Преди няколко дни получих съобщение на скайпа от непознат човек; поговорихме си после по разни въпроси; понеже, струва ми се, предметът на тия разговори - ситуацията в българското образование - може да заинтересува и други хора, та затова давам гласност чрез блога си на това какво си казахме ние, двамата събеседници. Разбира се, правя така, че моят събеседник да остане инкогнито, понеже забравих да го попитам дали разрешава, по моя си обичай, да публикувам в блога как обсъждихме тия проблеми. Ето ония моменти от нашия разговор, които, по моя преценка, заслужават да стигнат до повече хора:G: Здравейте! Казвам се Г. В. Днес по невероятна случайност попаднах на сп. "ИДЕИ" (2/2/2010) и съм сериозно или истински възхитена. Освен това в сайта Ви видях, че ако искам да се сдобия с книгата "Ние не сме тухли в стената!" ("Есета за освобождаващото образование") трябва да Ви се обадя - е обаждам се. Не мога да плащам онлайн (идиосинкратична прищявка), затова пиша директно, като бих искала да помоля за вариант с наложен платеж. Ще си потърся списанието при книжарите, разбрах, че трябва да се стимулира търсенето, но ми се иска да Ви помоля, ако имате налични 2-3 от по-старите броеве със статии за образованието - да ми ги изпратите заедно с книгата. Ако не Ви затруднява молбата ми и ако не противоречи на идеите Ви за разпространение, ще Ви пратя адрес. Хубава седмица!
Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Разбира се, ще Ви пратя и книгата, и списанията, в които има статии за образованието. Дайте адрес и ще Ви бъдат изпратени. Благодаря за интереса и за подкрепата!
Ангел Грънчаров каза: Аз всъщност имам още една книга за образованието, нарича се ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.
G: Видях :-) Но тази ми привлече повече погледа заради пинкфлойдската обложка :-) Попадението е в десятката! :-)
Ангел Грънчаров каза: да, вярно, има в нея писано доста и за филма, и за много други неща. Вие с образование ли се занимавате?
G.: Засега нека е това, по разни причини, не само финансови, но и без друго за момента си имам книги за четене, които могат да ме надживеят предвид времето, което мога да им отделя. Да, с образование се занимавам - и с преводи.
G.: Здравейте, преди малко изпратих записа.
Ангел Грънчаров каза: Здравейте, мерси, а получихте ли книгата + списанията?
G.: Здравейте :) Получих известието. Ей сега отивам да ги взема!
Ангел Грънчаров каза: И аз съм получил известие, и аз ще ходя да взема парите, благодаря за подкрепата на сп. ИДЕИ
G.: А списанието на три месеца ли излиза?
Ангел Грънчаров каза: На четири месеца. Три пъти в годината излиза.
G.: Живот и здраве, а до тогава - пак здраве :)
Ангел Грънчаров каза: Да, здраве да е!
G.: По-важно е, а и трябва да сме здрави, за да правим неща... "Важно е да има неща по света..."
Ангел Грънчаров каза: Така е. Ще съм Ви много благодарен ако споделите с мен впечатлението си от книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! За мен това е важно...
G. каза: С удоволствие. В началото съм още - прочела съм само първите три есета, но не знам колко ще съм обективна: това са идеите, които за мен, първо, са много важни и, второ, са нещо, което аз самата бих казала, ако бях седнала, само че формулирани много ясно и избистрено, дори - за момента, не намирам нюанси, които да изложат мнение, зад което не бих застанала. Убедена съм, че тъкмо това е причината да харесваме определени песни, филми и книги и изобщо произведения на изкуството, защото избистрят и показват всички онези откроени, но недооформени и неизказани с конкретни изразни средства нишки, които спасяват вътрешния ни свят от аморфността на апатията... Олеле... моят вътрешен свят явно не е толкова спасен от аморфност... Не знам дали е ясно това, което казвам, но е това, което мисля (което май си е мой проблем). Себе си слагам в групата на непишещите, неизразяващите се хора, които все пак не са апатични към света около себе си. Да, накратко казано: желанието ми да направя каквото мога за да стигнат тези идеи до повече хора и да хванат корени само се засили след като подържах книгата Ви в ръцете си.
Между другото, а смятате ли, че предвид масовите нагласи в Русия подобни идеи биха намерили последователи, дай-Боже поддръжници. Там, доколкото гледам, без претенции за сериозно познаване на социологическата ситуация, съотношението мислещи-немислещи глави от населението не е по-благоприятно отколкото тук.И едно допълнение - защото предполагам, че всичко това звучи крайно общо и безлично. Всъщност интересувам се толкова от проблемите на средното образование (на висшето съм ги изпитала на гърба си в различни форми - в по-голяма или по-малка степен, а в момента работя в университет, където модела, който описвате, не се толерира, тъкмо напротив, а и студентите имат възможност да сигнализират, дори са активно приканвани да сигнализират, ако някой все още се опитва да го въвежда... Освен това съм и студент там и виждам, че проблемът в повечето му аспекти не съществува и на мнението на студентите наистина се обръща внимание)... дълга скоба! Та интересувам се от проблема със средното образование защото се занимавам с излезлите от него, а именно в най-добрата и най-лошата им форма. И въпреки вярата ми в концепцията, че ученето е търсене, а не изливане на чужди истини в смлян вид в нечия глава, често се сблъсквам със стъклени погледи или (в по-добрия случай) с деца, които биха искали да търсят, но в резултат на "първите 12" са загубили част от ентусиазма, капацитета, а и волята си да търсят... За лошите форми не ми се говори, там трябва да се боря с впечатлението, че заради парите, които "клиентът" дава аз съм длъжна да подготвя "кетапа" с усмивка и раболепие - от което и двете страни излизаме със загуби - "клиентите" са недоволни, а аз обидена...
За щастие, имам подкрепата на висшестоящите... но обидата си остава. За това ми е нужно да знам защо е така - не че не ми е абстрактно известно, работила съм и в средно училище, но ме успокояват точните формулировки на проблемите, които не съм успявала да избистря за себе си. Като гледам съдържанието на книгата Ви, очаквам и идеи за събуждане на желанието и волята за търсене на тези, които или са се бунтували, но са се подхлъзнали. И в съзнанието им има повече "плевели" отколкото прелестни цветове; и на тези, които са запазили интелектуалния си потенциал, но са доволно обезкуражени...
Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви много за споделените мисли! Напълно Ви разбирам, и аз съм работил в университет, бил съм асистент по философия, но в младите си години. Явно сега проблемите са се усложнили, такъв извод си правя от Вашите преценки.
G. каза: Ами, пак казвам, аз съм от щастливците, които виждат, че изход има все пак. :) Въпросът е какъв е той.
Ангел Грънчаров каза: А в средното училище работите са плачевни, ако има някъде хора, които се съпротивляват на инерцията, било сред учениците, било сред учителите, това, по мои наблюдения, са твърде редки случаи; мнозинството се поддава. На инерцията, на стереотипите, на царящото безразличие към собствената участ, бих добавил.
Иначе да, изход има, ясно е и какво се иска, какво е потребно, само дето няма подготвени хора, които да го проведат на дело, на практика...
G. каза: Но има желаещи и самоподготвящи се, на сляпо, уви - в повечето случаи. Какво мислите, между другото, за частните уроци, които се предлагат... не знам дали още е така, но по мое време дори се и пробутваха с подмолни средства на децата в държавните училища?
Ангел Грънчаров каза: Самодейност, и то на границата на нарушението на закона :) т.е. тия хора, от гледна точка на предписанията на системата, са "престъпници". В кавички де, но пак са престъпници.
G. каза: Е, най-малкото поне половината не се облагат с данъци. По-точно - те резултат ли са, според Вас, от това, че се изисква количество заучен материал, или следствие - това някак не мога да го реша. :) Или причина. Извинявам се.
Ангел Грънчаров каза: Аз съм на мнение, че "безплатното" образование излиза най-скъпо; тъй че ако искаме да не хвърляме парите си на вятъра, следва да се извърши "приватизация" на държавните училища, т.е. те да се разпродадат, а родителите на учениците, които искат качествено образование на децата си, да започнат да си плащат, та да почнат и да ценят образованието.
G. каза: !!! Безспорно!
Ангел Грънчаров каза: Да, налагат се частни уроци понеже утвърдилият се подход налага огромни обеми заучаване, за което паметта на учениците подвежда; частните уроци са функция на сбърканото ни образование. Тъй че с частните уроци продължават да тероризират учениците с общо взето съвсем излишна и несмилаема информация. На истински важното - да мислят самостоятелно, да търсят истината - младите никой не ги обучава.
G. каза: Не, невъзможно ли е, ако наистина се обявят за противозаконни за децата от държавното училище да се принудят учителите действително да си вършат работата в час и да започнат да следват тези бленувани нови изисквания към учебното съдържание... май не изчаках да прочета отговора... Защото държавните училища няма да изчезнат и да загубят влиянието си, поне още 5-6 випуска. Дори и родителите да се усетят, че е по-добре да си плащат на регламентиран пазар.
Ангел Грънчаров каза: Учителите правят в час каквото могат (добросъвестните учители), но явно прилаганите подходи не позволяват да се постигне предвиждания ефект, та се иска още време и усилия; освен това огромните групи (класове) пречат учителя да може да обърне внимание на огромната част от учениците; в час учителите се занимават предимно със слабите и лошите (недисциплинираните) ученици, а пък добрите са пренебренати и затова ходят на частни уроци.
G. каза: Омагьосан кръг...
Ангел Грънчаров каза: Да, един от многото омагьосани кръгове.
G. каза: Добре, няма да ви занимавам повече :) Приятна съботна вечер и благодаря :) Вероятно ще задавам и други въпроси като напредна в четенето на книгата, но обещавам да не прекалявам. :)
Ангел Грънчаров каза: Благодаря, приятна вечер и на Вас! Винаги съм открит за разговори по важните въпроси :)
G. каза: Благодаря!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар