Истината ни прави свободни

неделя, 22 юни 2014 г.

За неизчислимите вреди от волунтаристичните решения на самозабравили се администратори



По публикацията Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противозаконното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова се получиха - в блога и във Фейсбук - най-разноречиви реакции, които са интересни и показателни не само за състоянието на нравите в ПГЕЕ-Пловдив, но и в образователната ни система като цяло: понеже първото е нещо като лакмус за второто. Ето един от коментарите, които впечатляват със сериозността на смисъла, съдържащ се в него - щото все пак не е безобидно когато един администратор дръзне да си играе така фриволно с човешки съдби, със съдбите на подчинения му персонал (и то в общество като нашето, което претендира да е и демократично, и съвременно, и човешко все пак в крайна сметка):

Извадка от правилното, а следователно от необжалваемото решение на ПОС:

"Вярно е, че принципно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин."

А вредите от недобросъвестно изпълнение на служебно задължение са изискуеми не само от пряко увредения, в случая - от незаконно и недобросъвестно уволнения учител, те са изискуеми и от ПГЕЕ-Пловдив, в лицето на следващия му директор. Защото увредено от същата недобросъвестност е и юридическото лице ПГЕЕ-Пловдив. И то далеч не само с материалните разходи по това дело, които не са от джоба на недобросъвестната директорка Стоянка Анастасова, но и с нематериалните.

Които се изразяват в мултиплицираните загуби на всеки ученик. Първо: от липсващото му кадърно преподаване на учителя му Калин Христов и второ: от моралните щети нанесени от директорката Стоянка Анастасова в съзнанието на възпитаниците, на ПГЕЕ-Пловдив, а и върху съзнанието на учителите и на родителите - с отрицателния възпитателен пример, който недопустимо вредоносно им е "преподала" като си е позволила нагло, отмъстително, безкрайно недостойно и непозволено да си разиграва ниските страсти в училището, вместо да бъде еталон за безпристрастност, честност, почтеност и справедливост.

Написа: Владимир Петков-Трашов

2014.06.22г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ