Глава 3: Невежество

Глава 3: Невежество

Здрачаваше се.

Почти тичешком премина през Източните порти на Ерусалим. Малко след това стражите шумно ги залостиха. Наоколо гъмжеше от хора. Бяха превъзбудени. Оттук-оттам дочу, че на днешните гладиаторски битки станало нещо нечувано, но тъй като ненавиждаше насилието във всичките му форми, затвори слуха си за другите подробности. Реши да избегне досега с тълпата и приседна на широката каменна пейка досами стената. Успя да влезе в града тъкмо навреме.

Умората не го напускаше. Дишаше учестено, но в душата Му беше ефирно. Спокойно. Идваше от град Капернаум. Посети го заради Иаир. Новият, прочул се със съдържателните си проповеди началник на тамошната синагога.

Неколкодневният преход Го умори. Наложи се изцяло да ходи пеша. Никой не пожела да Го качи на каруцата си. Изглежда, че повечето от собствениците им бяха търговци и се страхуваха за целостта на товарите си. Може би имаха известно основание, тъй като окаяният Му вид не вдъхваше никакво доверие.

Тук Той си нямаше никой. Липсваха Му и средства за страноприемница. А и едва ли би намерил подслон в някоя при това пренаселване на града от пришълците за редовните тридневни гладиаторски битки, провеждащи се всяка година по това време.

В торбата Си имаше къшей хляб и пушена риба, но Му трябваха за утрото. Днес вече веднъж беше ял. Сложи я на гърдите, стисна я и отпусна тялото Си. Земята под Него се разлюля. Хладен повей „стопи оловото” в главата Му. Предстоеше Му да посрещне още един тежък, но изпълнен с надежди, ден.

Не усети раждането на новия ден.

Събуди Го грубостта на ръка впила пръсти в рамото Му. Навел грапавото си потно лице над Него, притежателят й настоятелно искаше нещо. Постепенно от разхвърляните му изрази се разбра, че Го моли за помощ. Дъщеря му беряла душа и само Той можел да и помогне. Знаел кой е и ако не тръгнел с него щял да Го издаде на стражите. „– Ей ги, къде са! До сами портите.”

Докато събудилият се дойде на себе си, при тях се спря още един човек и ситно подскачайки на едно място, започна да Го сочи на глас. Сякаш представляваше някакво чудо. Дойдоха и други. Някои започнаха да Го удрят, но повечето протягаха ръка за да Го докоснат. Младият Човек стана от пейката и запристъпва към градските порти. Напредваше трудно. Няколко по-силни удара Го повалиха на земята, но Той намери сили да се изправи и продължи към спасителния изход от крепостта.

От множеството сякаш изплува една безобразно пълна жена, която отчаяно се опитваше да мине през тълпата. Лицето й беше белязано от страшна болест. Сред язвите му се открояваха огнено зачервените й очи. Разбра кой е и тръгна подире Му. Заканваше се му да отмъсти за мъките си. Фарисеите и били казали, че само с линч над Витлеемския грешник щяла да се освободи от тях. Никой не я чуваше, но ужасната гледка, която представляваше уплаши и озвери всички. Към нещастницата започнаха да летят камъни и тояги. Тя пищеше от болка и отчаяние. Младежът тръгна към нея. Не можеше да я остави в това състояние. Няколко кривака опердашиха и Него.

Зададе се стражата. Неудовлетворените от поредното насилие люде започнаха да Го сочат, като главен виновник за кавгата. За пореден път Ерусалим изразяваше негостоприемството си към Него. Наведе глава и излезе през портите му. Щеше да се върне, когато всичко това утихнеше.

(Досега публикуваните глави на романа можете да прочетете тук: Време да се живее)