Истината ни прави свободни

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Църквата, вярата и религията са нещо вечно, което ще пребъде, независимо от сегашната безизходица в Православната ни църква

Един човек благоволи да напише една реплика, касаеща църковните ни работи, която ме принуди да реагирам; ето какво написа той и ето какво му отвърнах - защото не харесвам да се изопачават така грозно нещата:

Hristo Karaivanov каза: То щото до сега не беше ченгесарско недоразумение:))) Църквата е вехта и фалшива работа и в нея има основно спрели хора с мъртви души....

Ангел Грънчаров каза: Г-н Караиванов, това, което тия "владици" и "мутрополити" правят съвсем не означава, че "църквата е вехта и фалшива работа", както благоволявате да се изразите; изводът ви е съвсем некоректен и неоснователен. Тия същите мутрополити по начало нямат никакво отношение към идеята и смисъла на църквата, религията и вярата, щото те са нещо като скакалци, които са наскачали върху един организъм и искат да го опоскат. Тия мутрополити са по начало извън църквата, религията и вярата, те са сатанисти, те са пратени от "Партията" и от ДС да унищожат църквата, религията и вярата на народа ни, нима това не го съзнавате?!

Е, много са постигнали, щом Вие, да речем, мислите така, че църквата и религията са вехта и не знам си каква работа. Но не е така. И църквата, и религията, и вярата са нещо КОРЕННО РАЗЛИЧНО от това, което тия мутрополити правят и представляват; запомнете го това от мен, щото ако не го осъзнаете и признаете, ще излезе, че Вие самият сте нещо като тях, т.е. без да си давате сметка изпълнявате същата гибелна роля, както изпълняват и гореупоменатите мутрополити. Това исках да Ви кажа.

Помислете повечко преди да дръзнете да пришивате на църквата ни, на религията ни и на вярата ни нещо, което им е ОРГАНИЧНО ЧУЖДО. Ако за Вас тия същите мутрополити са "църквата", да имате много здраве от мен, но това съвсем не е така.

Те са временно и преходно явление, аномалия, която един ден ще изчезне, а църквата, вярата и религията са нещо вечно, което ще пребъде. Това е...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ