Истината ни прави свободни

събота, 22 март 2014 г.

Когато няма избор, когато свободата е ликвидирана, тогава нищо няма смисъл, тогава всичко отива по дяволите - тази е моята теза



Иска ми се накратко тази сутрин да споделя наблюденията си върху провеждания от мен "Експеримент по свобода", провеждан в класовете в ПГЕЕ-Пловдив, в които преподавам или философия, или философия на правото, или пък предмета "Свят и личност", този пък предмет го преподавам на два 12-ти класа. Смятам, че е интересно да се разбере какво се случва, ето, вече трета, даже четвърта седмица изтече откакто ми хрумна тази, тъй да се рече, "щуротия". Апропо, да вметна: за намерението си да проведа такъв експеримент уведомих по надлежния ред многоуважаемата г-жа Директорка, също така и Педагогическия съвет, видима реакция от нея обаче никаква нямам до този момент, а също така тя все още не е уведомила и Педагогическия съвет за моята инициатива, както я помолих в писмения си доклад; това все нещо показва де, нека всеки сам да си прави изводите. Явно администрацията не гледа с добро око на такива волности и нищо чудно докладът ми по този повод да е влязъл в "черната папка с компромати", която директорката старателно трупа, с оглед да има "аргументи" предвид предстоящото ми, тъй да се рече, уволнение (знайно е, че това е една от нейните най-важни управленски цели: да ликвидира единствената "пречка" пред директорското всевластие, носеща името "Ангел Грънчаров"). Както и да е, ето сега впечатленията ми за начина, по който тече самият експеримент.

Първо две думи за това до какво се свежда той. Понеже по всички философски предмети главната тема и централният проблем, от който зависи решаването на всички други теми и проблеми е свободата, то моя милост реши да провери практически какво е нивото на разбиране на този проблем сред нашите младежи, сред т.н. "подрастваща младеж" - впрочем, нашите младежи в училище да доста поотраснали, примерно ето, аз преподавам и на ученици от 11-ти и 12-ти клас, които са 18-19 годишни). Това е период на най-интензивен растеж на личността и съответстващото й съзнание, та затова ми се видя интересно да проверя в каква ситуация се намират съзнанията на младите хора по този наистина централен пункт: разбирането на свободата, степента на желаност на тази свобода, доколко имат умения да се ползват от предимствата на тази същата свобода и пр. Дали свободата за нашите млади хора не е просто дума, смисъла на която те не разбират - или разбират твърде приблизително, мъгляво, объркано?

Като поставях експеримента преди няколко седмици им казвах на моите ученици ето какво:

"Драги ученици, искам да ви кажа нещо важно и интересно, поне според мен - и ми е много интересна вашата реакция; ще ви предложа да участвате в един чудесен експеримент по свобода, който е свързан с предмета, който изучавате. Аз зная добре, че сте страшно претрупани, имате много учебни предмети, времето ви не стига, при това никой от вас не е бил питан дали иска да учи този или онзи предмет, в това число и философията, просто някой някъде, във висшите чиновнически звена на министерството е решил вместо вас, че трябва да учите еди-какви си предмети - и ето, налага ви се да ги учите. И ако искате да получите диплома, трябва да имате положителна оценка по всички тия неизбирани от вас предмети от програмата. С оглед на това, че положението ви е тежко, налага ви се да изучавате една тежка стандартна ("типова") програма, аз предлагам да проведем следния експеримент по свобода; той има два основни пункта:

Първо, зная добре, че вие обикновено стоите в час по принуда, за да нямате т.н. неизвинени отсъствия, а не защото толкова ви се иска, не защото сте решили сами, не защото ви е интересно и пр. Е, да стоиш по принуда и без да го искаш, без да схващаш смисъла, е тъпичко, затуй дайте поне по философия да направим така. Ще се възползваме от правилника, ще намерим една "вратичка" в него, ще я изтълкуваме във ваш интерес, да видим какво ще се получи. Вие знаете, че учителят има право да "гони" учениците от час когато не слушат, когато пречат и пр. За да не се стига дотам, аз ви предлагам ето какво: в началото на часа ония, на които не им се стои в час, не виждат смисъл или имат някаква друга работа, за която смятат, че за тях лично е по-важна, по-необходима, по-смислена и по-интересна отколкото да стоят и да тъпеят в часа, нека да дойдат при мен и да ми заявят, че предпочитат да не карат този час; аз на такива ученици ще им впиша отсъствие, те нека да ходят където искат, да се занимават с каквото искат, примерно да почетат в библиотеката или пък да посетят друг учебен час, по който им е по-интересно, или да идат просто на пейката да си починат, да си поиграят на спокойствие със смартфона или с лаптопа си да влязат в интернет или пък да поиграят с някой друг клас, който има физическо възпитание, футбол и пр, нека да правят каквото друго искат, изборът е техен. Като мине часът по философия обаче ако искат да им анулирам отсъствието, трябва да ме намерят, да ми кажат, че всичко е минало ОК, аз ще го сторя, няма да имат нито "извинено", нито "неизвинено" отсъствие. Защо го правя това ли? Ами защото нали, ако искате, ще правим експеримент по свобода, ето, моля, възползвайте се. Участвайте. Никой не ви е питал искате ли да учите философия, ето, сега имате възможност да избирате дали да стоите в час или не. Е, разбира се, всеки от вас трябва да има оценка по този предмет, но това може да се направи по различни начини: ако отсъстваш системно от часовете би могъл да се подготвиш сам, да дойдеш два-три пъти в срока при мен в часа ми за консултации, ще те изпитам, ще си получиш заслужени оценки; стига да имаш усещането, че можеш да се справиш с този предмет сам - в това няма нищо лошо. Щом смяташ, че можеш да се справиш с такъв един учебен предмет сам, опитай, направи го, защо пък да не пробваш така? Е, може да идваш и да ме питаш за това-онова в часа ми за консултации, няма никакъв проблем, стига да срещаш някакви трудности. Това от една страна предлагам. Много ми е интересно как го възприемате. Ето и втория основен пункт.

Тия, които останат в час - и са останали вече не по принуда, а по свой избор, по свое желание, защото така са решили - с тях ще се занимаваме с философия, но вече истински понеже го има желанието. Ще обсъждаме, ще се изказвате, ще слушате другите как мислят и пр. Аз знам, че поради претрупаност вие почти нямате време да се подготвяте за моите часове, те впрочем не са мои, те са си ваши, те са за вас, вие да се упражнявате да философствате, да търсите истината по разни проблеми и пр. Но е факт, че нямате достатъчно време за подготовка в къщи по философия, зная, че изобщо не се подготвяте, затова понеже не ща да ви тероризирам и травмирам да ви изпитвам абсолютно неподготвени и да ви пиша двойки, предлагам ето какво: нека вие сами да решите кои пет човека от класа да се подготвят за следващия час, да бъдат нещо като "експерти" или "докладчици" по тази тема, а пък всички останали като почнат обсъжданията да не се притесняват, че ще бъдат изпитани, че са неподготвени, че има опасност да получат двойки и пр. Значи сами решавайте кои да бъдат главни участници в обсъждането следващия път, или, другояче казано, кои ще бъдат "изпитани", а пък останалите могат да слушат, да поразберат нещо от темата, ако пък им стане интересно, да се включат в обсъжданията, да питат. Могат ако се породи интерес и сами после да кажат че искат нещо да попрочетат и също да се изявят. Има ли пет подготвени по темата ученика, те ще изнесат основната тежест в часа, а всички останали ще бъдат спокойни, няма да се страхуват, че може да бъдат изпитани, да се провалят и да имат, да речем, двойка. Но ако няма тия петима "доброволци" за изявяване в часа, тогава ще ми се наложи аз да изпитвам произволни "жертви" от списъка. Как възприемате пък това?

И последно: знаете, че по разпореждания от министерството по този предмет всеки за срока трябва да има поне по две (някои по три) оценки или изпитвания. Разделяме учебното време на две или три части, във всяка от тях всеки трябва сам да се погрижи да изкара поне по една оценка. Ако при изтичането на този отрязък от време той не се е изявил и няма никаква оценка, ще се наложи да му сложа "служена двойка". Всеки сам решава кога да бъде изпитан, кога да се изяви и да получи своята оценка. Мисля, че ще оцените всичко това, щото то е във ваш интерес. Това исках да ви кажа. Много ми е интересно как го възприемате."

Казвам тия неща и чакам реакции. Учениците обикновено мълчат и се споглеждат: "Айде, тоя Грънчаров пак почна със своите чудати експерименти!". Понякога са ми казвали: "Г-не, абе ний да не сме лабораторни мишки бе, та ни подлагате на такива експерименти?", това са ми го казвали, но не този път, в предишни години. Обикновено мълчат, тъй да се рече, разбиращо мълчат. Един вид аз така чета това мълчание: тоя учител дали пък не е "мръднал" нещо, та поставя така нещата? Не разбира ли, че нищо няма да излезе от неговите експерименти? Само ще си навлече бели. Да, за жалост, обикновено учениците мълчаха при поставянето на експеримента, ала забелязах, че някои ученици сякаш дълбоко се замислиха. Интересното е, че сякаш най-много се замислиха тези т.н. "недисциплинирани ученици", "двойкаджиите", неконформистите, тия, дето постоянно учителите ги хокат и пр. В очите на тия ученици сякаш заблестяха някакви особени огънчета.

Обикновено никой не се възползваше от моите нововъведения. Примерно, никой не пожелаваше да излезе от час и да иде да си върши друга, по-важна и по-потребна за него лично работа. Това все нещо означава. Най-голям проблем обаче стана този: учениците почнаха да ме молят аз да определям кои да бъдат тия пет човека, които да се подготвят за следващия път: те сами по никой начин не могли да определят. Щели да се изпокарат. Безсилни били да решат това проблемче. Молеха мен да се намеся, ала аз се заинатих. Казах, че на мен ми е все едно: ако не се разберат кои пет човека да са подготвени, ако няма желаещи, отварям дневника и си намирам пет произволни "жертвички". Учениците се споглеждаха и пак почваха да ме молят аз да определям предварително кои да са "жертвите": не могли сами да се решат да се "самопожертват", аз трябвало да реша. Аз обаче се инатя докрай. Понякога се намесвах, след горещите им молби, определях пет човека, като казвах, че по този начин са ме принудили да наруша принципите си. Те ми бяха благодарни че съм им помогнал. Да, ама следващия път се оказваше, че определените от мен "жертви" или не се бяха подготвили, или пък разчитаха на "общи приказки", наложи се да почна да пиша двойки. Или им прощавах, ама казвах, че следващия път пак трябва да участват. Губеше се време. Но аз все пак смятам, че ненапразно е било губено това време. За осъзнаването на това що е свобода от нашите млади хора никакви жертви не са напразни. Това е голяма цел. Никакво време не може да а загубено ако е било "загубено" за постигането на такава велика цел.

В някои класове след много караници и след като учениците се оплакаха на класните ръководителки (за да обяснят откъде са се появили тия двойки по философия!) и както обикновено става, хвърлиха цялата вина за двойките си върху мен, върху "странния преподавател по философия", та значи в някои класове работите потръгнаха когато се намесиха самите класни ръководителки и почнаха те да определят кои петима да се подготвят за следващия път по философия. Учениците сами съвсем сякаш не можеха да решат, ставаха страшни караници. Глупава работа се получаваше. Това обаче все нещо говори. Аз сега пак бързам за работа - имам първи час - затуй няма да анализирам своите впечатления от експеримента. Ала имам какво да кажа. Ще се наложи май да пиша продължение на този текст тия дни. Сега да привършвам, наистина времето ми напредна много.

А за излизането от час в началото на часа стана също много интересно. До този момент има само три случая (!!!), когато ученици са се възползвали от това така ненадейно стоварило се върху главите им "право" свободно да избират дали да останат в час по философия или не. Аз се плашех, че цели класове ще се възползват, че ще остана сам в класната стая, че ще се появи ужасен проблем, ала не, ето, само пет-шест ученика от цели 14 класа, на които преподавам, до този момент се възползваха до този момент и излязоха. Ходиха където ходиха, след часа, освежени, ме намираха, аз им анулирах отсъствията. Останалите си стояха в час, кой знае защо. Но това вече е техен избор, сиреч, вече има смисъл. Когато няма избор, когато свободата е ликвидирана, тогава нищо няма смисъл, тогава всичко отива по дяволите - тази е моята теза. Всичко обаче получава своя смисъл в човешкия свят благодарение на свобода. И добро по принуда да вършиш няма абсолютно никакъв смисъл. Нещо е ценно или малоценно само ако ти си го решил и избрал. И си поел пълната отговорност за него. Това е. Просто е. Ала ний, българите, и най-простите истини игнорираме по един дивашки, зверски начин. Затова сме и на туй дередже.

Вчера си позволих да кажа нещо на учениците от един много добър, в традиционното разбиране обаче, клас. Казах им: знаете ли, мъчно ми е да ви го кажа, но ще ви го кажа: вие сте роби, вие сте с робски манталитет, вие не знаете що е свобода, вие не щете да бъдете свободни, вие искате да сте си роби, вие предпочитате да сте си роби, ерго, вие сте завършени роби!" Като им казвах това се страхувах че ще скочат да се карат с мен, че съм ги обидил, че ще стане страшен скандал. Но не би: учениците виновно замълчаха, възцари се пълна тишина! Помълчаха малко, личеше обаче, че мозъците им усилено работят. По едно време един ученик промълви: "Напълно сте прав, господине! Такива сме: роби сме! Дайте да ви стисна ръката за тия думи!". Това ми каза, а останалите ученици разбиращо въздъхнаха.

Така си живеем ний в нашето училище. Нашите ученици, сами виждате, са чудесни, ала са големи страдалци и дори мъченици. Така аз виждам нещата. Нека някой да ме опровергае. И ний, учителите, сме големи страдалци. Още по-големи страдалци сме даже от своите ученици. И под тази истина се подписвам с чиста съвест. Хайде да ставам, че закъснявам за работа. Хубав ден на всички!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ