До г-н Министъра на образованието, младежта и науката,
София
Уважаеми Господин Министре,
Моя милост е човек, цял живот свързан с българското образование, преподавател по философия и по гражданско образование съм – и съм твърде ангажиран с търсенето на изход от тежките проблеми, които са налице от години в тази сфера на българския живот. По тази причина стана така, че в последните години всеки нов Министър на образованието го посрещам със свое Открито писмо, с което се опитвам да привлека вниманието му към истински важното, което, по моя преценка, му предстои да решава, да търси изход и действащи, ефективни решения. Смятам, че така изпълнявам своя не само професионален, но и граждански дълг. Ето, сега решавам да пиша и Вам.
Първо, поздравления за това, че се решихте на тази стъпка: да приемете да станете Министър - и то при дадените условия. Няма да Ви е леко, напротив. Ще ми се да вярвам, че ясно съзнавате тежестта на задачата, с която сте се захванали. Удивлявам се на Вашия кураж. Заслужавате поздравления за това, ето, поздравявам Ви!
Не ми се ще да мисля, че не съзнавате огромната отговорност, която поемате – и се старая да не допускам такава една евентуалност, а именно, че приемате поста по съвсем временни, прагматични съображения, примерно, за да решите най-вече поне отчасти тежките финансови проблеми на БАН. Ако е така, ако този е единственият движещ Ви мотив, ще бъде много, много жалко…
Аз тук, в това свое писмо, ще се въздържа от изкушението да изброявам всички ония най-тежки, по моето възприятие, проблеми, които Ви предстои да решавате – това съм го правил в предишните свои писма, до Вашите предходници на Министерския пост. Вие можете да изискате тези писма и да се запознаете с тях, ако пък пожелаете това, поискайте ги и от мен, ще Ви ги изпратя. Факт е, че нито г-жа Фандъкова, нито г-н Игнатов направиха нещичко за тяхното решаване, и то в посоката, в която аз виждам изхода. Тъй че ето, какво е положението в ръководената вече от Вас сфера можете да се запознаете по тези писма. В последните няколко години написах и издадох три книги за българското образование, в които най-детайлно съм изложил своите разбирания и идеи; заедно с това писмо Ви изпращам по един екземпляр от тези мои книги, да ги попрелистите, та да се ориентирате относно тежестта на задачата, с решаването на която сте се захванал. Или за решаването на която можете да допринесете с нещичко, понеже, както аз разбирам, нямате намерение да се посвещавате по-дълго време на министерстването. Тук само мога да дам заглавията на тези мои книги, в реда, в който са написани и издадени: първата носи заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, втората пък е посветена на проблемите на университетското образование, тя има заглавието ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие „Що е академичност и доколко тя има почва у нас?”), а третата се нарича НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие „Есета за освобождаващото образование”), в нея давам ред по-близки до практиката и работещи, по моя преценка, решения, които могат да станат плътта на една смислена, същностна, действителна реформа на отношенията в българското училище.
Ето, упоменах най-сетне ключовата дума, думата реформа. Една опасна дума, една дума, с която беше сполетяна у нас от много злоупотреби, бих казал дори гаври. Една дума, с която толкова много беше злоупотребявано, че днес вече сякаш никой не е приема на сериозно. Това е вече, за жалост, една изтъркана дума.
Да, реформа, но същностна, кардинална, действителна у нас не беше направена. Няма кой да я направи. Липсва воля за реформа. Липсва и съзнание за нея. Съзнанието за реформаторските усилия у нас в тази фина сфера, каквато е образованието (и науката) не е налице, не е развито, не е, така да се каже, популярно или разпространено. По тази причина и реформа няма как да се случи. Говоря за истинска, за същностна реформа и за коренна промяна. Дори бих се осмелил да кажа, че на нашето образование, предвид току-що казаното, му е потребна вече не реформа, а същинска революция. Да, ето, употребих тази опасна дума, думата революция. Аз вече съм на път да се откажа от думата реформа в полза на думата революция. Ако се запознаете по-подробно с идеите ми ще успеете да вникнете защо съм длъжен да мисля така.
В нашето образование, г-н Министре, си стои в „неразграден”, в недокоснат вид същата онази административна и командна тоталитарна система, която беше изградена у нас в условията на комунизма. Принципът е същият, въпреки че системата, под напора на самия живот, агонизира не от вчера, а от десетилетия. В сферата на българското образование и училище денят „10-ти ноември 1989 г.” още не е дошъл. Думата „демокрация”, приложена спрямо българското образование и училище, е една дума, която няма значение и смисъл; тя, според господстващите представи, се възприема като една неуместна дума. Искам в тази връзка да Ви обърна внимание, уважаеми г-н Министре, че сферата на българското образование, на указаното основание, е една анахронична, абсурдна, закостеняла, пропита от гнилостен дъх сфера, в която „вятърът на промените” все още не е задухал – и няма и как да задуха. Другояче казано, констатацията ми е тази: българското образование не е нито съвременно, нито европейско, нито пък отговаря на световните тенденции, то се покои на ретроградни, отречени от световната практика начала, принципи и норми, то наистина е съвсем анахронично и откъснато от потребностите на живия живот. Допуснахме да стигнем до това абсурдно положение, уважаеми г-н Министре: българското образование е станало антихуманно по своя дух, сиреч, е обездуховено, останало е без дух. Тоест, нанася всекидневно неизчислими щети на най-ценното, с което разполага нацията ни: човешкият капитал. Положението в сферата на българското образование и училище е непоносимо и нетърпимо, ала да сте забелязал някой сериозно да се е обезпокоил?!
Не, няма такова нещо. Е, всички мърморят, но ний, българите, сме си такива, мърморковци сме, и дотам. Някой да е тръгнал да протестира? Министерските чиновници да са си загубили съня? Не, няма такова нещо. Позволяваме си обаче едно престъпно безхаберие и безотговорност, за която ще платим жестока цена. Ние отдавна плащаме тази цена, ала не го съзнаваме. Най-бедни и най-унизени сме – това за какво следва да ни говори? Щом сме такива, то нима сферата, която е призвана да подготвя човешкия фактор за предизвикателствата на живота, е в бляскаво положение?!
Най-голямата виновница, която носи пълната отговорност за тежкото състояние в сферата на българското образование е българската образователна бюрокрация. Тя е главна консервативна и деструктивна сила, която в името на своето всевластие е способна всекидневно да жертва българския национален интерес. Проблемът е, че всички досега действащи (в условията на „демокрация”) Министри на образованието се оказаха слепи изпълнители на волята на бюрокрацията – за тях интересът, коренният интерес на обществото, на учениците, студентите, родителите, учителите, преподавателите, се оказа несъществен, те си позволиха да го потъпчат най-арогантно. Г-н Министре, имате ли смелостта да се опълчите срещу своеволията на българската образователна бюрокрация, която паразитира върху трупа на обезсиленото българско образование? Хрумвало ли е, че точно тук е разковничето на Вашата същинска мисия и призвание?
Едва ли е така. За жалост, имам чувството, съдейки по Ваши изказвания откакто сте министър, че Вие, уви, съвсем не си давате сметка за това. И това съвсем не влиза във Вашите намерения. Вие, имам чувството, че сам сте продукт на същата тази ретроградна сила, която терзае и се издевателства над духовния живот на нацията ни. Дано бъркам в преценката си, дано ме изненадате. Ала дълбоко се съмнявам, че таите в себе си един такъв революционен по същество дух, който да е способен, в името на дълготрайния интерес на самата нация, да излезе в открита конфронтация с користния интерес на българската образователна бюрокрация. Която е една паразитираща сила, която всекидневно вреди и недопуска покълването на нови отношения, на нови, модерни правила, методики, на нов, творчески, прогресивен дух и т.н.
В основни линии ситуацията е тази. Мога, разбира се, още много да пиша, ала решавам да спра дотук. Струва ми се, загатнах Ви главното, за останалото, като интелигентен човек, бихте могли да се сетите сам. Пък и за това какво мисля можете да се информирате сам от книгите ми, които ще Ви изпратя – и които Ви препоръчвам. На всеки Министър ще препоръчвам книгите си – докато съм жив. Ще стана като оня, мисля че беше Катон Стари, който, знаете, си повтарял в края на всяка своя реч ето тия думи: „И все пак Картаген трябва да бъде разрушен!”. Е, и аз ще правя така, ще повтарям, че този ужасен Картаген на българското образование и училище трябва да бъде разрушен. Моя дълг е да повтарям това докато имам сили. За да ми е чиста съвестта го правя. И имам крехка надежда, че наближава денят, в който все повече хора ще почнат да се вслушват в думите ми. И сред тях един ден, да се надяваме, ще бъде и поредният Министър на образованието…
Желая Ви приятни размисли върху казаното по-горе, г-н Министре! Аз съм философ, и ний, философите, имаме за задача да поставяме под въпрос "очевидностите", да проблематизираме "безпроблемното". Онова, за което едва ли не всички си мислят, че, тъй да се рече, „ни е наред”, е най-съмнителното, запомнете от мен това! Тъй че ако някои мои съждения са Ви „фрапирали”, моля, не се стряскайте, а се опитайте да помислите върху казаното трезво и непредубедено. Вярвам, че като учен сте способен на това да не робувате на разните му там изтъркани догми. Дано е така. Иначе – горко ни, щом и академиците ни са неспособни за една същностна творческа и търсеща истината академичност от рода на Платоновата – и на Сократовата. Толкоз.
Понеже Вие станахте Министър заради аферите в т.н. „Фонд научни изследвания”, искам да Ви уведомя, че моя милост, като главен редактор на философското списание ИДЕИ (то съществува вече пета година без никаква помощ от високомерната образователна институция, въпреки че е списание за духовното и личностното израстване на българската младеж!) също участва с проект в конкурса на Фонда. Разбира се, това, което ние, група философи, психолози, историци правим, не беше достойно оценено, ний бяхме отхвърлени. Което, в някакъв смисъл, е комплимент за нас. Та да се надяваме, че ще сложите ред поне в този Фонд. Да видим. Ще следим най-внимателно какво правите. Да се надяваме, в България въпреки всичко все пак има едно по-ангажирано с проблемите на нацията и страната гражданско общество.
Бъдете здрав, желая Ви сили, работете вдъхновено на поста, на който Ви сложиха – за доброто на страната и народа ни! Това Ви желая! И не забравяйте това, за което си позволих да Ви намекна. Направих го в качеството си на български гражданин, не само на деец от образователната сфера.
15 февруари 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (п. Ангел Грънчаров)
ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст все още е чернова, написан е "на един дъх" и днес му предстои редактиране и корекции с цел изглаждане на стила. Може и нещичко да добавя. Едва след като го редактирам, ще го изпратя на г-н Министъра. Това трябва да се има предвид. За да не станат някои недоразумения...
Няма коментари:
Публикуване на коментар