Dobri Bozhilov е написал във Фейсбук следната мъдра мисъл, която, чини ми се, следва да стигне до повече хора, та затова я поствам и тук; на моменти, повтарям, този човек ме удивлява; ето този негов пореден шедьовър:
Вземете един iPhone. Разгледайте го внимателно отвсякъде. Поцъкайте, забавлявайте се, научете нещо. След това го натрошете да стане като пясък, разбъркайте пясъка, хвърлете го на различни места.
И седнете и чакайте този iPhone да се самосъздаде. А докато чакате, погледнете красотата на Вселената, на Мирозданието, на живота, сложността на ДНК и механизмите, по които работи светът.
И помислете: ако iPhone още не се е самосъздал, може ли да се самосъздаде онова, което е толкова по-величествено спрямо IPhone?!
Това е написал Д.Божилов в някой момент на прилив на Божие вдъхновение в душата му. Когато душата му е била осенена от Божие вдъхновение. Да, Божие творческо вдъхновение, щото всичко творческо в тоя живот е от Бога. Бог е Творец в истинския смисъл, ние сме жалки аматьори, но доколкото все пак можем да творим, то е Бога, то е по Божия милост. Няма откъде другаде да има своите основания творчеството.
Та значи хората, които са прочели тази мъдра мисъл на Божилов, са почувствали това и реагират, както се и полага, възторжено: "Колкото по-вече пишеш, толкова звучиш по философски!" (Valentin Davidov), "Божилов, смайваш ме понякога!" (Ilia Petrov) и т.н.
Рекох в тази връзка и аз да похваля мъдреца-самодеец Добри Божилов; ето какво му написах там:
Умна приказка, Добри, приветствам! Аз използвам примера за това може ли да се самозароди в природата един двигател на БМВ или на Мерцедес, но и този пример, който си измислил, става; чудесен е! Ще го използвам в каузата на българското образование, в сферата на която моя милост се подвизава...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар