Истината ни прави свободни

неделя, 19 май 2013 г.

Нетърпимостта към можещия и кадърния, липсата на толерантност са най- лошите ни черти

Една фейсбук-приятелка ми е писала преди време, едва сега го откривам и решавам да го публикувам. Става дума за ситуацията в "Кирковската" гимназия, именно в Хуманитарната гимназия в Пловдив, чиито несменяем директор е въпросната г-жа Киркова. Ето как вижда нещата дамата, която ми е написала това писмо; според мен казва принципно-важни неща, които са характерни не само за това училище, а и по начало:

Здравейте, надявам се да сте по-добре. Добре е излязъл разговорът ни на страницата Ви, както и един мой коментар от друг сайт, който сте копирал с автор "анонимен". Не знам дали сте се сетил, че е от мен, публикувах мнението си на доста места, не помня вече къде другаде, освен към коментарите БТВ и БНТ по случая. Още не знам как да направя достояние на повече хора положението в това училище. Обезсърчава ме това, че хората не четат, не коментират и най-страшното - не действат.

Междувременно се свързах с мои бивши ученици от 12-ти клас, с някои колеги, които понастоящем работят в кирковската гимназия и с помощник-директор Желязко Събев. Разговорът с последния във ФБ ще запаметя и изпратя най-долу.

Учениците ми защитават Данев, но при всеки от тях долавям едно малко "но"... Сигурни са, че отношенията учител-ученик трябва да се променят, не одобряват Киркова, харесват Данев като личност, но на конкретния въпрос сигурни ли са, че не е сбъркан, както го квалифицират в много от коментарите след статиите, започват леко да се колебаят. Не им се вярва да е сбъркан, но са смутени все пак от това, че той инициира танците. Ако забавленията в училище са започнали самите ученици, според тези, с които разговарях, Данев не носи отговорност, защото нямало да го послушат, дори ако е искал да ги вразумява.

Това не ми се връзва на мен, как няма да го послушат, след като им е приятел?! Лично аз одобрявам харлем-учителя като знаещ отлично езици и можещ да научи на това учениците си, което за мен е най-важно. Малко учители съумяват да го направят. Прецедентите, за които говорят колегите напоследък, именно обиди към директора, надменно отношение към колегите, не ме притесняват, защото последните сигурно са си ги заслужили, познавам обстановката - там нищо различно и кадърно не може да вирее, никакви промени не искат, вероятно защото на фона на всеобщия мързел, затъпяване и ограничен мироглед това ги злепоставя.

От друга страна Христо е разглезен, от заможно семейство, самотен (това обяснява факта, че посвещава цялото си време на учениците), леко инфантилен, думата е силна, просто разсъждава неадекватно за възрастта си, малко тарикат и много разсеян. На него не му прави впечатление да пусне силно музика от компютъра си в учителската стая, да пие в повече енергийни напитки, да се напие и бъзика с ученици по време на екскурзия, да носи червени обувки или да не си закопчава старателно ризата. Намирам го за малко комплексиран, сякаш затова търси силна подкрепа от ученици. Но е умен и с широка култура, затова му се удава да бъде и приятел на учениците.

В края ще ви пейстна и мъдрите думи на другарката Соня за приятелството с ученици. Така че според мен за случилото се трябваше просто да му направят забележка.

Колегите ми, кой повече, кой по-малко развълнуван от събитията, твърдят, че за срещата между Министъра и педагогическия колектив не били задължени да отидат. Явно ръководството е разчитало на среща само с тези, готови самоотвержено да бранят Киркова. Иначе през целия месец непрекъснато ги е събирала, дори в почивни дни, говорили са си нежно, по роднински, сплотени в страховете си, била е много кротка и изплашена, изгладила си отношенията дори с малкото учители, които някога са се репчили по някакъв въпрос. Местното РИО дигнало голям шум и ги плашело с предстоящата проверка и те, както са си послушни и страхливи, решили да помогнат с едно изявление, в което името на Киркова не съществува, уж не се сетили, че неприемайки Христо й вършат услуга. Така е формулирано, че само да са възмутени от Христо и евентуално да отърват предстоящите проверки.

Не може да се каже, че всички там я обичат, но може да се каже, че им е удобна - в това училище се получават повече пари отколкото в другите, лично Милен Велчев, министър от НДСВ, подари 60 компютъра, по един за всеки учител. Министърът на образованието НДСВ също бе дошъл да ни моли да не стачкуваме. Нищо че на всеки патронен празник идваха разни млади социалисти да ни поздравяват и награждавахме хора отвън, които не беше ясно с какво са заслужили, нищо, че има злоупотреби и с пари, нищо, че нито един ученик не е изключен, а ако го изключим случайно, след време пак си го прибираме...

Как във всеобщия хаос на чалгаджийската ни държава, държава на крадци и убийци, искат само Христо да е безгрешен, Христос да е Христо?! В Оксфорд или във Финландия, където друга музика освен класическа не звучи по ефирите, нека уволняват за Харлем шейк, ще имат пълното право. На нашите абитуриентски балове обаче звучи чалга и се играе кючек със сексуални намеци.

За мен тревожното в случая е нетърпимостта към можещия и кадърния, липсата на толерантност - една от най-лошите ни черти.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ