Вчера в едно предаване по национална ефирна телевизия се показа министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Участието му в това предаване - имам предвид държането му, думите му, самовъзвеличаването, това, че през цялото време най-старателно се правеше на интересен, на "пич" и пр. - показва по категоричен начин една страшна истина: оставили сме се да ни управляват хора, на които съвсем и изобщо не им пука за това какво става в страната и държавата, а ги вълнува единствено собствената им маниашка самовлюбеност - и любуването им от самоцелното пребиваване във властта и отдаването на нейните съблазни. Горко ни, щом търпим такива да решават съдбините ни!Разбира се, в това предаване министърът и думица не отрони за нещо наистина важно: за гладната стачка на г-н Райчо Радев от Перник, който протестира срещу политическите репресии и уволнения в сферата на образованието. Оказа се, че съвсем други, изобщо несвързани с образованието неща вълнуват най-вече г-н Министъра, който се изживява като "плейбоя на правителството", ако допуснем, че някой изобщо може да оспори славата на самия Премиер като пръв пич на республиката ни. В тази връзка ето коментара на г-н Р.Дечев по изявата на Министъра и най-последното развитие на казуса около гладната стачка на г-н Р.Радев, а по-долу можете да прочетете и моя коментар по същите проблеми:
Приятели, миналата седмица началничката на РИО Перник направи опит да потърси посредничеството на проф. Н. Василев да се потули случаят с Райчо Радев. След всичките простотии, лъжи и клевети, които изрече по негов адрес, тя заяви, че няма да го уволнява.
Райчо Радев обаче не протестира само срещу собственото си уволнение, а срещу политическите уволнения в образованието въобще. Той настоява на правото си премиерът и министърът на образованието да отговорят на неговите писма, в които е поставил въпроса за тези политически уволнения.
Вчера министърът на образованието в предаването на Росен Петров по БТВ надълго и нашироко коментира къде и с кой се боксирал, но за гладната стачка на директор на училище не му минава и през ум да спомене; това не е важно за него. Всички ние познаваме унищожението, на което се подлага културата и образованието в България.
Протестът на Райчо Радев е единственото реално противодействие на разрухата в образованието в последните години. Нека да съсредоточим усилията си в подкрепа на протеста на Райчо Радев! На Борис Попщерев ще кажа, че вместо да увещава Райчо да напусне училището (Как ли биха се израдвали на това от ГЕРБ!), по-добре да беше дошъл на протеста, който организирахме в четвъртък. (Rumen Dechev)
Министърът на образованието Игнатов с вчерашното си интервю по най-категоричен и безсрамен начин демонстрира, че състоянието на образованието, на системата, която той управлява, е най-последната му грижа, и че съвсем други неща го вълнуват във властта, а именно перченето по медиите и банкетите, упоението от славата, самолюбуването, принадлежността му към самозвания национален елит, впечатлението, което прави предимно на дамския пол и прочие суетности все от този род.
Наистина се държа в това предаване като министър на бокса или на фитнеса, а не като министър на образованието. Безсрамие! За стачката на Р.Радев се пазеше да спомене така, както дяволът се пази от тамяна. Което и показва, че съвсем се е откъснал от реалностите на живота, а това означава, че е крайно време да си ходи - за да не вреди повече на българското образование!
Смятам, че е крайно време заради показаното безхаберие към ръководената от него сфера да се поиска в нарочна гражданска декларация следното: министърът на образованието да си иде - за да не вреди повече! (Ангел Грънчаров)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар