Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето и затова така богато на жизнеутвърждаващ смисъл народополезно дело!

Вчера писах ето какъв текст Нов скандал: в Пловдив другарите не позволяват училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни училище да бъде наречено на името на Иван Славков!, а пък днес решавам по същата тема да предприема нещо вече съвсем действено, щото наистина е глупаво само недоволни да мърморим, а нищичко да не правим: "истинската истина" е в правенето, не в говоренето, неслучайно Спасителят е казал: "По делата им ще ги познаете!", всеки показва колко струва според това, което наистина прави. Този принцип е основополагащ не само при ефективните образователни технологии - които някои хора наричат "алтернативни" на традиционните, докато те всъщност са просто по-добрите! - но и във всяка сфера на живота.

Ето аз, примерно, в обучението по философия предлагам на учениците (и се старая да създавам потребните условия) те да правят своите изстрадани опити да философстват, да се упражняват във философстване, в "правене" на своята лична и отговорна философия на живота си, отказвайки се решително от това, което ме заставят да правя министерските чиновници, а именно да уча учениците нещичко да "поназнайват" ЗА философията, да имат някаква външна, добита по съвсем външен, дистанциран начин и затова така гола информираност за нея, което е почти нищо; докато онова другото, към което съм насочен аз, е именно истинското: да работят върху създаването, върху сътворяването на своята лична философия, да търсят върху своите автентични, истински и дълбоко потребни им ценности, идеи, убеждения.

Та нима ако един учител, да речем, по плуване, се задоволи с това само да обяснява на думи (и "на теория") на учениците си какво е това плуване, да им развива теории за това какви са разните му там стилове, по които може да се плува и пр., ала нито веднъж не им е предложил да се хвърлят непосредствено във водата и да почнат да махат с ръце, опитвайки се да се задържат над водата, та нима, питам, такъв учител по плуване няма да е смешен и жалък, а също така и прекалено абсурден?! А общо взето традиционният стил в ученето и преподаването е все този, е все същият: учениците да бъдат принуждавани да знаят, да поназнайват нещичко за това или онова, ала никога да не им се дава възможност да го правят истински, да го усвоят както се прави това нещо, както следва да бъде правено с оглед да бъде постигнато. И то тъкмо според изискванията на разумността, а именно като при това да бъдат оставени да го правят свободно, без да бъдат тикани в разните му там разсъдъчни схеми и канони: а къде, позволете да попитам, е смисълът на този така принудителен абстрактен, откъснат от живота дидактизъм?!

И ето, резултатите са налице: не се чудете защо учениците у нас вече категорично не желаят да учат по този начин, отдавна им се е отщяло с тях да се отнасят така - ами защото не виждат смисъл от всичко това, та затова не го щат! А смисъл в командната и не уважаващата свободния избор и достойнството на личността система наистина няма, смисълът се е изгубил, смисълът наистина липсва - защо тогава учениците да й се подчиняват?! Прави са да не искат да знаят "за всичко по нещичко", а всъщност за всичко по... нищо, абсолютно са си прави нашите ученици, че не искат да учат вече по този убийствен за тяхната естествена любознателност и за разгръщането на техните естествени таланти начин. Както и да е, това е голяма тема, а ето сега какво в тази връзка реших да предложа отново, и то по най-твърд, категоричен начин, четете:

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив (чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив)

До Началника на РИО-Пловдив

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо Директор,

Уважаеми дами и господа, колеги,

Позволявам си да се обърна към всички вас и то по най-официален начин с едно предложение, което считам за разумно и отдавна назряло. Всъщност искам да преподновя едно свое старо предложение, свързано с добре известната ви инициатива, която, кой знае защо, така прибързано беше турена "в чекмедже" или "под ключ", сиреч, на която не беше обърнато подобаващо внимание. Не крия, че ми е много интересна реакцията ви към това мое предложение; смятам че каквато и да е, тази реакция ще бъде многозначителна.

Преди три години аз предложих в блога си да се започне обсъждане на въпроса защо единствено нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, няма свой патрон; в тази връзка тогава обявих публично становището си, че една професионална гимназия по електротехника и електроника е съвсем естествено да приеме за своя патрон името на неотдавна починалия тогава пионер на модерните компютърни технологии Стив Джобс. Това се случи през есента на 2011 г., тогава, както е известно, медиите обърнаха голямо внимание на предложението, то стана за няколко дни медийна сензация, всички национални и местни телевизии, вестници, радиостанции и пр. му отделиха подобаващо внимание, това събитие влезе във всички новинарски емисии и пр. Да, обаче ръководството на училището, кой знае защо, се отнесе крайно отрицателно към идеята и направи нужното предложението ми да бъде "заметено под килима", т.е., както е обичайно за всяка по-различна и необичайна идея или инициатива, то беше подложено на незабавно отхвърляне, на остракизъм, на пълен негативизъм и на неминуема забрава. Тогава в Педагогическия съвет, и то съвсем необосновано, се прие тезата, че "още не било дошло времето" за това училището да си избере свой патрон (?!), че моментът за обсъждане на този въпрос бил "крайно неподходящ", предвид това, че следващата година (2012-та) била юбилейна, тогава именно се навършиха 50-години от създаването на училището, че сме били претрупани с какви ли не "мероприятия", та затова не сме били имали време да мислим за такива "екстравагантни неща" като това кой да е патрон на училището и прочие. Трябвало било да се чака "да му дойде времето" на този проблем, ето тази любима йезуитска теза на царското величество Симеон Втори тогава надделя и беше възприета от нашето мъдро ръководство. Ето сега аз си позволявам да запитам: а докога, прочее, ще трябва да чакаме та да дойде "подходящият момент" за решаването на този проблем с избора на патрон на нашето училище? Кой е този "подходящ момент"? Какво трябва да стане, та да се появи този така дългочакан "подходящ момент"? А дали той отдавна не е дошъл, а ний да не сме усетили това: поради някаква глупава предубеденост - или поради някакъв изцяло неразумен страх?!

Вместо да се подложи инициативата за определяне на патрон на училището на смислен демократичен дебат, тогава тя, както казах, беше натикана или заметена "под килима", по-скоро беше заключена в най-отдалеченото чекмедже на иначе великолепното директорско бюро. А пък с мен, автора на тази идея и инициатива, беше постъпено по един крайно недопустим начин: за тия години след есента на 2011 г. ръководството направи какво ли не за да ми отмъсти за инициативността и за свободомислието: направи всичко с оглед на това да ме натика "в миша дупка". Набързо бях обявен за "враг" и за "много опасен" и дори "вреден човек", подлежащ на незабавно отстраняване, на спешно уволнение. Подложен бях от ръководството на невиждан и на нечуван административен терор и тормоз, за който аз лично изобщо не съм предполагал, че е възможно да се случи в нашето все пак модерно и демократично уж време. То не бяха заповеди за дисциплинарни наказания, то не бяха нескопосани опити да бъда обявен за "най-некадърен учител", който, видите ли, бил "недостоен да преподава", то не бяха дори извращения като даването ми, и то най-официално от директорката, за "психиатрично освидетелстване" (!!!), една административна инициатива, завършила, разбира се, изцяло безславно, но донесла ми толкова много унижения, то не бяха какви ли други неща, за които вече не само че не ми се говори или пише, но даже и не ми се мисли. А причината за предприемането на такива недопустими ексцесии е една: да ми бъде отмъстено. Защото аз тогава, след като предложението ми не биде даже обсъдено в подходяща обстановка, се принудих да апелирам към учениците, които в мнозинството си ме разбраха и подкрепиха: самите ученици предложиха и осъществиха своеобразен "референдум", с изборни урни и пр., предложени бяха по изцяло демократичен начин всякакви предложения за патрон на училището, имаше си, както му е редът, "бюлетина", учениците с ентусиазъм гласуваха, разбраха на дело какво е това "демокрация". А в крайна сметка се оказа, че предложението Стив Джобс да стане патрон на ПГЕЕ-Пловдив победи, спечели съревнованието, и то убедително: това предложение спечели повече гласове отколкото всички останали предложения, взети заедно (сега не ми се търсят точните числа, има ги в блога накъде), имаше и гласували с "без мнение". Е, и за тази инициатива ми беше отместено от бдителното ръководство, което явно не е голям приятел на демократичните процедури - щом реагира по такъв неадекватен начин спрямо инициативата на самите ученици. Всъщност нашите ученици тогава дадоха един добър урок по демокрация на всички нас, най-вече на многоуважаемото ръководство. Факт, който е прекрасен, разбира се - от учениците си можем много да научим, щото те са по-близки на духа на нашето време: този дух е тъкмо в тях, в техните души!

Да оставим това, което и било, нека да погледнем на това, което е - и най-вече към това, което трябва да бъде. Аз продължавам да смятам, че въпросът с избор на патрон на нашето училище трябва да бъде решен в най-скоро време: достатъчно чакахме, ето, минали са вече повече от 24 години откакто патрон на училището вече не е... Ленин, но явно някои са привърженици на тезата: щом не е Ленин, никой друг няма да е, камо ли пък да е някакъв си там Стив Джобс, който "не заслужава" да бъде поставен редом с незабравимия... Ленин - вожда на комунистическата революция (казвам това, щото много от нашите ученици не знаят кой е тоя "Ленин", ала пак повтарят името му като шаманска мантра)! Аз смятам, че в наше време е чиста патология да се разсъждава по такъв един начин, сякаш "Без Ленина мы не можем да живеем!", ала е факт, че заради липсата на авторитетен нов патрон на училището в широкото масово простолюдно и наивно съзнание на жителите на града името нашето училище продължава да е "ТЕТ-Ленин", което, позволете да забележа, е направо скандално! Аз лично се срамувам когато някой ме попита къде работя между нас да се завързва ето този все един и същ и затова втръснал ми до дълбините на душата диалог:

- Къде работиш?

- В ПГЕЕ.

- Какво е пък това?

- "Професионална гимназия по електротехника и електроника"

- Що не се сещам кое е това училище?

- Абе на "Пещерско шосе" е бе, как така да не се сещаш?

- ?!?!

- Абе бившия така наречен "ТЕТ", сфана ли сега?

- О, така кажи бе, "ТЕТ-Ленин", що ми се правиш на интересен, какво е това "ПГЕЕ", какви са тия глупости, кажи "ТЕТ-Ленин", та да те разбера веднага!

- Е, не ми е приятно да употребявам това омразно име, затова!

- Тъй ли? И какво му е на името? О, ти за Ленин ли? Е, да, е да, ама традицията е такава, нали ме разбираш?

- Разбирам само това, че явно сме си пълни идиоти щом толкова години след "края на комунизма" все още почитаме тоя масов убиец Ленин, ето това ще ти кажа, щото ми писна вече!

- Не се ядосвай де, аз не исках да те засегна с нещо!

- Ти себе си засегна, не мене!

- Майната ти тогава: я го виж ти, ще ми се мисли той за интересен?!

Та ето горе-долу на мен лично безброй пъти ми се е налагало да участвам в такъв унизителен и блудкав разговор. Смятам, че е крайно време нашето училище да си избере един достоен патрон, името на някоя толкова знаменита и достойна за възхищение личност, че името на новият патрон като мощен таран да избие от главите на хората това опротивяло на всички "ТЕТ-Ленин", щото е унизително хората да гледат на всички нас, дето работим в това училище, сякаш сме някакви допотопни динозаври, щом без капчица смущение приемаме училището ни отвсякъде да бъде наричано "ТЕТ-Ленин"! Така виждам нещата аз, тия неща не са безобидни, щото става дума за символи, които имат мощно несъзнавано влияние върху душите - и подмолно направляват не само мислите, но и делата ни. Анахронизъм е едно съвременно училище, което претендира да е водещо в своята област, именно в областта на модерните компютърни технологии, да бъде свързвано с такива допотопни и убийствено тъпи неща като "Ленин" и прочие. А ако не усещаме този рязък дисонанс, това пагубно за имиджа на училището ни противоречие, то това говори толкова по-зле за нас самите. Аз с удивление установих по време на тържествата около 50-годишния юбилей на гимназията многоуважаемата госпожа директорка в най-официални речи и доклади без капчица смущение и с необичайна сладост в изговарянето да употребява името "ТЕТ-Ленин" - и по този начин да възкресява в съзнанията на младите хора една отдавна отминала и то най-човеконенавистническа епоха, епохата на комунистическия режим у нас, официално обявен от Народното събрание на България за престъпен!

Така че не смятам, че тия неща са безобидни, напротив, съдбовно важни са. Да се държат живи в съзнанията някакви пагубни комунистически митологии и символи, от които добро не сме видели, в наше време е израз на недопустима идеологическа ретроградност - и на най-абсурден, непостижим от здравия смисъл анахронизъм. Моля да бъде осъзнато това, за което апелирам, простичко казано: дами и господа, излагаме се, опозоряваме се като нищичко не правим по въпроса нашето училище да си избере достоен за неговия престиж патрон, който да вдъхновява възпитаниците ни - давайки им един достоен за следване пример!

Моето предложение в тази връзка е: Педагогическият съвет да обяви старта на една демократична процедура за даване на всякакви и то обосновани предложения за патрон на училището; да се определят срокове за тази кампания; след това да се проведе по остро-дискусионния въпрос един пълноценен демократичен дебат в цялата училищна общност, който да завърши с провеждане на нещо като "референдум" за избор на патрон на училището, в който да участват не само настоящите учители и ученици в ПГЕЕ, а и всички предишни, работили или учили някога учители и възпитаници на нашето знаменито училище. Такава една кампания - нещо уникално за родните ни условия - ще получи, убеден съм в това, широко медийно отразяване, което ще повлияе положително на имиджа на училището, пострадал доста в последните години - откакто имаме ново ръководство. Но ето че сега имаме шанс не само да укрепим авторитета на нашето училище, а и да повишим респекта на хората пред него: като направим нещо оригинално, показващо, че нашата училищна общност е на висотата на най-съвременните изисквания както що се отнася до регулиране на вътрешно-училищните отношения, така и по отношение на използваните авангардни методи на преподаване и също така на неотклонното повишаване на качеството на образованието на нашите възпитаници. Във всички тия отношения ние не трябва да се оставяме да лежим само на лаврите на отдавна отминала слава, а да правим всичко, което ни е по силите, с оглед да увеличаваме престижа си.

Тази е идеята и моля тя да не бъде приета с един предразсъдъчен краен негативизъм: щом това го предлага "този там непоносим човек", то значи ний сме длъжни непременно да отхвърлим предложението му. Така е непристойно да се мисли, камо ли пък да се действа. Призовавам да се държим на висотата на положението си.

Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето на институцията ни и затова така богато на жизнеутвърждаващ смисъл народополезно дело!

19 март 2014 г.

ПЛОВДИВ С УВАЖЕНИЕ:

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)