Във formspring.me някой човек ми е задал хубав въпрос; ето въпроса задно с моя отговор по-долу:
Г-н Грънчаров, ще ми кажете ли къде според Вас се крие корена на злото? Защо хората сме се хванали гуша за гуша? От надпревара кой повече да има ли е това - пари, власт, жени, имоти? Не може ли с повече солидарност и справедливост да се живее?
Хубав въпрос задавате! И смислен, и добре формулиран! Ще се опитам да Ви отговоря накратко.
Ще бъда директен до циничност: "коренът на злото" се намира в най-голямата добрина, която имаме, и тя е свободата. Зли сме, щото сме свободни. По същата причина, на същото основание, можем да бъдем и добри. Но това вече си зависи от нас, от всеки един поотделно.
Винаги е имало зли и добри хора, злото и доброто, как да кажа, сякаш се уравновесяват, тъй че не вярвам в днешно време хората да са станали извън мярка зли или лоши. Е, има нещо такова, а именно, че в днешно време огромната част от хората сякаш в нищо не вярват, т.е. станали са нихилисти - и също така материализмът, вярата в "сетивните благини", е широко застъпена. И това е лесно обяснимо: щом сме свободни, щом за всичко решаваш сам, изхождайки единствено от себе си, то излиза, че съдбовен става въпроса за критерия на твоя избор, именно, на какво основание решаваш едно или друго нещо. Работите, оказва се, опират до твоите ценности.
На основата на ценности избираме едно или друго нещо. Коварството на свободата е тъкмо в това: уж ти избираш, но има нещо, което сякаш вместо теб избира - това са твоите ценности, другояче казано, твоите вярвания. Твоята жизнена философия, казано другояче. А сега се опитайте да си обясните сам какво ще избере оня, който в нищо не вярва? Оня, на който нещо с ценностите не е наред. Ами, разбира се, ще направи най-неразумното нещо, т.е. ще почне да вреди на други хора, тоест да им прави зло. И на себе си по тоя начин най-много ще навреди.
Ето затова свободата е така коварна. И затова някои искаха да изкоренят самата възможност за всякакви "злини" по един най-прост начин: като забранят самата свобода, като я изкоренят от човешките сърца. Това искаше да стори комунизмът - и в резултат построи царство на всеобщата тъма, царство на злото и на най-разюзданата бесовщина.
Свобода за всички е твърде рисковано нещо, но, за щастие - други ще кажат "за жалост"! - нищо по-добро от нея не може да бъде измислено. По същия начин стои въпросът и с демокрацията. Затова за да се намали триумфирането на злото единственият път е: разпространяването на здравите, на отговарящите на духа на самата свобода, т.е. на автентичните ценности на истината, доброто, красотата, които именно и ще спасят света. Също и човека, така и самото човечество. И човечността най-вече. За нашата цивилизация това са ценностите на християнската вяра и религия, на християнската нравственост. Този е пътя на най-висшата справедливост и солидарност. Трябва да осъзнаем, че сме достойни за доброто нравствени същества, чиято единствена повеля е: "Прави добро, за да се въздаде и на теб самия същото!", сиреч, прави това, което искаш и другите да сторят на теб самия...
Този е пътят да се спасим. Няма друг път. Това е моят отговор на Вашия въпрос. Той, прочее, изобщо не е мой. Това е пътят на нашия Спасител Христос...
Г-н Грънчаров, ще ми кажете ли къде според Вас се крие корена на злото? Защо хората сме се хванали гуша за гуша? От надпревара кой повече да има ли е това - пари, власт, жени, имоти? Не може ли с повече солидарност и справедливост да се живее?
Хубав въпрос задавате! И смислен, и добре формулиран! Ще се опитам да Ви отговоря накратко.
Ще бъда директен до циничност: "коренът на злото" се намира в най-голямата добрина, която имаме, и тя е свободата. Зли сме, щото сме свободни. По същата причина, на същото основание, можем да бъдем и добри. Но това вече си зависи от нас, от всеки един поотделно.
Винаги е имало зли и добри хора, злото и доброто, как да кажа, сякаш се уравновесяват, тъй че не вярвам в днешно време хората да са станали извън мярка зли или лоши. Е, има нещо такова, а именно, че в днешно време огромната част от хората сякаш в нищо не вярват, т.е. станали са нихилисти - и също така материализмът, вярата в "сетивните благини", е широко застъпена. И това е лесно обяснимо: щом сме свободни, щом за всичко решаваш сам, изхождайки единствено от себе си, то излиза, че съдбовен става въпроса за критерия на твоя избор, именно, на какво основание решаваш едно или друго нещо. Работите, оказва се, опират до твоите ценности.
На основата на ценности избираме едно или друго нещо. Коварството на свободата е тъкмо в това: уж ти избираш, но има нещо, което сякаш вместо теб избира - това са твоите ценности, другояче казано, твоите вярвания. Твоята жизнена философия, казано другояче. А сега се опитайте да си обясните сам какво ще избере оня, който в нищо не вярва? Оня, на който нещо с ценностите не е наред. Ами, разбира се, ще направи най-неразумното нещо, т.е. ще почне да вреди на други хора, тоест да им прави зло. И на себе си по тоя начин най-много ще навреди.
Ето затова свободата е така коварна. И затова някои искаха да изкоренят самата възможност за всякакви "злини" по един най-прост начин: като забранят самата свобода, като я изкоренят от човешките сърца. Това искаше да стори комунизмът - и в резултат построи царство на всеобщата тъма, царство на злото и на най-разюзданата бесовщина.
Свобода за всички е твърде рисковано нещо, но, за щастие - други ще кажат "за жалост"! - нищо по-добро от нея не може да бъде измислено. По същия начин стои въпросът и с демокрацията. Затова за да се намали триумфирането на злото единственият път е: разпространяването на здравите, на отговарящите на духа на самата свобода, т.е. на автентичните ценности на истината, доброто, красотата, които именно и ще спасят света. Също и човека, така и самото човечество. И човечността най-вече. За нашата цивилизация това са ценностите на християнската вяра и религия, на християнската нравственост. Този е пътя на най-висшата справедливост и солидарност. Трябва да осъзнаем, че сме достойни за доброто нравствени същества, чиято единствена повеля е: "Прави добро, за да се въздаде и на теб самия същото!", сиреч, прави това, което искаш и другите да сторят на теб самия...
Този е пътят да се спасим. Няма друг път. Това е моят отговор на Вашия въпрос. Той, прочее, изобщо не е мой. Това е пътят на нашия Спасител Христос...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Благодаря,г-н Грънчаров-за отговора.Името ми е Стоян Стоянов,ваш приятел в фейсбук.Според мен свободата не е зло,а злото идва както вие казвате от ценностната система на човек.Това са християнските ценности.Комунистите се опитаха да унищожат и свободата и тия християнски ценности,но не успяха да променят човека.Жаждата за пари и власт си остана заложена у хората.Но аз се питам и друго-тия християнски ценности успяха да ни спасят от петстотин годишно турско робство,но не успяха да помогнат,тоест да възпрат човешката жажда за имоти и пари след освобождението.Човек има нужди за да живее добре г-н Грънчаров,но алчността според мен не е нужда,тя е нещо друго,онова дето ни кара да се хващаме гуша за гуша,да се самоизяждаме един друг.Това трябва да се спре у човека,но как?Или си задавам въпроси без отговор?Искам да направите една дискусия в блога си.Ще бъде интересно да се чуят мненията и на други хора имащи отношение по тия въпроси.Благодаря ви още веднъж.
Стоян Стоянов
Проблемът за човешката алчност и лакомия е твърде интересен, приемам поканата да се изкажа, ще се опитам да изложа писмено разбирането си съвсем скоро, само живот и здраве да е...
Публикуване на коментар