Слава Богу, на път съм да си намеря адвокат, и то какъв: не само голям професионалист, не само много опитен и прочут, но и, което е най-важното, мой съмишленик в най-главното: той за миг се добра и успя да възприеме онзи възвишен смисъл, именно точния смисъл на тази по същество духовна кауза, която стои зад казуса около моето скандално уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Разбира се, аз съвсем скоро ща заведа съдебно дяло за отмяна по съдебен ред на абсурдната заповед за моето уволнение, но се радвам тази сутрин изключително много, че успях да си намеря най-сетне верния, точния адвокат за такова едно наистина трудно дело, свързано с една по същество духовна кауза - каузата на модерното, автентично, смислено, човеколюбиво и свободолюбиво образование и училище, кауза, на която съм служил цял живот! И ето, сега дойде момента, наложи се да й послужа и по този начин, именно чрез завеждането на това съдебно дяло, което се очертава да бъде епохално - не заради мен, а заради смисъла, в името на който ще се води това дяло. За тия мисли ме импулсира писмото на този същия адвокат, което намерих тази сутрин в пощенската си кутия; разбира се, не мога да публикувам цялото писмо, но пък мога да публикувам един абзац от него, заедно с моя отговор, в който няма някакви тайни, но за сметка на това има податки по посока постигане на въпросния точен смисъл; ето, прочете, вярвам, ще се овладеете и вие от този тъй величав смисъл, който сега мен въодушевява; та в писмото на г-н адвоката се съдържа между другото и ето този абзац:
... В момента използвам времето на гръмотевиците за да усвоявам написаното от Вас. Без преувеличение - това е истинско богатство! Когато съм ги чел преди в блога, е било набързо, а за прочит на философски текстове се иска и съответно настроение и душевна настройка. Сега, събрани накуп, есетата ме шокираха. Ние сме много различни с Вас по характер (аз прилагам в живота казаното от покойния Джордж Харисън от "Бийтълс": "Когато се намираш в една стая с неприятни хора, просто излез!"), но ми достави истинско удоволствие, без преувеличение. И страх - Вие застъпвате високото ниво, аз - ниското. Дано да съм адекватен за защитата Ви! ...
Здравейте, уважаеми господин ...,
Благодаря Ви много за писмото и особено пък за тежката работа, която подехте по моя случай, за това нещо не зная как ще Ви се отблагодаря! Впрочем, да попитам, щото иначе ще излезе, че проявявам отвратително дебелоочие: как ще урегулираме отношенията си финансово, аз съм привърженик на принципа, че трудът трябва да се заплаща, Вие съгласен ли сте да заведете и да поемете моето дело, щото бяхте писал, че вече сте бил в процес на отказване от адвокатстване по здравословни причини - как в такъв случай да урегулираме отношенията си, как да Ви възмездя труда?
А иначе от днес прекратявам вече да пиша в блога не само за дялото, но и изобщо по случая, щото се оказа, че аз, дето крия този случилото се от старата ми майка, ето, оказа се, че се намерил вече усърден "доброжелател", който прочел в блога за моите преживелици около уволнението ми и счел че е длъжен да отиде директно при майка ми и да й сервира тази "новина"; тя вчера ми се обади уплашена, едва успях да я убедя, че информацията на този човек не е истина, не е вярна, наложи се да я излъжа, само и само тя да може да спи нощем, щото ако разбере, че наистина съм уволнен (съпругата и синът ми, току-що завършил студент, също са безработни!), тя няма изобщо да мигне и това нещо ще я довърши; затова преставам да пиша повече, белким се забрави тази история! Значи прекратявам да пиша, а иначе ще следвам всички Ваши съвети, щото ми се виждат много разумни и си личи, че сте опитен адвокат. И при това приехте присърце каузата, която стои зад случая.
Защото тук става дума не толкова за моето връщане на работното място или за да натрия носа, да отмъстя на наглата администраторка, мен тия прагматични неща изобщо не ме вдъхновяват, а съвсем друго ме вълнува в този случай и то според мен е истински важното: в случая нашето съдебно дяло е етап от битката за едно принципно ново образование, за утвърждаването на новите принципи на човеколюбивото, свободното и демократично образование и училище, за които аз, оказва се, съм работил цял живот. А ето, в крайна сметка, Системата успя да изтълкува всичко направено и постигнато от мен по този крайно несправедлив начин: обяви ме за "пълен некадърник", за "абсолютно провален човек", за "негоден" да бъда учител, дори ме обяви за човек, "некомпетентен" в областта на философията, т.е. сферата, в която аз работя толкова много години, един вид дръзна тази Система да ме обяви за нещо като... "пълен урод", за нещо като... "дебил", защото наистина е дебил оня, който повече от 30 години е работил едно нещо, пък изведнъж се оказва, че няма... "абсолютно никакви способности" за тази работа, как Ви се вижда, бива си я гаврата, която Системата и нейните цербери ми организираха, за да ми отмъстят - щото видяха в мое лице една заплаха; прочее, за тях и за тяхното презряно статукво аз наистина съм заплаха! Аз съм заплаха и за техния презрян комфорт, но и най-вече за съществуването на Системата, щото появят ли се в българското образование още десетина, да речем, "ангелгрънчаровци" (дано не се изсилвам прекалено с това май доста патетично твърдение?!), то Системата ще рухне за най-кратко време; както и да е, ето обаче този е според мен смисълът на това дяло, а не аз да се върна в училище или да отмъстя на администраторката, позволила си такава една дива арогантност - и такава една изцяло варварска гавра над личността ми!
И Вие, имам чувството, сте схванал превъзходно този верен смисъл, нещо повече, повярвал сте в него, което по моя преценка е същинска рядкост в средите на адвокатското съсловие (аз нямам, съжалявам, високо мнение за него, подобно но това както нямам добро мнение и за тия, дето у нас минават за "журналисти", знаете по-добре от мен каква и ситуацията с нравите в това съсловие); аз до този момент не можах да намеря адвокат, който да ми повярва, всички досега, като им казвах или пишех тия неща, ме гледаха сякаш съм някакъв... "лунатик", жител на Луната или пък... "марсианец", сякаш съм някакво "извънземно" - не че не съм де, но това е отделна тема! Ще видим как ще реагира и поредната адвокатка, на която миналата седмица дадох документите и тя обеща да помисли дали да поеме дялото; ако приеме, ми е много важно да разбера Вие двамата бихте ли могли да се сработите с нея, да си помагате взаимно, или пък, ако е по-добре, да остана било само с Вас, било само с нея, не знам, това вече вие двамата ще го прецените.
Едно съдебно дело по мое мнение трябва да се води така, че да бъде спечелено, особено ако зад него стои един голям и възвишен - идеалистичен, принципен, идеен или ценностен - смисъл или казус, имащ и солидни нравствени измерения. Като спечелим дялото, ще има и материални компенсации, щото другата страна трябва да бъде осъдена да изплати обезщетения не само на мен, а и разноските на адвокатите (доколкото разбрах, за тях няма горна граница, това дали е така?).
Както и да е, та искам с това нещо да Ви благодаря за работата, която вършите тия дни - и която за мен има безценен смисъл. Е, ще се наложи да публикувам (за "последно") това мое писмо в блога, за да не пренебрегна читателите си като замлъкна съвсем внезапно и немотивирано, но подробности около завеждането и начина на водене на дялото няма да дам, прав сте, тия неща изобщо не бива да се разкриват предварително, глупаво е да се разкриват (глупаво е дотам все едно човек да си... свали гащите на улицата!). :-)
Ами толкова засега, желая Ви здраве, хубав ден и ползотворна седмица!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар