Без свобода няма мислене, а какво остава да има смислен и пълноценен обмен на мисли?!

На едно място откривам тази сутрин публикация със заглавие В диалог с философа Ангел Грънчаров с автор Валери Рибаров - Mojsei. Това "Мойсей" плаши - не е шега, да дискутираш със самия Мойсей! - но, няма как, щом дори Мойсей иска да встъпи в диалог с мен, откликвам. Ето какво написах в отговор на толкова любезния, както и вие ще се убедите, господин:

Г-н Рибаров, признателен съм за толкова специфичната покана за дискусия, която ми отправяте. Аз съм твърде диалогична личност, тъй че, бъдете сигурен, ще участвам в дискусии с Вас, стига да не съм се вече убедил, че са започнали съвсем да се обезсмислят. Понякога човек разбира, че вместо с човек сякаш разговаря с "радиоточка" и тогава вече наистина няма смисъл повече да разговаря. До този момент обаче винаги има смисъл да се обменят мисли.

Не зная кой и кога е основал този Клуб СОКРАТ, а също и каква е неговата цел. Аз лично до този момент не съм се присъединявал към него, някой друг е сторил това без да ме пита. Поне във Фейсбук е станало така. Само моля да не ме присъединявате и към Клуб "1 ноември", щото разбирам, че моето място изобщо не е там. Аз нямам задължителните за членовете му марксистко-ленински убеждения - както открих като се запознах със списъчния състав на клуба.

В посланието Ви към мен, което е всъщност покана за дискусия, от някои изрази, примерно като този "обобщественото и обобществяващото се човечество", а също и от отношението Ви към една политическа демонстрация, провеждана днес (виж Нашенски путинисто-комунисти ще организират в София демонстрация в подкрепа на сирийския диктатор и масов убиец Башар ал-Асад) разбирам, че Вие явно сте привърженик на една доктрина, към която не питая добри чувства, имам предвид марксизмо-комунистическата "философия". Аз съм директен човек и предпочитам да казвам какво мисля право в лицето на опонента. Ако Вие виждате смисъла на нашата дискусия в това да ме преубеждавате в полза на догматиката на марксизмо-комунизма, мога само да Ви пожелая много здраве и приятно прекарване в интернет, но не и в моята компания. Напълно безнадеждна работа е някой да се опитва да пробутва на човек като мен изцяло овехтелите и дрипави догми на марксизмо-комунизма. Казвам Ви това, за да не питаете някакви илюзии в тази посока: аз, г-н Рибаров (ако позволите да използвам любимата Ви терминология), съм последователен враг на марксизмо-комунизма, аз, нещо повече, съм разрушител на неговата догматика не от вчера, аз, накрая, съм философ, сиреч, съм един свободен дух. И предпочитам да общувам най-вече с подобни личности, необременени с оловната тежест на разни догматики и доктрини. Аз предпочитам да разговарям с философски настроени човеци и личности, с търсещи истината хора, а не с подвижни, с двукраки, със скучновати нейни възвестители, доктринери и оракули.

Не крия, не ми прави добро впечатление начина, по който се държите в тази своя покана за дискусия. Държите се нефилософски, което е фатално, щом имате претенцията да водим философски разговор. Примерно, не схващате ли колко много се излагате ето с тия няколко изречения:

След два дни в София ще се проведе митинг с ясно определена цел: да не се допусне война на територията на Сирия и по този случай Вие изразявате позицията си от която проличава и политическата Ви компетентност за която ще посоча скромно, че не издържа никаква критика. Човек като Вас, който за свое малко име е възприел „философ”, би следвало да показва най-напред съвременен мироглед, а не да се изявява като идеолог от посредствено равнище.

Ще Ви кажа нещо пределно откровено: подобни думи ми разкриват, че най-вероятно, щом сте си позволил да ги напишете, сте едно интернетно плямпало от рода на дървените "философи", именно най-вероятно сте един интернетен досадник. Аз нямам намерение да си губя времето в изцяло безплодни дискусии с подобни индивиди, особено пък ако, като капак на всичко, са непоправимо увредени от марксистко-комунистическата догматика. Първото условие за воденето на един смислен разговор е уважението към гледната точка на другия човек. Не Ви личи, че сте склонен да проявявате подобна "слабост". В такъв случай изобщо се губи смисъла да начеваме какъвто и да било разговор. До пресищане съм се насладил на "дискусии" с бетонни марксистко-комунистически и партийни глави, тъй че повече не мога да бъда съблазнен от перспективата да дискутирам по тертипа на дискусията с някаква селска радиоточка. Нямам особени пиетет и към дискусии на нивото на пенсионерски квартален клуб. А иначе с удоволствие разговарям с всякакви хора, което може да се установи ако човек разлисти страниците на моя блг.

Когато се разговаря най-напред трябва ясно да се определи предмета, темата на разговора. Вие първо ми говорите за "неправилните ми възгледи" относно някаква демонстрация в подкрепа на сирийския кървав диктатор, после почвате да громите за каквото се сетите, примерно моята "словоохотливост, постигаща количество, но като лоша безкрайност" (кога пък прочетохте всички мои книги, та основателно да направите подобна констатация?). Накрая почвате да цитирате откъс от моя книга, като на всеки абзац ми повтаряте, че "това не било така, щото било еди как си", т.е. критикувате моите тези по един изцяло външен начин. С което показвате, че изобщо не умеете смислено да дискутирате. Това не е Ваш дефект, у нас по начало повечето от хората не умеят да разговарят, камо ли да водят философски разговори. У нас се разговаря по тертипа на оживено спорещите, ала пуснати на различни вълни радиоточки. Никой не прави и най-малък опит да вникне в гледната точка на събеседника. Никой никого не слуша, всеки крещи, та неговият глас да се чуе в шумотевицата. Най-гласовитите, тия, дето са с най-мощни гърла, у нас се оказва, че са и най-умни. Аз, повтарям, нямам време за губене, та да си позволя лукса да разговарям по подобен начин.

А иначе много си падам по смислени разговори между търсещи истината събеседници. Много дискусии съм провел, има ги записани в блога ми, някои от тях, най-интересните и смислените, съм публикувал и във философското списание ИДЕИ, което издавам от 4 години вече. Оказва се, че винаги има смисъл да се разговаря предимно с млади хора, щото не са увредени така силно от догмите на комунизма. Явно съприкосновението с вируса на комунизма така силно поразява мозъците, че изцяло убива тяхната мислителна способност. Стига да приемем, че човешкият мозък изобщо има някакво отношение към мисълта, щото, знайно е, мисли не мозъкът, а мисли единствено умът (разсъдъкът, интелектът, разумът).

Не пиша всичко това горе за да ви пропъдя от неначеналата още дискусия. Просто искам да Ви съобщя някои мои претенции към хората, които имат намерение да разговарят с мен. Моите претенции, както се убедихте, са прости: пред себе си трябва да имам за събеседник търсещо истината човешко същество, а не оракул-всезнайковец, които има готови отговори за всеки случай и подобно на търговец иска да ги пробута на събеседника, без изобщо да го вълнува това, че събеседникът му има право да мисли както намери за добре. Без свобода няма мислене, а какво остава за това да има смислен и пълноценен обмен на мисли?! Човек, чиято мисъл е очевидно обременена и несвободна едва ли може да стане желан партньор на когото и да било, особено пък на философски мислещия индивид. Вярно, в самата дискусия ние, събеседниците, си помагаме да доосвобождаваме мисълта си, но поне трябва да е налична склонността или пиететът към свободата, иначе всичко се обезсмисля.

Това исках да Ви кажа. Отправих Ви едно предизвикателство. Интересно ми е как ще реагирате. Според това как реагирате ще открием има ли смисъл да разговаряме или няма такъв смисъл. Човек може да реагира достойно, а може и да се провали съвсем. Имайте предвид, че ние, хората, постоянно и по всякакви начини проверяваме колко струва другия, човека насреща ни. И това става като си отправяме предизвикателства от най-различен род. Вие отправихте на мен, аз Ви отвърнах. А сега да видим какво ще стане по-нататък. И още едно нещо да добавя: оня, който се гордее с ограничеността си, съвсем не е привлекателен партньор в общуването; от ограничеността си - умствена, духовна, личностна и каквато и да е била друга - от дефицитите си трябва да се срамуваме и да се опитваме да ги надмогваме, а не да се хвалим...

Прощавайте, ако бях някъде пределно рязък. То е било за Ваше добро - и затова съм си го позволил. Ако можете да оцените това - добре. Ако не можете - проблемът си е изцяло Ваш. Толкоз. Бъдете здрав!

Източник

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.