иначе е доста показателна за общата ситуация в училището, пък и в образователната ни система изобщо; ето този мой коментар:

Да ви кажа нещо във връзка с това че в нашите държавни училища учениците винаги си гледат само вратовете - заради подреждането на чиновете. Ще Ви разкажа една любопитна история в тази връзка.

Аз направих кабинет по философия, подредих го, сложих портрети на философи по стените, много техни мисли, целите стени бяха облепени от самите ученици с интересни според тях мисли, отпечатани на листове; наредихме с тях чиновете като една голяма "кръгла", всъщност правоъгълна маса, много пъти експериментирахме с тия чинове, щото исках младите хора да се чувстват различно, да се гледат лице в лице, да не си гледат вратовете само, а лицата, очите и пр.

Почнаха се чудесни дискусии, младите се почувстваха различно в часовете по философия, появи се атмосфера, дори възникна идеята да запишем тези часове на видео, сторихме го, почнахме да ги записваме, слагах ги клипчетата в интернет и в блога си, още могат да се видят и чуят; и други неща направихме, примерно с учениците гледахме с мултимедия чудесни филми, филми на Фелини, гледахме и филма "Пинк Флойд: СТЕНАТА", игрален филм за Сократ, италиански, други образователни, научни и пр. филми. И много други неща направихме. Примерно донесох много книги и списания по философия и пр., защото забелязали ли сте нещо крайно любопитно: в училищните стаи на нашите училища няма книги, в нашите училища книгите са съвсем "ненужен аксесоар"?! Също така направихме Дискусионен клуб, който работеше най-интензивно и заседаваше почти всяка седмица в кабинета по философия - изцяло на доброволен, на свободен принцип. И знаете ли какво се случи? Не знаете, предполагам, но ще ви кажа. Интересно е.

Появиха се най-напред сред учителите "колеги", които почнаха да мърморят пред директорката: "Откъде-накъде по философия ще има кабинет, а по моя предмет няма да има?! Не е справедливо!". Директорката също не гледаше с добро око на моите иновации и потърси начин да ликвидира постигнатото. За целта се реши, представете си, да се въведе "класна система", без кабинети, ний, учителите, станахме номади, учениците си получиха класна стая, а пък учителите да им идват там "на гости". Аз не бях класен, на мен не биде даден клас. Кабинетът по философия, така хубаво поддържан няколко години, за месец-два беше опоскан, всичко беше съсипано. Даже щорите бяха изпокъсани и нарязани. Портретите на философите бяха изпокъсани, дори изподъвкани, сякаш динозаври ги бяха дъвкали (щото трудно беше да ги скъсат, аз ги бях дал да ги ламинират, нали така се казваше когато ги облицоват в специално покритие за вечно ползване?). Сякаш ураган или цунами мина из този кабинет, из тази класна стая, всичко отнесе! А "аргументът" на ръководството за отказ от "кабинетната система" беше, че при "класната система" щяла, видите ли, "по-добре да се запази материалната база"! Е, запази се, няма що, всичко беше пропиляно, а пък учениците сега, гледам, често си играят... футбол в някогашния кабинет по философия! В него пак се облещиха празните, грозни, мръсни стени. Естествено, че първата работа беше да се подредят масите по "нормалния начин", учениците пак да си гледат само вратовете и гърбовете. Това стана.

А спрямо мен директорката поде крайно злобна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с оглед да ме уволни. Още не го е постигнала, още не е реализирала заветната си цел, но е на път да го направи. Това е. Станалото нещо показва. Извинете, че Ви занимах с моя "частен случай". От 30 години съм учител по философия, такова нещо не ми се беше случвало - каквото ми се случи в днешните наши "модерни" времена...

За малко щях да пропусна да кажа най-важното: изцяло подкрепям тезата, че държавното училище е секта. Самата истина е казал авторът. И чудесно е обосновал мисълта си. Непоклатимо даже. Затова няма смислени аргументи против. Срещу истината трудно се изобретяват "аргументи". Истината е простичка, но точно затова е нещо неопровержимо. Просто се искат очи да я видиш - и съвест - за да я "признаеш". Възможно е някои да не я признават защото тя, видите ли, им била лично неизгодна. Но това, простете, е несериозно. Трябва да имаме смелостта да погледнем грозната истина за българското образование право в очите. От това само ще спечелим. С лъжи повече не може да се живее...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Когато няма избор, когато свободата е ликвидирана, тогава нищо няма смисъл, тогава всичко отива по дяволите - тази е моята теза

Иска ми се накратко тази сутрин да споделя наблюденията си върху провеждания от мен "Експеримент по свобода", провеждан в класовете в ПГЕЕ-Пловдив, в които преподавам или философия, или философия на правото, или пък предмета "Свят и личност", този пък предмет го преподавам на два 12-ти класа. Смятам, че е интересно да се разбере какво се случва, ето, вече трета, даже четвърта седмица изтече откакто ми хрумна тази, тъй да се рече, "щуротия". Апропо, да вметна: за намерението си да проведа такъв експеримент уведомих по надлежния ред многоуважаемата г-жа Директорка, също така и Педагогическия съвет, видима реакция от нея обаче никаква нямам до този момент, а също така тя все още не е уведомила и Педагогическия съвет за моята инициатива, както я помолих в писмения си доклад; това все нещо показва де, нека всеки сам да си прави изводите. Явно администрацията не гледа с добро око на такива волности и нищо чудно докладът ми по този повод да е влязъл в "черната папка с компромати", която директорката старателно трупа, с оглед да има "аргументи" предвид предстоящото ми, тъй да се рече, уволнение (знайно е, че това е една от нейните най-важни управленски цели: да ликвидира единствената "пречка" пред директорското всевластие, носеща името "Ангел Грънчаров"). Както и да е, ето сега впечатленията ми за начина, по който тече самият експеримент.

Първо две думи за това до какво се свежда той. Понеже по всички философски предмети главната тема и централният проблем, от който зависи решаването на всички други теми и проблеми е свободата, то моя милост реши да провери практически какво е нивото на разбиране на този проблем сред нашите младежи, сред т.н. "подрастваща младеж" - впрочем, нашите младежи в училище да доста поотраснали, примерно ето, аз преподавам и на ученици от 11-ти и 12-ти клас, които са 18-19 годишни). Това е период на най-интензивен растеж на личността и съответстващото й съзнание, та затова ми се видя интересно да проверя в каква ситуация се намират съзнанията на младите хора по този наистина централен пункт: разбирането на свободата, степента на желаност на тази свобода, доколко имат умения да се ползват от предимствата на тази същата свобода и пр. Дали свободата за нашите млади хора не е просто дума, смисъла на която те не разбират - или разбират твърде приблизително, мъгляво, объркано?

Като поставях експеримента преди няколко седмици им казвах на моите ученици ето какво:

"Драги ученици, искам да ви кажа нещо важно и интересно, поне според мен - и ми е много интересна вашата реакция; ще ви предложа да участвате в един чудесен експеримент по свобода, който е свързан с предмета, който изучавате. Аз зная добре, че сте страшно претрупани, имате много учебни предмети, времето ви не стига, при това никой от вас не е бил питан дали иска да учи този или онзи предмет, в това число и философията, просто някой някъде, във висшите чиновнически звена на министерството е решил вместо вас, че трябва да учите еди-какви си предмети - и ето, налага ви се да ги учите. И ако искате да получите диплома, трябва да имате положителна оценка по всички тия неизбирани от вас предмети от програмата. С оглед на това, че положението ви е тежко, налага ви се да изучавате една тежка стандартна ("типова") програма, аз предлагам да проведем следния експеримент по свобода; той има два основни пункта:

Първо, зная добре, че вие обикновено стоите в час по принуда, за да нямате т.н. неизвинени отсъствия, а не защото толкова ви се иска, не защото сте решили сами, не защото ви е интересно и пр. Е, да стоиш по принуда и без да го искаш, без да схващаш смисъла, е тъпичко, затуй дайте поне по философия да направим така. Ще се възползваме от правилника, ще намерим една "вратичка" в него, ще я изтълкуваме във ваш интерес, да видим какво ще се получи. Вие знаете, че учителят има право да "гони" учениците от час когато не слушат, когато пречат и пр. За да не се стига дотам, аз ви предлагам ето какво: в началото на часа ония, на които не им се стои в час, не виждат смисъл или имат някаква друга работа, за която смятат, че за тях лично е по-важна, по-необходима, по-смислена и по-интересна отколкото да стоят и да тъпеят в часа, нека да дойдат при мен и да ми заявят, че предпочитат да не карат този час; аз на такива ученици ще им впиша отсъствие, те нека да ходят където искат, да се занимават с каквото искат, примерно да почетат в библиотеката или пък да посетят друг учебен час, по който им е по-интересно, или да идат просто на пейката да си починат, да си поиграят на спокойствие със смартфона или с лаптопа си да влязат в интернет или пък да поиграят с някой друг клас, който има физическо възпитание, футбол и пр, нека да правят каквото друго искат, изборът е техен. Като мине часът по философия обаче ако искат да им анулирам отсъствието, трябва да ме намерят, да ми кажат, че всичко е минало ОК, аз ще го сторя, няма да имат нито "извинено", нито "неизвинено" отсъствие. Защо го правя това ли? Ами защото нали, ако искате, ще правим експеримент по свобода, ето, моля, възползвайте се. Участвайте. Никой не ви е питал искате ли да учите философия, ето, сега имате възможност да избирате дали да стоите в час или не. Е, разбира се, всеки от вас трябва да има оценка по този предмет, но това може да се направи по различни начини: ако отсъстваш системно от часовете би могъл да се подготвиш сам, да дойдеш два-три пъти в срока при мен в часа ми за консултации, ще те изпитам, ще си получиш заслужени оценки; стига да имаш усещането, че можеш да се справиш с този предмет сам - в това няма нищо лошо. Щом смяташ, че можеш да се справиш с такъв един учебен предмет сам, опитай, направи го, защо пък да не пробваш така? Е, може да идваш и да ме питаш за това-онова в часа ми за консултации, няма никакъв проблем, стига да срещаш някакви трудности. Това от една страна предлагам. Много ми е интересно как го възприемате. Ето и втория основен пункт.

Тия, които останат в час - и са останали вече не по принуда, а по свой избор, по свое желание, защото така са решили - с тях ще се занимаваме с философия, но вече истински понеже го има желанието. Ще обсъждаме, ще се изказвате, ще слушате другите как мислят и пр. Аз знам, че поради претрупаност вие почти нямате време да се подготвяте за моите часове, те впрочем не са мои, те са си ваши, те са за вас, вие да се упражнявате да философствате, да търсите истината по разни проблеми и пр. Но е факт, че нямате достатъчно време за подготовка в къщи по философия, зная, че изобщо не се подготвяте, затова понеже не ща да ви тероризирам и травмирам да ви изпитвам абсолютно неподготвени и да ви пиша двойки, предлагам ето какво: нека вие сами да решите кои пет човека от класа да се подготвят за следващия час, да бъдат нещо като "експерти" или "докладчици" по тази тема, а пък всички останали като почнат обсъжданията да не се притесняват, че ще бъдат изпитани, че са неподготвени, че има опасност да получат двойки и пр. Значи сами решавайте кои да бъдат главни участници в обсъждането следващия път, или, другояче казано, кои ще бъдат "изпитани", а пък останалите могат да слушат, да поразберат нещо от темата, ако пък им стане интересно, да се включат в обсъжданията, да питат. Могат ако се породи интерес и сами после да кажат че искат нещо да попрочетат и също да се изявят. Има ли пет подготвени по темата ученика, те ще изнесат основната тежест в часа, а всички останали ще бъдат спокойни, няма да се страхуват, че може да бъдат изпитани, да се провалят и да имат, да речем, двойка. Но ако няма тия петима "доброволци" за изявяване в часа, тогава ще ми се наложи аз да изпитвам произволни "жертви" от списъка. Как възприемате пък това?

И последно: знаете, че по разпореждания от министерството по този предмет всеки за срока трябва да има поне по две (някои по три) оценки или изпитвания. Разделяме учебното време на две или три части, във всяка от тях всеки трябва сам да се погрижи да изкара поне по една оценка. Ако при изтичането на този отрязък от време той не се е изявил и няма никаква оценка, ще се наложи да му сложа "служена двойка". Всеки сам решава кога да бъде изпитан, кога да се изяви и да получи своята оценка. Мисля, че ще оцените всичко това, щото то е във ваш интерес. Това исках да ви кажа. Много ми е интересно как го възприемате."

Казвам тия неща и чакам реакции. Учениците обикновено мълчат и се споглеждат: "Айде, тоя Грънчаров пак почна със своите чудати експерименти!". Понякога са ми казвали: "Г-не, абе ний да не сме лабораторни мишки бе, та ни подлагате на такива експерименти?", това са ми го казвали, но не този път, в предишни години. Обикновено мълчат, тъй да се рече, разбиращо мълчат. Един вид аз така чета това мълчание: тоя учител дали пък не е "мръднал" нещо, та поставя така нещата? Не разбира ли, че нищо няма да излезе от неговите експерименти? Само ще си навлече бели. Да, за жалост, обикновено учениците мълчаха при поставянето на експеримента, ала забелязах, че някои ученици сякаш дълбоко се замислиха. Интересното е, че сякаш най-много се замислиха тези т.н. "недисциплинирани ученици", "двойкаджиите", неконформистите, тия, дето постоянно учителите ги хокат и пр. В очите на тия ученици сякаш заблестяха някакви особени огънчета.

Обикновено никой не се възползваше от моите нововъведения. Примерно, никой не пожелаваше да излезе от час и да иде да си върши друга, по-важна и по-потребна за него лично работа. Това все нещо означава. Най-голям проблем обаче стана този: учениците почнаха да ме молят аз да определям кои да бъдат тия пет човека, които да се подготвят за следващия път: те сами по никой начин не могли да определят. Щели да се изпокарат. Безсилни били да решат това проблемче. Молеха мен да се намеся, ала аз се заинатих. Казах, че на мен ми е все едно: ако не се разберат кои пет човека да са подготвени, ако няма желаещи, отварям дневника и си намирам пет произволни "жертвички". Учениците се споглеждаха и пак почваха да ме молят аз да определям предварително кои да са "жертвите": не могли сами да се решат да се "самопожертват", аз трябвало да реша. Аз обаче се инатя докрай. Понякога се намесвах, след горещите им молби, определях пет човека, като казвах, че по този начин са ме принудили да наруша принципите си. Те ми бяха благодарни че съм им помогнал. Да, ама следващия път се оказваше, че определените от мен "жертви" или не се бяха подготвили, или пък разчитаха на "общи приказки", наложи се да почна да пиша двойки. Или им прощавах, ама казвах, че следващия път пак трябва да участват. Губеше се време. Но аз все пак смятам, че ненапразно е било губено това време. За осъзнаването на това що е свобода от нашите млади хора никакви жертви не са напразни. Това е голяма цел. Никакво време не може да а загубено ако е било "загубено" за постигането на такава велика цел.

В някои класове след много караници и след като учениците се оплакаха на класните ръководителки (за да обяснят откъде са се появили тия двойки по философия!) и както обикновено става, хвърлиха цялата вина за двойките си върху мен, върху "странния преподавател по философия", та значи в някои класове работите потръгнаха когато се намесиха самите класни ръководителки и почнаха те да определят кои петима да се подготвят за следващия път по философия. Учениците сами съвсем сякаш не можеха да решат, ставаха страшни караници. Глупава работа се получаваше. Това обаче все нещо говори. Аз сега пак бързам за работа - имам първи час - затуй няма да анализирам своите впечатления от експеримента. Ала имам какво да кажа. Ще се наложи май да пиша продължение на този текст тия дни. Сега да привършвам, наистина времето ми напредна много.

А за излизането от час в началото на часа стана също много интересно. До този момент има само три случая (!!!), когато ученици са се възползвали от това така ненадейно стоварило се върху главите им "право" свободно да избират дали да останат в час по философия или не. Аз се плашех, че цели класове ще се възползват, че ще остана сам в класната стая, че ще се появи ужасен проблем, ала не, ето, само пет-шест ученика от цели 14 класа, на които преподавам, до този момент се възползваха до този момент и излязоха. Ходиха където ходиха, след часа, освежени, ме намираха, аз им анулирах отсъствията. Останалите си стояха в час, кой знае защо. Но това вече е техен избор, сиреч, вече има смисъл. Когато няма избор, когато свободата е ликвидирана, тогава нищо няма смисъл, тогава всичко отива по дяволите - тази е моята теза. Всичко обаче получава своя смисъл в човешкия свят благодарение на свобода. И добро по принуда да вършиш няма абсолютно никакъв смисъл. Нещо е ценно или малоценно само ако ти си го решил и избрал. И си поел пълната отговорност за него. Това е. Просто е. Ала ний, българите, и най-простите истини игнорираме по един дивашки, зверски начин. Затова сме и на туй дередже.

Вчера си позволих да кажа нещо на учениците от един много добър, в традиционното разбиране обаче, клас. Казах им: знаете ли, мъчно ми е да ви го кажа, но ще ви го кажа: вие сте роби, вие сте с робски манталитет, вие не знаете що е свобода, вие не щете да бъдете свободни, вие искате да сте си роби, вие предпочитате да сте си роби, ерго, вие сте завършени роби!" Като им казвах това се страхувах че ще скочат да се карат с мен, че съм ги обидил, че ще стане страшен скандал. Но не би: учениците виновно замълчаха, възцари се пълна тишина! Помълчаха малко, личеше обаче, че мозъците им усилено работят. По едно време един ученик промълви: "Напълно сте прав, господине! Такива сме: роби сме! Дайте да ви стисна ръката за тия думи!". Това ми каза, а останалите ученици разбиращо въздъхнаха.

Така си живеем ний в нашето училище. Нашите ученици, сами виждате, са чудесни, ала са големи страдалци и дори мъченици. Така аз виждам нещата. Нека някой да ме опровергае. И ний, учителите, сме големи страдалци. Още по-големи страдалци сме даже от своите ученици. И под тази истина се подписвам с чиста съвест. Хайде да ставам, че закъснявам за работа. Хубав ден на всички!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Още едно свидетелство за ярко проявено дискриминационно отношение към преподавател от страна на ръководството на ПГЕЕ-Пловдив

На снимката крайният вдясно е инж. Калин Христов, главният конкурент на г-жа Анастасова за директорския пост при конкурса за директор на ПГЕЕ-Пловдив, уволнен от нея през лятото на 2013 г., който обжалва уволнението си пред съда

Днес ми се наложи пак да пиша по проблем от живота в нашата училищна общност, въпреки че така бих желал да имам време и спокойствие да поработя по любимите си теми, именно по изоставените в последните месеци и дори години мои големи проекти, именно книгите, които съм започнал да пиша, ала които, поради липса на време и спокойствие, си стоят незавършени, имам предвид книгата с работно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят към успеха, а също така и книгата със заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, по която така ми се работи - ех, как ми се работи, как ми се пише по тази велика тема! - но за жалост съвсем нямам време и спокойствие да работя по нея; а ми се налага да пиша ето по какви прозаични, но въпреки това немаловажни теми:

До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

КОПИЕ: до г-н Цило Нейчев, Председател на РСО към синдикат "ОБРАЗОВАНИЕ" към КТ "Подкрепа", синдикатът, в който членувам

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Началник,

Изключително много съжалявам, че отново трябва да Ви пиша нова поредна жалба, но за жалост тия дни се сблъсках с нова нередност в нашето училище, за която се чувствам да Ви известя - с оглед час по-скоро да бъде предотвратена. Тъй като има пряко отношение към качеството на образованието на нашите ученици, а компромиси в това отношение не бива да се допускат. Освен това случаят, за който ще Ви сезирам, е показателен за ярко изразено дискриминационно отношение към преподавател - от страна на госпожа директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Става дума за следното:

По предмета "Свят и личност" в повечето от паралелките в 12-ти клас часовете се водят от г-жа Т.М., която, доколкото ми е известно, е на пенсионна възраст, но е оставена от г-жа Директорката да поработи и след пенсионирането си (същата тази госпожа води, доколкото ми е известно, и часове по история, тя е историчка). Аз самият водя часовете по този предмет в останалите две паралелки. Преди няколко години, когато титулярката на работното място, на което я заместваше г-жа Т.М., се върна на работа, тогава г-жа директорката Анастасова ме помоли да отстъпя часовете от предмета "Свят и личност" на г-жа М., да мина да преподавам в по-малките класове (9 и 10-ти, именно "Психология и логика" и "Етика и право"), оглед г-жа М. да може да вземе тези часове - понеже й оставало, както тогава ми беше казано, една година до излизане в пенсия; съгласих се, въпреки че, както се оказа, въпросната преподавателка никога не била преподавала предмета "Свят и личност" - а това съвсем не е учебен предмет, който заслужава подценяване. Същата тази госпожа по съвместителство също така изпълняваше и длъжността "Педагогически съветник" с оглед все пак някак да достигне до възрастта за пенсиониране. Мина и замина това време за пенсиониране, но въпросната преподавателка продължи да си преподава тия предмети, ето, преподава ги и сега, до ден днешен.

Да, обаче се оказва, че често й се налага да отсъства по болест - и във времето, в което отсъства, трябва някой да я замества. Обикновено в такива случаи я замества който попадне, примерно... библиотекарката на училищната библиотека, учители със съвсем други специалности, които ей-така, "просто с нещо там" да занимават учениците с оглед "да не губят часове", макар че по такъв начин часовете пак са загубени де, нека да не си кривим душата. Интересното е, бие на очи, че никога когато г-жа М. в тия години отсъства, ръководството не се е обръщало към мен аз да я замествам, независимо от това, че в момента съм единствения правоспособен за това преподавател-специалист. Дори се оказва, че се случва нещо доста любопитно: случвало се е аз самият когато отсъствам г-жа М. мен да замества, и то дори в преподаването на предмети, по които тя съвсем няма правоспособност; примерно такова нещо се случи през есента на тази учебна година, през м. септ.-окт. 2013 г., когато директорката възложи на г-жа М. да ме замества по всички учебни предмети, по който преподавам, включително и по... философия с 11-ти клас, включително и по "Етика и право" в 10-ти клас! Когато аз научих за това, независимо че бях в отпуск по болест, реагирах мигновено с писмена жалба до Вас, тъй като такова едно недопустимо подценяване на философските учебни предмети (един вид, че "философия може да преподава всеки!") хем нанася непоправими щети на образованието на нашите ученици, хем унищожава престижа на тия предмети в очите на учениците, а после на преподавателя е изключително трудно да възстанови веднъж разваления престиж (както, прочее, се и случи: ето, в 11 Д клас в тия месеци след моето завръщане на работа тлее невероятен конфликт - щото учениците в мое отсъствие са придобили съвършено невярна представа за това какво е философия и как тя следва да бъде преподавана, а такива нагласи, веднъж възникнали, много трудно се променят). Спор няма, че преподаването на философия не е лесна работа, предвид цялостната културна ситуация в нашата страна - то и нито един друг учебен предмет не се преподава лесно, стига човек да иска да върши тази работа по модерен и по ефективен начин. Както и да е, това е друга тема, прощавайте за отклонението, но нещата са все пак тясно свързани.

Та ето, тия дни пак научих, че г-жа Т.М. е отсъствала доста време по болест, а в това време е била замествана от неправоспособни преподаватели - що се отнася по-специално до предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Към мен обаче ръководството упорито не желае да се обръща да я заместя аз - защо ли?

Ще Ви отвърнат, убеден съм, ето как: г-н Грънчаров е инвалидизиран, не искаме да го използваме за да не се претовари; един вид го правели от някаква хипотетична прекалена загриженост за моето здраве. Позволете ми обаче да подхвърля, че такава една прекомерна загриженост не е искрена: в същото това време същото това ръководство всеки ден ми създава какви ли не и то съвсем изтощителни за здравето ми главоболия, понеже си позволява своеволията, за които аз системно съм Ви известявал в други свои жалби и доклади - тъй като, както е известно, директорката на ПГЕЕ-Пловдив от няколко години води упорита кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател, с оглед да бъде "приклещен" в нарушение и евентуално да може "законно" да ме уволни. Та за никаква загриженост за моето здраве тук и дума не може да става, а става дума за нещо съвсем различно, ала също така съвсем недопустимо: за проява на недоверие към мен що се отнася до моите професионални качества, за крещящо подценяване на моята правоспособност да преподавам тия предмети, накрая, сумирано, всичко това е проява на ярко изразено дискриминационно отношение от страна на длъжностно лице, една изцяло незаконна дискриминация по професионален признак, за която аз сега алармирам Вас като висшестоящ административен орган, но също така ще сезирам непременно и Комисията за защита от дискриминация. Прочее, тия дни, заради цялостното дискриминационно отношение на въпросната администраторка, дискриминационно отношение, които има, тъй да се рече, цялостен, комплексен характер, аз вече сезирах Комисията за защита от дискриминация, а случаят, за който Ви пиша сега, просто ще го представя там като поредно доказателство за наличието на такова едно недопустимо отношение към мен, което не само ме обижда, а също така ми нанася и съответните вреди, включително и върху моето здраве.

Това е. Надявам се ще проверите случая и ще вземете подобаващото отношение, с оглед щото такива безпрецедентни нарушения в нашето училище повече да не бъдат допускани. Все пак законите и нормите на добрите нрави би трябвало да важат за всички, включително и за всички началства (директори) в сферата на образованието. Моля също така да ме известите за резултатите от една такава проверка на изнесения случай, те твърде много ме вълнуват и интересуват. Не е зле проверяващите да опитат да открият истината и за заместванията по всички останали предмети, подозирам, че и там работите едва ли са бляскави и едва ли са изцяло в съответствие с повелите на закона - щом като по горния случай е възможно да се случи такова едно фрапантно нарушение.

20 март 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето и затова така богато на жизнеутвърждаващ смисъл народополезно дело!

Вчера писах ето какъв текст Нов скандал: в Пловдив другарите не позволяват училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни училище да бъде наречено на името на Иван Славков!, а пък днес решавам по същата тема да предприема нещо вече съвсем действено, щото наистина е глупаво само недоволни да мърморим, а нищичко да не правим: "истинската истина" е в правенето, не в говоренето, неслучайно Спасителят е казал: "По делата им ще ги познаете!", всеки показва колко струва според това, което наистина прави. Този принцип е основополагащ не само при ефективните образователни технологии - които някои хора наричат "алтернативни" на традиционните, докато те всъщност са просто по-добрите! - но и във всяка сфера на живота.

Ето аз, примерно, в обучението по философия предлагам на учениците (и се старая да създавам потребните условия) те да правят своите изстрадани опити да философстват, да се упражняват във философстване, в "правене" на своята лична и отговорна философия на живота си, отказвайки се решително от това, което ме заставят да правя министерските чиновници, а именно да уча учениците нещичко да "поназнайват" ЗА философията, да имат някаква външна, добита по съвсем външен, дистанциран начин и затова така гола информираност за нея, което е почти нищо; докато онова другото, към което съм насочен аз, е именно истинското: да работят върху създаването, върху сътворяването на своята лична философия, да търсят върху своите автентични, истински и дълбоко потребни им ценности, идеи, убеждения.

Та нима ако един учител, да речем, по плуване, се задоволи с това само да обяснява на думи (и "на теория") на учениците си какво е това плуване, да им развива теории за това какви са разните му там стилове, по които може да се плува и пр., ала нито веднъж не им е предложил да се хвърлят непосредствено във водата и да почнат да махат с ръце, опитвайки се да се задържат над водата, та нима, питам, такъв учител по плуване няма да е смешен и жалък, а също така и прекалено абсурден?! А общо взето традиционният стил в ученето и преподаването е все този, е все същият: учениците да бъдат принуждавани да знаят, да поназнайват нещичко за това или онова, ала никога да не им се дава възможност да го правят истински, да го усвоят както се прави това нещо, както следва да бъде правено с оглед да бъде постигнато. И то тъкмо според изискванията на разумността, а именно като при това да бъдат оставени да го правят свободно, без да бъдат тикани в разните му там разсъдъчни схеми и канони: а къде, позволете да попитам, е смисълът на този така принудителен абстрактен, откъснат от живота дидактизъм?!

И ето, резултатите са налице: не се чудете защо учениците у нас вече категорично не желаят да учат по този начин, отдавна им се е отщяло с тях да се отнасят така - ами защото не виждат смисъл от всичко това, та затова не го щат! А смисъл в командната и не уважаващата свободния избор и достойнството на личността система наистина няма, смисълът се е изгубил, смисълът наистина липсва - защо тогава учениците да й се подчиняват?! Прави са да не искат да знаят "за всичко по нещичко", а всъщност за всичко по... нищо, абсолютно са си прави нашите ученици, че не искат да учат вече по този убийствен за тяхната естествена любознателност и за разгръщането на техните естествени таланти начин. Както и да е, това е голяма тема, а ето сега какво в тази връзка реших да предложа отново, и то по най-твърд, категоричен начин, четете:

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив (чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив)

До Началника на РИО-Пловдив

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо Директор,

Уважаеми дами и господа, колеги,

Позволявам си да се обърна към всички вас и то по най-официален начин с едно предложение, което считам за разумно и отдавна назряло. Всъщност искам да преподновя едно свое старо предложение, свързано с добре известната ви инициатива, която, кой знае защо, така прибързано беше турена "в чекмедже" или "под ключ", сиреч, на която не беше обърнато подобаващо внимание. Не крия, че ми е много интересна реакцията ви към това мое предложение; смятам че каквато и да е, тази реакция ще бъде многозначителна.

Преди три години аз предложих в блога си да се започне обсъждане на въпроса защо единствено нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, няма свой патрон; в тази връзка тогава обявих публично становището си, че една професионална гимназия по електротехника и електроника е съвсем естествено да приеме за своя патрон името на неотдавна починалия тогава пионер на модерните компютърни технологии Стив Джобс. Това се случи през есента на 2011 г., тогава, както е известно, медиите обърнаха голямо внимание на предложението, то стана за няколко дни медийна сензация, всички национални и местни телевизии, вестници, радиостанции и пр. му отделиха подобаващо внимание, това събитие влезе във всички новинарски емисии и пр. Да, обаче ръководството на училището, кой знае защо, се отнесе крайно отрицателно към идеята и направи нужното предложението ми да бъде "заметено под килима", т.е., както е обичайно за всяка по-различна и необичайна идея или инициатива, то беше подложено на незабавно отхвърляне, на остракизъм, на пълен негативизъм и на неминуема забрава. Тогава в Педагогическия съвет, и то съвсем необосновано, се прие тезата, че "още не било дошло времето" за това училището да си избере свой патрон (?!), че моментът за обсъждане на този въпрос бил "крайно неподходящ", предвид това, че следващата година (2012-та) била юбилейна, тогава именно се навършиха 50-години от създаването на училището, че сме били претрупани с какви ли не "мероприятия", та затова не сме били имали време да мислим за такива "екстравагантни неща" като това кой да е патрон на училището и прочие. Трябвало било да се чака "да му дойде времето" на този проблем, ето тази любима йезуитска теза на царското величество Симеон Втори тогава надделя и беше възприета от нашето мъдро ръководство. Ето сега аз си позволявам да запитам: а докога, прочее, ще трябва да чакаме та да дойде "подходящият момент" за решаването на този проблем с избора на патрон на нашето училище? Кой е този "подходящ момент"? Какво трябва да стане, та да се появи този така дългочакан "подходящ момент"? А дали той отдавна не е дошъл, а ний да не сме усетили това: поради някаква глупава предубеденост - или поради някакъв изцяло неразумен страх?!

Вместо да се подложи инициативата за определяне на патрон на училището на смислен демократичен дебат, тогава тя, както казах, беше натикана или заметена "под килима", по-скоро беше заключена в най-отдалеченото чекмедже на иначе великолепното директорско бюро. А пък с мен, автора на тази идея и инициатива, беше постъпено по един крайно недопустим начин: за тия години след есента на 2011 г. ръководството направи какво ли не за да ми отмъсти за инициативността и за свободомислието: направи всичко с оглед на това да ме натика "в миша дупка". Набързо бях обявен за "враг" и за "много опасен" и дори "вреден човек", подлежащ на незабавно отстраняване, на спешно уволнение. Подложен бях от ръководството на невиждан и на нечуван административен терор и тормоз, за който аз лично изобщо не съм предполагал, че е възможно да се случи в нашето все пак модерно и демократично уж време. То не бяха заповеди за дисциплинарни наказания, то не бяха нескопосани опити да бъда обявен за "най-некадърен учител", който, видите ли, бил "недостоен да преподава", то не бяха дори извращения като даването ми, и то най-официално от директорката, за "психиатрично освидетелстване" (!!!), една административна инициатива, завършила, разбира се, изцяло безславно, но донесла ми толкова много унижения, то не бяха какви ли други неща, за които вече не само че не ми се говори или пише, но даже и не ми се мисли. А причината за предприемането на такива недопустими ексцесии е една: да ми бъде отмъстено. Защото аз тогава, след като предложението ми не биде даже обсъдено в подходяща обстановка, се принудих да апелирам към учениците, които в мнозинството си ме разбраха и подкрепиха: самите ученици предложиха и осъществиха своеобразен "референдум", с изборни урни и пр., предложени бяха по изцяло демократичен начин всякакви предложения за патрон на училището, имаше си, както му е редът, "бюлетина", учениците с ентусиазъм гласуваха, разбраха на дело какво е това "демокрация". А в крайна сметка се оказа, че предложението Стив Джобс да стане патрон на ПГЕЕ-Пловдив победи, спечели съревнованието, и то убедително: това предложение спечели повече гласове отколкото всички останали предложения, взети заедно (сега не ми се търсят точните числа, има ги в блога накъде), имаше и гласували с "без мнение". Е, и за тази инициатива ми беше отместено от бдителното ръководство, което явно не е голям приятел на демократичните процедури - щом реагира по такъв неадекватен начин спрямо инициативата на самите ученици. Всъщност нашите ученици тогава дадоха един добър урок по демокрация на всички нас, най-вече на многоуважаемото ръководство. Факт, който е прекрасен, разбира се - от учениците си можем много да научим, щото те са по-близки на духа на нашето време: този дух е тъкмо в тях, в техните души!

Да оставим това, което и било, нека да погледнем на това, което е - и най-вече към това, което трябва да бъде. Аз продължавам да смятам, че въпросът с избор на патрон на нашето училище трябва да бъде решен в най-скоро време: достатъчно чакахме, ето, минали са вече повече от 24 години откакто патрон на училището вече не е... Ленин, но явно някои са привърженици на тезата: щом не е Ленин, никой друг няма да е, камо ли пък да е някакъв си там Стив Джобс, който "не заслужава" да бъде поставен редом с незабравимия... Ленин - вожда на комунистическата революция (казвам това, щото много от нашите ученици не знаят кой е тоя "Ленин", ала пак повтарят името му като шаманска мантра)! Аз смятам, че в наше време е чиста патология да се разсъждава по такъв един начин, сякаш "Без Ленина мы не можем да живеем!", ала е факт, че заради липсата на авторитетен нов патрон на училището в широкото масово простолюдно и наивно съзнание на жителите на града името нашето училище продължава да е "ТЕТ-Ленин", което, позволете да забележа, е направо скандално! Аз лично се срамувам когато някой ме попита къде работя между нас да се завързва ето този все един и същ и затова втръснал ми до дълбините на душата диалог:

- Къде работиш?

- В ПГЕЕ.

- Какво е пък това?

- "Професионална гимназия по електротехника и електроника"

- Що не се сещам кое е това училище?

- Абе на "Пещерско шосе" е бе, как така да не се сещаш?

- ?!?!

- Абе бившия така наречен "ТЕТ", сфана ли сега?

- О, така кажи бе, "ТЕТ-Ленин", що ми се правиш на интересен, какво е това "ПГЕЕ", какви са тия глупости, кажи "ТЕТ-Ленин", та да те разбера веднага!

- Е, не ми е приятно да употребявам това омразно име, затова!

- Тъй ли? И какво му е на името? О, ти за Ленин ли? Е, да, е да, ама традицията е такава, нали ме разбираш?

- Разбирам само това, че явно сме си пълни идиоти щом толкова години след "края на комунизма" все още почитаме тоя масов убиец Ленин, ето това ще ти кажа, щото ми писна вече!

- Не се ядосвай де, аз не исках да те засегна с нещо!

- Ти себе си засегна, не мене!

- Майната ти тогава: я го виж ти, ще ми се мисли той за интересен?!

Та ето горе-долу на мен лично безброй пъти ми се е налагало да участвам в такъв унизителен и блудкав разговор. Смятам, че е крайно време нашето училище да си избере един достоен патрон, името на някоя толкова знаменита и достойна за възхищение личност, че името на новият патрон като мощен таран да избие от главите на хората това опротивяло на всички "ТЕТ-Ленин", щото е унизително хората да гледат на всички нас, дето работим в това училище, сякаш сме някакви допотопни динозаври, щом без капчица смущение приемаме училището ни отвсякъде да бъде наричано "ТЕТ-Ленин"! Така виждам нещата аз, тия неща не са безобидни, щото става дума за символи, които имат мощно несъзнавано влияние върху душите - и подмолно направляват не само мислите, но и делата ни. Анахронизъм е едно съвременно училище, което претендира да е водещо в своята област, именно в областта на модерните компютърни технологии, да бъде свързвано с такива допотопни и убийствено тъпи неща като "Ленин" и прочие. А ако не усещаме този рязък дисонанс, това пагубно за имиджа на училището ни противоречие, то това говори толкова по-зле за нас самите. Аз с удивление установих по време на тържествата около 50-годишния юбилей на гимназията многоуважаемата госпожа директорка в най-официални речи и доклади без капчица смущение и с необичайна сладост в изговарянето да употребява името "ТЕТ-Ленин" - и по този начин да възкресява в съзнанията на младите хора една отдавна отминала и то най-човеконенавистническа епоха, епохата на комунистическия режим у нас, официално обявен от Народното събрание на България за престъпен!

Така че не смятам, че тия неща са безобидни, напротив, съдбовно важни са. Да се държат живи в съзнанията някакви пагубни комунистически митологии и символи, от които добро не сме видели, в наше време е израз на недопустима идеологическа ретроградност - и на най-абсурден, непостижим от здравия смисъл анахронизъм. Моля да бъде осъзнато това, за което апелирам, простичко казано: дами и господа, излагаме се, опозоряваме се като нищичко не правим по въпроса нашето училище да си избере достоен за неговия престиж патрон, който да вдъхновява възпитаниците ни - давайки им един достоен за следване пример!

Моето предложение в тази връзка е: Педагогическият съвет да обяви старта на една демократична процедура за даване на всякакви и то обосновани предложения за патрон на училището; да се определят срокове за тази кампания; след това да се проведе по остро-дискусионния въпрос един пълноценен демократичен дебат в цялата училищна общност, който да завърши с провеждане на нещо като "референдум" за избор на патрон на училището, в който да участват не само настоящите учители и ученици в ПГЕЕ, а и всички предишни, работили или учили някога учители и възпитаници на нашето знаменито училище. Такава една кампания - нещо уникално за родните ни условия - ще получи, убеден съм в това, широко медийно отразяване, което ще повлияе положително на имиджа на училището, пострадал доста в последните години - откакто имаме ново ръководство. Но ето че сега имаме шанс не само да укрепим авторитета на нашето училище, а и да повишим респекта на хората пред него: като направим нещо оригинално, показващо, че нашата училищна общност е на висотата на най-съвременните изисквания както що се отнася до регулиране на вътрешно-училищните отношения, така и по отношение на използваните авангардни методи на преподаване и също така на неотклонното повишаване на качеството на образованието на нашите възпитаници. Във всички тия отношения ние не трябва да се оставяме да лежим само на лаврите на отдавна отминала слава, а да правим всичко, което ни е по силите, с оглед да увеличаваме престижа си.

Тази е идеята и моля тя да не бъде приета с един предразсъдъчен краен негативизъм: щом това го предлага "този там непоносим човек", то значи ний сме длъжни непременно да отхвърлим предложението му. Така е непристойно да се мисли, камо ли пък да се действа. Призовавам да се държим на висотата на положението си.

Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето на институцията ни и затова така богато на жизнеутвърждаващ смисъл народополезно дело!

19 март 2014 г.

ПЛОВДИВ С УВАЖЕНИЕ:

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Обява за "открит урок по философия", поставена днес в учителската стая - дойдоха и неколцина колеги

Анонимен каза: Направи видео с експеримента и го качи в твоя сайт да видим как е протекъл.

Ангел Грънчаров каза: Видео няма да има, но непременно ще опиша какво се случи; вкратце: случи се нещо прекрасно, твърде показателно и изразително, експериментът проработи! Получи се, по моето възприятие, чудесен катарзистичен ефект, учениците изразходваха голяма част от негативните си емоции, смяха се, забавляваха се, а след това сякаш почнаха да се променят в положителна посока. Още много имам да пиша относно моите наблюдения, но това е основното. Утре сутринта, живот и здраве да е, ще напиша какво се случи. Приложеният метод на съвременната психология според мен сработи, което е най-главното.

Разбира се, още много може да се работи в тази посока, но преломът е вече е направен. Ако не се намесят други фактори, които да опорочат промяната на нагласите, то работите в този клас, както и очаквах, ще потръгнат. Най-интересното е, че въпреки съпротивата от страна на въпросната групичка ученици, се появиха симптоми за промяна на толкова крайния негативизъм: започна се освобождаване на душите от него. Илюзиите, така да се рече, почнаха да се "напукват". Примерно, ето един факт: един ученик каза, че на всички било вече изцяло тръснало все едно и също, сиреч, все да се оплакват, все да се водят безплодни разговори около стила на преподавателя и пр. Друг пък заяви, че вече били жадни за философия, били искали да започнем да се занимаваме с философия! Аз точно този поврат очаквах. Докато учениците сами не почнат да искат нещо, то всичко е обречено, но като пожелаят да учат, работите няма начин да не потръгнат. Стига толкова.

Прибързах вкратце да кажа главното си впечатление, то не може току-така да се изрази с три изречения, иска се по-внимателно изразяване, но хубавото е, че аз лично констатирах прелом в нагласите. Изкуството има невероятно силен ефект върху душите, това е факт: макар че учениците не пожелаха да изпълнят възложената им задача (според инструкцията) - въпросната деструктивна групичка забрани това и успя да се наложи въпреки желанието на някои хора да поемат съответните роли! - след известно колебание учениците изиграха нещо по свой изцяло спонтанен сценарий, което именно явно е изиграло известно освобождаващо въздействие.

Но стига толкова. Утре, ако имам настроение, ще пиша повече. Ако нямам, ще остане този коментар. Ще видим. Никога човек предварително не може да знае какво ще стане. Аз затова попитах учениците в един момент: а вие защо не опитахте, защо предварително се отказахте без да сте опитали, та нали ако бяхте опитали, можеше да се окаже, че има смисъл това, което ви предлагам, как човек да е убеден, че няма смисъл ако не е изобщо опитал?! Не отговориха убедително. Толкоз. Хайде чао засега!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нов скандал: в Пловдив другарите не позволяват училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни училище да бъде наречено на името на Иван Славков!

Аз тия дни пак ще предложа, и то най-официално т.н. ТЕТ-Ленин в Пловдив (сега има крайно безличното и сиво наименование "ПГЕЕ", поради което народът все още си го нарича тъкмо "ТЕТ-Ленин"!), училището, в което работя, да си избере авторитетен патрон, та от съзнанието на хората най-сетне да бъде избито това опозоряващо ни "ТЕТ-Ленин"! И, знайно е, моето предложение за патрон на училището - предложение, което беше подкрепено на проведен референдум сред цялата училищна общност! - е името на Стив Джобс, знаменитият американски пионер в сферата на компютърните технологии, комуто принадлежи и ето това изказване: "Бих изтъргувал всичките си технологии за един следобед със Сократ". Но в тази връзка искам да споделя с читателите на блога си нещо скандално: в град Сандански тамошният комунистически директор на все още новото спортно училище предложил то да се нарече на името на... Иван Славков, зетя на Тодор Живков - представяте ли си?!

И какво излиза: в Пловдив другарите не позволяват училище по електроника и електротехника да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни спортно училище да бъде наречено на името на Иван Славков!? Ето какво написах по този повод в своята страница във Фейсбук, опитвайки се да алармирам обществеността за този нов скандал, за това ново безобразие:

От приятел от Сандански получих следната информация, която предавам тук със свои думи - въз основа на неговото съобщение:

В град Сандански има едно общинско спортно училище, на 2 години е, сравнително е младо. Та сега комунистите назначиха за директор техен човек. И получих информация, че директорът е предложил

ще предложи училището да се кръсти на името на Иван Славков. Другото предложение е училището да носи името на Спартак. От двете предложения Общинският съвет трябвало да избере едното. Нищо чудно това да е името на зетя на комунистическия диктатор Тодор Живков. Това е грозна и нагла провокация към нравите и търпението на обществеността.

Та в тази връзка искам да запитам: абе тия долни и нахални комунисти няма ли някога да станат нормални хора или все ще продължават да правят какви ли не простотии? Докога ще разглеждат страната че все едно е тяхна бащиния?! Тия наглеци и мерзавци поне малко срам нямат ли?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Отворено "писмо-жалба" до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на Републиката и до всички медии

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката, София

До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България, София

КОПИЕ: До инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Инспекция по труда в Пловдив

КОПИЕ: До всички български медии

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив-4023, Ж.К.Тракия, бл. , вх. ап. , тел.

Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми господин Омбудсман,

Позволявам си да ви занимая с един фрапиращ административен шедьовър, който са сътворили подчинени Вам, уважаема госпожо Министър, чиновници. Аз имах нерадостната съдба да стана обект на една крайно арогантна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател, водена от директорката на училището, в което работя, именно г-жа Стоянка Анастасова, назначена на този пост през 2010 г.; за перипетиите на тази абсурдна кампания, имаща за цел отстраняването ми от работа, ми се наложи многократно да Ви информирам - понеже като философ и граждански ангажиран човек нямаше как да допусна да стана безмълвна жертва на такъв един необуздан административен терор и тормоз. Стана така, че заради моите открити писма, доклади, жалби и пр. до съответните институции, в които аз апелирах висшестоящите органи да си изпълнят дълга и да спрат произвола и беззаконието, в училището бяха извършени наредени от по-висшестоящите органи проверки, за резултатите от които аз не бях информиран, г-жа Директорката си позволи да скрие цялата информация не само от мен, но и от учителския екип (Педагогическият съвет също изобщо не информиран за резултатите от тия проверки!). Наложи се, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация по надлежния ред да поискам да бъда запознат с резултатите от тия проверки; след много откази и мълчаливо неизпълнение на задълженията си най-сетне г-жа директорката благоволи да ми даде копия от два документа, от два т.н. "констативни протокола", като за останалите такива документи ми отказа достъп под измисления предлог, че те били "накърнявали интересите на трети лица" - и затова тя щяла да проведе някаква процедура за искане на тяхното съгласие аз да бъда информиран (?!). Както и да е, ето, най-сетне имам един такъв официален документ, става дума за констативен протокол, заведен с вх. № 094/06.02.2014 г., който е съчинен и подписан от г-н Коста Костов, Главен експерт в Министерството на образованието и науката и от г-жа Антоанета Кръстанова, Старши експерт по обществени науки и гражданско образование (ОНГО) в РИО-Пловдив. Най-сетне имах възможността да се запозная с някакви "констатации" на проверяващи лица, прочетох ги внимателно и, честно да си кажа, се хванах за главата: аз по-нелеп документ, признавам си, не бях чел. Нямаше да Ви занимавам с моя прочит на този документ, ако той не бе използван от неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив за отпочването от нея на нова процедура за уволнение - с оглед осъществяването на нейната заветна, съкровено копняна цел, именно моето изгонване от училището: за да ме уволни (тъй като съм инвалидизиран), г-жа Директорката трябва да получи разрешение от Инспекция по труда в Пловдив, предвид закрилата от Закона за моето заболяване; е, тя започна точно такава една процедура по искане на такова съгласие от Инспекцията за моето уволнение, а пък в основата на "аргументацията" й, предполагам, е точно въпросния "констативен протокол".

Ще си позволя тук да анализирам нелепиците, алогизмите, невъобразимите за здравия смисъл противоречия, които констатирам от своя страна в този т.н. "констативен протокол", тъй като подобен неръкотворен сякаш административен шедьовър е прекрасна илюстрация за дълбоката криза и катастрофа, в която се намират българското образование - криза и катастрофа, които се дължат именно на напълно неверните представи за същината и смисъла на образованието, разпространени в средите на ръководната образователна администрация и бюрокрация. Смея да отбележа, че главната причина за плачевното състояние на образователната ни система е всевластието на тази образователна бюрокрация, ето, сега имам възможността да илюстрирам твърдението си с този чудесен конкретен пример, взет, дето се казва, от самия живот. Смятам, че по този начин ще бъда полезен и на г-жа Министъра особено, тъй като в този момент, доколкото ми е известно, ръководеното от Вас Министерство е заето с исполинския труд да подготвя поредния "най-нов" и "изцяло реформаторски" Проектозакон за училищното образование; мнението и разбирането на един учител като мен с повече от 30-годишен стаж в системата би трябвало да означава нещо.

Позволявам си също така да отбележа тук, че в последните години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в нашето училище, в училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив. Интересното е, че въпреки че смея да имам самочувствието на учител-новатор, който се ръководи от един творчески иновативен и съвременен подход, съобразен със спецификата на такава фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по философия, въпросните администратори си позволиха изцяло да игнорират моето суверенно право на творческа индивидуалност и свобода; както ще откриете сами, такова крещящо неуважение на най-базисни за философското образование принципи от страна на самонадеяните чиновници по превъзходен начин илюстрира идейния и ценностен фалит на овехтялата традиционна и догматична методология, от каноните на която те си позволяват да се ръководят - в нашето изцяло ново, динамично и интензивно променящо се време. Понеже ми се удаде случая и възможността да демонстрирам този невероятен, наистина крещящ абсурдизъм на подобни защитници на плачевното статукво, ето, сега си позволявам да ви поднеса своя анализ на този иначе блестящ в нелепостта си документ. Който, въпреки надутата си претенциозност, смея да отбележа, е написан на идейното и ценностно ниво на едно свободно съчинение на самонадеян и повярвал в гениалността и непогрешимостта си... отличник-осмокласник, добре фабрикуван от парадоксалната унифицираща образователна система; никакъв повей на свободомислие не установявам в него, нищо че го нарекох "свободно". За да защитя тезата си ще ми се наложи да подложа на анализ цялата и при това невъобразима идейна, ценностна и методологическа оскъдица на одиозния документ, ала все пак ще се опитам да бъда пределно лаконичен, въпреки всички рискове - защото документът заслужава и по-голямо внимание. Именно за краткост ще номерирам ония моменти, на които е наложително да обърна подобаващо внимание:

1.) Както и може да се очаква, патосът на този документ е напълно критичен, направо разгромен; да, обаче авторите му не се усещат, че си позволяват една вопиющо-елементарна некоректност: не може на основата на наблюдението на един или два учебни часа, проведени при това в нарушение на процедурата за такива проверки (на преподавателя е съобщено за проверката непосредствено преди началото й, а учениците и съвсем не знаеха за това, че двама министерски чиновника барабар с директорката ще се появят в часа по философия, съгласете се, това е доста стресиращо и за преподавателя, и за самите ученици!), та значи не може на основата на възприятието на случилото се в два учебни часа, и то при тия твърде инцидентни и сякаш специално нагласени обстоятелства, да се правят глобални изводи и заключения за ефективността и състоятелността на моя преподавателски подход. При това е интересно да се отбележи, че подобно нарушение на логиката или подобна недопустима алогичност си я позволяват двама чиновника с претенции в областта тъкмо на... философията: то е все същото като, влизайки в една гора и виждайки едно прекършено от гръм дърво, да обобщиш, че в тази гора "всички дървета общо-взето явно са все прекършени от гръмотевици".

2.) Бие на очи и това, че въпросният документ има характера на "свободно съчинение", издаващо единствено предвзетостта, голата предразсъдъчност, предубедеността, умишлената субективна пристрастност, а също и идейната, ценностната и методологическата ограниченост на авторите му: елементарните норми на колегиалността и на философската толерантност, на уважението към автономията на преподавателя изискват все пак да се положат известни елементарни усилия за поне малко по-широко и по-задълбочено схващане на естеството на личностно наситения и оригинален преподавателски подход на "подлежащия на заколение" учител. Повтарям, този документ е писан от хора, от длъжностни лица, имащи известни претенции в областта на философията - и те би следвало особено грижливо да се пазят от рецидивите на такава една груба инвазия и пълно незачитане на правото на преподавателя да бъде личност, да бъде философ със свой оригинален и личностно наситен стил, подход и почерк; тия неща в областта на философията не са за подценяване, напротив, за имащите философски дух хора са тъкмо водещи. В тази връзка бих си позволил да посъветвам въпросните двама администратори да прочетат поне раздела за това що е философия в моя лекционен курс по философия, издаден преди няколко години като книга от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, книгата носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а подзаглавието й е "Вечното в класическата и модерната философия". Добре, да предположим, че авторите на въпросния документ са привърженици на съвършено друга школа във философията, имаща, да речем, коренно различно разбиране за това що е философия; но елементарната философичност (да не говорим изобщо за толерантност или колегиалност!) изисква да не обявяваш своята гледна точка за "единствено-правилна", "меродавна", "научна" и пр., и то само на основанието, че си овластен чиновник, стоящ в административно отношение на по-високо стъпало в йерархията - както се е получило при въпросните двама така претенциозни "проверяващи". Мисията, с осъществяването на която са се захванали тези чиновници, злоупотребяващи по недопустим начин със служебното си положение, и то явно само да угодят на своята "административна сестра", т.е. на директорката на ПГЕЕ-Пловдив в нейните неудържими опити да ме дискредитира и уволни като преподавател по философия в повереното й училище, та значи мисията им, именно да "удостоверят", че преподавателят по философия в ПГЕЕ-Пловдив "не става за учител" или пък е "с изцяло погрешни разбирания за това що е философия", да не говорим за това, че бил "нарушител" и едва ли не "престъпник" спрямо "общоприетите правила", е мисия не само невъзможна, тя е и мисия крещящо-неразумна, безсмислена, абсурдна. (Ако бях по-невъзпитан щях да я определя направо дори като "тъпа", но понеже съм възпитан човек, ето, въздържам се от една такава квалификация.) Фактът обаче, че тия чиновници си позволяват да преследват една такава неразумна цел, и дори и да я "обосновават" по един нескопосан и крайно неубедителен начин, показва, че са овладени от някаква мания за чиновническа всепозволеност или всевластие; да, обаче моя милост в случая не само като философ, но и като ангажиран гражданин съм в правото си да им заявя, че са се поддали на една крайно неразумна и дискредитираща ги, при това изцяло несъстоятелна илюзия. В заключение по този пункт искам да добавя, че авторите на въпросния документ са дръзнали в най-неприкрит вид да покажат без капчица смущение, че са все още жертва на догмите и стереотипа на "единствено правилната" и "най-научната", при това "непоколебимо вярната", именно щото е "общоприета", "държавна" или казионна "философия" или "методология"; да, въпреки плахите им опити да прикрият това, документът е пропит и дори прогизнал от предразсъдъците на такова едно анахронично мислене, непристойно за хора, които имат известни претенции в областта на философията - и на нейното преподаване в съвременни условия. Толкова по този пункт, макар че може да се пише още много.

3.) Авторите на анализирания документ си позволяват изцяло да игнорират, водени от своята чисто административна самонадеяност, нещо безкрайно важно, а именно творческия характер на такава една фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по философия. Не е тук мястото пълно да показвам кои са опорните точки на моя оригинален (авторски) подход в преподаването, но държа да отбележа поне това: за мен главното в обучението по философия е да създам положителна нагласа у младите спрямо духовното изобщо, в частност спрямо философското осмисляне на съществуващото; аз никога няма да принизя себе си или пък да дръзна на подценя своите възпитаници, като им наложа по принуда да станат "папагалчета", които да рецитират без разбиране "единствено-правилните мисли" на тоя или оня; за мен главното също така е да насърча младите в полето на търсенето на истината и то по пътя на самостоятелното и критичното осмисляне на проблемите, резултатите от което те да могат да споделят в обстановката на една напълно спокойна и свободна дискусия, в едно непринудено общуване с преподавателя; не желая да тормозя и да тероризирам учениците си да "знаят" това или онова, защото всеки що-годе стойностен философ разбира онова, което явно тия администратори не разбират: че голото и демонстративно "знаене" на това или на онова, на някакви външни сведения за философията и за философите е почти нищо, а истинското и същностното е създаването на всички ония така потребни условия щото душите на младите да почнат сами да раждат идеи, учениците да започнат да осъществяват своите личностно обагрени философски инициативи, да успеят също така да настроят душите на "философска вълна" и да започнат да се увличат в това най-трудно познание, което е трудно затова, защото съдържа и неизбежния личностен, субективен, ценностен, идеен момент; тук нещата опират и до убеждения, до способност да формираш и да изразиш личната си позиция, която после да съумееш по най-убедителен начин да защитиш; и още много други моменти тук могат да се посочат, моменти, които изразяват сърцевината на моя оригинален и дълбоко премислен през годините преподавателски подход, който, смея да претендирам за това, акцентира тъкмо на творческия момент не само в дейността на преподавателя, но и на истински важното: търсенията на самите ученици в тази така фина личностна, ценностна, идейна и духовна сфера. Да, обаче ето, срещаме се с нещо безпрецедентно: това, което вече прекрасно знаят моите ученици, не го знаят, не щат да го знаят или изцяло го игнорират и потъпкват ония, които имат претенцията да са някакви оторизирани "философски началства"! "Началства", които обаче без капчица свян демонстрират несъвременността, остарялостта, абсурдността, анахронизма на своя чисто казионен подход към философията, който не само че не е довел до нищо добро в ония години на пълна идеологизация на учебния процес, които преживяхме в условията на комунизма, но който те държат да продължават да налагат и на съвременните учители по философия, сякаш в страната ни не са станали никакви промени, сякаш в сферата на българското образование 1989 година още не е дошла, сякаш България не е европейска страна, а продължава да е някаква средноазитска тирания! Аз единствено така мога да си обясня това, което тези инспектори си позволиха, водени от казармения принцип "Началството никога не греши!", е, аз пък имам дързостта да им кажа и ще им го докажа, че днешното българско училище, за тяхна изненада, изобщо не е казарма - и никой, дори и Министъра, не може да го превърне в такава - колкото и на някои да им се иска това, колкото и дълбоко, дори сърдечно да са пристрастени към такъв един възтъпичък, простете, "идеал". Много съжалявам, че тук ми се налага да обяснявам на въпросните началства нещо, което те сами би трябвало превъзходно да знаят, предвид позицията, на която се намират; ала ето, уважаема г-жо Министър, че подчинените Ви чиновници не се смущават да демонстрират, че са носители на едно анахронично съзнание, на един изцяло овехтял манталитет, отдавна доказал вредността си за българското образование.

4.) Ще си позволя едно отклонение, за да илюстрирам парадокса, на който в случая сме свидетели: аз преподавам философия в български училища (и в университет също съм работил, и на студенти съм преподавал философия) още от далечната 1983 г., в епохата, когато у нас имаше една-единствена "правилна философия", именно марксическата, ленинската, комунистическата. В 1985 г. почна "перестройката" и ледовете на тоталитарното пренебрежение към човека, към личността на преподавателя по философия, в частност, почнаха постепенно да се пропукват. Моя милост още тогава стана един от борците за поставяне на преподаването на философия на адекватната основа, именно на основата на философския плурализъм, на многообразието на идеи и ценности, на свободния диалог между тях в обучението по философия и други такива тогава възприемани като "екстравагантни" и дори оценявани като "упадъчни", както тогава се казваше, "буржоазни измишльотини" или "лиготии". Доказателство за тази моя позиция още от преди повече от 25 години е статията ми, отпечатана в тогавашното единствено в България философско списание, именно сп. ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, имам предвид статията Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения; тази моя статия излезе в онова революционно и дисидентско време, именно през март 1989 г. По цялата история ония, които искат да се информират, могат да прочетат и ето тия публикации: Документ на епохата: Философски ненаучен манифест; също: Мое разбиране за преподаването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г., също и Един вълнуващ епизод от моята младост, публикувани в моя блог. Та сега моля малко за внимание, за да схванете невероятния и безпрецедентен абсурдизъм на ситуацията: онова, за което аз съм апелирал преди четвърт век (!), което е било на дневен ред в българската философия преди цели 25 години, сега, четвърт век по-късно аз не мога да го "набия в главите" на двама самонадеяни министерски чиновника, подвизаващи се на "философския фронт" в европейска България!!! Уважаема госпожо Министър, в тази връзка ми се ще да Ви подтикна да си направите и съответния "организационен извод"; ще си позволя да Ви кажа нещо, което може да прозвучи възнагличко, но в дадения фрапиращ направо контекст е напълно оправдано: ако аз бях на Ваше място, ако аз бях Министър на образованието и науката в европейска България, щях да направя нужното тия двама чиновници мигновено да освободят креслата, които кой знае защо още заемат - след като сами не съзнават какво си позволяват да правят! Толкова по тази направо умопомрачителна констатация.

5.) Интересното е, че в обсъждането ("реферирането") на двата учебни часа, посетени от главния експерт г-н Костов и от инспекторката Кръстанова, протекло и в присъствието на директорката Анастасова, двамата експерти в мое присъствие изразиха една принципно различна позиция и преценка; особено изказването на г-н Костов прозвуча в съвършено друга тоналност, аз даже имах чувството, че той толерира и подкрепя творческия характер на прилагания от мен подход в преподаването на философията, аз след изказването му се почувствах насърчен да продължа да работя в тази принципно вярна посока. Дори и изказването на г-жа Кръстанова не беше така нихилистично и предубедено критично, каквото след това се оказа че е в самия документ. Този рязък дисонанс, тази несъвместимост между оценката, което прозвуча в изказванията на двамата експерти, и това, което след това аз открих в текста на въпросния документ, за мен е необяснима - или обяснението ми е доста дискредитиращо, що се касае до начина, по който е сътворен този наистина скандален документ. Ще си призная, имам чувството, че авторът му (предполагам, че това е г-жа Кръстанова), с оглед да си облекчи работата, просто е преписала някои типови критични пасажи от подобни други констативни протоколи и по този начин е скалъпила един документ, който наистина звучи прекомерно нихилистично, в една свърхабсурдна степен: не може току-така да обявиш един преподавател по философия с 30-годишен стаж в... пълно неумение да преподава своя предмет (!), в пълна неспособност и "неиздържаност" на подхода му, даже на едно място в същия този документ директно пише, че, видите ли, "преподавателят бил неподготвен за часа си"! Това, простете, са пълни глупости, които не звучат сериозно, нека все пак да се държим що-годе прилично. Аз си обяснявам подобен алогизъм - щото наистина е недопустим такъв един административен произвол - че г-жа Кръстанова, с оглед да направи личен приятелски жест към Директорката на училището, е натаманила документа така, че той да съответства на нейното най-съкровено желание, именно с оглед да послужи на нейната крайна цел, именно "оня там непослушен Грънчаров, дето си позволява много да философства", да бъде отстранен завинаги от преподаването на този предмет в "повереното" й училище. А за г-н Костов имам чувството, че се е подписал под документа без да го прочете, щото написаното в него коренно противоречи на онази оценка на двата учебни часа, която прозвуча в неговото рефериране и обсъждане на часовете в мое присъствие. Смятам, че е недопустимо подобно коренно разминаване на оценките, което ми дава основание да подозирам някакъв недопустим в случая субективен произвол. Подобна злоупотреба със служебно положение само и само да се направи "приятелска услуга" на Директорката за изпълнение на нейни волунтаристични цели спрямо един преподавател по философия го оценявам като недопустимо, поради което апелирам уважаемата г-жа Министър на образованието и науката да нареди допълнително разследване на случая. Все пак би следвало да допуснем, че не бива да живеем в страна, в която е незаконно чиновниците и овластените лица да могат да правят каквото им скимне без никакъв респект спрямо закона, приличието и морала, взаимно да се защищават и подкрепят в злоупотребите с власт и с влияние, водени от принципа "Гарван гарвану око не вади!".

6.) Бие на очи и крайната стесненост на оценъчния хоризонт на авторите на разглеждания документ, което е в крещящо противоречие с тяхната предполагаема философска образованост; не знам, аз лично не съм виждал дипломите на авторите на този документ, но у мен, като го прочетох, се породи съмнение дали пък те не са специалисти от съвършено друг образователен профил, предвид това, че с такава лекота си позволяват да игнорират принципни, азбучни и най-прости за философски образования човек положения. Знаем, че у нас, в милата ни Татковина, в последните години станаха какви ли не идиотщини в това отношение, примерно хора без дипломи или с фалшиви дипломи ставаха било министри, било шефове на разни Агенции, имам предвид разните му там "калинки". Та се питам в туй отношение дали няма нещо такова в случая, признавам си честно, аз наистина съм затруднен да проумея как е възможно философски образовани хора да се подпишат под такъв в корена си изцяло нефилософски и направо скандално-плосък, уязвим даже в елементарно логическо (разсъдъчно) отношение административен документ. Просто подхвърлям една такава евентуалност - понеже съм отчаян да проумея как това изобщо е възможно. Апропо, директорката на нашето училище биде назначена от предишната власт, под ведомството на предходника Ви, г-жо Министър, именно Сергей Игнатов, когато станаха доста какви ли не назначения, та тя биде назначена за директор на Професионална гимназия по електроника и електротехника, бидейки учителка по... български език и литература (иначе всички очаквахме новият ни директор да е инженер, както е било винаги, както е и според изискванията на елементарната логика). Простете, г-жо Министър, но аз отказвам моята философска компетентност да бъде оценявана от чиновници, които, да допуснем, нямат базово философско образование. Нищо не твърдя, само предполагам, търсейки изход от абсурдната ситуация, в която се оказах. Моля, уважаема госпожо Министър: помогнете ми да проумея какво изобщо става във Вашето ведомство, в различните йерархични звена на ръководената от Вас институция?! Мисля, че нещо все пак трябва да се предприеме, та подобни абсурди да намалеят, да не говорим за това да станат изцяло, съвсем невъзможни.

7.) И последно в този общ раздел, в който описвам впечатленията си и изразявам недоуменията си. Изглежда това, че понеже въпросните експерти-чиновници или инспектори сами с години наред съвсем не са преподавали философия, било на студенти, било на ученици, понеже изобщо не са се изправяли пред ученици да носят такава една тежка отговорност, е довело дотам те изцяло да се откъснат от реалните проблеми на актуалното обучение по философия, които съвсем не са малко (примерно учебниците по философия и другите философски дисциплини са написани на професорски и псевдонаучен стил и език, което ги прави общо взето неизползваеми), тоест, довело е дотам, предполагам, съзнанията им да заживеят в един изцяло илюзорен чиновническо-бюрократичен и също така фантастичен свят, в който всичко е тъкмо наопаки на реалното, на съществуващото, на жизнено-потребното. Защото наистина какво прави, с какво се занимава един министерски чиновник в дългите дни, в които реално той с нищо смислено не е зает: ами умира от скука, разбира се, какво друго да прави?! Или, примерно, е зает с това да клати краката си под бюрото - и да си измисля какви гадории да спретне на ония преподаватели по философия като мен, които търсят някакъв що-годе ефективен изход от тежката ситуация, съществуваща в подвластната на самонадеяната администрация образователна система. И виждаме до какви хипертрофирани форми на съзнание довежда тая екзистенциална скука, в която пребивават въпросните министерски чиновници. Аз в тази връзка, уважаема госпожо Министър, бих Ви посъветвал да ликвидирате, да закриете тези изцяло ненужни и дори, както виждаме, изцяло вредни административни звена, които само лапат грешните пари на всички нас, данъкоплатците. И, респективно, да освободите разните му там експерти, с оглед да се заемат с нещо по-смислено в опротивелия им от скука и нещонеправене живот. Примерно, нека тия хора станат учители в училища и там, на дело, да проверят своите "гениални доктрини" за това как трябвало било да се преподава философия! Щото как при това положение, след като сам съвсем не преподаваш, ще имаш наглостта да даваш "единствено-правилни и меродавни съвети" на заетите с всекидневно преподаване учители за това какво и как било "правилно да правят" при положение, че ти самият това същото нещо не си го правил от години?! Уволнете тия хора и така спрете тази тяхна екзистенциална агония, спрете мъките на толкова безсмисления им чиновнически живот, уважаема госпожо Министър! Та тия хора изнемогват от скука, ето, илюстрирах Ви с какви глупости се занимават, то явно е от нямане какво да правят! Пък и има нещо друго, което е принципно важно: функцията на идеологически цензори и цербери, на "контрольори на мисълта", която въпросните чиновници са си присвоили, изцяло е в противоречие с повелите на духа на нашето време: все пак живеем не в 50-те години на ХХ век, а в съвършено новия и несравним с него ХХI век! Нима Министерството на образованието и науката в европейска България трябва да изпълнява функцията на оруеловото "Министерство на истината", на "единствената, държавно приемлива истина"?! В кой век изобщо живее съзнанието на тия чиновници, щом така присърце са приели своята цензурираща и контролираща функция?!

Дотук свършва общата, принципната, идейната, ценностната, методологическата и пр. част на моя анализ. Оттук-нататък смятах да дам извадки от въпросния анализиран документ, един вид да подбера някои по-крещящи в чудовищната си анахроничност бисери, ала сега се разкандърдисвам да осъществя предварителното си намерение, щото някой може да каже, че "изваждам от контекста" отделни мисли и по този начин ги представям превратно, с оглед да ги осмея или окаритуря. Е, тогава какво друго ми остава освен да приведа целия документ, та да можете да му се насладите в неговата цялост?! Ето, изпращам Ви го като приложение към настоящия текст. Порадвайте се сами на бляскавия литературен шедьовър, който е сътворил така всеотдайния административен български гений! Приятни емоции Ви желая, особено Вам, уважаема госпожи Министър! Имате шанс да осъзнаете в цялата й прелест грозната истина по въпроса за какво дава парите си нещастният и така беден, привикнал на какви ли не зулуми, многострадален български данъкоплатец!

И ето, този документ-бисер успя да изходатайства многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив от тъй великодушните към проблема й и явно твърде отзивчиви висшестоящи чиновници: и тя незабавно на негова основа задейства процедура по моето уволнение, опитвайки се да "докаже", че в моите часове, видите ли, "никакъв учебен процес не се бил водил" - ерго, въпросният индивид Ангел Грънчаров трябвало да бъде незабавно уволнен! Понеже явно все пак има някакви съмнения доколко тезата й може да издържи пред един бъдещ непредубеден съд, г-жа Анастасова си позволи да стори и нещо хептен непостижимо от здравомислещия ум: направи нужното да насърчи дори някакви съвсем немислими "бунтове на ученици" спрямо "крайно некадърния преподавател Ангел Грънчаров", това именно й е последния "коз", който тя не се възпря да използва. Е, използва го, в един клас в нашето тъй знаменито училище вече цели пет (да, 5!) месеца наистина не се води смислен учебен процес по философия, тъй като група ученици в този същия клас бяха окуражени по безброй начини от директорката да искат "отстраняването на непоносимия и изцяло некомпетентен учител по философия Ангел Грънчаров". Аз с нескриван изследователски интерес наблюдавам организирания от верни крепители на директорката театрален спектакъл, разбира се, правя каквото ми е по силите "конфликтът" да бъде преодолян, но това не се случва, което именно и показва, че групичката от "възмутени ученици" постоянно бива насърчавана да продължава да иска моето отстраняване от тъй отзивчивата и състрадателна директорка - която, прочее, нито един път не направи нещо с оглед въпросните ученици да престанат с така грубото нарушаване на Правилника на училището и на нормите на морала; а тия ученици, заедно с директорката - яя, какво "случайно" съвпадение?! - имат едно и също, изцяло споделено искане и въжделение: учителят по философия Ангел Грънчаров да бъде изгонен от училището! Аз тия дни, с оглед да получа нови доказателства за тази недопустима манипулация на ученици от страна на позволяваща си всичко администрация, си позволих един експеримент: написах в блога си (а той се чете от всички, от училищна администрация, от учители, от ученици, скандалът вече е в устата на цялата училищна общност!), че е крайно неубедителен този театрален спектакъл: от 14 класа, на които преподавам философски предмети, само един се държи по този начин, явно организаторите и сценаристите не звучат убедително. Още същият ден в учителската стая една от най-възторжените фенки на директорката, класна ръководителка на един клас, която при това има личен мотив да ласкае неудържимо директорката (тя е на преклонна пенсионна възраст, ала тъй дащната директорка я държи на постоянно работно място!), та значи тази учителка си позволи в учителската стая публично да ми се разкрещи ето по този начин: "Грънчаров, то твоето вече не се издържа, повтарям, не се издържа, аз едва удържах, повтарям, удържах до този момент учениците от моя клас да не напишат жалба срещу теб, но вече спирам, повтарям, спирам да ги удържам: те също са много недоволни, повтарям, недоволни от теб, ето, нека да се жалват, да видиш, че всички, повтарям, всички са срещу теб - и срещу твоите изцяло неправилни, повтарям, неправилни методи на преподаване!" (Тя има обичай по този начин да се изразява, това повтаряне на въпросното "повтарям" изглежда й дефект от десетилетното "единствено-правилно", така да се каже, "преподаване-диктуване" на някакви "вечни истини" на учениците!) Това си позволи да каже една от най-приближените фенки на нашата така отзивчива директорка. Както и да е. Очаквам и други класни ръководители да направят нужното да спомогнат г-жа директорката най-сетне да получи тъй спешно нужния "доказателствен материал" с оглед да си осъществи заветната, лелеяната цел.

Край, свършвам с един набиващ се необходимо извод, ще си позволя да го представя, дето се казва, ребром: уважаема госпожо Министър, не сте ли поне малко обезпокоена от доказателствата за това какви зулуми си позволява да прави подчинената Ви администрация, като се почне от най-ниското ниво, именно директори на училища, мине се през скучаещите и само клатещите краката си чиновници от РИО и се стигне до разните му там главни експерти в самото Министерство? Не смятате ли, че е крайно време да направите нещо - щото неудържимия им бюрократичен произвол най-сетне да престане? Ние, дето сме жертви на този произвол, терор и тормоз, се надяваме да имате добрината да си изпълните дълга - и "метлата" най-сетне да заиграе. Ще Ви задам и няколко други въпроси. Докога ще търпите ръководената от Вас администрация да стопира всеки опит за някаква промяна в позитивна посока - в иначе агонизиращата от недомислия образователна система? Докога ще търпите тази същата администрация да се занимава с неща, които законът пряко й забранява? В каква страна живеем та всичко това е възможно изобщо да се случва? В кой век живеем - позволете ми да запитам най-сетне и това?!

Драги г-н Омбудсман, Вашата институция нима не е обезпокоена от тия факти, които Ви представям вече повече от година? Много ми е интересно как е възможно административният произвол на самозабравили се властници изобщо да не Ви впечатлява? Нима сте на мнение, че у нас всичко е възможно, а пък към оплакващите се ще се отнасяме по добре познатия ми обичай: "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!". Или другата поговорка тук е най-вероятно е в сила: "Кучетата си лаят, а керванът си върви!". Докога ще търпим страната ни да е място на всеобщата анархия, в която всичко е възможно? Като гражданин Ви питам, не като някакъв друг. Аз лично смятам, че за случващите се безобразия вина носят най-вече бездействащите и взаимно крепящите се висшестоящи и отговорни институции, призвани по закон да парират всеки опит за произвол от страна на самозабравили се административни величия. Крайно време е поговорката "Гарван гарвану око не вади!" да бъде опровергана, е, аз съм човек-идеалист, ще ми се да вярвам, че такава природна аномалия може някога да се случи и у нас. Дано, ама надали...

15 март 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

(СЪОБЩЕНИЕ за читателите на този блог: Горният текст още е "суров материал" и тепърва ще бъде коригиран, редактиран, съкращаван, шлайфан и пр. Тъй че, моля, не приемайте написаното за окончателно. Ще се вслушам с благодарност във всякакви предложения за усъвършенстване на текста.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.