Вчера ми хрумна и поставих своя прекалено екстравагантен и крайно провокиращ казус по Наполеон - виж Нравствен, психологически и логически казус по Наполеон - а днес вече има първите отзиви, които са добра основа за една дискусия; ето най-показателното и изразителното от нея:
Пламен Балчев: Ако директорът преди години е бил г-н Паунов, не се съмнявам, че се е посмял. Той си беше веселяк! На въпроса, дали да се използва думата с "к" в училище - в частност за часовете по философия и психология (които аз посещавах при Вас), не мисля, че е лошо. Все пак в ума се въртят достатъчно "мръсотии" и не пречи, след като съответният час е насочен към тях да се използва необходимата лексика. Но аз, ако съм поставен пред този избор, не бих я ползвал, не бих поставил и въпроса изобщо. Не за друго, а защото винаги ще има някой неразбрал и "обиден", някой, заради когото може да ми увисне поста. А и хора на и под 18 години надали имат достатъчно жизнен опит, за да разберат идеята на тая сентенция (въпреки че пък си има поука, която е ценна). Според мен, по-добре не. Крепко здраве и успехи!
Ангел Грънчаров: Благодаря за пожеланието и за коментара! Да, с Паунов тогава се посмяхме над човешката глупост, познахте! А иначе тезата Ви ми се вижда спорна, щото училището би следвало, по принцип, да е част от живота, да не е оградено със стени от т.н. "жив живот", следователно в него трябва да има всичко, което съдържа самият живот; нали училището подготвя младите за живота, нали следва да служи на живота, как ще стане това ако го оградим със стени от самия живот? Тъй че някои думички (разбира се, не непременно цинични или вулгарни, съвсем мръсни, а по-поносими!) би следвало да се произнасят в училище, да да придават един по-житейски аромат в него, иначе всички става стерилно, кухо, скучно, отблъскващо. Ето, примерно, същият този Паунов беше именно факторът, който внасяше в училището ни такъв един жизнено-достоверен и ЧОВЕШКИ (личностен) момент, благодарение на който животът в него беше значително по-непринуден, жизнен, свободен, весел, дори, бих казал, академичен, оксфордски дори. Което сега, след оттеглянето на Паунов, вече го няма, вместо него обаче се настани една най-отвратителна атмосфера на казионност, бюрократичност, педантичност, стерилност и т.н. И на Вас желая всичко добро и успехи в живота!
Пламен Балчев: Тезата е спорна, и точно там се корени проблемът. Миналата година имах педагогическа практика в ПГЕЕ. Всички преподаватели, с които говорих ми казаха едно: говори с тях като с равни, без границата учител/ученик (аз разбира се и не съм учител). И точно тази граница е размита. Ако за мен и вас "курвата" е интересен модел, стереотип и пр. за обсъждане, то за други акъли тя би преминала отвратителната грница, щото училището трябва да проповядва морал. Идеята в основата си е хубава и полезна, но за които успеят да я разберат. А голяма част определено няма... просто не я виждат.
Neli Dimitrova: Аз работя много години в училище и съм убедена, че такива думи битуват в речника на децата от невръстна възраст. Едно обаче е неясно какъв смисъл влагат в нея и други подобни, доколко разговарят по това значение и ако не - има ли смисъл да се напъват да творят логически глупотевини?
G. G.: Станах неволен читател на дискусията ви относно фразата на Наполеон, тъй като наш общ фейсбук-приятел - доц. Лазаров, я беше отметнал с "лайк". Тъй като нямам възможност да се включа директно с коментар, Ви пиша на съобщение. Вие сте философ. И като такъв вярвам можете да сменяте опцията и да разгледате с лекота различни гледни точки. Представете си тогава гледната точка на вашите ученички. Как бихте се почувствали ако някой обсъжда свободно фразата "Всички жени са курви." Дали този някой не я приема като даденост, очевидна истина, крилата фраза на известна личност. Давате ли си сметка как въздействат фрази, хвърлени леко за "логическо разсъждение" на неукрепнали умове, които приемат учителите си за авторитети и напълно прави? Дали в умовете на вашите ученици и ученички няма да остане фразата, изречена от великия Наполеон: "Всички жени са курви." Обърнахте ли внимание, че разглеждате жените основно като обект. Знам, че ще определите мнението ми като вопъл на истерична феминистка. Но не смятам, че е така. Омръзна ми от този мъжки свят, в който мъжката гледна точка е основната, а жените са само безмълвни обекти, които могат да бъдат дефинирани по всякакъв начин и не трябва да се обиждат на това. Поздрави, Г.
Ангел Грънчаров: Ето какво написах по казуса като отговор на едно съобщение, в което друга дама възразява категорично на идеята ми да обсъждам с ученици мисълта на Наполеон; поствам го тук, предполагам, може да помогне на други хора, които са се забъркали като "петел в кълчища" в различните аспекти - нравствен, психологически, логически - на обсъждания проблем:
Здравейте! По принцип сте напълно права. Само има една подробност, която аз наистина пропуснах да отбележа: класовете в училището, в което аз преподавам, основно са съставени от момчета, да има по едно, най-много две момичета в клас. Тъй че тази особеност има значение. Но иначе сте права. Освен това афоризмът на Наполеон го обсъждаме в час само от логическа, не от етическа гледна точка. Щото намеси ли се и тази втората гледна точка, тогава всичко отива по дяволите, стига се до хаос. Не зная представяте ли си какво по-точно означава това, мисълта на Наполеон да се обсъжда от логическа гледна точка, но в такова едно обсъждане моментът на "унизителност за жените" на тази мисъл съвсем няма значение, не се обсъжда, той е встрани от същината на работата. В този смисъл и мисълта съвсем не е обидна за жените. Но понеже "възмутените родители" не са в състояние да схванат това, се е получила тяхната реакция, което е съвсем естествено... А иначе Ви благодаря за становището и за позицията, приемете и моите поздрави!
Димитър Вълков: Г- н Грънчаров, това е публично място и за подобно изказване че всички жени са... да не повтарям думата, то някой може да го каже същото и за мъжете - не дай боже! Но някой тук може да ви осъди! Ако имате проблеми с жените, то те са ваши, но не са за тук мисля! И не са поднесени мислите ви нито са в добър тон, нито са изискани ако това са изобщо мисли!
Ангел Грънчаров: :-) На такова нещо като последния коментар се отговаря било така "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!", било пък така: "Где го удряш, где се пука!"! :-) Защо мен да съди, да заповяда да съди императора Наполеон! :-) Не аз, а той е казал това. Все съм смятал, че у нас малоумието не е чак толкова напреднало, но се оказва, уви, че е... :-) Г-н Вълков, Вие обрахте точките! :-) Сфанахте ли изобщо за какво разговаряме?! :-)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар