За неизчислимите вреди от волунтаристичните решения на самозабравили се администратори

По публикацията Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противозаконното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова се получиха - в блога и във Фейсбук - най-разноречиви реакции, които са интересни и показателни не само за състоянието на нравите в ПГЕЕ-Пловдив, но и в образователната ни система като цяло: понеже първото е нещо като лакмус за второто. Ето един от коментарите, които впечатляват със сериозността на смисъла, съдържащ се в него - щото все пак не е безобидно когато един администратор дръзне да си играе така фриволно с човешки съдби, със съдбите на подчинения му персонал (и то в общество като нашето, което претендира да е и демократично, и съвременно, и човешко все пак в крайна сметка):

Извадка от правилното, а следователно от необжалваемото решение на ПОС:

"Вярно е, че принципно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин."

А вредите от недобросъвестно изпълнение на служебно задължение са изискуеми не само от пряко увредения, в случая - от незаконно и недобросъвестно уволнения учител, те са изискуеми и от ПГЕЕ-Пловдив, в лицето на следващия му директор. Защото увредено от същата недобросъвестност е и юридическото лице ПГЕЕ-Пловдив. И то далеч не само с материалните разходи по това дело, които не са от джоба на недобросъвестната директорка Стоянка Анастасова, но и с нематериалните.

Които се изразяват в мултиплицираните загуби на всеки ученик. Първо: от липсващото му кадърно преподаване на учителя му Калин Христов и второ: от моралните щети нанесени от директорката Стоянка Анастасова в съзнанието на възпитаниците, на ПГЕЕ-Пловдив, а и върху съзнанието на учителите и на родителите - с отрицателния възпитателен пример, който недопустимо вредоносно им е "преподала" като си е позволила нагло, отмъстително, безкрайно недостойно и непозволено да си разиграва ниските страсти в училището, вместо да бъде еталон за безпристрастност, честност, почтеност и справедливост.

Написа: Владимир Петков-Трашов

2014.06.22г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

На този ден започва кръвопролитния военен сблъсък на комунизма и национал-социализма

На днешния ден в далечната 1941 година Германия напада СССР. Историята трябва да се знае и помни! Георги Кокеров във Фейсбук тази сутрин пише следното:

Приятели представям ви накратко събитията на 22 юни 1941 г. на Източния фронт на Втората световна война съгласно последните изследвания на руски и западни специалисти. Това е истината, различна от комунистическата пропаганда:

На 22.06.1941 г. в 2 часа по средноевропейско време Германия напада СССР. Започва жестока война между големите приятели, потъпкали принципите на човещината - и изменили историята на Европа и на света. Тази война е най-известната и най-непознатата в новата история. Защото е покрита с мрака на тайните и необяснените факти и събития.

В последните години се отвориха много тайни руски архиви и първо руските специалисти започнаха да разкриват истината за събитията от лятото на 1941 г. Германия е струпала на границата със СССР 181 дивизии, в които 19 танкови, 14 механизирани и 18 бригади. В армията са включени 3 712 танка, 47 260 оръдия и минохвъргачки, 4 950 бойни самолета. Численият състав на армията е 5,5 млн души. Червената армия е подготвена за настъпление в Европа (план „Буря”) и има 303 дивизии. Те включват 59 787 оръдия и минохвъргачки, 12 782 танка (от тях 1 600 КВ и Т-34) 10 743 бойни самолета. В съветската групировка влизат и 57 укрепени района. Укрепеният район се командва от генерал-майор и има числен състав на пехотна дивизия. Общият състав на войските на западните граници на СССР на 22.06. е 6,5 млн. души. В следващите две седмици са включени още 2,4 млн. души. По мнението на руски специалисти началото на плана „Буря” е предвидено за 23.06. (Марк Солонин) или 6.07. (В. Суворов, И. Бунич, М. Мелтюхов).

Настъплението на Вермахта е стремително и разгромяващо, унищожаващо. Причината за това не е внезапността. За нападението се е знаело отдавна. Съветският Генерален щаб и правителството разполагат с подробна информация. Сталин забранява всякакви действия, които биха разкрили намеренията на СССР. Причината за поражението на Червената армия през лятото на 1941 г. е ясна – ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ не воюва. Това го показват и доказват руски автори. Срещат се две армии - организираният и високо подготвен Вермахт и почти неуправлявана въоръжена тълпа, наречена Червена армия. На 28.06. е превзет Минск, разположен на 350 км от границата; на 16.07. е превзет Смоленск – на 700 км. от границата. Към 6.07. завършва Крайграничното сражение, в което Червената армия губи 11 200 танка, 19 000 оръдия и минохвъргачки. Загубите са 1:12 в полза на Вермахта. Започва Смоленското сражение.

Около 25 – 27 юни сътрудникът на НКВД Павел Судоплатов се среща с българския пълномощен министър в Москва Иван Стаменов и разговаря с него да направи сондажи за сключването на мир с Германия. Сталин е смятал, че това ще е като Брест-Литовския мир с Германия от 1918 г. След 26 юни Сталин се затваря във вилата си и до 3 юли остава там. Не позволява никой да го търси.

Лятното настъпление на Вермахта през 1941 г. се изучава във военните академии като пример на светкавична война. Това не е типичен пример на светкавична война, защото Червената армия не иска да воюва и не оказва никаква съпротива въпреки огромното си превъзходство в жива сила, танкове, артилерия, автомобили. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Дали не е възможно да организираме пълен бойкот на ония телевизии, които не уважават зрителите си?

Абе докога разните телевизии ще си позволяват да се гаврят със зрителите си като постоянно канят за интервюта или за събеседници "звезди" като Мишо Шамара, проф. Вучков, Дилов-син, Пищова-Питона и пр. - за малко да забравя Петю Блъсков, той вече май почна да спи в някои телевизии, от участия и интервюта няма време, горкият, да иде да се обръсне! - и цялата останала "звездна" гмеж и напаст?! Тия нахалници са нагли дотам, че ний двамата с жена ми, въпреки че не гледаме кой знае колко много телевизия, но въпреки това започнахме да се обзалагаме като местим с дистанционното каналите: Вучков, Петю Пу-то - Петю Блъсков - Дилов-син или Мишо Шамара ще се появи, приятно ухилен, на следващия канал? И знаете ли, постоянно се оказва, че няма начин човек да не познае ако се обзаложи за някой от всичките тия хубавци!

Та позволявам си да запитам обаче водещите: те нас, зрителите, за малоумни ли ни смятат, те нима искат да проверят границите на нашето търпение? Да, волско ни е търпението, успокоихте ли се вече - и престанете да ни тормозите повече с компанията на тия същите нахалници! Та в тази връзка се питам: дали не е възможно чрез интернет да се организира пълен бойкот на ония телевизии, които не уважават зрителите си, канейки редовно тия въпросните нагли "звезди"?! Нима поне с нещичко няма да им покажем, че ни се повръща вече от тия издевателства, на които сме подложени?! Аз смятам, че си заслужава да се помисли и да обсъдим този въпрос, как именно да отмъстим на телевизиите за гаврите, на които тъй системно ни подлагат.

Много се извинявам, но забравих някои други медийни любимци, които неуморно, като "рицари на правдата и доброто" дефилират из екраните на наште телевизии: одиозното лице Ал.Симов, Патрашкова, забравих на таз тъй активна дама първото име, да ме прощава, - кой, кой друг? - абе вие вече се сещате за кой тип телевизионен натрапник говоря, това са именно тия, дето са специалисти по абсолютно всички теми, от всичко, тъй да се рече, разбират, и, предполагам, нямат мярка, не отказват участие, чувстват се тъй важни и незаменими, че не допускат да лишат многостралния ни народец от възможността по пет-шест пъти всеки ден, от ранна утрин до късна нощ, да се радва на физиономиите им, а също така и на тъй мъдрите им думи!

Тия всичките "звездни лица" са тъй нахални, че имам чувството, че не е зле да бъдат определени ако не като телевизионни терористи, то поне като медийни мъчители или като екранни инквизитори на тъй търпеливата и издръжлива на тормоз от всякакво естество българска народна природна популация, която явно се е отчаяла и претръпнала, щото е осъзнала, че няма как да се избави от натрапничеството на цялата тази арогантна пасмина - тъкмо защото сме търпеливи като волове, тъкмо защото, изглежда, имаме дебела кожа като африкански хипопотами...

ПОСЛЕСЛОВ: Леле, забравих Андрей Райчев и Кънчо Стойчев!!! Точно тях пък да забравя, какъв грамаден пропуск! Срам ме е че ги подцених така несправедливо! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив изгуби ново съдебно дело: съдът възстановява на работа уволнения учител инж. Калин Христов!

На снимката: вдясно - уволненият през юли 2013 г. инж. Калин Христов, а вляво е въпросната директорка Стоянка Анастасова, която е тъй привързана към процедурата, доказваща нейното пълно всевластие, именно процедурата уволнение; ала, за жалост, в тази страна все още има съдилища, ох, какъв кошмар - ами какво ще правим сега?!

Едно птиченце днес ми съобщи, че инж. Калин Христов, учител, уволнен през лятото на миналата година от ПГЕЕ-Пловдив, е спечелил съдебното дело и на втората инстанция - където директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова обжалва отмяната от Районен съд на нейната заповед за уволнение. Другояче и по-просто казано, съдът възстановява на работа този учител, уволнен от същата директорка, която сега пък уволни мен от същото това училище. Аз също тия дни завеждам съдебно дяло за отмяна на нейната заповед за уволнение.

Тъй че, дето се казва, хаирлия да е, същото, разбира се, ще се получи и с тази заповед за уволнение, която е по съвсем смехотворна причина: "пълна непригодност", това успя да измисли тъй проницателната директорка като "мотив" за уволнението ми. Явно не можа да измисли и да организира нещо по-състоятелно, но както е да е, важното е, че се създаде великолепна традиция: заведено от мен дяло срещу една друга нейна заповед, за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" беше спечелено от мен и на трите съдебни инстанции (!!!), даже Върховният касационен съд беше занимаван с туй дяло, неуморната директорка обжалва до дупка, но ето, и във Върховния съд изгуби делото, заповедта й беше отменена от съда - окончателно и безвъзвратно! Хаирлия да е дето се казва! Повлече ли крак, нека да й върви все така!

Сега е вече много интересен казус дали въпросната директорка, поучена от опита, ще обжалва във Върховния касационен съд и присъдата на Окръжен съд по делото на инж. Христов, но защо да не обжалва, тя плаща тия обжалвания със служебни, с държавни пари, с пари на училището, ще си обжалва колкото иска, ще си плаща скъпо и прескъпо на адвокатите с държавни пари, това да не са пари от нейния джоб, та да ги икономисва?! Ще видим дали ще обжалва, това нещо ще се разбере скоро. Но наистина много се радвам, че съдът за пореден път застава на страната на истината, на правото, на справедливостта - срещу произвола на една самозабравила се, упоена от наркозата на властта администраторка! Браво на съда - българският съд, опора на всички жертви на административния произвол! - какво ни пречи да издигнем този лозунг, след като е самата истина, че тия същите жертви нямат друг изход да се противопоставят на произвола, на беззаконието?!

Много интересно е обаче защо висшестоящите органи в образователната институция не са си направили вече необходимия организационен извод от тия всичките истории: заслужава ли да продължава да стои на поста си и да върши предимно какви ли не зулуми една директорка, чиито заповеди една след друга падат при обжалване пред съда?! И докога именно за водене на продължителни съдебни дела директорката ще пръска пари от бюджета на училището, след като губи всяко едно дело, няма ли синдикатите да й поискат отчет за това непрекъснато трошене на народна пара, тоест на нашите пари, парите на българския данъкоплатец?! Тия въпроси все някой някога ще следва да ги зададе, ето, задавам ги аз, колкото по-рано бъдат зададени, толкова по-добре.

И така, да честитим на инж. Христов заслужената победа! Да честитим на тъй любезната директорка Анастасова поредната също така заслужена загуба на едно немаловажно съдебно дело! Да й пожелаем да продължава все така ефективно и устойчиво да губи всяко едно следващо дело, което ще заведе всяка поредна нейна жертва! Хаирлия да е! И наздраве!

И още едно нещо ми се иска да кажа накрая, щото съм... "мерзавец", щото съм "много подъл", щото съм "мръсник":

Ами ти, драги ми училищни народе, докога, ако смея да питам, все тъй малодушно ще мълчиш?! И ще понасяш гаврите, покривайки се неизмиваем позор?! Докога всички вие, учители и ученици в това училище, ще бъдете привърженици на така унизителната и недостойна поговорка "Преклонена главица сабя не я сече!"?! Не ви ли е поне малко срам - заради малодушието, което проявявате след като една властваща особа всекидневно се гаври с вас?! Сега ми е много интересно коя ли жертва тя ще се избере - след като се "справи", тъй да се рече, с "народния враг" Ангел Грънчаров. Треперите ли със свито сърце да разберете коя ще й е поредната жертва? Ами треперете си - щом друга работа нямате, щом не умеете да се държите по-достойно! Левски някога неслучайно е написал ето тази дума и то точно така в тефтерчето си: Народе?????

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Важно питане: какво ще кажете - дали да не взема да се пожертвам за каузата на образованието и да се явя на конкурса за директор на ЕГ-Пловдив?

Днес денят ми тръгна по доста интересен, вълнуващ начин, достоен да се отбележи и в блога. Забелязах тази сутрин (по една чиста случайност), че имало обява за провеждане на конкурси за директори на училища в Пловдив. Зачетох се и откривам, че сред обявените училища има едно, което е от най-добрите училища в града, именно Езиковата гимназия. Изведнъж ми хрумва нещо, което искам да споделя веднага с верните читатели на моя блог, да, хрумва ми нещо екстравагантно: дали пък, бидейки вече, тъй да се рече, "безработен" (макар че се скъсвам от работа, но ето на, водя се "безработен" след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив), та дали пък да не взема да се явя на този конкурс за директор на ЕГ-Пловдив? Да, добре знам, че тия конкурси, дето се казва, са "умряла работа", че вече отдавна, предполагам, се знае оня, за когото конкурсът е обявен, който непременно ще го спечели, че нещата са нагласени, политизирани (че трябва да си приближен до управляващите), че трябва да имаш връзки, "вуйчото ти да е владика" и пр., но пък какво ми пречи да се явя, за да видя всичко с очите си как е - а, какво ще кажете, заслужава ли си да направя такъв един заинтригувал ме още в ранната утрин експеримент?

Ей-така, дето се казва, "за шоуто" да се явя, защо пък да не се явя, освен това имам и нужния поглед върху ситуацията в образованието, в тази сфера съм вещ, имам виждания как да се решават проблемите, цяла една философия и стратегия за ново образование съм разработил - защо пък да не опитам да я приложа на практика? Знам добре, че българското образование има нужда от хора като мен, предполагам и ЕГ-Пловдив има нужда от хора като мен, е, защо пък тогава да не се явя на конкурса за неин директор? Питам се и това: дали пък съдбата не ми е отредила накрая, 8-9 години преди идването на края на професионалната ми кариера да бъда уволнен по толкава скандален начин, и то само и само за да ми хрумне, видите ли, екстравагантната мисъл да стана директор на ЕГ-Пловдив?! Съдбата си знае работата, нали така - а вие какво ще кажете, да предприема ли едно такова нещо, да опитам да стана директор на туй знаменито и елитно училище, което, от друга страна погледнато, е напълно достойно за мен (това го казвам, за да ядосам завистниците, да вбеся "доброжелателите" си!)?

Аз нямам ламтеж за изяви на администраторското поприще, нито пък ме съблазнява властта като такава, началстването и пр. глупости, не съм такъв човек, знайно е, науката това поне го е доказала, че към властта общо взето се стремят жизнено непълноценни хора, които чрез нея почват да преживяват илюзията за някаква ценност, за някакво личностно значение и пр. Но, от друга страна, в последните години с очите си видях на крещящ пример за това какъв директорът на едно училище не трябва да бъде, да, имах шанса да видя с очите си екстравагантен пример за несправяне с тъй деликатната и трудна длъжност на училищен мениджър, е, това също е безценен опит, още повече че водих една дълга борба с въпросния самозабравил се администратор, което пък по обратен път ми дава безценна информация за това как трябва да постъпва в най-сложни ситуации училищния мениджър, тъй че се чувствам подготвен за тази длъжност, и то на 100%. Какво ще кажете, дали да не се пожертвам още веднъж за каузата на българското образование и училище и да опитам да стана директор на ЕГ-Пловдив?

Смятам, че вече, от височината на придобития опит, ще мога да бъда един добър и успешен директор, при това да бъда училищен мениджър, който има най-съвременни и дори авангардни виждания за смисъла на образованието, за дълбоката потребност от пълна промяна в българското образование, за премахване на провалилата се по всички линии анахронична, ретроградна, авторитарна и командно-директивна образователна система. Разбира се, пиша тия неща за да ядосам дадени хора, безрезервни адепти на системата, не съм толкова самонадеян, но пък имам и нужното самочувствие и самосъзнание, че наистина мога да бъда един много добър директор на училище. Вярно, това е проклета работа, аз имам по-свободолюбив дух, не обичам административните педантичности, но, казах, готов съм да се пожертвам, пък и знам, че при добра организация, при поставянето на нещата върху верни и здрави принципи работата ще потръгне, няма да е така мъчителна, както я правят администратори с ограничен душевен хоризонт, администратори, дето, подобно на коне с капаци, нищо друго не виждат, поради което тормозят училищния народ, а аз, разбира се, не съм такъв човек. Тъй че, ето, за да вбеся "приятелите" и "доброжелателите" си, ще си позволя да отправя следния крещящо нагъл призив (да го наречем така):

- Ученици, учители, колеги от Езикова гимназия в Пловдив, радвайте се, ето, моя милост, философа Ангел Грънчаров решавам от този момент да кандидатствам в конкурса за директор на вашето знаменито училище! Приветствайте този голям шанс, започвайте да се радвате - ако стана ваш директор, ще видите, че училището за кратко време ще заеме заслуженото си най-високо място! Ще видите, че ако имате късмета да бъда ваш директор, ще постигнем с вас много неща, училището ще стане още по-бляскаво, а пък ученето в него ще стане същински безкраен празник! Може да се случи такова чудо, от нас зависи всичко - ще го постигнем непременно! Но само дето трябва да принудим началството в образованието, Министерството де, да проведе един обективен конкурс, та да мога заслужено да го спечеля и да стана ваш директор. Ще се видим скоро! Живот и здраве да е само! С Божията помощ ще успеем непременно! Важното е да го поискаме! Но ще говорим повече като се видим. А засега: чао! Приятна ваканция ви желая!

Тъй, написах това, разбира се, най-вече за да ядосам завистниците. Нека да плачат щом им се плаче, изборът си е техен. А аз май решавам да кандидатствам за участие в директорския конкурс, а, вие как възприемате тази моя екстравагантна идея? До понеделник ще трябва да мисля и да решавам. Още много се колебая, но пък, знаете, понеже съм изследовател, ми се ще да видя всичко с очите си, имам предвид как в наше време се правят директорските конкурси, това е интересна тема. При това, понеже, така да се рече, съм "медийно лице" или "медиен фактор", аз самият съм си медия, чрез блога си (пак пиша това за да ядосам моите "приятели"!), моето участие в директорския конкурс ще допринесе за неговото най-обективно провеждане, щото всекидневното медийно освещаване на всичко случващо се около и по време на конкурса в блога ми, няма как, ще принуди властта да проведе един наистина обективен конкурс, което само по себе си не е малко.

И дори да не стана аз директор на ЕГ-Пловдив, дори и случайно да се намери някой по-достоен от мен (което е съмнително че е възможно де, аз все пак съм... най-добрият, това пак е порция гняв за "приятелите" ми!), пак ще има полза от моето участие в конкурса за директор, ето, това може би ще наклони везната и ще се реша да участвам. Но пак ви питам вие какво ще ме посъветвате, едно допитване ми е нужно, щото добре познавам себе си, ще се колебая до последния момент, аз много трудно вземам такива решения. Трудно ще се реша да се пожертвам, ала за доброто на българското образование, за което съм работил цял живот, нищо чудно и да се реша, ще видим, има време до понеделник.

Хайде сега хубав ден на всички, бъдете здрави и усмихнати! Да се надяваме, че и тази публикация допринесе за ведрото ви настроение през целия ден! Запазете го през целия ден! Не се ядосвайте на нищо, животът е прекрасен, стига... да си го направим такъв! А живота ни ще е прекрасен само ако ние сме добри хора с ведър, свободолюбив дух, ако сме хора и личности, гледащи с философско настроение спрямо живота си, иначе, ако сме коне с капаци, не става, няма как да стане това...

ЗАБЕЛЕЖКА: Таман написах горния текст и се сетих, че явяването на този директорски конкурс може да осуети осъществяването на една друга, още по-важна цел: да стана... министър на образованието (аз писах преди време в шеговит план и за една такава още по-екстравагантна идея). Не е зле човек да се шегува, но за министерстването ми нещата са по-сериозни: ето, иде правителствената оставка, задават се предсрочни избори, а кандидати за свестни министри на образованието няма, погледнете какви хора ни бяха последните министри, факт, но свестни кандидати за министри у нас няма! Та имам даже две възможности в най-скоро време да стана министър на образованието и на науката: първо г-н Президентът да ме назначи за такъв в служебното правителство, ний с г-н Президента се знаем, писахме си писма по време на кампанията му, не ме е забравил, предполагам, мен сума ти народ ме знае покрай този блог, та надявам се здравият разум да надделе и този път служебен министър на образованието да стана тъкмо аз. Пък после, като спечелят изборите моите приятели от ГЕРБ и от РБ тогава работата ми е съвсем опечена да стана и министър на образованието в новия кабинет след изборите. С Бойко Борисов сме фейсбук-приятели и се уважаваме, вярно, той замълча относно моето открито писмо, но туй негово мълчание аз го тълкувам само защото е съгласен със справедливата критика, която му ударих - и от респект към мен мълчи, не ще да каже нещо, та да не се изложи; пък и той е умен човек и знае, че тия, дето те хвалят, са твои врагове, а тия, дето те критикуват, ти мислят доброто, го правят за твое добро. Радан Кънев от РБ е мой отдавнашен познайник по линия на блогърстването, много пъти съм се чепкал с него, но той няма да откаже едно рамо за да стана най-сетне министър на просветата - та да се почне най-сетне дългочаканата революция в българското образование! Спирам дотук, за да не звънне някой на психиатрията, знаете, у нас завистници бол, а аз иначе съм съвсем сериозен, не се шегувам, а ако се шегувам, то е съвсем малко. Както и да е. Стига. Май прекалих. Джумбуш да става, ний сме весела държава, ама като гледам какви хора бяха министри, човек като мен, и то толкова свестен и работлив, как да не набере кураж да поиска да стане министър на многострадалното българско образование?! Чао! Спирам! Хубав ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Психологически и нравствен етюд по Джоузеф Хелър - или за изводите от един чудовищен административен гаф

Днес се навършва кръгло един месец от уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. Понеже съм човек, който не е свикнал да оставя... каруцата в рова, ми се ще тази сутрин да напиша нещичко, с което да доведа работите до логичния им край; половинчатостите не са ми по вкуса. Тия дни си долавям, че си мисля за нещо важно, нещо повече, по моя преценка изключително важно, което не бива да бъде замазвано или претупвано. Когато някой прави нещо, каквото и да било, трябва да опитва да осмисля и последиците, в включително и по-далечните, от своите действия; това важи особено много за хора, на които е дадена някаква власт. Та в тази връзка ми се ще да помогна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив да осъзнае в по-пълна степен какво всъщност успя да стори с моето уволнение от работа, аз работих в това училище близо 14 години, преподавах философия и гражданско образование, ала ето, на нея й хрумна да ме махне, е, изпълни каприза си, сега обаче трябва да има добрината да поеме пълната отговорност за последиците; в живота така става, не може иначе, особено когато вземаш решения, касаещи немалко други хора. Ето, тя дръзна да отстрани преподавателя по философия на учениците от цели 14 класа - и то месец преди края на учебната година (!!!); ако си беше дала труда да осъзнае и да осмисли какво по-точно е дръзнала да замисли и да направи, може би щеше да се възпре, е, не го стори, сега вече обаче трябва да поеме пълната отговорност за вече сторения гаф. И аз ще й помогна да осъзнае гафа си. В тази връзка сядам да пиша следното Открито писмо до висшестоящите отговорни институции, а именно:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание на Република България

КОПИЕ: До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

КОПИЕ: До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България

ЖАЛБА С РАЗУМНО И НЕОБХОДИМО ПРЕДЛОЖЕНИЕ - ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Добрева,

Сега действащият Закон за народната просвета съдържа куп дефекти, главният му недъг обаче е, че крепи една порочна, в корена си сгрешена, ретроградна, изцяло несъвременна, командно-директивна, авторитарна и дори тоталитарна система на пълния държавен монопол в образованието, според която реалните участници в самия познавателен, образователен и възпитателен, а по същество духовен процес, именно учениците и учителите, са лишени от каквато и да било реална свобода - и са превърнати в прости изпълнители на задавани отвън и отгоре абстрактни, нямащи отношение към същината на цялата работа цели, програми, инструкции, директиви и пр. В резултат се е стигнало дотам да се изгуби самия смисъл на образованието, неговото същинско естество - като фин духовен процес на формиране на самостоятелно мислещи и търсещи истината личности, изцяло отговорни за своя живот, за своето бъдеще. Образователната система у нас се намира в перманентна и все по-задълбочаваща се криза от десетилетия насам, а в наше време агонията й вече е нетърпима. От години се говори за "реформа", писаха се проекти за нов закон, ала реално нищо съществено не направено, не беше променено, освен само някаква козметика; "помадите" обаче тук не помагат, иска се може би хирургическо сечиво. Всевластието на образователната бюрокрация пък доведе до все по-уродливи, направо немислими в абсурдността си явления на неудържим произвол и безогледен волунтаризъм; за едно от тях предстои да Ви запозная по-долу.

Вече повече от 30 години работя в т.н. система на образованието, на различни нива, бил съм и университетски преподавател по философия, а когато философията беше изгонена от университетите ми се наложи да тръгна подир нея, оттогава години наред вече преподавам в гимназии. Търсейки все по-ефективни и съвременни форми, подходи и начини за качественото образование, за личностно, ценностно, идейно, духовно формиране и израстване на младите хора, на моите ученици през всичките тия години работих активно в най-различни посоки, например, наложи ми се да разработя, да напиша и да издам цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в училище философски предмети, написах цяла поредица от помагала, разработени на основата на един изцяло плуралистичен и диалогичен принцип, съдържащи едновременно и оригиналност, новаторство в сравнение с разпространените днес представи за философско образование, но също така и за връщане към едни жизнени традиции на философската култура, позабравени в десетилетния период на господството на така жестокия комунистически волунтаризъм. Разбира се, тези учебни помагала са просто необходимо звено от една цялостно премислена концепция за смислено, пълноценно и жизнеутвърждаващо образование, която провеждах години наред и в своята конкретна практическа дейност като преподавател по философия и гражданско образование.

От много години преподавам философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, притежавам най-висшата учителска квалификация, т.н нар. „I-ви клас” по философия. Също така съм един от най-активните блогъри в България, поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии, всекидневно следя и коментирам политическата ситуация, изразявам своята гражданска позиция по най-актуалните проблеми на обществото. От 6 години заедно с група философи издаваме философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, то излиза три пъти в годината, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и други страни. Автор съм (освен на много учебници и учебни помагала по философия) също така и на много философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства. В своята преподавателска работа се стремя да изпълнявам задълженията си на най-съвременно теоретично, ценностно, методологическо ниво, да използвам авангардни, нестандартни подходи - с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите.

В последните няколко години, работейки по осмислянето на тежките проблеми в образователната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), в книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (с пояснителна добавка в заглавието В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в моето училище, в училището, в което работих, именно ПГЕЕ-Пловдив.

Защо се изразявам в минало време ли? Ето защо: на 19 май тази година, малко преди празника 24 май, бях... уволнен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова и то с тъй екстравагантния мотив "пълна неспособност да бъде учител", "тотална и абсолютна некадърност", "цялостна непригодност за системата" и пр. Разбира се, ние с въпросната администраторка ще си изясняваме по-нататък отношенията в съда, където ще й дам възможност да защити голословните си клевети по мой адрес, по адрес на моето личностна и професионална състоятелност, но тук искам да Ви съобщя нещо безкрайно любопитно, което би следвало да заинтересува ръководената от Вас парламентарна комисия.

В последните 2-3 години въпросната администраторка с неотслабваща страст водеше една безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател, която биде увенчана именно с подписването на заповедта за уволнението ми, подобно на един абсурден апотеоз. За всичко случило се в този период на такива епични в немислимостта си административни явления на произвол, терор и тормоз аз най-пунктуално уведомявах (чрез поредица от жалби, открити писма, доклади и пр.) ръководството на Министерството на образованието и науката в лицето най-вече на проф. А.Клисарова, но също така и на най-нейните предходници на този пост, като се почне от С.Игнатов, който именно назначи въпросната особа (Стоянка Анастасова) на директорския пост, и се мине през всички ония, които пък наследиха него на поста, та се стигне именно до проф. Клисарова. Разбира се, безогледният натиск върху мен беше през последната година и съвпада с министерстването на проф. Клисарова. Интересното е, че висшестоящите административни органи или изобщо не реагираха на моите изложения и жалби, или ако пък са реагирали, аз пък не бях изобщо уведомяван по надлежния ред за техните реакции, предписания и пр., или пък, ако да бях все пак в някои редки случаи уведомяван, то тогава техните реакции бяха изцяло незадоволителни, бяха пределно формалистични - и то с онази лоша административна формалистичност и схоластичност, която просто означава безкрайно въртене на жертвата в някакви неразбиваеми омагьосани кръгове на бюрократичната казуистика. Другояче казано, като жертва на този произвол и като гражданин изобщо не съм доволен от реакциите на висшестоящите административни органи, които като не реагираха според предписанията на закона с оглед да спрат безобразията и ексцесиите, с това фактически поеха и отговорността за своеволията на самозабравилата се администраторка от най-нисшето управленско ниво.

Тук искам обаче да благодаря на Омбудсмана г-н Пенчев, който по времето на цялата история в най-решаващи моменти се намесваше, също така ме уведомяваше за своето тълкуване на случващото се и по този начин ми показваше, че у нас има поне една институция, която не се примирява с такива рецидиви на неподобаващо бездушно и безчовечно административно отношение към една суверенна личност със съответните права, към един преподавател, към един български гражданин като мен. Много ми е интересно как ще реагира сега ръководената от Вас парламентарна комисия, уважаема г-жо Добрева, ето, аз заедно с това писмо Ви изпращам цяла една поредица от любопитни документи - за да се убедите с очите си до какви абсурди в днешно време се стига в образователната ни система, която, както казах, наистина е построена все още, за жалост, върху изцяло сгрешени и порочни принципи. Надявам се да реагирате подобаващо и принципно, случаят е достатъчно фрапиращ, заслужава най-детайлно вникване - понеже е показателен, по дълбокото ми убеждение, за цялостната ситуация в българското образование, в българските училища. А проблемите именно идват от липсата на какъвто и да е демократизъм в абсурдната авторитарна образователна система, дължат се на липсата на демократичен дебат, на демократичен живот и отношения, на липсата на живот, поставен върху принципите на свободата - в едни образователни и училищни общности, които са организирани върху изцяло чужди на съвременния дух основания и порочни при това административни модели. Ако настоящият състав на Парламента бъде подменен при едни очертаващи се предсрочни парламентарни избори, то се надявам поне следващият състав на Комисията по образование и наука да обърне внимание на настоящата ми жалба, написана под формата на открито писмо. Тъй като проблемите си висят и чакат своето решение, а все някой трябва да ги помръдне от мъртвата точка, в която са се вкаменили - в неописуемата агония на банкрутиралата по всички линии система.

Да, нещо трябва да се прави, така нещата не могат да продължават. Иначе ексцесиите ще продължават и ще приемат все по-уродливи форми. В тази връзка ми се ще да Ви обърна вниманието на следните няколко момента, свързани вече не с принципния план на въпросите, а с представяния конкретен случай - в цялата му неизразима и непостижима абсурдност; моля внимателно да проследите хода на мисълта ми:

1.) Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, след като близо две години води яростна и безогледна кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да намери "основания" за постигане на крайната си цел, именно уволнението, напъждането ми от това училище (при това не зачитайки и правата ми на инвалидизиран, нуждаещ се от по-специално отношение човек), в крайна сметка дръзна да ме уволни и то един месец преди края на учебната година; и то с мотив "пълна негодност на преподавателя", "абсолютно несправяне с длъжността на учител" и пр.; да опитаме обаче заедно да осмислим какво означава всичко това и до какви необходими изводи и последици то води:

2.) Първо, щом като такъв "абсолютен некадърник" е водил учебния процес по философия в това училище и то цели близо 14 години (!!!), то как да си обясним защо администрацията през целия този период е нехаела и е допускала подобно безобразие, именно "абсолютно неспособен" човек и преподавател да води всичките тия часове, класове и пр.; кой ще понесе в такъв случай отговорността за такова едно недопустимо безхаберие, за една такава фрапантна безотговорност? Щото, предполага се, в резултат на това са нанесени неизчислими поражения върху качеството на образованието и на личността на всички ония ученици, на които е преподавал "некадърникът Грънчаров".

3.) Изведнъж проницателната и прозорлива администраторка Анастасова е осъзнала какво точно се случва, успяла е да разкодира предполагаемата моя "пълна некадърност" и "абсолютна неспособност" да бъда преподавател и учител и е имала добрината най-сетне да отстрани природната аномалия, именно, да ме уволни, и то само месец преди края на учебната година; да, обаче тук възниква още един крайно неудобен въпрос: щом като този "некадърник" е все пак преподавал на учениците близо 6-7 месеца (аз през септември, октомври и част от ноември бях в отпуск по болест заради операция) и то, разбира се, през това време на нишичко не е научил учениците, то как в такъв случай тия всичките ученици от цели 14 класа, на който той е преподавал, за този един-единствен месец обучение ще могат да научат по философските предмети все пак нещичко, та да получат в крайна сметка своята заслужена и обективна, справедлива оценка, точно отговаряща на постиженията им в този един-единствен месец, в който те ще бъдат обучавани, да предположим, от способен и кадърен (за разлика от предишния) преподавател?

4.) Схващате ли проблема къде е? Ще поясня: "пълният некадърник" Грънчаров, по преценката на директорката Анастасова, бидейки пълен некадърник, на нищичко не е научил учениците за тия 7 месеца и понеже е пълен некадърник, оценките, които той е писал, би следвало да са анулират до една; пък дори и на нещичко да ги е все пак научил, то това, на което ги е научил, понеже е "пълен некадърник", е "изцяло неправилно" и би следвало да бъде някак изтрито от съзнанията на учениците; новият преподавател за този един-единствен месец трябва да успее да запълни всички пропуски в обучението на тия ученици по изучаваните от тях философски предмети, сиреч, да проведе за този един-единствен месец някакъв магичен или чудотворен най-интензивен учебен процес според държавните образователни стандарти (!!!), да разгледа за този безумно кратък срок всичките до една теми (!!!), след това да успее за същото това абсурдно кратко време да провери знанията на всичките ученици, и то неведнъж или дваж, а поне... 4 пъти (!!!), както това е според предписанията на системата, и то при положение, че изобщо не се е занимавал с тия ученици, те съвсем не са привикнали към неговите изисквания и пр.; ако пък той признае оценките, писани на учениците от "некадърника Грънчаров", то това ще влезе в пълно противоречие с концепцията на директорката Анастасова, която сама, ако е последователна, би следвало да нареди неговите оценки изобщо да не се зачитат (как да се зачитат оценките, писани от един "пълен некадърник", та това е пълна лудост!?); сега, надявам се, се доближихте до схващането на контурите на онова непроходимо тресавище, в което директорката Анастасова успя да докара философското образование на учениците от ония класове, на които е преподавал "некадърникът" Грънчаров?

5.) Излиза, че както и да го разглеждаме, оценките на учениците по всичките тия предмети при всички случаи ще бъдат същностно нелегитимни, нереалистични, фалшиви, изкуствени, формални, безоснователни, сиреч, зад тях няма да стоят съответните знания и пр., т.е. такива оценки не могат да бъдат допуснати да влязат в техните досиета, а един ден и в техните дипломи, щото иначе ще се постави под съмнение и законността на самите тези дипломи! При това положение нека да се опита да излезе от цялата тази абсурдистка каша онзи, който я е забъркал, а именно тъй мъдрата директорка Анастасова. Нека обаче всички висшестоящи административни ръководства в йерархията най-бдително да разглеждат основателността и законността, правомерността на нейните решения, защото, в противен случай, ще излезе, че ако не реагират изобщо и не спрат произвола, тъкмо те ще поемат пълната отговорност за немислимия и недопустим административен гаф, пред вида на който ще онемее не само Джоузеф Хелър, авторът на романа Параграф 22, но и много други майстори на абсурдизма в литературата, да не изброявам сега имената им.

6.) Как може да се разкъса този порочен или омагьосан административен кръг на абсурда, сътворен от директорката Анастасова ли? Ще Ви кажа, уважаема госпожо Добрева, Председател на парламентарната комисия по образование и наука - ще го кажа също и Вам, уважаема госпожо Министър - и професор също така, именно проф. А Клисарова. Просто е: правите нужното и уволнявате за миг, незабавно, тотчас директорката Анастасова за сътворения бюрократичен гаф, надминаващ по идиотизма си описаното даже в романа "Параграф 22"; въпросната директорка, понеже е по образование литераторка, се оттегля на заслужен отдих за да описва подвизите си в литературна художествена форма, назначавате нов човек, временно изпълняващ длъжността директор, а пък новият директор отменя заповедта за моето уволнение, връща ме на работа и понеже с тия ученици съм работил цели 7 месеца, за кратко време, в допълнително отпуснато (по време на поправителната сесия, именно за удължаване на срока предвид гафа), решаваме по разумния начин проблема с оценките; само така те могат да имат законни оценки, друг начин в така и така създалата се ситуация няма; ако измислите и предложите, ще Ви бъда безкрайно благодарен, аз лично за друг вариант за излизане от превъзходния административен лабиринт не виждам.

Толкоз. Имам още да пиша и предлагам - виждате, мисленето ми все още не ми изневерява и ми помага да търся разумни решения на тежките ситуации, пред които разумът немее - но ще се въздържа. Аз в своите доклади до директорката, до министъра, до Инспектората и пр. съм предлагал какви ли не инициативи и то по най-важните, най-горещите, по съдбовните проблеми за дисциплината, за осъвременяване на отношенията учител-ученик, учител-учител, учител-началство, за модерните начини на преподаване и пр., за тия неща освен в книгите си за образованието съм писал и в цяла една поредица от доклади, които всичките сега отлежават било в най-далечното чекмедже на иначе великолепното директорско бюро, било в чекмеджетата на разните началства от по-висшите нива, имащи не по-малко великолепни, предполагам, бюра, но ето, сега, когато съм вече уволнен, си позволявам също така да припомня на многоуважаемата госпожа директор на ПГЕЕ-Пловдив, че тя ми обеща дни преди да ме уволни, че ще ми даде думата да си разкажа и развия концепцията си по всичките тия горещи въпроси на училищния живот и пр. пред учителския съвет, обеща ми публично на заседание на Педагогическия съвет, а пък сред това побърза да ме уволни, та ето, сега ако иска, би могла все пак да ме покани и да ми даде възможност да кажа какво мисля, даже не ща за това нещо и хонорар, щото тия неща ме вълнуват, така да се каже, идеалистично, нека та хонорарите да ги дава на други хора, както и прави де. Но това вече са отделни въпроси, които пак възникват, ала могат да почакат. А най-главното, чини ми се, вече успях да кажа.

Ще очаквам с интерес реакцията Ви, уважаема госпожо Добрева. И Вашата, уважаема госпожо Министър. Аз съм изследовател на съвременната психология и нрави и тия Ваши реакции ме интересуват най-вече в това мое качество, а не толкова като заинтересовано, като замесено в тия истории лице. Желая Ви успехи в осмислянето на превъзходната абсурдистка ситуация, която успяхте да създадете било с неверни действия, било с фрапантно, с нагло ориенталско-комуноидно нищонеправене!

19 юни 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Една история за това що е лаптоп и също за това има ли пряка връзка между лаптопите и компотите

Един човек ме попита за една стара история с лаптопите в ПГЕЕ-Пловдив, дадени за ползване от учителите; бил чул нещо, попита, та покрай това се сетих за онази многозначителна история, показваща нашенските народни и административни нрави, особено пък нравите в сферата на образованието. Ето какво отвърнах на този човек, мисля, че е добре този епизод да се разбере и от други хора, в името на истината и на будующата история на нашето време, която ще се наложи един ден да се пише; ето, такива податки може един ден да се окажат безценни:

... За лаптопите. Когато беше още стария директор той уреди отнякъде и се получиха 30-тина нови лаптопи; тогава той обяви, че който има нужда от лаптоп, да иде да си вземе. Много даскалици в онова време май изобщо не знаеха що е това лаптоп, то пустата дума звучи малко като "лапане", като "компот", навява такива асоциации или нещо такова; изглежда повечето са се сещали в онова време за лапане или за компот като са чували думата "лаптоп" - абе положително с лапането са свързвали тази дума ако не с друго. Та като чуха за някакви си "лаптопи" някои учителки си записаха думата за да проверят в речника що значи това чудо, да не говорим пък за това като са разбрали що е лаптоп да са знаели как и откъде се включва туй нещо лаптопа в контакта. Казвам това, щото тия дни стария директор на гимназията, с когото понякога се срещаме, пием чай или кафе, ми каза нещо много смешно: понеже той е назначавал всички почти учители, каза, че специалисти инженери, добри, и то по компютърните науки, трудно се намират или изобщо не се намират (щото парите за учител са срамно мизерни!), но все пак трябва да има някой, който да преподава по тия науки на децата, нали така, та ми каза тоя духовит човек следното за една дама, уж инженерка, дето я бил турил да преподава по компютри, та каза ми той дословно ето това:

- Абе тая (еди-коя си, името няма да кажа тук, това тук в скобите са мои думи, а старият директор, разбира се, й каза името, то е на една доста любима на новата директорка учителка, която при това е нейна приближена!) та значи тая не знаеше изобщо откъде се пуска компютъра, но няма начин, не мога да намеря човек да преподава по компютри, пък вече започваше учебната година, а аз нямам учител; е, от немай-къде, я назначих; голям резил, но постепенно учениците я научиха откъде се пуска компютъра, и така, почна да преподава; а днес вече е крайно горда, че вече почти понаучи що е това компютър!

Такива работи. Други хора пък казват, че самата нова директорка, заместила предишния знаменит директор, била пишела думата "жица" в официални доклади, не знам, аз това не съм го чувал, но е много възможно, той кой не вика жица на проводник; обаче ето, стана шеф на професионална гимназия; голям резил, ама у нас явно всичко е възможно, в това число и учителка по литература да стане директор на професионална гимназия. Отклоних се, та лаптопи тогава много учителки не пожелаха да си вземат, щото не знаеха какво е това чудо-невиждано, оказа се, че в един момент имаше в училището лаптопи в изобилие. Аз тогава си имах свой лаптоп, него си ползвах в училище, в един момент обаче, мина доста време, се усетих, попитах има ли още служебни лаптопи, дадоха ми на мен последния. И аз почнах да правя тогава вече много неща с него, в частност и видеозаписи на уроци; това е нещо ново, има смисъл, експериментирах как ли не, включително и прожектирах филми на учениците, щото уредих си и мултимедия.

Директорката като дойде на власт, повече от година знаеше че правя такива записи на уроци и други волности, но нищо не ми казваше, а едва когато се обтегнаха отношенията ни, почна да мрънка, ала пак не ми забраняваше; даже пред учителски съвет ми казваше, че не бивало да правя такива "авангардности", ама така го казваше, че си личеше, че сама не вижда нищо лошо в това; всичко това означаваше, че един вид тя, щом е допускала толкова дълго време да се правят записи и не ги е забранила, един вид също е поела отговорност за тях. Тъй че и себе си би следвало по-късно да упреква, а не само мен - и тя носеше част от вината. Както и да е.

Когато обаче се направиха курсове по компютри и вече почти всички учителки разбраха какво е това нещо "лаптопът", те като нямаха лаптоп, почнаха да мърморят и да искат и за тях такава джаджа. И почнаха да молят директорката да вземе от някой друг човек лаптопа, от такъв, който не й никакъв - и да й го даде на нея. Тогава почнаха да стават скандали, примерно, една от приближените на директорката беше хвърлила мерак на моя служебен лаптоп, измоли от директорката и тя нареди да й го давам и тя да го ползва; така била казала и на други, аз пък, пък и те, отвърнахме, че един лаптоп ако се ползва от много хора, ще отиде по дяволите - и не си дадохме лаптопите.

Тогава тя мисли дълго време и измисли ето какво: издаде заповед и прибра всички лаптопи в склада, после обаче ги раздаде на ония учителки, които са й по-приятни или по-близки, а ние, дето не сме й толкова мили, останахме без лаптопи... Интересно е, че моят служебен лаптоп се развали нещо, дадох го на техника, нов техник, назначен от нея, той така уж го поправи, че тоя лаптоп първо тръгна, а след това съвсем "изгоря"; аз имам чувството, че ми погодиха този номер, за да ме изкарат виновен, че съм го счупил аз; но както и да е, факт е, че аз съм от учителите, дето сме имали служебни лаптопи, а пък после вече сме нямали. А накрая аз за да не претендирам изобщо за каквото и да било, ме изрита въпросната директорка от училището, но това вече е друга история...

Такива ми ти работи. Хубав ден ви желая!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Съдебното ми дяло е етап от битката за принципно ново образование, за утвърждаване на човеколюбивото, свободно и демократично образование и училище

Слава Богу, на път съм да си намеря адвокат, и то какъв: не само голям професионалист, не само много опитен и прочут, но и, което е най-важното, мой съмишленик в най-главното: той за миг се добра и успя да възприеме онзи възвишен смисъл, именно точния смисъл на тази по същество духовна кауза, която стои зад казуса около моето скандално уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Разбира се, аз съвсем скоро ща заведа съдебно дяло за отмяна по съдебен ред на абсурдната заповед за моето уволнение, но се радвам тази сутрин изключително много, че успях да си намеря най-сетне верния, точния адвокат за такова едно наистина трудно дело, свързано с една по същество духовна кауза - каузата на модерното, автентично, смислено, човеколюбиво и свободолюбиво образование и училище, кауза, на която съм служил цял живот! И ето, сега дойде момента, наложи се да й послужа и по този начин, именно чрез завеждането на това съдебно дяло, което се очертава да бъде епохално - не заради мен, а заради смисъла, в името на който ще се води това дяло. За тия мисли ме импулсира писмото на този същия адвокат, което намерих тази сутрин в пощенската си кутия; разбира се, не мога да публикувам цялото писмо, но пък мога да публикувам един абзац от него, заедно с моя отговор, в който няма някакви тайни, но за сметка на това има податки по посока постигане на въпросния точен смисъл; ето, прочете, вярвам, ще се овладеете и вие от този тъй величав смисъл, който сега мен въодушевява; та в писмото на г-н адвоката се съдържа между другото и ето този абзац:

... В момента използвам времето на гръмотевиците за да усвоявам написаното от Вас. Без преувеличение - това е истинско богатство! Когато съм ги чел преди в блога, е било набързо, а за прочит на философски текстове се иска и съответно настроение и душевна настройка. Сега, събрани накуп, есетата ме шокираха. Ние сме много различни с Вас по характер (аз прилагам в живота казаното от покойния Джордж Харисън от "Бийтълс": "Когато се намираш в една стая с неприятни хора, просто излез!"), но ми достави истинско удоволствие, без преувеличение. И страх - Вие застъпвате високото ниво, аз - ниското. Дано да съм адекватен за защитата Ви! ...

Здравейте, уважаеми господин ...,

Благодаря Ви много за писмото и особено пък за тежката работа, която подехте по моя случай, за това нещо не зная как ще Ви се отблагодаря! Впрочем, да попитам, щото иначе ще излезе, че проявявам отвратително дебелоочие: как ще урегулираме отношенията си финансово, аз съм привърженик на принципа, че трудът трябва да се заплаща, Вие съгласен ли сте да заведете и да поемете моето дело, щото бяхте писал, че вече сте бил в процес на отказване от адвокатстване по здравословни причини - как в такъв случай да урегулираме отношенията си, как да Ви възмездя труда?

А иначе от днес прекратявам вече да пиша в блога не само за дялото, но и изобщо по случая, щото се оказа, че аз, дето крия този случилото се от старата ми майка, ето, оказа се, че се намерил вече усърден "доброжелател", който прочел в блога за моите преживелици около уволнението ми и счел че е длъжен да отиде директно при майка ми и да й сервира тази "новина"; тя вчера ми се обади уплашена, едва успях да я убедя, че информацията на този човек не е истина, не е вярна, наложи се да я излъжа, само и само тя да може да спи нощем, щото ако разбере, че наистина съм уволнен (съпругата и синът ми, току-що завършил студент, също са безработни!), тя няма изобщо да мигне и това нещо ще я довърши; затова преставам да пиша повече, белким се забрави тази история! Значи прекратявам да пиша, а иначе ще следвам всички Ваши съвети, щото ми се виждат много разумни и си личи, че сте опитен адвокат. И при това приехте присърце каузата, която стои зад случая.

Защото тук става дума не толкова за моето връщане на работното място или за да натрия носа, да отмъстя на наглата администраторка, мен тия прагматични неща изобщо не ме вдъхновяват, а съвсем друго ме вълнува в този случай и то според мен е истински важното: в случая нашето съдебно дяло е етап от битката за едно принципно ново образование, за утвърждаването на новите принципи на човеколюбивото, свободното и демократично образование и училище, за които аз, оказва се, съм работил цял живот. А ето, в крайна сметка, Системата успя да изтълкува всичко направено и постигнато от мен по този крайно несправедлив начин: обяви ме за "пълен некадърник", за "абсолютно провален човек", за "негоден" да бъда учител, дори ме обяви за човек, "некомпетентен" в областта на философията, т.е. сферата, в която аз работя толкова много години, един вид дръзна тази Система да ме обяви за нещо като... "пълен урод", за нещо като... "дебил", защото наистина е дебил оня, който повече от 30 години е работил едно нещо, пък изведнъж се оказва, че няма... "абсолютно никакви способности" за тази работа, как Ви се вижда, бива си я гаврата, която Системата и нейните цербери ми организираха, за да ми отмъстят - щото видяха в мое лице една заплаха; прочее, за тях и за тяхното презряно статукво аз наистина съм заплаха! Аз съм заплаха и за техния презрян комфорт, но и най-вече за съществуването на Системата, щото появят ли се в българското образование още десетина, да речем, "ангелгрънчаровци" (дано не се изсилвам прекалено с това май доста патетично твърдение?!), то Системата ще рухне за най-кратко време; както и да е, ето обаче този е според мен смисълът на това дяло, а не аз да се върна в училище или да отмъстя на администраторката, позволила си такава една дива арогантност - и такава една изцяло варварска гавра над личността ми!

И Вие, имам чувството, сте схванал превъзходно този верен смисъл, нещо повече, повярвал сте в него, което по моя преценка е същинска рядкост в средите на адвокатското съсловие (аз нямам, съжалявам, високо мнение за него, подобно но това както нямам добро мнение и за тия, дето у нас минават за "журналисти", знаете по-добре от мен каква и ситуацията с нравите в това съсловие); аз до този момент не можах да намеря адвокат, който да ми повярва, всички досега, като им казвах или пишех тия неща, ме гледаха сякаш съм някакъв... "лунатик", жител на Луната или пък... "марсианец", сякаш съм някакво "извънземно" - не че не съм де, но това е отделна тема! Ще видим как ще реагира и поредната адвокатка, на която миналата седмица дадох документите и тя обеща да помисли дали да поеме дялото; ако приеме, ми е много важно да разбера Вие двамата бихте ли могли да се сработите с нея, да си помагате взаимно, или пък, ако е по-добре, да остана било само с Вас, било само с нея, не знам, това вече вие двамата ще го прецените.

Едно съдебно дело по мое мнение трябва да се води така, че да бъде спечелено, особено ако зад него стои един голям и възвишен - идеалистичен, принципен, идеен или ценностен - смисъл или казус, имащ и солидни нравствени измерения. Като спечелим дялото, ще има и материални компенсации, щото другата страна трябва да бъде осъдена да изплати обезщетения не само на мен, а и разноските на адвокатите (доколкото разбрах, за тях няма горна граница, това дали е така?).

Както и да е, та искам с това нещо да Ви благодаря за работата, която вършите тия дни - и която за мен има безценен смисъл. Е, ще се наложи да публикувам (за "последно") това мое писмо в блога, за да не пренебрегна читателите си като замлъкна съвсем внезапно и немотивирано, но подробности около завеждането и начина на водене на дялото няма да дам, прав сте, тия неща изобщо не бива да се разкриват предварително, глупаво е да се разкриват (глупаво е дотам все едно човек да си... свали гащите на улицата!). :-)

Ами толкова засега, желая Ви здраве, хубав ден и ползотворна седмица!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.