Обръщение на гражданина Г. към българския народ по случай националния му празник

Днес е 22 септември, национален празник на България. Ден на българската независимост. На този ден преди 103 години Княз Фердинанд I Български във Велико Търново чете Манифест за прокламиране независимостта на Българското Царство. Княжество България става Царство: на този ден се ражда Третото Българско Царство. Ражда се напълно независима и суверенна българска държава. Велик исторически акт, велик исторически момент е оня 22 септември 1908 година! Борбите за българската свобода са увенчани с бляскав резултат. Най-недоволни от случилото се тогава, естествено, са в Санкт Петербург, в столицата на Руската империя.

Българската независимост, тоест, свободата на България и особено на българите, прочее, е вечно актуална задача. В тия предизборни дни, когато ръцете на алчни и безскрупулни политици се протягат към трафаретната българска "корона" - защото постът "Президент" или държавен глава на България, по същество, пък макар и в най-карикатурна форма, е точно това! - един комунистически лакей (някой си Ивайло Калфин, не Бърдоквата!) нема срама да заяви, че само ония, които обичали Русия, представяте ли си, били... български патриоти!!! Щом като такива безсрамници имат наглостта да претендират да стават въплощение на българския суверенитет и независимост, представяте ли си колко окаяно е положението ни тъкмо в това отношение?!

Тия, които дърпат конците на партийната гмеж у нас - щото огромната част от наште политици не са нищо друго освен марионетки, кукли на конци - та именно кукловодите, съвсем не се свенят да заявяват право в очите ни, че България в момента ако не е Задунайская губерния на Русия, то е, за сметка на това, поне руския троянски кон в Европейския съюз и в НАТО. Прочее, тоя поплювко Калфин, дето сега претендира да ни става президент, не заслужава и да помисли за тоя пост, защото когато един нагъл руски "дипломат"-каруцар произнесе тия гаднярски думи (за това че сме "руски троянски кон"), лицето Калфин, тогава министър на външнвите работи, се посра от страх и не посмя да каже и думичка в защита на българската независимост и на българския суверенитет! Давате ли си сметка в каква жалка ситуация живеем, след като малодушни предатели като Калфин претендират да ни стават тъкмо президенти?! Срам и резил! Ама изглежда ние сме си виновни за всичко, щото много търпим, много понасяме, не умеем да се гневим. Сиреч, не сме народ и граждани, а сме, най-вероятно, овче стадо (да не кажа "мърша", както пише народния поет Славейков)...

Но сега, на този ден, думата ми е за друго, за което ме провокира ето следната информация: Сакскобургготски: Времето на "верни партийни кадри" отминава. Да, лицето Сакскобурготски, другояче казано, гражданинът Сакскобурготски, разрушителят на младата, но непрокопсала заради такива като него българска демокрация, продължава да ни съветва как още повече да затъваме в политическата развала! Този път негова милост ни агитира, както забелязвате, срещу партиите! Той, партийният лидер, той, дегенератът, щото той трябваше да бъде Цар, почнал да ти агитира, безсрамникът, срещу партиите!

Страшна работа, нямам думи вече! Скандал и позор, но още по-скандално е не това, че такива опортюнисти като него имат безсрамието да говорят така, а истински скандалното и позорното е, че не само ги търпим, ами им също позволяваме да се гаврят с нас. Щото и децата от първо отделение знаят, че без партии няма демокрация, гражданино "Цар"?! О, ти, нещастнико, о ти, дребни амбулатни търговецо, който заради няколко двореца продаде бляскавата царска корона на твоя велик дядо и на твоя не по-малко, а още по-велик баща, нима не чувстваш поне малко срам за това, което стори?!

Симеон не само дезертира от историческата си мисия да бъде носител на българската корона, не само изневери на държавническия си дълг, не само показа крещящо малодушие, щото стана подлога на комунистите, на тия, които убиха не само чичо му, но, убеден съм, и баща му, на тия, които навремето го изпъдиха с майка му и сестра му от България, та значи същия този Симеон, който се принизи до нивото да бъде най-обикновен политически-партиен покерджия, сега е седнал да ни убеждава, че не трябвало било да избираме "партийни кандидати", а трябвало било да изберем за български президент не някой друг, а неговата послушница, комунистическата снаха Пръмова-Кунева!!! Той, българският Цар, се е принизил да бъде нещо като партиен брокер и агитатор на някаква си Пръмова-Кунева, и при това дори не предполага, че понеже успя да се дискредитира до положение да му вярват вече само 2-3 % от целокупното население, неговите агитации няма как да нямат тъкмо обратен, бумерангов ефект?! Пак немея от наглостта и безсрамието на такива като Симеон, който дегенерира в нравствено положение дотам, че вече не стои по-горе дори от "първия лъжльо на республиката ни", руската подлога Гоце Първанов. Прочее, Симеон и Гоце много се уважават и обичат, щото и двамата са примерни служители на шпионската централа на Матушката, именно са бойни другари по линия на ДС-КГБ. Виждате ли до къде сме я докарали, скъпи ми български търпеливци и малодушници?!

Да, дезертьорът Симеон е пълен срам за великия си дядо и баща. Всичко това пиша аз, монархистът, който продължава убедено да смята, че "републиката", която ни подариха в 1946 година комунистите, които изпълниха тогава волята на кремълския си господар Сталин, е прокобата на България, е причината за непрокопсването на многострадалната българска демокрация, да, тя също така в резултат на всичко друго е и проклятието на България. Докато сме "република", в която постът държавен глава на България се разиграва на политически покер от алчни и безскрупулни партийни играчи, ние като народ и като държава добро няма да видим, помнете ми думата! Защото е така, съм доказал и обосновал не вчера, а преди много години; ето, който иска да разбере, нека да чете:

Държавата ни е обезглавена: президентите ни не могат, няма как да надскочат партийната си ограниченост и обремененост!

Коя е подходящата за България държавна форма: монархията или републиката?

Президентските избори като подигравка и гавра с народа

А който иска да се запознае с цялостната ми политическа философия, нека да разгърне книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА Източниците на достойнството, успеха и богатството. Всичко, което мисля по страшните и съдбовни български въпроси пък съм описал в две свои други книги, а именно в книгите БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ Кратка психологическа история на съвременна България. Книжите са издадени и в хартиен, и в електронен (онлайн) вариант, но кой да ти мисли и чете за проклетите български въпроси в това кебапчийско и чалгашарско време на разюзданата простотия от всякакъв вид и род?! А най-много, разбира се, си патим от политическата чалга в республиката ни, която беше основана от същия този Симеон, да не говорим пък за неговото свидно отроче Боко от Банкя, който успя да й предаде характера на общодържавна политика. Както и да е, не се притеснявайте особено, скъпи ма съграждани и сънародници: нещата са не просто ужасни, те са направо катастрофални!

Моята идея в този решаващ момент е, че трябва да почнем начисто. Българската демокрация, която в условията на продажническа партийна республика не прокопса и няма, убеден съм, да прокопса никога, трябва да бъде поставена на здрави основи. Ние, гражданите, трябва да заставим алчната и арогантна партийна гмеж да изпълни следните стъпки в името на бъдещия просперитет на България:

1.) МАФИЯТА - ВЪН ОТ ДЪРЖАВАТА!

Във всяка партия - днешните ни "партии" вече са заприличали на мутренски разбойнически банди - да започне процес на нравствено прочистване; оная партия, която няма сили да извърши това, следва да загине, щото не може повече представители на престъпния свят да ги оставяме да се занимават с политика.

2.) КОНСТИТУЦИОННА РЕФОРМА: ВРЪЩАНЕ КЪМ ИСКОННАТА И ЕДИНСТВЕНО ЛЕГИТИМНА БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ - ТЪРНОВСКАТА!

Конституцията, която ни подариха през 1991 година комунистите, е не по-малко пародийна от Тодорживковата конституция от 1971 година, тя също така е не по-малко гротескна от т.н. Димитровска конституция от 1947 година. Конституционното устройство у нас във всичките тия години е фарс и гротеска, което пък е предпоставка за безкрайни игрички със съдбата на нацията и държавата. Затова така сме затънали в корупция и развала: републиката е главната причина за това. Навремето Княз пък и Цар Фердинанд Български е шибал с бастуна си, направо по главата, българските министри, крещейки им: "Защо крадеш?! Защо крадеш, нещастнико?!". Сега президентите ни са първи в кражбите: виж що стори Гоце в тия годинки!

3.) ДЕЗЕРТЬОРЪТ СИМЕОН, ПОКАЗАЛ КРЕЩЯЩО НЕДОСТОЙНСТВО ЗА БЪЛГАРСКАТА КОРОНА, ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА АБДИКИРА В ПОЛЗА НА ПЪРВОРОДНИЯ СИ СИН!

Пък там ще се види по-нататък как ще се развият събитията. Нам ни е нужен в този момент Цар не по-малко отколкото е трябвал Княз на великия български държавник Стамболов в 1885-6 г., или колкото е трябвал княз на първостроителите на България, които направиха Търновската Конституция. Монархията е единствената протиоотрова против всеобщата партийна развала на страната, на която сме свидетели в този момент. Дори Симеон, ако примерно беше Цар на място, нямаше да държи така малодушно, както се държа в тия години; но той, горкият, беше просто кукла на конци, затова е така унизен заради това, що беше принуден да стори, надявам се, против волята си. Но ето, неговите наследници ще имат шанса да измият срама на баща си и дядо си; така е при монархията. Но това, което съм убеден и за което никой не може да ме разколебае, е:

4.) АКО НЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ИСТОРИЧЕСКАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ НА ВЕКОВЕТЕ - КОНСТИТУЦИОННАТА МОНАРХИЯ, КОРОНОВАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ - ДОБРО НЯМА ДА ВИДИМ, А ПЪК НИЩО ЧУДНО И БЪЛГАРИЯ ДА Я НЯМА СЪВСЕМ СКОРО!

Защо е така ли? Ами защото развалата, която преживяваме, е непостижима с ума, пред нея и умът, и цялата душа немее. Развалата, в която пребиваваме, е страшна. И това не е случайно. Защо републиката работи в Америка, Германия и Франция, ала у нас вече 67 години не работи - и едва ли ще проработи някога?! Ясно защо: защото сме се откъснали от корените си. От 1300 години съществуване България само 67 години е била република - 45 години комунизъм и 22 години посткомунизъм и партийно-мафиотска разсипия. Прокопсахме ли много заради това, което преживяхме?! Едва ли. Искаме ли още повече да затъваме в благото, в което вече сме затънали до шията? Ако искате, воаля, аз не ща!

Предлагам спасителното средство, предлагам непоклатима скала, върху която можем да стъпим, да почнем да се измъкваме от партийно-мафиотското тресавище, и това е МОНАРХИЯТА. Върху тази канара ще построим основите, здравите темели на автентичната българска демокрация, щото това, което имаме сега, е пародия на демокрация, е фарсова "демокрация", т.е. е развала, която, ако продължим да не претиводействаме, ще доведе до друг, още по-катастрофален изход: тиранията, диктатурата! Искате ли Боко да ви стане пожизнен диктатор, искате ли и ний да си имаме един наш, роден Уго Чавес. Ако искате, воала, аз не ща!

Това исках да ви кажа тази сутрин, мили-недраги български граждани и сънародници! Ако искате, помислете, вникнете, открийте смисъла в думите ми. Ако искате, овладейте се от този смисъл, който ви предлагам аз, старият и препатил философ. Ако не - подиграйте ми се, осмейте ме, прокълнете ме, вий това го умеете! Ний, българите, умеем да дамгосваме оня, който е окат сред нас, щото у нас слепците се радват само на слепия, ала мразят окатия.

Прокълнете ме, и... продължавайте да си врите в толкова уютния български адски казан. Приятно врене, приятни мъки ви желая!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.