Министърът на образованието прекали с арогантността си; понеже го познавам добре (той е мой състудент от университета в Санкт Петербург, учили сме по едно и също време и сме живели в едно и също общежитие) никога не съм се съмнявал, че това лице е способно на колосална арогантност, но че ще стигне чак дотам, докъдето стигна тия дни, признавам си, не съм предполагал че изобщо е възможно. Изглежда че министрите на Б.Борисов са си обявили социалистическо съревнование за това кой е способен на най-голяма арогантност, искайки да разберат възможно ли е някой от тях да достигне по арогантност и безочие самия Премиер. Министър Игнатов има големи шансове да победи. Ето за какво става дума.Става дума за гладната стачка на философа Райчо Радев, който протестира повече от месец (!) с три простички за изпълнение искания. Министърът пък вече трети месец не само че не отговори на специално Открито писмо до него (както законът го задължава!), но и не благоволи да се срещне и да разговаря с протестиращия, който постави един твърде сериозен въпрос: за политическите репресии и уволнения в сферата на образованието. Пълно безочие е да се правиш на ударен или на интересен когато един български гражданин (а министрите получават заплатите си от плащаните от нас, гражданите, данъци!) протестира, и то не как да е, а със заплаха за живота си. Министърът обаче показва, че не му пука за живота на един български гражданин - да не говорим за това, че г-н Радев е български учител! - което вече е връх на наглостта!
Не само че не му пука за живота на гладуващия, но и даже не крие, че не му пука, т.е. демонстрира безсрамието си, което вече е връх на наглостта! С това С.Игнатов доказа на всички, че няма елементарните нравствени качества, които са необходими едно лице не да бъде министър, а и да бъде просто човек, камо ли пък човек, занимаващ се с образование и възпитание на младежта. С крещящото по арогантността си поведение Министърът Игнатов де факто абдикира от длъжността си и оттук-нататък остава ние, гражданите, просто да настояваме да прояви добрината и на дело да направи това като си подаде оставката. Аз отделно ще пиша по този въпрос, а ето сега последното известие от г-н Радев, от което можем да разберем докъде се стигна с неговата гладна стачка:
Днес, 24.07.2012 г., 33 ден от гладната ми стачка - пред МОМН. Г-н Додев, директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране“ в МОМН ме срещна пред входа на министерството и ме уведоми следното:
1. МОМН няма да ми връща отговор на писмото, в което призовавам Министъра на образованието да прекрати акцията на началника на РИО Перник за моето политическо уволнение. Той счита, че отговорът е даден с писмото, подписано със запетайка от служител на министерството, в което се изброяват проверките и наказанията ми (с изтекъл срок) през 12 годишната ми работа като директор и нищо друго. Заяви ми, че друг отговор, отговор по съществото на писмото няма да получа, защото те не могат да отговарят по политически въпроси. Уточних, че МС чака тяхното становище, че без това становище МС не може да ми върне отговор, но на това уточнение-питане г-н Додев отговори с мълчание.
2. Гладната ми стачка не била негов и на министерството проблем, а е мой личен проблем. Уточних, че решението за гладната ми стачка е мое решение, но тя е породена от МОМН и подлежи на разрешаване от МОМН, Министърът на образованието не може да я пренебрегва, защото тя е протест срещу своеволията на МОМН, респективно срещу действията на началника на РИО Перник. Моите искания са законни и лесни за изпълнение в една нормална, европейска държава. Отговорено ми бе: Вие решавате, Вие гладувате, Ваш си е проблемът.
Стъписах се пред това министерско безочие, но не се изненадах – моята теорията за отчуждената държава, която по същество не е моя, ме удари по главата с пълна сила.
А може би това не е краят. Вероятно ще ми върнат отговор на писмото, но само ако се случи непоправимото. Все още вярвам, че държавата, в лицето на Премиера, ще ми върне отговор.
Приятели ми обясняват, че никога няма да получа отговор - защото както и да ми се отговори, това ще е признание от ГЕРБ, че осъществява политически чистки в образованието.
Ако и Премиерът не ми отговори, остава успокоението, че и липсата на отговор е отговор.
Гладната ми стачка продължава. Не е редно държавата да потъпква елементарни права на гражданина.
РАЙЧО РАДЕВ
Ето и още едно съобщение от вчера на г-н Радев, хвърлящо допълнителна светлина върху непредставимо грозната ситуация, която с поведението си предизвикаха тия толкова глупави администратори; поведение, което много може да им коства:
32-ри ден от гладната ми стачка. Няма отговор на писмото ми. Очаквах днес да ми бъде връчен отговорът от Министър Игнатов. Излъгал съм се. От МОМН не ми връчиха отговор. От МС също. Служителката от МС, към която се обърнах за информация, ме уведоми, че в МС все още не е постъпило становището на МОМН. Г-н Додев мимоходом, отминавайки ме пред входа на министерството, ме уведоми, че все още не е готов отговора и изрази недоволство, че с присъствието си пред министерството съм оказвал натиск, което не било добре.
Нямах възможност да му обясня, че моето присъствие пред министерството не е натиск, а очакване Министърът да изпълни едно простичко свое задължение – да отговори в 2 месечен срок на писмото ми, който изтече преди 15 дни и че истинският натиск върху мен е много по-продължителен и трудно поносим. Опитах се да му обърна внимание, че вече е 32-ри ден от гладната ми стачка. Страхувам се, че изчерпвам биохимичните ресурси на тялото.
Управляващите вероятно въобще не се притесняват, при положение, че срокът за връщане на отговор на писмото ми изтече отдавна и че става дума за изпълнението на едно елементарно мое право.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар