Преди около месец, в болнична обстановка, три дни след операцията ми, отправих следния Апел към вразумяване и помиряване към ищцата, която заведе дело за "обидни мисли" по неин адрес в моя философска книга, книга за образованието. Сега подготвям сборник от есета, наречен (условно) БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК, в който подреждам всичко, което написах по време на пребиваването ми в болницата. Решавам да включа към нея и коментари, които са писани под есетата в блога от това време; ето коментарите към публикацията, за която става дума, за която има линк по-горе:
Анонимен каза: Хематоми не са образувания, а кръвоизливи, които в зависимост от мястото и размера може да са повече или по-малко безопасни и да се разнесат от само себе си, но може да са и много опасни и понякога, какво виждаме, да налагат дори оперативно лечение. Те обаче не са вътре в мозъка, а между мозъка и черепната кутия, затова самия мозък не се подлага на интервенция.
Хематоми в резултат на удари по главата съвсем не са рядкост, затова много се учудвам, че лекарите отначало не са направили тази връзка. За това даже не е необходимо специално медицинско образование. Не забравяйте обаче, че и при лекарите, както във всички професии, включително и при философите, има по-способни и по-малко способни.
Сега трябва да се наблюдава още няколко дни състоянието Ви, за да няма рецидив и всичко ще бъде наред, все едно никога нищо не е било. Все пак да благодарим на съвременната медицина, в минали епохи такива неща можеха да свършат по-зле.
Оздравявайте!
Колкото до обърканото лекарство: лекарите са прочути с нечетливия си почерк, който често може да бъде разшифрован само от фармацевти, но виждаме, че понякога и аптекарите грешат.
Иначе от философска гледна точка сте били в интересна „гранична ситуация”, както би се изразил Карл Ясперс.
Колкото ди болестта и болката, откъс от интервю с френската пианистка Helene Grimaud (род. 1969):
Гримо беше отказала концертите си и беше изчезнала за половин година от обществеността.
- Г-жа Гримо, каква беше причината за Вашето изчезване?
- Беше ми установен коремен тумор. Постоянно ми беше лошо, имах непоносими болки и нищо не можех да направя против тях.
- Заболяването дали ви изхвърли извън релси?
- Намирах се в странен поток, в свят от болки, в който нищо вече нямаше смисъл.
- Любовта не помага ли?
- Разбира се, радвах се, че моят приятел е до мен. Но ако трябва да съм честна, това всъщност не помага, когато вече не си в състояние да допуснеш тази любов, защото се занимаваш само с тялото си. Винаги съм си мислела, че духът ми е по-силен от тялото. Но когато си рухнал физически, това за съжаление не е вярно. Едва в укрепващото тяло и духът може да е отново силен.
- А музиката?
- Има моменти в живота, когато не можеш вече да допуснеш нищо – включително музиката. Не може да я глътнеш като хапче.
- Мислехте ли за смъртта?
- Да. Не исках да умра. Това също беше дълбоко изживяване. Най-голямото ми желание е да умра на пианото, не в болницата. В един момент, насред отворена, разгръщата се музикална фраза.
- Грижите ли се специално за ръцете си?
- Не, но може би ги използвам по-съзнателно от други.
Анонимен каза: За пръв път присъединявайки се с удоволствие, с удовлетворение и със задоволство към коментар от т.н. от мен Хлопаща дъска, наистина към медицинско-хуманния му аспект, защото правният в него учудващо и много странно - липсва, бих желал и бих се присъединил и в призива от Ангел Грънчаров към същото упорито не желаещо да излезе на светло с името си тук, а също и затова силно Хлопащо за мен същество -:) и към съотборника му Тотю за диспут на тема: Съществува ли Бог, има ли Той почва у всеки от нас и при какви условия?
Що се отнася по съществото на предложението ти г-н Грънчаров, към г-жа Анастасова и г-жа Стоянова да се вразумят и дойдат вкупом двете при теб на посещение в болницата, да ти пожелаят оздравяване - ти луд ли си бе, чоджум, да го очакваш сериозно това да се случи? Че пък и да си простите взаимно греховете и прегрешенията! Личностен и правен абсурд! По който неслучайно дори г-н Цитат не е взел отношение -:). Щото е много непредвидим... все пак са женски същества (я да си оставя и аз една вратичка, а, за всеки случай, да не попадна "впросак" -:). Тъй де. Може и да се вразумят. Ако са личности, а не патки и гъски, па макар и с по две висши специализации...-:).
Да спра смеешком, че иначе мога и вулканично... Радвам се за теб Лъчо, че си попаднал на хирурзи, че си жив и, че се подобряваш и, че оздравявяваш. Смени си джи-пи-то, човече, а когато ходиш при невролог се увери, от достоверни отзиви за него - бива ли го в професията, или без да му (й, в жалкия случай!) мигне окото ще ти дава хапчета, вместо на мига да те изпрати на скенер.
23.04.2013г. Владимир Петков-Трашов
23.04.13, 17:47
Анонимен каза: Ангеле, пожелавам ти да оздравееш, Господ да ти дава здраве и живот в истина! Говори директно с жената, която иска да те съди, помоли я от сърце да ти прости написаното и зареже идеята да влачене по съдилища, пък каквото тя реши. Знаеш какво пише в Библията за съдилищата: че трябва силно да търсиш помирение с тъжителя.
Господ наистина дава знаци, имаш втори шанс днес да започнеш всичко отначало: остави типичната си критика към отделни личности и партии и прочие, и насочи философския си ум изцяло към метафизични проблеми и идеи. Започни наново: не мисли за Бойко, Костов, Гоце, този и онзи, а се обърни към себе си и към света на идеите...
Господ ти дава втори шанс, човеко! Виж го! Използвай го докато споменът и чувството са горещи!
Това ти го пиша като лично съобщение, тъй като нямам имейла ти. Не искам да публикуваш този пост.
Сърдечен християнски поздрав: Доброжелател
Няма коментари:
Публикуване на коментар