По публикацията Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противозаконното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова се получиха - в блога и във Фейсбук - най-разноречиви реакции, които са интересни и показателни не само за състоянието на нравите в ПГЕЕ-Пловдив, но и в образователната ни система като цяло: понеже първото е нещо като лакмус за второто. Ето един от коментарите, които впечатляват със сериозността на смисъла, съдържащ се в него - щото все пак не е безобидно когато един администратор дръзне да си играе така фриволно с човешки съдби, със съдбите на подчинения му персонал (и то в общество като нашето, което претендира да е и демократично, и съвременно, и човешко все пак в крайна сметка):
Извадка от правилното, а следователно от необжалваемото решение на ПОС:
"Вярно е, че принципно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин."
А вредите от недобросъвестно изпълнение на служебно задължение са изискуеми не само от пряко увредения, в случая - от незаконно и недобросъвестно уволнения учител, те са изискуеми и от ПГЕЕ-Пловдив, в лицето на следващия му директор. Защото увредено от същата недобросъвестност е и юридическото лице ПГЕЕ-Пловдив. И то далеч не само с материалните разходи по това дело, които не са от джоба на недобросъвестната директорка Стоянка Анастасова, но и с нематериалните.
Които се изразяват в мултиплицираните загуби на всеки ученик. Първо: от липсващото му кадърно преподаване на учителя му Калин Христов и второ: от моралните щети нанесени от директорката Стоянка Анастасова в съзнанието на възпитаниците, на ПГЕЕ-Пловдив, а и върху съзнанието на учителите и на родителите - с отрицателния възпитателен пример, който недопустимо вредоносно им е "преподала" като си е позволила нагло, отмъстително, безкрайно недостойно и непозволено да си разиграва ниските страсти в училището, вместо да бъде еталон за безпристрастност, честност, почтеност и справедливост.
Написа: Владимир Петков-Трашов
2014.06.22г.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар