Истината ни прави свободни

петък, 20 юни 2014 г.

Важно питане: какво ще кажете - дали да не взема да се пожертвам за каузата на образованието и да се явя на конкурса за директор на ЕГ-Пловдив?



Днес денят ми тръгна по доста интересен, вълнуващ начин, достоен да се отбележи и в блога. Забелязах тази сутрин (по една чиста случайност), че имало обява за провеждане на конкурси за директори на училища в Пловдив. Зачетох се и откривам, че сред обявените училища има едно, което е от най-добрите училища в града, именно Езиковата гимназия. Изведнъж ми хрумва нещо, което искам да споделя веднага с верните читатели на моя блог, да, хрумва ми нещо екстравагантно: дали пък, бидейки вече, тъй да се рече, "безработен" (макар че се скъсвам от работа, но ето на, водя се "безработен" след уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив), та дали пък да не взема да се явя на този конкурс за директор на ЕГ-Пловдив? Да, добре знам, че тия конкурси, дето се казва, са "умряла работа", че вече отдавна, предполагам, се знае оня, за когото конкурсът е обявен, който непременно ще го спечели, че нещата са нагласени, политизирани (че трябва да си приближен до управляващите), че трябва да имаш връзки, "вуйчото ти да е владика" и пр., но пък какво ми пречи да се явя, за да видя всичко с очите си как е - а, какво ще кажете, заслужава ли си да направя такъв един заинтригувал ме още в ранната утрин експеримент?

Ей-така, дето се казва, "за шоуто" да се явя, защо пък да не се явя, освен това имам и нужния поглед върху ситуацията в образованието, в тази сфера съм вещ, имам виждания как да се решават проблемите, цяла една философия и стратегия за ново образование съм разработил - защо пък да не опитам да я приложа на практика? Знам добре, че българското образование има нужда от хора като мен, предполагам и ЕГ-Пловдив има нужда от хора като мен, е, защо пък тогава да не се явя на конкурса за неин директор? Питам се и това: дали пък съдбата не ми е отредила накрая, 8-9 години преди идването на края на професионалната ми кариера да бъда уволнен по толкава скандален начин, и то само и само за да ми хрумне, видите ли, екстравагантната мисъл да стана директор на ЕГ-Пловдив?! Съдбата си знае работата, нали така - а вие какво ще кажете, да предприема ли едно такова нещо, да опитам да стана директор на туй знаменито и елитно училище, което, от друга страна погледнато, е напълно достойно за мен (това го казвам, за да ядосам завистниците, да вбеся "доброжелателите" си!)?

Аз нямам ламтеж за изяви на администраторското поприще, нито пък ме съблазнява властта като такава, началстването и пр. глупости, не съм такъв човек, знайно е, науката това поне го е доказала, че към властта общо взето се стремят жизнено непълноценни хора, които чрез нея почват да преживяват илюзията за някаква ценност, за някакво личностно значение и пр. Но, от друга страна, в последните години с очите си видях на крещящ пример за това какъв директорът на едно училище не трябва да бъде, да, имах шанса да видя с очите си екстравагантен пример за несправяне с тъй деликатната и трудна длъжност на училищен мениджър, е, това също е безценен опит, още повече че водих една дълга борба с въпросния самозабравил се администратор, което пък по обратен път ми дава безценна информация за това как трябва да постъпва в най-сложни ситуации училищния мениджър, тъй че се чувствам подготвен за тази длъжност, и то на 100%. Какво ще кажете, дали да не се пожертвам още веднъж за каузата на българското образование и училище и да опитам да стана директор на ЕГ-Пловдив?

Смятам, че вече, от височината на придобития опит, ще мога да бъда един добър и успешен директор, при това да бъда училищен мениджър, който има най-съвременни и дори авангардни виждания за смисъла на образованието, за дълбоката потребност от пълна промяна в българското образование, за премахване на провалилата се по всички линии анахронична, ретроградна, авторитарна и командно-директивна образователна система. Разбира се, пиша тия неща за да ядосам дадени хора, безрезервни адепти на системата, не съм толкова самонадеян, но пък имам и нужното самочувствие и самосъзнание, че наистина мога да бъда един много добър директор на училище. Вярно, това е проклета работа, аз имам по-свободолюбив дух, не обичам административните педантичности, но, казах, готов съм да се пожертвам, пък и знам, че при добра организация, при поставянето на нещата върху верни и здрави принципи работата ще потръгне, няма да е така мъчителна, както я правят администратори с ограничен душевен хоризонт, администратори, дето, подобно на коне с капаци, нищо друго не виждат, поради което тормозят училищния народ, а аз, разбира се, не съм такъв човек. Тъй че, ето, за да вбеся "приятелите" и "доброжелателите" си, ще си позволя да отправя следния крещящо нагъл призив (да го наречем така):

- Ученици, учители, колеги от Езикова гимназия в Пловдив, радвайте се, ето, моя милост, философа Ангел Грънчаров решавам от този момент да кандидатствам в конкурса за директор на вашето знаменито училище! Приветствайте този голям шанс, започвайте да се радвате - ако стана ваш директор, ще видите, че училището за кратко време ще заеме заслуженото си най-високо място! Ще видите, че ако имате късмета да бъда ваш директор, ще постигнем с вас много неща, училището ще стане още по-бляскаво, а пък ученето в него ще стане същински безкраен празник! Може да се случи такова чудо, от нас зависи всичко - ще го постигнем непременно! Но само дето трябва да принудим началството в образованието, Министерството де, да проведе един обективен конкурс, та да мога заслужено да го спечеля и да стана ваш директор. Ще се видим скоро! Живот и здраве да е само! С Божията помощ ще успеем непременно! Важното е да го поискаме! Но ще говорим повече като се видим. А засега: чао! Приятна ваканция ви желая!

Тъй, написах това, разбира се, най-вече за да ядосам завистниците. Нека да плачат щом им се плаче, изборът си е техен. А аз май решавам да кандидатствам за участие в директорския конкурс, а, вие как възприемате тази моя екстравагантна идея? До понеделник ще трябва да мисля и да решавам. Още много се колебая, но пък, знаете, понеже съм изследовател, ми се ще да видя всичко с очите си, имам предвид как в наше време се правят директорските конкурси, това е интересна тема. При това, понеже, така да се рече, съм "медийно лице" или "медиен фактор", аз самият съм си медия, чрез блога си (пак пиша това за да ядосам моите "приятели"!), моето участие в директорския конкурс ще допринесе за неговото най-обективно провеждане, щото всекидневното медийно освещаване на всичко случващо се около и по време на конкурса в блога ми, няма как, ще принуди властта да проведе един наистина обективен конкурс, което само по себе си не е малко.

И дори да не стана аз директор на ЕГ-Пловдив, дори и случайно да се намери някой по-достоен от мен (което е съмнително че е възможно де, аз все пак съм... най-добрият, това пак е порция гняв за "приятелите" ми!), пак ще има полза от моето участие в конкурса за директор, ето, това може би ще наклони везната и ще се реша да участвам. Но пак ви питам вие какво ще ме посъветвате, едно допитване ми е нужно, щото добре познавам себе си, ще се колебая до последния момент, аз много трудно вземам такива решения. Трудно ще се реша да се пожертвам, ала за доброто на българското образование, за което съм работил цял живот, нищо чудно и да се реша, ще видим, има време до понеделник.

Хайде сега хубав ден на всички, бъдете здрави и усмихнати! Да се надяваме, че и тази публикация допринесе за ведрото ви настроение през целия ден! Запазете го през целия ден! Не се ядосвайте на нищо, животът е прекрасен, стига... да си го направим такъв! А живота ни ще е прекрасен само ако ние сме добри хора с ведър, свободолюбив дух, ако сме хора и личности, гледащи с философско настроение спрямо живота си, иначе, ако сме коне с капаци, не става, няма как да стане това...

ЗАБЕЛЕЖКА: Таман написах горния текст и се сетих, че явяването на този директорски конкурс може да осуети осъществяването на една друга, още по-важна цел: да стана... министър на образованието (аз писах преди време в шеговит план и за една такава още по-екстравагантна идея). Не е зле човек да се шегува, но за министерстването ми нещата са по-сериозни: ето, иде правителствената оставка, задават се предсрочни избори, а кандидати за свестни министри на образованието няма, погледнете какви хора ни бяха последните министри, факт, но свестни кандидати за министри у нас няма! Та имам даже две възможности в най-скоро време да стана министър на образованието и на науката: първо г-н Президентът да ме назначи за такъв в служебното правителство, ний с г-н Президента се знаем, писахме си писма по време на кампанията му, не ме е забравил, предполагам, мен сума ти народ ме знае покрай този блог, та надявам се здравият разум да надделе и този път служебен министър на образованието да стана тъкмо аз. Пък после, като спечелят изборите моите приятели от ГЕРБ и от РБ тогава работата ми е съвсем опечена да стана и министър на образованието в новия кабинет след изборите. С Бойко Борисов сме фейсбук-приятели и се уважаваме, вярно, той замълча относно моето открито писмо, но туй негово мълчание аз го тълкувам само защото е съгласен със справедливата критика, която му ударих - и от респект към мен мълчи, не ще да каже нещо, та да не се изложи; пък и той е умен човек и знае, че тия, дето те хвалят, са твои врагове, а тия, дето те критикуват, ти мислят доброто, го правят за твое добро. Радан Кънев от РБ е мой отдавнашен познайник по линия на блогърстването, много пъти съм се чепкал с него, но той няма да откаже едно рамо за да стана най-сетне министър на просветата - та да се почне най-сетне дългочаканата революция в българското образование! Спирам дотук, за да не звънне някой на психиатрията, знаете, у нас завистници бол, а аз иначе съм съвсем сериозен, не се шегувам, а ако се шегувам, то е съвсем малко. Както и да е. Стига. Май прекалих. Джумбуш да става, ний сме весела държава, ама като гледам какви хора бяха министри, човек като мен, и то толкова свестен и работлив, как да не набере кураж да поиска да стане министър на многострадалното българско образование?! Чао! Спирам! Хубав ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ