Изглежда и мен ме хвана грипът: от вчера съм отпаднал, гърлото ми е раздразнено, подсмърчам, болят ме ставите. Не спах добре тази нощ, много се въртях в леглото, но пък поне човек има възможност донасита да мисли в безсънните нощи. Най-хубавото време за мислене е през нощта - през зимните нощи особено. Що ли? Ами щото няма щурци, които да писукат цяла нощ, затова. Шегувам се. Не съм дотам изнервен, че да ме дразнят щурците, напротив, обичам пеенето им. Та ето тази сутрин сядам пред "белия лист хартия", за да понапиша нещо - доколкото ми стигат силите де, понеже ето сега усещам, независимо че е утро, независимо че току-що съм станал от топлата постеля, съм адски изморен и отпаднал.
Ще започна оттук, от мъдростта на Еклисиаста: "Суета на суетите, суета на суетите - всичко е суета! Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? ... Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър." Било голяма суетност да се пише за суетата, що се шири по света, това твърди Монтен, но се налага да тръгна оттук. Потънали сме във всякакви суетности - и сме се разплули от горделивост. Стигнали сме дотам, че съвсем игнорираме нещо така просто: щом си човек, няма как да си безгрешен, човешко е да се греши, постоянно грешим, грешим, ала изобщо не го съзнаваме - и не го допускаме като възможност даже. Смятаме се за безгрешни, пълно е с такива хора, което е най-очебиен признак за умствена, за душевна ограниченост. Умният човек, човекът с широка и що-годе дълбока душа се разпознава по това, че е крайно неуверен и обезпокоен - заради своята собствена способност да схваща и да съди. Простакът винаги е твърд и категоричен, а мнението му е безапелационно. Всеки, които не мисли като мен, греши и е глупак. Сближавам се само с ония, които мислят като мен, само те са достойни да са ми приятели! - ето това вчера изтърси един ученик, мъчещ се да изкара тройчица по етика. Като го запитах защо така мисли, съвсем не можа да ме разбере и само разпери ръце - било очевидно, че е така, че иначе не можело да бъде. Да ти е интересен и ценен тъкмо оня, който не мисли като теб, понеже той ти отправя предизвикателство да провериш колко струва собственото ти мнение - това съвсем не се съзнава. За да се обогатяваме взаимно е възможно само ако не сме еднакви, само ако не се плашим от различността си.
Та думата ми е за това: правим купища грешки, ала поради маниакалността, че сме непогрешими, изобщо не можем да ги осъзнаем като грешки. Без замисляне постоянно грешим, т.е., по-вярно казано, понеже не мислим, затова грешим. Замисли ли се човек веднъж, той вече не е така уверен. Глупак е оня, който се е самообявил за непогрешим. Който е повярвал в непогрешимостта си. Мислещият човек сам постоянно преценява и претегля собствените си мнения и тези, непрекъснато се съмнява - и е твърде неуверен. Глупакът пък изобщо не познава съмнението. Той е винаги прав. Който не мисли като него му е най-ненавистен. Въпреки че, ако беше поне малко от малко умен, най-напред щеше да осъзнаеш, че оня, който не мисли като теб, ти прави неоценима услуга: подканя те още веднъж да прецениш колко струва собственото ти мнение? Съпоставяйки твоето мнение с мнението на човек, който не мисли като теб, ти имаш шанса да откриеш действителната стойност на твоето собствено разбиране. На тази основа само може да изпъкне грешката в твоите преценки и мнения. Значи оня, който не мисли като мен, ми оказва неоценима услуга, помагайки ми да се предпазвам от собствените си грешки, да ги откривам, да ги осъзнавам, да се избавям от тях. Защо тогава този човек да ми е ненавистен?! Та той ми прави добро!
Най-често допусканите грешки в наше време имат предимно психологически и, особено, нравствен характер или основа. Точно тия два момента, нравственият и психологическият, най-много се подценяват - и спрямо тях съществува най-голямо невежество. Изобщо у нас не се разбира, че щом сме човеци, сиреч, щом сме (или трябва да бъдем!) нравствени същества, разполагащи с душа, то няма как нравственият и психологическият фактор да не са водещи - и определящи всичко останало. Но ние тъкмо на най-важното обръщаме най-малко внимание. Същевременно ценим най-много дреболиите, несъществените подробности - изпускайки от полезрението си именно най-важното, бих си позволил да го нарека дори съдбовно важното. Ето това вече е една фундаментална грешка, която поражда безброй други, производни на нея. Игнорирането на нравствения и психологически момент е предпоставката да допускаме безброй грешки. Защото тогава игнорираме всъщност човешкия момент, представяте ли си?! Ние сме човеци, а тъкмо човешкото го извеждаме "извън скобата", игнорираме го - как така?!
Ето, затова и така се обезчовечаваме - не сме заложили на истински важното, схващате ли сега къде ни е проблемът? Та ето затова Христос и Апостол Павел толкова много акцентират точно върху тия два момента, нравственият и психологическият! То това, всъщност, е нещото, което поражда патоса, духа на християнството! Доколкото се обезчовечаваме, дотолкова се и отчуждаваме от духа на автентичното християнство. Ето, и тук също така ни е проблемът: мислим се за християни, ала тъкмо спрямо християнското в душите ни нехаем - и го пренебрегваме. Ако се стараехме да постъпваме поне малко от малко християнски един спрямо друг, то на тази основа и щяхме да пазим човечността си. Аз като апелирам да се вглеждаме най-вече в нравствения и психологически момент, като призовавам да се пазим от грешки тъкмо в тази посока, всъщност се мъча да внуша ето това: да се погрижим за собствената си човечност, да се постараем да се противопоставяме на обезчовечаването си. Цял живот все на тия неща съм залагал, много съм мислил и писал по тия теми, старал съм се да помагам на хората да се ориентират, особено на по-младите, а ето, тази сутрин, откривам една ласкава оценка за делото на живота ми; давам я директно, в цялата й бруталност; някакъв, нарекъл се "Кентавър", е написал ето това под публикация, в която става дума за моите книги:
... то пък едни книги - мозъчна диария...
Добре го е казал, нали?! Облекчил си е душата човечецът. Нека. Да не се тормози и терзае, затуй го е избълвал това. Не душевна, а мозъчна била... диарията (!). Такива хора даже думата душа не употребяват, те говорят само за "мозък" - да не говорим пък за думата морал, за думата човечност, за думата дух или духовност. Това все нещо показва, нали така?
Да сме завистливи спрямо ближния е голяма грешка. Да сме злобни, да линеем, да си прахосваме жизнените сили в злоба - също е непростима грешка. Да допускаме лукса да грешим постоянно, самообявявайки се за непогрешими, е непростим разкош. Прочее, наскоро един администратор директно ми заяви, че трябвало било да го слушам какво говори, щото той, за разлика от мен, никога не допускал грешки, а с просто око се виждало, че аз, за разлика от него, постоянно съм бил "погрешен"! Да, така ми го заяви. По неговата "логика" висшестоящият винаги мисли по-правилно; началството никога не греши, този е явно девизът на такива кухи лейки...
Да спирам дотук, че ще закъснея за работа. Таман стигнах до най-важното, ала ще трябва да спирам поради липса на време. Макар и болен, ще трябва да се довлека дотам, до работата си, пък после ще видим дали ще имам сили да си върша работата. Говори се за грипна ваканция, ама ще видим. Лек ден на всички! Бъдете здрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар