Избрал съм да вярвам на Библията

По публикацията Продължавам да търся къде точно е истината, а към момента за мен истината е: Бог има! се е получил нов коментар, и то от нейния автор; този нов коментар е реплика на два други коментара; публикувам всичките, понеже преценявам, че заслужават да бъдат прочетени от повече хора:

Александър Георгиев каза: Бог може да обясни всичко като не го обяснява. Лично на мен това ми се струва доста недостатъчно. Когато се попита "Защо?" и се каже "Защото Бог..." това е всъщност незнание, отказ от мислене. Да, има въпроси, на които е трудно, дори невъзможно, може би, да се отговори, но нима всякакви, независимо колко жалки, разсъждения не са по-добър вариант от това да кажем "Бог така" и с това да се приключи?

Библията има логично обяснение за света, да, ако се съгласим сляпо, че Бог е създал света и че го има (него, Бог). Но по същия начин аз мога да създам също толкова логично обяснение ако просто изходя от някаква моя представа за създаването на света и вие повярвате в нея без да я доказвам (защото никой не може да каже точно как е създаден света). Тогава колкото и абсурдно да е, моето обяснение ще е логично, но това не го прави вярно.

Също така не бива да забравяме, че Библията е написана, в края на краищата, от човек. Може да е продиктувана от Бог, може и да не е, но е написана от човек. И впоследствие е била тълкувана от хора. А в днешно време колкото хора - толкова и тълкувания. Кой е прав? Къде е истината?

Не мога да споря: Библията е велик, може би дори най-великият философски текст, писан някога, но тя, в крайна сметка, е книга (съвкупност от книги, ако трябва да сме точни). Колко от вас тълкуват буквално книги, каквито и да било? Едва ли сте много. А при Библията е още по-страшно, защото се разбира безразборно: някои неща се приемат буквално и на тяхно основание се горят хора, други се тълкуват алегорично, трети... трети все едно ги няма, не се зачитат. Защо? Или третирайте Библията като източник на неимоверна мъдрост (какъвто тя е), или я използвайте като наръчник за живот и ходете с извадени очи, отрязани ръце и т.н.

И тук се сещам за нещо друго. Какво става когато написаното в Библията противоречи на усещането ни за нещата? Казано е "Когато едното ти око те изкушава - извади го, когато едната ти ръка те изкушава - отрежи я". Защо не си режете ръцете? Защо не си вадите очите? Или не ви изкушават? Да бе!

Наистина пътя към Бог е отрицанието на човешкото у нас (така го представя Библията, нали?). Но ние сме хора. И не е толкова лесно да пренебрегнем човешките си нужди. А може би дори не трябва?

И идва моето разбиране на нещата - че всички ние бива да се водим от своите чувства. Т.е. да правим това, което ни прави щастливи, и да отбягваме това, което ни причинява някакъв дискомфорт. Всичко това при условие, че зачитаме неприкосновеноста на другите и че не им вредим по никакъв начин. Това е най-естественото решение, не мислите ли?

Аз лично го намирам за по-добро отколкото да водя живота си според книга, писана преди хиляди години и отговаряща на тогавашния начин на живот, коренно различен от днешния. Какво мислите?

Томи Томев каза: И идва моето разбиране на нещата - че всички ние бива да се водим от своите чувства. Т.е. да правим това, което ни прави щастливи, и да отбягваме това, което ни причинява някакъв дискомфорт. Всичко това при условие, че зачитаме неприкосновеноста на другите и че не им вредим по никакъв начин. Това е най-естественото решение, не мислите ли?

Аз лично го намирам за по-добро отколкото да водя живота си според книга, писана преди хиляди години и отговаряща на тогавашния начин на живот, коренно различен от днешния. Какво мислите?

Поздравявам човека, който е написал тези няколко изречения! Споделям ги напълно.

Tuffo каза: В животът си, колкото и кратък да е бил той за момента, съм се сблъсквал с различни неща, за които не мога да дам друго логично обяснение (освен това, което вече имам). В един напълно чисто физически и материален свят как бих могъл да си обясня пророчествата?

Не вярвам в безпределната мъдрост на някои хора... толкова голяма мъдрост, че да успеят да кажат с точност какво ще се случи след 200 години примерно... Тук не говоря само за "християнските" пророчества, записани в Библията - говоря за всички пророчества като цяло (без тези на самозвани шарлатани... такива винаги е имало).

Библията дава отговор как е възможно това да е реалност - как "стават" библейските пророчества, как и другите (нехристияни) успяват да пророкуват за бъдещето.

Физиката, химията и биологията от училище не ми отговориха и на въпросите, свързани със духове, демони, ангели и всякакъв вид подобни същества. Не мога да кажа, че съм разбрал всичко за тях, но Библията дава информация и там. Нещата са много разпръснати и никъде в самата книга ги няма синтезирани, но когато човек почне да проучва нещата стига до задоволителни заключения. :)

Моето логическо мислене никога не остава доволно когато на въпроса "защо така?" получа отговор "Защото така", което е близко до това, което е казал А. Георгиев в поста си "Когато се попита "Защо?" и се каже "Защото Бог..." това е всъщност незнание". Прав си: това е незнание и за това не използвам такива подходи и не се задоволявам с такива отговори.

Има все още неща, които не разбирам, но знам, че просто малко съм живял и малко съм изследвал; сигурен съм с времето ще достигна до много от отговорите, които търся. А със сигурност има и такива неща, които никога няма да разбера на тази земя, но те със сигурност нямат отношение за въпроса как да живея живота си.

Що се отнася до това кой как тълкува Библията - да, тълкования бол, но това не ми пречи да чета и да гледам кое къде си противоречи. Не ме плаши това, че за дадена истина има изписани 200 лъжи и неверни неща и само 1-2 правилни мнения...

Когато човек е хванал "червената нишка" на Библията лесно може да се ориентира кое е фалшиво и кое е стойностно.

Как аз мога да си обясня думите за отсичането на ръката и изваждането на окото? Краен вариант при невъзможност за себеконтрол. Чел съм и за такива случаи, но по-масовият вариант е човек да се помоли Бог да го запази от изкушенията и по този начин да не съгреши. Не е грешно човек да бъде изкушен (сам Исус е бил изкушаван) - грях е когато се отдаде на изкушенията.

Исус казва Който ме люби - ще пази заповедите ми (умишлено не го поставям в кавички, защото в различните преводи е казано по различен начин, но смисълът е един и същ). Колкото повече човек обича Бог, толкова силата на изкушенията става по-малка и по-малка. Именно тук е и ключът човек да живее според нещо, което хората наричат "вехто, старо, неактуално" без това да е тежест за него.

Що се касае за появата на света и дали Бог го е създал - за мен това не е отправна точка, от която да почвам разсъжденията си. Аз се оглеждам и какво да видя? Свят, който е страхотен и уникално сложно устроен. Животни, хора с дух душа и тяло, други същества (ангели и т.н.). Наличие на физически и духовни закони. Не мога да отрека съществуването на нито едно от споменатите неща...

И ако учените се опитват да ми кажат как се е образувало всичко от "колоната" на материалните неща, то за духовните не са никак убедителни, дори напротив - отричат ги (някои)... а аз съм се сблъсквал и съм видял с очите си... В такива случаи предпочитам да вярвам на очите си и това, което съм видял, а не на хора, заровени в купища литература без никакъв конкретен реален опит в дадената област.

И когато си разсъждавам си казвам "Няма начин физическото да се е появило както казват учените, а духовното да е както Библията казва. Или едното ще е вярно или другото. Учените звучат убедително, но говорят само за едната страна на медала, а Библията и за двете." И ако аз избера за себе си една от двете позиции това означава, че аз приемам цялата позиция и всичко, което тя твърди.

Избрал съм да вярвам на Библията. Там ясно се казва, че Бог има и Той е поставил своите си "правила на играта". Не съм съвършен, но се старая да "играя" според тези правила и съм сигурен, че по този начин аз също както и двамата писали коментари преди мен не пречим на останалите хора. Независимо какво вярват хората около мен аз ги приемам доброжелателно и уважавам разбиранията им (това, че ги уважавам не ме задължава да се съгласявам с тях).

Ще бъде излишно да кажа, че случайно попаднах на това копие на мой коментар, който тук е цяла тема.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)