Без вяра няма знание - и без знание няма вяра

Под публикацията от вчера със заглавие Днес масово не се разбира що е „мит“ и що е „митология“ някой си, нарекъл се "Хич", е написал следната злобна бележка:

Грънчаров, позволете да ви уведомя, че страдате от тежка логорея (словесна диария). При това пишете поразително празни и наивни неща. Време е да пораснете (не ви знам на колко сте години) и да погледнете истината в очите, без да прибягвате до щуротиите на религиозните суеверия.

Аз на този другар-атеист му отвърнах нещичко (е, добре, ето какво му отвърнах: "Тъй е, в очите на неразбиращия оня, който разбира, изглежда… както аз излеждам в очите на твоя милост. Там, където глупостта е образец, там разумът е безумие Значи нищичко не разбра от това, което написах? Тъй ли? Съчувствам ти най-искрено…"), а пък тази сутрин по Скайпа получих следното съобщение, което, струва ми се, поставя важни въпроси - и е написано от съвсем млад човек (с инициали Д.Д., понеже не съм го питал за съгласието му, засега давам само инициалите):

Здравейте, опитах се да напиша коментар под една Ваша статия, но се оказа, че не мога да го публикувам. Смятам, че съм написал смислени неща, отделих и доста време да ги напиша, затова ще го пастна тук в скайпа Ви.

Питам се: възможно ли е да има хора, които постоянно да злорадстват срещу други и това да им доставя удоволствие? Изглежда, че има. Влизайки в блога на г-н Грънчаров постоянно се натъквам на следите на подобни персонажи (имам предвид техните коментари). Отначало не обръщах особенно внимание на техните изблици, но вече положението става дразнещо. Получих и съобщение, ще скрия от кого, в което се напада личното достойнство на г-н Грънчаров. И сега директно.

Изглежда не ви е достатъчно да се съревновавате в открит бой със своя "идеологически" противник, доколкото го смятате за такъв, но и някои от вас даже използват и задкулисни игрички - за да уязвят един наистина духовно буден и упорит човек. Не ви прави чест! Така според мен се държат само декаденти и филистери. Освен това изразът ви на говорене е груб и циничен, плебейски. Нещата, които говорите, са общи и доста разпространени в сегашното нихилистично мислене.

Не си мислете, че изразявате някакви прогресивни идеи, особенно по отношение на Бог и духовното. Не зная какъв допир имате с научните среди и мислене, но по отношение на идеята за Бог вървите в напълно грешен път. Според науката въпросът за Бог е силно спекулативен - тъй като неговото съществуване не е доказано по емпиричен път; но въпреки това тя се въздържа от коментар. Въпросът остава открит за в бъдеще и няма окончателно становище.

Интересно е да се отбележи че д-р Рамачандра от Калифорнийския университет е открил център в мозъка където, така да се каже, се намира вярата ни в Бог. Лично той твърди, че този център съществува за да се поддържа социалния ред, но това все пак е също някакво несъвършено мнение - защото не обхваща изцяло предмета за вярата и Бог. Има много други аспекти на религиозното мислене - не казвам: религията - които не обхващат социалната сфера.

Обхванах темата за религиозността защото установих една зависимост, а тя е: коментаторите, които нападат г-н Грънчаров, се държат грубо, пишат инфантилни неща и в същото време споделят атеистически възглед. Така че ако се направи сравнение между това кой изразява по-задълбочено своята позиция - атеиста в лицето на анонимните коментатори или религиозния човек в лицето на г-н Грънчаров - ще установим, че в стилистичен и смислов план победител се явява г-н Грънчаров.

Освен това да се дават примери какъв процент от образованите и необразованите хора вярват или не също не е от особенно значение - защото често пъти тяхната позиция е социално детерминирана. Дали Адолф като атеист или Авраам като вярващ подкрепят определено гледище никак не е важно, защото те не са го превърнали в своя кауза, в свое призвание. Религия и религиозност са две различни неща.

Например преди няколко години отхвърлях Християнството и религията изобщо, и аз се наричах атеист, но в последствие пред мен се откри ново битие, ново естество на вярата - необвързано с никаква догматика. Ще перифразирам една мисъл на Карл Ясперс: "Един доказан бог не е никакъв бог, той е просто предмет". Погледнете по друг, неконвенционален начин на нещата.

Казвате "факти". Добре, но това е нищо. Ето пример: "Вали дъжд". Това е факт, съждение. Но трябва да обясните защо това е така и започвате: "Вали дъжд защото има облак, метеорологичните условия са такива и такива...", продължавате в същия дух. По същия начин като изразявате своята невяра в Бог трябва да развиете позицията си, а не само да казвате, че фактите били такива. Така е и с останалите неща.

Вярата е сложен феномен, в какво да вярва човек зависи само от него самия. Но без вяра няма знание - както и без знание няма вяра. Това е една истина, произнесена от Августин. Няма нужда да се изтъква само едната страна на феномените, а те трябва да се обхванат изцяло.

Мисля, че това, което казах, е достатъчно и се надявам да се създаде диалог между различните позиции, а не да се продължават безмислени спорове, в които само гъделичкате егото си.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.