Ето кратка обмяна на реплики от Фейсбук, която, въпреки краткостта си добре илюстрира някои от най-презрените черти на нашенския българския манталитет; като казвам така, това, разбира се, не значи, че всички до един българи сме все такива, а означава само, че сред нас, за жалост, има все пак доста много такива хора, носители на упоменатия мизерен манталитет, което именно и ни дава основанието да го наречем "български" - или "нашенски"; та ето какво си казахме тази сутрин ние, трима нашенски любезни сънародници:
Tatyana Koleva каза: Ангеле, в страницата ти не може да се влезне поради нагло нахалство на реклами да се включа задължително, моля да погледнеш!
Lako Sabotinski каза: Г-жо Кунева (госпожата, апропо, се казва "Колева", а не "Кунева", ала тоя г-н Lako Sabotinski, понеже, явно, е овладян от най-дълбоко душевно терзание, без да иска моментално обърква фамилията й! бел. моя, А.Г.), та това е бизнеса на философа Грънчаров, поради което не би трябвало да го молите да погледне. Философът настоява да бъдат закупени неговите книги незабавно онлайн, поради това, че са издадени в бутиков тираж и могат да бъдат предложени с автограф, което ги прави библиографска ценност. Може ли някои да си представи по-парвенюшка автореклама? Но аз лично съчувствам на философ Грънчаров - толкова малко се интересуват от книги, рекламирани по този фрапиращ начин. Бога да помага на философ ГръМчаров!
Ангел Грънчаров отвърна: Не е заради рекламите, г-жо Колева; блогът ми е тежичък поради претрупаност, все не намирам време да го преработя и облекча; освен това рекламите в блога ми са на Гугъл, и в тях, за огромно съжаление на г-н Sabotinski, не се рекламират книгите ми, а съвсем други неща! :-)
Чудесно и много показателно е обаче, че г-н Lako Sabotinski така пламенно се възмущава от това какво правя в собствения си блог; аз като писател предлагам на читателите своите си книги, а не краставици, не домати, не нещо друго... :-) Какво друго да предлага на читателите авторът освен книги?! Какво има за чудене тука?! :-)
Ако, примерно, предлагах плодове и зеленчуци, предполагам, г-н Lako Sabotinski нямаше да се ядосва толкова, но понеже предлагам книгите си, това явно е довело дотам твърде силно да го заболи сърцето му. Поради което всички разбират, че самият г-н Lako Sabotinski, предполагам, има някакви литературни амбиции, неосъществени най-вероятно поради некадърност...
Само по този начин, от гледната точка на психолога, може да се изтълкува злобната му реакция, щото, в крайна сметка, какво аз правя в собствения си блог него лично съвсем не би следвало да го засяга и вълнува така силно - стига да не беше решил така спонтанно да изкаже дълбоката си сърдечна мъка и болка.
И в крайна сметка да демонстрира по най-убедителен начин една толкова презряна черта от нашенския манталитет, която може да се изрази с две поговорчици: "Я не щем на мен да е добре, я сакам на Вуте да му е зле!" и втората, да речем, тази мисъл на Е.Пелин: "Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!"...
1 коментар:
то пък едни книги - мозъчна диария
Публикуване на коментар