Честит ви празник на народните будители, скъпи ми родни дремлювци!

Днес е Денят на народните будители. По определение съсловието, към което принадлежа - учителското - бива смятано за "будителско", макар че е напълно възможно да има някои негови представители, които да не заслужават такова едно високо, да го наречем, "звание". Май започнах да пиша с клишета - дали изобщо да продължавам?

Искаше ми се да кажа няколко вълнуващи думи, но това сякаш е най-трудното. Всякакви чувства вълнуват човек като мен, посветил живота си на една неблагодарна "професия", и то пък в едно по начало крайно неблагодарно към духовните дейности и активности общество, каквото е българското. Ще напиша каквото ми хрумне, та да не загубя свободата си, придържайки се към някакъв предварително замислен план.

По дълбокото убеждение на жена ми моя милост е пълен куку - и може би тя, горката, е напълно права - щото съдбата я е орисала да живее с един толкова лош, безразсъден, направо глупав човек. Но не само тя, а и всеки обаче, доколкото що-годе е запознат с рода на заниманията ми, ще си рече: що не си гледаш презрения си животец бе, ами си тръгнал да се напъваш?! Виж го ти, ще ми пише и издава книги, на свои разноски, разбира се, идиот, пълен идиот?! Пет години вече всяка сутрин ще пише също така в блога си, пълен откачалник е явно човечецът! Като капак на всичко се е захванал да издава, вече трета година, не само вестник (ГРАЖДАНИНЪ), но също също така и едно философско списание, носещо името ИДЕИ; явно тоя човек, бе съмнение, е пълен ненормалник! Убеден съм, че така ме възприемат хората, а най-любезните тихичко ме съжаляват, гледат ме със съжаление, както подобава да гледаме лудите. Пиша това, защото ми е твърде познато това усещане: да бъда гледан по този съболезнователен начин.

Признание ли?! Боже мили, виж, подигравки може, но да ти признае някой, че си сторил нещо полезно, у нас това е изключено?! Но ний, идиотите, дето понякога ни наричат "будители", и за това не работим, а се радваме поне да оцеляваме, да сме поне живи и здрави, та да продължаваме да затъваме в абсурдността си - абсурдността на напълно ненужни и безполезни, в нашенските условия, хора. Разбира се, никой няма да каже "Тоя там, дето се мъчи нещо да прави, може пък да проявим известно великодушие и да му признаем заслугата да е нещо като "съвременен будител"!". Не, няма такова нещо, напротив, ще прихнат единогласно да се смеят подигравателно, ако някой рече нещо подобно.

У нас се смята, че "будител" е нещо като титла или дори орден, който може да бъде връчен само на ония, които вече са мъртви или умъртвени от "народната признателност"; опази Боже някому приживе да се признае такава заслуга?! Не, първом ще му помогнем да умре, ще го умъртвим с общи усилия, а пък после може да го признаем и да почнем да произнасяме патетични речи за него; не сторихме ли така с Ботева, с Яворова, с Дебелянова, с кой ли не още?! Да спра дотук, стига съм бъркал в такива стари рани; за туй у нас не е прието да се говори; разваля благоприличието на цинизма и лицемерието.

Ще ви кажа как мина вчерашния ден на един такъв самозванец като мен, дето чат-пат му хрумва на акъла, че работи на буренясалата нива на българската духовност, без да чака никакво признание, т.е. е един вид нещо като "будител"; аз, прочее, предпочитам, в знак на вродената си скромност, да се наричам по-скоро "дразнител", но то е същото; будители са тъкмо дразнителите, досадниците, дето ни пречат да спим и да си похъркваме най-блажено. Както и да е, да премина на описанието на вчерашния си ден - с което и ще свърша. Защо го правя ли? Ами защото знам, че има и други такива като мен, та с моя пример да им вдъхна поне малко кураж - да знаят, че не са сами в лудостта, в безумието си!

Тук, в блога си, мога да съм искрен до крайност; понеже добре зная, че жена ми никога няма да се зачете в него; било й гнусно да се докосва до този, според нея, най-голям враг на семейното ни щастие и просперитет. Тъй че мога да бъда пределно честен и дори да пиша за онова, което, по разбираеми причини, крия от нея.

Онзи ден изтеглих от т.н. "взаимоспомагателна каса" 1000 лева. Веднага, щом изплатих стария заем, изтеглих нов. Тайно от жена си, разбира се. Щото в дома ни имаме много нужди, за които трябват пари, но тия ремонти и пр. могат да чакат - по моето, не по нейното виждане. С взетите от касата пари вчера се разплатих, успях да погася по-голямата част от дълговете си към частни лица-заемодатели, към печатници и към издатели; през тази година успях да издам три учебни помагала и, до момента, две книжки на списание ИДЕИ; подготвям сега третата, и за нея трябват пари; плюс това издадох и 20 броя на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Да отбележа, само двама човека ми помагат за издаването на ИДЕИ със скромни суми; за сметка на това откакто издавам списанието открих, че загубих повечето си приятели, и то тъкмо заради риска някога да им поискам пари за него; предвидливо се отдръпнаха, за да не им се налага да отказват.

Да отбележа и това, че моите "предприятия" са все на загуба, едно, че българската природопопулация няма нужда от такива книги и списания, второ, че аз предимно подарявам списанията и особено книгите си, ако не изцяло, то поне наполовина; примерно, учениците ми си купуват помагалата на тяхната производствена цена. Интересно е също да отбележа, че като подариш някому своя книга или брой на списанието, почти никой не се сеща да се бръкне и да помогне поне с малко; явно се смята, че у нас тия неща, книгите и списанията, растат както растат листата по дърветата - и при това са съвсем безполезни. Та бях в София вчера и успях да се разплатя за най-належащите плащания към издателите си; заделих, като начало, и малка сума за новата книжка на ИДЕИ, която трябва да излезе до края на месеца.

В София бях цял ден и, срам не срам, ще кажа, че за да икономисвам, през деня се прехранвах като си купих една топла питка, а пък в торбата си бях взел бурканче с маслинки, моето обичайно ядене. И три ябълки си носех в торбата, с това преживях деня си. Когато пък съм в къщи, моите хора са пропищели, понеже заради заемите ни се налага да се храним с най-проста, но пък затова здравословна храна: картофи, зеле, боб. Редуваме ги така: боб, картофи, зеле; после картофи, боб, зеле и т.н., както ви е угодно. Но да оставя това, да не издребнявам.

Ходих вчера и на борсата за да видя как върви разпространението на книгите ми; все същата история, оказа се, че за три месеца книжарите в цяла България са проявили интерес само към общо, цифром и словом, 7 (седем) мои книги; моите книги, като изключение, като знак на особено внимание към творчеството ми от страна на така любезните книжари, единствени ги няма по книжарниците; а само ако се появи някой странен и инатлив читател и настоява да си купи моя книга, му я доставят по изключение, но след като дълго са се дърпали и са го разубеждавали, че не си струва да си купува моя книга, а защо, примерно, не си купи томчето на поета Левчев, на драматурга Паричков или пък на писателя Банкнотов?!

От борсата взех "имане", което ми стигна да си платя пътните, щото и разпространителите яко скубат. Както и да е, гузен от гнусните си деяния, дето свърших в София, се върнах снощи и ми се наложи да излъжа жена си, че съм бил цял ден на туризъм в... Родопите. Налага ми се да лъжа, понеже тя, горката, ако чуе, че съм бил в София, веднага ще се сети за какво съм бил и няма да мигне от тревога за бъдещето много нощи наред. Тъй че ми се налага на мен, противника на "благородните лъжи", да лъжа и аз ето с такива благородни уж подбуди.

И понеже съм много гузен, днес ще ида - понеже е Ден на будителя - на Главната улица в Пловдив, ще седна на някоя скамейка, ще извадя от торбата си по две-три книжки от всеки брой на списание ИДЕИ, и по два екземпляра от всяка моя книга. Срам не срам, ще ми се наложи да продавам книгите си; прочее, не продавам наденица, а книги и списания; майчице мила, де да продавах наденица, а не списания и книги; представям си каква опашка щеше да се образува на сергията ми, а то за пустите му книги и списания дали някой изобщо ще се спре днес пред "сергийката" ми?!

Това е. Вземам си остатъка от вчерашната питка и излизам. Решил съм да ходя до центъра на Пловдив пеша, понеже разходките на чист въздух са ми любимото занимание в тоя мой така сив и безсмислен до пълна абсурдност живот. Пък и ще спестя два лева за транспорт, ето че полезното може да бъде съчетано с приятното...

Хайде чао и хубав празник ви желая! Дръпнете и вие една реч в полза на "народните будители"! Прочее, по същата тема не е зле да прочетете и ето това, писано е съвсем наскоро: Кога чалгата и простотията в свидното ни Отечество ще възтържествуват окончателно и безвъзвратно?

И така: честит ви празник на народните будители, мили дремлювци!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.