Ако нямаше свобода, не би имало нещастие - тъкмо поради това, че не би имало щастие

Тази сутрин, лутайки се из интернетната джунгла, попадам на интересен блог. Блог на философ. При това списван с вкус и дори с финес. Разбира се, зачетох се и ето, минава вече час, не мога да спра. Иска ми се всичко да изчета. А имам много друга работа и, за жалост, трябва да спирам с четенето.

Но точно затова ми се иска, прекъсвайки по необходимост удоволствието от четенето на тия наистина чудесни философски текстове, да го предам на вас. Почетете и вие от блога на Христо Стоев, почувствайте и вие удоволствието от общуването с един добър философ. Той, прочее, беше един от първите, който подкрепи издаването на списание ИДЕИ, предоставяйки за публикация в него един свой превод на съчинение на Рикерт; то излезе в няколко книжки на списанието (с продължения) и обогати неимоверно първите му броеве.

А ето сега, за да ви подтикна да отидете в този наистина стойностен блог, ви "примамвам" с един текст, който особено ми хареса и който избрах за вас (но изборът, признавам, ми беше труден, понеже не открих "недобър" текст в блога на Хр. Стоев); ето, четете, наслаждавайте се (блажени тия които са получавали удоволствие не от друго, а от мисленето!):

Какво бихме спечелили, ако нямаше свобода?

Твърде много неща:

1. Ако нямаше свобода, не би се налагало да се взимат решения - би имало само принуда, a) вътрешна, b) външна, или c) и двете.

2. Ако нямаше свобода, не бихме чувствали принуда, защото принудата би била наша природа.

3. Ако нямаше свобода, благодарността би станала излишна (нелепо е да сме благодарни някому за нещо, извършено по принуда).

4. Ако нямаше свобода, не би имало разочарование (какво разочарование е да знаеш, че някой действа по принуда).

5. Ако нямаше свобода, любовта вече не би ни тровила с емоции (каква любов и каква емоция е да обичаш по принуда и да си обичан от принуда).

6. Ако нямаше свобода, не би имало угризения (та защо да има след като необходимостта е отговорна за всичко и нищо).

7. Ако нямаше свобода, не би имало наказание (За какво наказание може да става дума, щом няма отговорност (вменимост)?).

8. Ако нямаше свобода, не би имало страх и надежда пред бъдещето (необходимостта е лишена както от минало, така и от бъдеще).

9. Накратко: ако нямаше свобода, не би имало нещастие, тъкмо поради това, че не би имало щастие.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...