Защо пък в страната на абсурдите окупацията да не е "освобождение"?!

Из Явленията и техните корени

Славея Балдева

... Но понеже утре е 1 февруари, е подходящо да се припомни какво се е случило в София през нощта срещу 2 февруари на 1945. Отговорът е - масова екзекуция на неубитите веднага след 9.09.1944. Екзекутирани са български политици, военни, интелектуалци. На „Алабин” пред входа на Съдебната палата са подредени шест камиона, в които натъпкват жертвите.

Охраната има заповед да убива всеки, който посмее да протестира. Депутатът Иван Батембергски вика за помощ. Счупват му черепа с приклад. Тогава Тодор Кожухаров - бивш министър, инвалид от войната - докато върви с бастун към един от камионите, извиква: „Не трябва да плачем за нас, а за България!” После запява „Шуми Марица”. Убит е с удар от револвер.

Камионите са вече пълни. Потеглят в колона към гробищата. Спират пред широки ями, изровени от падналите бомби. Бутат хората на малки групи да слязат долу в ямите. Няма подредени войници за стрелба. Долу стоят само двама с автомати. Убиват жертвите една по една.

Проф. д-р Александър Станишев (не е роднина на бившия министър-председател) - министър на вътрешните работи и на здравето, както и световно известен хирург, констатира смъртта на всеки. Когато остава последният жив, застрелват и него.

Зариват ямите с изсипана от камиони сгурия. Но слухът за станалото плъзва из София. Близки на убитите носят цвета и палят свещи. За да им попречат занапред да почитат паметта им, превръщат мястото в сметище.

После планомерно и последователно превърнаха в сметище цялата държава. Успяха да я докарат до фалит три пъти. Заедно с това видиотиха населението.

Преди около две години българите определиха за най-значимо събитие в страната през миналия век преврата на 9.09.1944, последван от окупацията на страната. Горе долу по същото време откроиха и чушкопека като изумително българско откритие. Защо тогава преобладаващата част от гласувалите 20% да не подкрепи развитието на една строго определена ядрена енергетика.

Оруел писа, че „войната е мир”, "невежеството е сила" и че „свободата е робство.” Защо тогава окупацията да не е освобождение. Защо тогава щиковете на паметника в нейна чест да не пробиват небето ни и да не са взели на абордаж и бъдещето ни, нанизвайки му шарено ядрено герданче.