Преди около месец в този блог течеше оживена дискусия за смисъла на парите, за забогатяването и богатството - най-ощо казано. Още тогава ми хрумна, че по тия проблеми е добре да се напише една книга, в която не само да бъдат включени проведените тогава диалози, но и темата да бъде развита позитивно и систематично, тъй като, независимо че е вечно актуална, но е особено важна за нашето време, в което едва ли има човек, който да не иска да е богат. Други грижи и тревоги обаче отвлякоха вниманието ми е толкова интересните размисли и дискусията и ето, аз занемарих писането, а ето тази сутрин решавам отново да се върна към проблема, да оживя дискусията, като напиша нещичко в малкото време, което имам.
В Уикиречник се оказва, че значението на думата "богат" липсва, не е въведено от никой, а пък речника призовава който може, да опита да го изрази. Аз предлагам да се замислим по този въпрос повече и да опитаме да запълним празнината. Същевременно обаче е дадена етимологията на думата; ето как:
От ст.-бълг. богатъ πλούσιος „богат“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), противоположна дума е оубогъ πτωχός „беден“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *bogatъ е производна на *bogъ, „богатство“, виж бог. От сведението на Кевкамен (ХІ в.) οἱ Βούλγαροι τὁν πλούσιον βογάτον λέγουσιν ὅπερ ὁηλοῖ θεοειδῆ става ясно, че в Средните векове връзката между богат и бог все още се е осъзнавала от населението.
Отивам да видя какво пък е писано за "бог". Там по въпроса е написан ето този странен текст, изпъстрен с чудати съкращения:
Ст.-бълг. богъ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праславянското *bogъ е старинна заемка от иран. езици: срв. иран. *bagas „господин, бог, господ“, букв. „човек, който раздава (разпределя)“ (ст.-перс. baga, авест. baɣa- „господ, бог“, бактр. βαγο „господин“, согд. βɣ „господин“, зап.-вах. voẓ̌ „добър дух, фея“ (Пахалина 283)), ст.-инд. bhagaṣ „човек, който раздава; господ, господин; щастие, добруване“. Слав. форма не може да бъде сродна с иран., защото съдържа кратко -о- пред -g- в противоречие с правилото на Винтер. Иран. заемки са морд. ерз., мокш. паваз [pavaz] „късмет, радост“, ст.-тюрк. baɣa „господин“, тюрк.-бълг. титла βαγαινος (със слав. окончание -inъ), заети от согд. или бактр. *baga.
Засега ще се въздържа да тълкувам думата с оглед да стигна до чистата същина, до понятието. Но това непременно ще го направя, и то съвсем скоро. А ето и синонимите на думата "богат", които са изброени там (изпускам ония, които ми се виждат по-отдалечени от смисъла: заможен, имотен, състоятелен, богаташ, паралия, разполага с пари; обилен, изобилен, плодороден, непресушим, щедър; разкошен, пищен, луксозен, съдържателен, пълен, подробен, изчерпателен, обстоен; буен, избуял; охолен, осигурен материално; благоденствуващ; преизобилен; изобилствуващ; тлъст, мазен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък; разточителен; доходен; хубав, добър, достатъчен.
Само това пише там, в този речник, тълкуващ думата. Иска ми се в тази връзка да кажа поне ето това.
Преди години, като студент, бях чул подобно тълкуване, свързващо думата "богат" с думата "бог"; това, спомням си, стана във философския факултет на Санкт-Петербургския държавен университет, в който учих. Не мога да забравя възмущението, което тогава ме обзе: стори ми се, че е същинско кощунство да се извежда такава връзка, още повече, че професорът, който си позволи тия, както тогава ми изглеждаше, тия словесни еквилибристики, изказваше тълкуването си в един атеистичен и, разбира се, "антикапиталистически" контекст. Минаха много години и ето сега една такава връзка между думите "богат" и "бог" я приемам значително по-спокойно. Защо ли? Ами най-вероятно защото съм осъзнал за тия години, че думите богат и богатство трябва да се съзнават в един съвършено друг смисъл: истински богатият човек е оня, който е богат със съвършено други богатства, който е надарен с други дарове, именно дарове на духа и на душата, таланти, способности и пр. И кой може да ни е надарил с тия дарове и богатства ако не всеблагият и така щедър Бог?
Убогият пък е беднякът, тоя, дето няма нищо или е ощетен, а пък е възможно и да е пропилял онова, което Бог му е дал и завещал. Всекиму Бог все нещичко е дал, все нещичко е отредил, а пък най-голямото богатство, което ни е дадено, това, разбира се, е животът, един безценен дар, за който, ако сме що-годе мъдри, трябва да сме вечно благодарни на Създателя, на нашия толкова великодушен и благ Прародител. Един е богат с този или онзи талант, качество, способност, друг пък, да речем, разполага с природно надарено, силно тяло, вариантите тук са безброй, всеки обаче все нещичко е получил - и затова трябва да сме доволни и благодарни с това, което ни е отредено, а не да ламтим за онова, което имат другите. Глупаво е, неразумно е да се завижда, да се ламти за чуждите дарове - и в същото време да пренебрегваш онова, което ти самият си получил. Още повече, че и вторият най-неоценим, направо безценен дар, който великият наш Създател ни е дал на всички до един без никакво изключение, наред с живота, е свободата. Животът и свободата са оня начален капитал, който Бог на всички еднакво е дал - и който някои пропиляват, а пък други, на негова основа, успяват да натрупат какви ли не други богатства и предимства. Тъй че няма какво да се сърдим, след като в най-главното, сме еднакво надарени и ощастливени; повтарям, това, което ни дава, така да се рече, "равен старт", са тия скъпи и прескъпи дарове, именно животът, времето, свободата. Прибавих и отреденото за живот време, щото и то принадлежи към градивата на съществуването ни, което искаме да е автентично, истинско.
А като гледам по-горе оня списък със синоними, ми се струва, че основната работа вече е свършена с него: по-нататъшната работа е само да се изтълкуват тия думички, да се прозре връзката им, да се извлече онова духовно съдържание, благодарение на което можем да си изработим една по-плътна, една по-богата представа. Аз тия дни ще сторя това, сега само предлагам някой друг да опита, да поразсъждава, да потренира около тия зависимости, които са прелюбопитни. Понеже ни дават възможността да се отърсим, да се освободим от ония коварни предразсъдъци спрямо богатството, парите и богатите хора, които се ширят в съзнанията на толкова обременения с комунизъм, с догмите на комунизма, наш изстрадал съвременник. Защото какъв е смисъла да мразиш богатите, най-показно да демонстрираш, че уж презираш парите, а пък тайничко да ламтиш към тях, опитвайки се поне себе си да уредиш с пари и богатства, и то, разбира се, по най-нечестни, подли начини? Материалните неща не били важни, трябвало да ги презираме, на думи всички тръбят това, ала на дело работите явно стоят съвсем иначе. Разбира се, по начало е глупава една такава постановка на въпросите, именно да се противопоставят богатството на идеалното, на духовното, понеже те двете могат прекрасно да се съчетаят.
Примерно, много се спекулира с онова известно библейско изказване, именно с изречението "Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство". Та нима в Библията не се съзнава този смисъл на истинското богатство? Разбира се, че се съзнава. Укори, разбира се, търпят ония, които заради лакомията към парите и и другите материални благинки са изцяло пренебрегнали и дори жертвали духовното, ония дарове на душата, които изначално всички имаме, които обаче много хора съвсем пропиляват. Един от тях е и самата вяра, съзнанието за изначалната връзка с нашия Велик Създател, която всеки би следвало да пази като нещо най-драгоценно, подобно на това както би следвало всички да сме благодарни и признателни на собствените си родители, към собствената си майка и баща. Това именно е осъдителното, да въстанеш в една глупава вманиаченост против своя създател и да се отскубнеш от своята изначална родина, родината на своя дух и душа, именно Божието царство. А давате ли си сметка на колко човеци точно това се е случило, точно това ги е сполетяло?!
Спирам дотук, понеже ми изтече времето; трябва да бързам за работа. Толкова на мен ми е отредено време да пиша, а сутрин ми е най-благодатното време за работа. През деня, след като се раздавам на учениците си - моя милост е български учител по философия, опитвам се да помагам на младите да разгадават тайнствата на живота и свободата - съм изтощен и не мога да пиша. Тия, дето си мислят, че учителите "нищо не работят", би следвало да преосмислят позицията си. Не е така. Нищо че дори собственият ми работодател се позволи лукса да ми изтъква, че съм бил идвал на работа... за да си почивам!
Хубав ден на всички! И заповядайте, включете се в дискусията за богатството, за това как се става богат, няма нищо срамно да се мисли и за тия въпроси. Изобщо за каквото и да мисли човек, не е осъдително. Осъдителното е човек съвсем да не мисли...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар