Истината ни прави свободни

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Начало на диспут на тема: "За какво изобщо съществуват учителите?"

Днес стана така, че във Фейсбук разговарях с един ученик, 11-ти клас, на когото преподавам философия. Той поиска да разговаряме, е, поговорихме, обсъдихме важни според мен въпроси. Интересна е неговата гледна точка - и много показателна. Затова решавам да публикувам (с негово съгласие) нашия разговор. Засягаме, както можете да се убедите сами, доста въпроси, свързани с истинската ситуация в българското образование, в българското училище. Ето как протече нашият разговор:

Сезер Маджър: Добро утро, господине! Как сте?

Ангел Грънчаров: Добро утро, мерси, добре съм, Вие как сте?

Сезер Маджър: Добре. Имате ли време да поговорим малко?

Ангел Грънчаров: Да, може, ама малко, щото след десетина минути излизам.

Сезер Маджър: ОК. Ами в училище искам да ви питам: има ли клас, който учи - или поне слуша с внимание?

Ангел Грънчаров: Има, да, има клаве, в които е приятно да се общува, разговаря.

Сезер Маджър: Не знаех. Ами за какво според Вас не се получава при другите?

Ангел Грънчаров: Е, и те почти не учат, ама днешните ученици какво или изобщо учат?! Учещите се броят на пръсти в повечето класове, а има класове като Вашия, в които комай никой не учи.

Сезер Маджър: Да. А на какво се дължи това?

Ангел Грънчаров: Ами зависи си от хората, ако има будни хора, часовете по философия са приятни и полезни.

Сезер Маджър: Донякъде е така.

Ангел Грънчаров: То философията е това: умение и желание за смислени разговори по най-важните човешки въпроси и проблеми.

Сезер Маджър: А мислил ли сте, че може да е при Вас грешката или не грешка, а по-скоро че може да направите нещо за да се промени това?

Ангел Грънчаров: Аз не мога да нося отговорност за това, че системата на българското образование е тотално сбъркана, ако от мен зависеше, системата щеше да е съвсем друга.

Сезер Маджър: Ако не да учат поне да внимават в часовете и да участват активно. Какво може да се промени?

Ангел Грънчаров: По начало има хора, които са безнадежден случай - понеже са отдадени на простотиите; за тях "любовта към мъдростта" е непостижима. По принцип няма начин такъв човек да бъде накаран да се заинтересува, но ето, мъчим се някак и такива хора да приобщим. Е, ако почнем да водим теми, които са приятни за простаците, часовете ще станат много "интересни" и в тях ще се включат значително повече хора.

Сезер Маджър: Е, няма! Има просто не го знаете. Начини винаги има. Мисля, че темите не са от значение, а това как се предават.

Ангел Грънчаров: Проблемът е, че учениците са приучени да бъдат консуматори, ето, и Вие казвате "преподават"; е, аз пък не преподавам, нищо не ща да давам наготово, всеки човек всичко трябва да постигне сам, със свои сили, да се потруди, този е верният път, а не даването. Този е моят подход... Това всъщност е съвременният подход, ала, за жалост, нашето училище, образователната ни система е в плен на безнадеждно остарели представи и подходи. В това е проблемът!

Сезер Маджър: А за системата не разбрах какво може да се промени? И какво Ви пречи на Вас това, все пак в Вашите часове Вие сте учителя и никoй не Ви се бърка. Освен учениците, които не можете на озаптите (или не знаете как).

Ангел Грънчаров: Системата ми пречи, защото тя се основава на погрешни правила, представи, инструкции; ето, аз сам не мога нищо да променя при положение, че сред учителския екип почти нямам съмишленици, всички предпочитат да не нарушават канона...

Сезер Маджър: Да.

Ангел Грънчаров: Аз не ща да "озаптявам" никой, проблемът с дисциплината е проблем на самия клас, на учениците, дето съставят класа. При положение, че тия, дето искат да учат, са малцинството от учениците, и техният глас не се чува изобщо, е глупава работа само учителят да "въдворява" ред...

Сезер Маджър: Чувал ли сте за stand up show?

Ангел Грънчаров: Не, какво е това?

Сезер Маджър: Ами това по принцип го правят комици, но говорят всякакви неща и задържат вниманието на публиката за 3-4 часа (някои от тях).

Ангел Грънчаров: Е, примерно Азис, убеден съм, ще може да задържи вниманието на учениците и цял ден, ама аз не ща да ставам като Азис, само и само да ме харесват учениците...

Сезер Маджър: Ами може да има начин да задържите вниманието на "публиката в училище", просто не знаете как. Не ви говоря за Азис. А за комици (актьори). И не говорят глупости.

Ангел Грънчаров: Аз 30 години съм успявал да задържам "вниманието на публиката" и все нещичко зная, но има и тежки случаи; пък и, казах Ви, моите разбирания вече са, че не учителят трябва да е основна фигура, а учениците; това е и демократичното. Излиза, Вие, въпреки че сте млад човек, сте привърженик на авторитарните методи на преподаване и на "овладяване на интереса". Аз, ако Ви е известно, съм привърженик на принципа на свободата...

Сезер Маджър: Просто разказват неща от техния живот и какво ли не; понякога съвсем сериозни неща, но го казват така, че на публиката й е смешно и го слушат с внимание.

Ангел Грънчаров: Главният недъг на досегашната система на образование е, че личността на учителя и била водещата, доминиращата, основната (дори и на Запад); дошло е времето това да се промени...

Сезер Маджър: Да, ама не мисля че някой ден (утре) учениците ще дойдат на училище и изведнъж ще започнат да слушат, ако не се направи нещо.

Ангел Грънчаров: Постепенно става промяната, но се иска коренна промяна на нагласата... при старата нагласа значими промени не може да има и ще продължи затъването в блатото.

Сезер Маджър: Ако някой не направи нещо няма как да се промени; учителите са за да подготвят учениците за живота и да ги научат как да се справят с трудностите. Ако не го правят учителите то кой ще го прави?

Ангел Грънчаров: Учителите само могат да помагат да учениците, а всичко трябва да го вършат самите ученици, щото иначе, ако всичко им се дава наготово и отвън, то работите съвсем се обезсмислят и работата, както виждаме, съвсем не върви...

Сезер Маджър: Говоря повече за началното училище. Но и някои от порасналите вече са все още с детско мислене и при тях трябва да се направи нещо.

Ангел Грънчаров: Погрешната нагласа, погрешният консуматорски стереотип сред децата, изцяло вреден за съвременното образование, го насаждат началните учителки, които са в плен на безнадеждно остарели авторитарни методики; затова нашето училище в общи линии подготвя стадо, а не човешка общност.

Сезер Маджър: Не говоря за ученето, а за това как трябва да се учи, защо трябва да се учи; ако не учим какви са последствията. Защото повечето си мислят че само дипломата е важна. Да.

Ангел Грънчаров: Вярно е, така е; има и проблем в това, че учениците ги учат на погрешно учене, да учат по погрешен начин; учи се съвсем погрешно, учат ги да възпроизвеждат пасивно знанието, не да го преработват, премислят, "смилат"... В резултат младите затъпяват, вместо да стават мислещи и самостоятелно мислещи...

Сезер Маджър: Ставал сам свидетел на това как началните учители могат да влияят на бъдещето. В началното училище от 1 до 4 клас ние бяхме на А, и Б клас в Пещера и точно заради учителите сега от А клас учат и са си хванали живота в ръце, а Б клас са наркомани и алкохолици. Има и исключения. Но говоря за масата от хора...

Ангел Грънчаров: Тия години наистина са решаващи, именно в началния курс, а ето сега и във вашите години

Сезер Маджър: Трябва от малки да се учат децата. А за нас, вече порасналите? Не знам.

Ангел Грънчаров: Работите за вас, големите, вече отдавна са изпуснати и трудно могат да се поправят. В тази нелека ситуация се налага всеки да се спасява сам, поединично; някои ще погинат, ако са по-малодушни. Други ще се спасят, ако повярват в силите си да се справят сами, да търсят изход сами, да мислят сами. Нищо наготово не бива човек да чака в този живот, нищо!

Сезер Маджър: Да. Има и такива, които изобщо не искат да учат. Те си имат други цели в живота, за които си мислят, че учене не им трябва. За тях какво може да се направи? Такива, които идват по принуда на училище.

Ангел Грънчаров: Тука сте прав, у нас качественото образование не се цени, то не е ценност, тук за голяма част от хората нещата в живота, "уреждането", стават не с ум, разум, качества, а с тарикатлъци, далавери, с измами, с фалшификати; на тях им е нужна фалшива диплома, не знания, затова и ходят на училище: само и само да се сдобият с нея, с заветната хартийка...

Сезер Маджър: Вие не мислите ли да промените нещо във Вашите методи - защото очевидно по този начин не става?

Ангел Грънчаров: Не, не мисля, аз не съм конформист, предпочитам аз да променям средата, а не да се нагаждам спрямо нея... Знам, че е трудно нещо да променя, знам, че е безнадеждно, но на принципите си, за които знам, че са верни, няма да изменя... Моята идея е че искам да съм полезен на учениците, но не по начина, по който повечето си представят това...

Сезер Маджър: Защото часовете по философия може да помогнат много на учениците, но е нужно да се направи така, че да им стане интересно.

Ангел Грънчаров: Всеки сам да се погрижи за "интересността" на часовете по философия за него лично; то не става общо и вкупом, всеки сам трябва да направи нещо, за да му стане интересно. Не съм аз този, който по магически начин ще направя това за всички, вместо всички тях...

Сезер Маджър: Ами искате да сте полезен, но и чакате те (учениците) да направят първата крачка

Ангел Грънчаров: Аз моите крачки съм ги извървял, очаквам, да, наистина очаквам всеки ученик сам да се реши и да направи своята крачка; иначе няма как да стане... Който направи крачката и нещичко промени у себе си, много ще спечели... Всичко е във вашите ръце, ето в това трябва да повярвате, това трябва да осъзнаете, иначе нищо няма да постигнете!

Сезер Маджър: Щом досега не са я направили скоро не очаквайте!

Ангел Грънчаров: Проблемът си е техен, те губят от това... Аз нищо никому не ща да тикам в ръцете наготово, аз съм устроен така, че да уважавам свещеното право на личен избор на живот и на бъдеще от учениците, от младите хора... Наготово и насила никому нищо не ща да тикам. Всеки сам трябва да реши какво иска, какво му е нужно; кой съм аз да решавам вместо тях и да се меся в живота им?!

Сезер Маджър: Исках да ви покажа какво представлява stand up show, но не намерих; в България мисля че няма хора, които го правят, и да има - не можах да намеря. Аз съм ги гледал на турски и в Турция много хора се занимават с това.

Ангел Грънчаров: Може и да има, ще се поинтересувам от това stand up show, ще се поровя и аз да намеря нещо, мерси за информацията!

Сезер Маджър: То е смешно, но малко са тези, които разсмиват със смислени неща. Няма нищо общо с "комиците" и др. предавания, които се правят в у нас.

Ангел Грънчаров: Не, смешно означава духовито, това е много подходящо за философията, тъй че ме зантригувахте! Благодаря, за мен разговорът беше много интересен и полезен! Изкарахте си доста точки, кажете ми да Ви ги пиша като се видим в час.

Сезер Маджър: ОК.

Ангел Грънчаров: А имате ли нещо против да публикувам този наш разговор с истинското Ви име в блога? Или пък с инициали само да го публикувам? Смятам, че ще е поучително и за други хора. Обсъдихме доста важни проблеми според мен.

Сезер Маджър: Нямам нищо против.

Ангел Грънчаров: Аз ще ставам от компютъра, хубав ден!

Сезер Маджър: ОК. На Вас също!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ