Вчера бях при лекар-специалист; дълго време той разпитва (по телефона) свой колега: имал ли съм бил право на някакъв "вторичен преглед", без направление, оказа се, че не съм бил имал; аз бях при него само да ми погледне изследванията (пълна кръвна картина) и да ми определи дозировката на едно лекарство; казах му това; той, въздъхвайки дълбоко, най-сетне ми каза: "Всичко е в нормата, продължавайте да пиете хапчетата както досега", аз благодарих и си тръгнах; а наближавайки вратата, чух лекаря да казва на сестрата: "Ето, така работим ний: за Бог да прости!"; щом чух тия думи, реших повече никога да не посещавам този доктор и тази болница даже! Щом има такава уста, тоя лекар ме губи като пациент; щом толкова мечтае главно за пари, щом няма нищо друго свято за него, е, няма да стане, поне мен ме губи като пациент, с моите пари ще се размине!
Пиша това, щото то е малък щрих към ситуацията, в която живеем, в която пребиваваме. Дегенерирали сме като животни и всеки води безжалостна борба за оцеляване и за "живот", като по нашенски добър обичай все търсим начин да прецакаме, както можем, ближния. Взаимно се прецакваме, стараем се да не се минем. Същевременно положението все повече се влошава: много хора са без работа, без доходи, търпят какви ли не унижения, а давате ли си сметка на какво е способен човекът без доходи, без средства за съществуване?! Който не го е преживял това, той не може да си го представи. Човек в такова състояние постепенно озверява и оскотява - и в един момент вече е способен комай на всичко. Ужасно е едно такова състояние на пълна безтегловност, отвратително е! Усещането за безнадеждност и за безсилие подлудява човека. Същевременно голяма част от хората пък са се овълчили да крадат, да трупат, да мамят, стига да могат де, впуснали са се в какви ли не далавери все по линия на прецакването на ближния - и уреждането на самия себе си, пък ако ще след теб да дойде потоп! Това е в основни линии положението. Пълно е с жертви и тарикати наоколо, които правят каквото могат, за да скубят и дооскубват жертвите. Блажени ония, които успяха да се махнат от тая лудница - и да се запилеят нейде в чужбина! Предполагам, не им е леко, там трябва много да се работи, вярно, тук у нас може и да се мързелува, там не може, но пък тия хора поне си пазят достойнството: щото няма нищо лошо да работиш, ала и да получаваш що-годе достойно възнаграждение за труда си. А у нас те прецакват отвсякъде. Всеки и отвсякъде. Страшна работа!
Ето, гледам клипчето за онази преподавателка по статистика във Великотърновския университет, която изтрещяла и почва в един момент да псува на майка и да обижда студентите си. Щели да я уволняват. Имало подписка срещу нея. Студентите ще й отмъстят. Няма да й простят. Те, като пожертват нея, предполага се, ще цъфнат и ще вържат. Другата възможност, именно, да се опитат да се разберат с нея, да проявят човещина, да поговорят, да се разберат като човеци, да им се извини изтрещялата неслучайно преподавателка, пък и те да се опитат да разберат къде са сгрешили, с какво са допринесли и спомогнали за изтрещяването й - не, този вариант никому не минава даже през акъла. Безцеремонни и безпощадни сме в унищожаването, в убиването на ближния! Както оня учителка по западни езици, която се яви пияна в училището, а пък директорът, вместо да реагира човешки в такава една ситуация, взе, че извика... полиция, направи скандал, каза, че ще уволнява горката женица, имам предвид учителката, щото тя пък се оказа самотна майка с три деца! После се вдигна шум, че не бива да я унижава и убива като я уволни, да, ама тя, от преживения позор, се опита да са самоубие (!), а после какво е станало не зная, за последно чухме, че тази жена е в "Пирогов", понеже се била опитала да се самоубие. Такива трагедии стават наоколо нас и с нас самите, а пък ние гледаме злото нас да подмине, плюем в пазвите си, и се молим да засегне туй проклето зло поне съседа, ала нас да подмине!
Да, такива, за жалост, сме. Защо сме такива е отделна тема. Зли, завистливи, злобни сме, рядкост е човек да срещне ненамусен, ведър, приветлив, душевно щедър, великодушен човек. Същински празник е да срещнеш такъв човек, ала наистина такива хора са същинска рядкост. Е, опитайте се да бъдете такива човеци, това само мога да ви пожелая в тази ранна утрин - опитайте, не е толкова трудно, колкото изглежда! Желая ви успех в тази посока! Всичко е възможно стига силно и истински човек да го пожелае! Злобата до добро не води, няма как да доведе, същинско чудо ще е да доведе до добро...
Няма коментари:
Публикуване на коментар