Боко и Гоце като висши символически еманации на най-съкровеното в народната българска душа

Тия дни ми се върти в главата една мисъл, свързана с въпроса: какви хора успяват в България, какъв човек следва да си, какви качества трябва да имаш, за да успееш в наши, родни български условия? Наблягам на това: не какви качества са нужни за успеха изобщо, а за става дума за успех в наши, родни, български условия. Т.е., другояче казано, какви качества се ценят у нас от народната природопопулация, кога една личност ще бъде оценена за авторитетна, за достойна за успеха и прочие. Ето, идат и избори, нека да се опитаме да поразсъждаваме над тия въпроси, мисля, че има смисъл.

Има един сигурен критерий или принцип за решаване на проблемите в тази област: що за личности и хора са ония, които у нас вече са се доказали, са били оценени? Щото нали, тъй да се рече, тия, доказаните личности и дейци, са нещо като еманация на народа, на народната душа, а пък, от друга страна погледнато, подобното се привлича от подобно, т.е., на тази основа, като открием какви са качествата на нашите народни кумири, ще можем да хвърлим светлина и върху немаловажния въпрос за това какво, собствено, представляваме ние, българите, ето в този исторически момент. Тъй че, ето, струва си да се мисли в тази посока. Да опитаме, а, защо пък не?

Имаме две характерологични или дори символически личности в туй отношение: Гоце и Боко. Първият изкара два президентски мандата, т.е. няма начин народът, е, не целият де, но едно голямо мнозинство все пак от политически активната му част, да не е видял в негово лице нещо като сбъдване на мечтите и на идеалите за ако не за "велика", то поне за преспяла личност (която, при това, отбележете добре, се е възвисила дотам, че да е имала честта да спи в чаршафите на самия Тодор Живков у резиденция "Бояна", или на цар Борис Трети - у резиденция "Евксиноград"!). Боко пък е нашият кумир, народът се влюби всеотдайно в него, така, както гимназист се влюбва в проститутка, която първа е благоволила да го лиши от девственост, сиреч, да го направи "мъж" - и ето че и Боко, явно, символизира най-значими за народното сърце качества; той е нещо като апотеоз на народните мечтания. Та ако разберем що представляват и колко струват личности като Боко и Гоце, ще можем да открием много и то най-съществени неща за нас самите, за това какво се цени у нас, а също така и какъв трябва да бъде човек, за да успее в наши, родни, български условия.

Наченатата тема е благодатна, но ще се постарая да бъда пределно кратък. Ето какво мисля по тия въпроси.

Да почнем все пак с това какви качества правят от Гоце Гоце, такъв, какъвто той се утвърди и прие от наивната народна природопопулация. Гледам го, он пак, милият, говори, че още има политически амбиции, горкият, явно иска да мине по пътя на своя собствен кумир Путин, т.е. да се възвиси да стане един ден и премиер, а патом, нищо не пречи, при наличното малоумие на подавляющата част на природопопулацията, един ден да изкара и още два президентски мандата, щото в Конституцията е казано, както откриха кремълските юридически фокусници, че не бива да се изкарват повече от два поредни мандата, но за два пъти по два или три пъти по два мандата нищо не било казано! Ех, мечти, мечти, а, Гоце, кво ще кажеш? Успях ли да се добера до най-потайните кътчета на подлата ти душица?

Та у Гоце, а също, както ще видим, и у Боко, са налице две-три или четири най-фундаментални качества, които, първо, са много привлекателни за мнозинството от народа, и, на тази база, второ, са същностна предпоставка за успеха, за издигането на една личност в наши, специфични, родни български условия. Кои са тия качества? Ето кои:

Първо: нахалство. Второ: умение за правене на всякакви, на колкото се може по-големи подлости. Трето: арогантност. Тоест безочливост. И дори, четвърто, което сякаш обобщава тия дотук, е качеството, което мога да определя ту като мизерен личностен потенциал, ту като първична простота или простотия, ту като крещяща безличност, щото личността като такава, по идея, е нещо съвсем различно в сравнение с това, което у нас минава за личност, и то дори успешна. Тъй че, в този момент, почвам да разглеждам нашите два народни титана, именно, Гоце и Боко, паралелно, щото, както ще видите, те двамата комай по нищичко не се и отличават - ако навлезем в дълбините на душата им.

Нахалството е нещо като панацеята, то е главния фактор за успеха в наши, родни, специфични български условия. Само погледнете Гоце и Боко, тия двамцата най-преуспели народни титани - и ще се убедите в правотата ми. Много е спорно кой от двамата е по-нахален, тук конкуренцията между двамата е направо безпощадна и безмилостна. Сякаш Боко е по-нахален от Гоце, а, какво ще кажете? Или бъркам? Абе и двамата са нахалници от класа, грешка нямат, в това отношение те и двамцата наистина немат никаква грешка. И трябва да им се признае извънредна, извънмерна надареност в туй отношение, именно нахалството.

Примери няма да давам, всеки, който е що-годе честен, ще признае правотата ми. И Гоце, и Боко, не са нищо друго, освен двукрако, ходещо нахалство. Те затова и толкова успяха и се издигнаха; речено е: "Чрез нахалство към прогрес!", и той най-съкровен български девиз намери в лицето и на Гоце, а след него и на Боко, своето най-бляскаво потвърждение. В сравнение с нахалството на Гоце и Боко нахалници като Симеон, като Воленча, или като Янето, или дори като самия Доган, да не говорим за Дмитрич, направо ряпа да ядат, никак не могат да ги настигнат. Не че и те, тия, изредените, не са нахалници от класа, но Гоце и Боко, повтарям, в туй отношение са направо недостижими. Те са гении, а ония са само таланти. Даже нахалникът Доган е нещо като невинно агънце в сравнение с нахалството на Гоце и Боко. Затуй Доган никога няма да бъде нещо повече от "мандатоносител", докато Боко и Гоце, ако и по света нахалството се ценеше колкото у нас, в България, току-виж щяха да станат ако не папи, то поне генерални секретари на ООН. Или шефове на цели галактики или звездни струпвания, не знам точно. Защото те имат нахалство в някакви извънмерни, наистина космически мащаби.

Същото, прочее, може да се каже и за склонността им да вършат подлостчици. Те, разбира се, са подлеци от висша класа, лъжци, мерзавци и какви ли не, щото подлостта е нещо най-пищно и многолико, то не се изразява само в едно отношение, а в безкрайно много такива. Гоце, примерно, ще остане в историята ни с безпримерната си лъжливост. Тоя наш роден български Пинокио, ако носа му растеше при всяка лъжа както расте носа на оня, дървения Пинокио, вече щеше да имо нос, дълъг поне до Луната. Боко също си го бива, той лъже както диша, иде си му някак отвътре, ала най му се удава на Боко да се хвали, което също е израз на подлост. Колко подлости са извършили Боко и Гоце, за да стигнат до тия звездни върхове, само те двамата си знаят.

Боко, примерно, е разтривал ушите на Тошо, а нищо чудно да е носил на ръце Царо, когато му беше бодигард, нищо чудно да му е мил краката, а после и да е пил водата, не знам точно. Но мога да подозирам. Гоце колко задници е цунал, за да се издигне до тия звездни висини, само он си знае. Подлеците от класа са подлеци не за друго, а защото са преживели много унижения; но да не задълбаваме в проблема, щото има опасност никога да не можем да го изчерпим. Важна е констатацията, че да успееш, за да стигнеш до върха в нашата мила родина България трябва да си мерзавец от класа, и това да ти личи, мерзавщината да ти извира, тъй да се рече, от всяка пора на кожата, да излъчваш наоколо мерзавщина - и тогава другите ще те уважават. Ако си свестен и добър човек у нас, в български условия, няма начин да не се провалиш тотално, но виж, мерзавците не само че успяват, тях народът ги носи и на ръце, разтапя се от нежност и любов към тях.

Какво остана още? Да, третото фундаментално качество беше арогантността. То е свързано с първите две, с наглостта, с нахалството и също така с мерзавщината, със склонността за правене на колкото се може по-големи подлости. Става реч за безочието, ако трябва да използваме българското родно понятие и дума. Че е безочлив Гоце, се вижда с просто око, не му пука изобщо за нищо, този негов талант, явно, се дължи на някакви свещени наследствени качества, разпространени в региона около Сирищник, не знам точно, не съм ходил там, за да се уверя лично, но мога да допускам. Щото ми се струва, че неговата безочливост има, тъй да се рече, субстанциални и метафизични причини, тя не може да е просто човешко качество, придобито в живота, а явно е дар от природата или от самите звезди. Или е белег на кръвта, не знам. Боко също много е напреднал в безочието си, ама Гоце сякаш го превъзхожда, не знам, а вие как мислите? Сякаш Гоце е ненадминат, ама Боко тепърва ще има да се развихря в туй отношение. Иначе е надарен безмерно, то си му личи, вие какво ще кажете? Талант, направо гений ни е той, милият. Да живей! Уррра!

Да привършвам вече, а, какво ще кажете? То вече всичко е ясно. Надявам се, сфанахте ми мисълта. Вярвам, ще признаете, че съм толкова прав, че тезите ми са така очевидни, че просто не ми се налага никакво "доказателство". Те самите, имам предвид Гоце и Боко, са ми и доказателствата. Те са, тъй да се рече, нещо като ходещи, двукраки доказателства. И във всеки миг, с всяка своя дума, потвърждават и доказват правотата ми. Затуй ще завърша със следното:

Казах, че и двамата са твърде безлични, мизерни като личности, с твърде нищожен личностен потенциал. Понеже у нас съвсем не се разбира що е това личност, подозирам, че някой ще кипне в тоя момент и ще ме прокълне. Нека да прави каквото си иска, ама факт е, че у нас съвсем, ама наистина съвсем не се знае и разбира що е личност, какво е това личностно отношение и поведение и прочие. Искам да хвърля малко светлина по този въпрос - в заключение.

Ние, българите, пък и България, сме народ и страна, в която безличността се смята за личност, а личността - за безличност. Сиреч, у нас и в това отношение всичко е наопаки, по досущ същия начин, по който у нас лъжата минава за истина, а истината - за лъжа. Или доброто за зло, а злото - за добро. Или както кимаме наопаки глава в сравнение с целия останал свят - когато казваме "да" или "не". Изглежда природопопулацията ни е такава, може би на славянския ни корен се дължи тая наша крещяща склонност към безличност, която обуславя смяната на местата на най-значимите екзистенциални и онтологични категории. Изглежда когато Оруел е писал знаменития си лозунг "Свободата е робство", той е изхождал ако не от българския, то с положителност е изхождал от презрения славяно-руски манталитет, който има и азиатски жилки (щото поляците също са славяни, ала го нямат тоя презрян манталитет!). Тук е базисното според мен основание всичко у нас да е тъкмо наопаки.

Ако сте забелязали, в други, в нормалните страни, ако си личност, с най-богат личностен потенциал, ако си с колкото се може по-развит и извънреден интелект, ум, душа, чувство, дух, способности, таланти, ще успееш непременно, но у нас, уви, е точно наопаки. У нас успяват най-крещящите безличия. Или некадърниците. Тоест: кадърните само за подлости, нахалства, безочие и мерзавщина. Можем ли да имаме ний за управник един Де Гол, примерно? Или един Чърчил (някои не знаят, но Чърчил е велик писател, има страхотен писателски талант, докато представяте ли си Боко и Гоце да напишат книга?!)? Можем ли да имаме ний един Наполеон, да речем. Дръжки, ще имаме, ама друг път! Ний един Левски сме имали, ама и него сме го предали и съсипали със собствените си ръце, щото в народни български условия е недопустимо да си Левски, е безкрайно дразнещо да си Левски, или пък, опази Боже, Ботев! Но да си Гоце или Боко, разбира се, няма начин да не бъдеш оценен, овластен, обожаван, турен на най-голям пиедестал и дори направо обезсмъртен!

Прочее, дали някъде вече не се събират пари за направата на огромен паметник на Боко, който да е толкова голем, че да стои на Черни връх, а да се вижда в цялата си величавост от площада пред Народното събрание? Кажете, нищо чудно някъде вече да са започнали да събират пари за тоя паметник, а аз само да не знам?! За Тошо Правешки знам, нему щели да вдигат още по-голем паметник, а пък за направата му щял да позира самият Боко - за да е по-величава фигурата на Непрежалимия. Гоце пък ще му резне лентата, пардон, самият Боко ще му я резне, щото къде ти Он да позволи некой друг да реже некакви си ленти в Царството му; е, добре де, и двамата ще резнат тая пуста лента, заради която нищо чудно да се изпокарат.

Та Тодор Живков, който е по-добре да беше наречен Простаков, беше и продължава да е кумир на целокупното природонаселение на Родината ни, а негови бледи копия, но все пак достойни наследници, са Гоце и Боко. Вторият, естествено, ще надмине Гоце, щото он и физиономично прилича на Непрежалимия, та нищо чудно некои български олигофени и катили да си мислят, че ако не самият Тодор Живков в боково лице е оживял и вампирясал, то поне Боко е нещо като метемпсихотичен образ на Непрежалимия, сиреч, живковата душа се е вселила, след смъртта му, в тялото боково. Не знам как стоят тук точно работите, ама и това може да се провери.

Но повече не ми се занимава, както и да е, казах най-важното. Намекнах само за още повече неща, но който има акъл, ще се сети сам за всичко останало. Голяма част от въпросите умишлено оставих без отговор, та да провокирам повечко хора да се позамислят. Благодаря за вниманието, приятен ден на всички!

П.П. Прочее, боковистите и гоцевистите може да почват да ми строят една бесилка, щото знам, съм нетърпим вече. Но да побързат: една бесилка ще ми дойде добре, та да се отърва най-сетне от тия двамата наглеци, имам предвид Боко и Гоце, що съсъпват не само най-ценните мои години, ами и най-ценните години на собствения ми син. А пък за България пък да не говорим, закопават я даже, ама тя, милата, потънала в сънища и в наивности, даже и не го усеща...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.