Истината ни прави свободни

сряда, 24 октомври 2012 г.

Фрапантно нарушение на закона - използване на непълнолетни ученици за постигането на нечисти цели с политически подтекст!

До г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив

КОПИЕ: До Началника на РИО-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема Госпожо Началник,

Уважаема госпожо Директор,

На 24 октомври 2012 година, сряда, в редовен час по "Етика" в Х б клас се случи интересен инцидент, за който се чувствам длъжен да Ви докладвам с оглед подозренията ми, че по недопустим и противозаконен начин някои хора са дръзнали да използват малолетни ученици за провеждането на съвсем непристойни политически цели - именно, с цел да навредят на преподавател в училището, в случая, на моя милост. Случи се в този час следното:

Веднага след влизането ми в час две групи ученици, седящи от две различни страни на класната стая, започнаха като по команда да се провикват, повтаряйки: "Иван Костов! Иван Костов разруши България! Иван Костов!" и т.н., многократно, все същите думи, но в друг ред. С интерес изчаках да видя колко време ще повтарят тия думи, оказа се, че учениците нямаха намерение да спрат провикванията си. В един момент реших на единия от учениците да му кажа да спре ако обича да повтаря това име "Иван Костов", но той продължи да го повтаря, сякаш не съм му казал нищо. Пак му казах да спре, той продължи. Останалите ученици с интерес наблюдаваха очертаващото се "шоу"; другата групичка от другия край на стаята го подкрепяше и оттам като ехо се чуваше, че "Костов разруши България!". Държането на учениците беше твърде провокативно и демонстративно, явно някой ги беше подготвил и окуражил да посрещнат преподавателя си по този начин - с оглед преследването на някаква особена цел.

След като неколкократно помолих същия ученик (Иван Калчишков) да престане "като латерна на повтаря името Иван Костов", но той все не спираше, в един момент, поради това, че поведението му не позволяваше да започне нормален учебен процес, му наредих да напусне класната стая, казах му че му пиша забележка и неизвинено отсъствие, което и сторих. Ученикът, държейки се предизвикателно, все пак излезе, но след няколко минути се върна и заяви, че класната му ръководителка г-жа Ганка Лафчева, главен учител, му била наредила да стои в класната стая, но да мълчи, да не казва нищо, а пък след часа да дойде заедно с преподавателя при нея. Разбира се, след този инцидент нормалното провеждане на часа беше провалено и опорочено; другите двама ученици продължиха да се държат провокативно, позволиха си да произнесат включително думи, уронващи личния престиж на преподавателя (говорейки ми, примерно, на "бе" и пр.), позволиха си също така да не изпълняват и да оспорват мои нареждания; разбира се, след като им заявих, че след часа очаквам да дойдат за разговор с класната им ръководителка, те не изпълниха разпореждането ми.

Сюблимното в целия този случай е, че очевидно тия ученици, с които никога в мои часове не е разговаряно за политика (теми по философия на правото и на политиката предстоят, но едва през втория учебен срок), бяха използвани от някакви хора за осъществяването на провокация с политически смисъл и контекст, насочена директно срещу моя милост с оглед нанасянето ми на някакви щети (предвид ситуацията, в която се намирам в това училище след като Вие, госпожо Директор, ми наложихте наскоро дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"). Във всеки случай произшествието съвсем не е безобидно ако се възприеме в този контекст, напротив. Затова смятам, че на училищното ръководство и на Вас лично ще Ви бъде интересно да проучите по-внимателно случая и да установите кои и какви именно са тези лица, които са дръзнали така фрапантно да нарушават закона и да използват по недопустим начин непълнолетни ученици за провеждането, за постигането на грубо провокативни политически цели, насочени при това с оглед нанасянето на щети и вреди един преподавател, в случая, на моя милост.

В тази връзка си позволявам по разследване на инцидента да се създаде нарочна комисия с оглед установяването на това кои са лицата, позволили си толкова грубо нарушаване на закона чрез използването на малолетни ученици за политическа агитация и за нанасяне на щети и вреди на трето лице, в случая на мен, вреди и щети, произтичащи от създалия се в резултат на инцидента неблагоприятен за мен политически контекст. Сама добре знаете, че в училището подобни прояви и политически демонстрации са забранени; ония лица и сили, които са си позволили да използват за своите нечисти политически цели непълнолетни ученици, би следвало да бъдат изобличени и, евентуално, дадени под съд, тъй като всяко толкова опасно нарушение на закона не бива да бъде оставяно без последствия за вдъхновителите и извършителите му.

За мен лично, като преподавател по гражданско образование, този инцидент е чудесен казус по изучавания по гражданско образование учебен материал, тъй че разнищването на случая от съответната комисия и анализа на добитите факти ще способства за растежа на гражданското и демократично съзнание на младите хора, на нашите ученици.

Надявам се, че този мой доклад няма да остане без последствие и без реакция от Ваша страна, каквато съдба обикновено сполетява всички мои доклади, предложения и инициативи и този път ще реагирате подобаващо, тъй като случилото се съвсем не е толкова безобидно, че да може да бъде оставено без никакво внимание.

24 октомври 2012 ПОДПИС: (А. Грънчаров)
Пловдив

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Поне да нямаше толкова правописни грешки !

Абонамент за списание ИДЕИ