По публикация със заглавие Моето разсъждение за кошмарните "семейни самоубийства", при които баща убива собствените си деца се получи отзив, който поставя важни проблеми; затова решавам да го публикувам отделно, с надежда повече хора да обърнат внимание на казаното; ето какво пише този човек:
Прекрасна статия наистина, поздравления! Аз, разбира се, не мога да кажа какво точно е подтикнало тези хора да извършат такива кошмарни деяния, но статията ме накара да се замисля за друго.
В България когато някой има сериозен проблем, той не се споделя, не му се търси решение, а вместо това всички се държат, все едно не съществува - ако може проблемът да изчезне от само себе си. Това, че в България хората си споделяли всичко, "и майчиното мляко" едва ли не, е мит - споделят се надълго и нашироко всякакви глупости, безсмислици и празнословия, но за истинските проблеми никога не се отваря дума, а ако все пак някой отвори, другите почват да се озъртат неудобно и гледат да прекратят разговора. Така е и в работата, и на улицата, и в приятелски компании, а и в семействата до голяма степен.
Лицемерието е достигнало ужасяващи размери.
Много показателно е и това, което казаха съседите на семейството от Пловдив - че хората са били щастливи, доволни и изобщо не личало, че са имали проблеми - е, явно са имали, и то сериозни. Обаче след като в обществото цари култура на несподеляне, как да споделят? Нали ще ги помислят за "слаби" и "имиджа" им ще падне?
Докато не се опитаме да преодолеем лицемерието си не започнем да бъдем малко по-откровени, нищо няма да се промени към по-добро. (И, между другото, тук не говоря само за другите хора - аз също понякога се държа така.)
А че причините за двете убийства в София и Пловдив са много дълбоки, няма никакво съмнение за мен. Тези лесни обяснения, които много хора приемат, че хората са били "луди", може да са много удобни, но са погрешни.
Никола
Няма коментари:
Публикуване на коментар