Преди малко повече от седмица се опитах да започна дискусия по твърде важни по моето разбиране въпроси, виж: Начало на интересна дискусия за Бога. Сега виждам, че опонентът, към който отправих предизвикателство за по-сериозна дискусия, именно Светослав Александров, ми е отговорил: За Хокинг и неговата вяра в Бог – диалог с блогъра Ангел Грънчаров. Много ми е интересен начинът, по който този млад човек разсъждава, затова Ви съветвам да прочетете как той отговаря на моите тези.Налага се сега пък аз да му отговоря. Ще го направя по същия начин, по който го е направил и той: в курсив ще сложа неговите думи, а пък моят отговор след тях ще бъде в нормален шрифт, та да се различават, та да не се слива текста. Ами да започваме, какво чакаме!? Ето:
Той започва с това, че учителките му по биология и по литуратура имали различни разбирания по отношение на въпроса за Бога; казва го много трогателно: "... дори и между отделните учители има разминавания в гледните точки", което обаче ми се вижда съвсем естествено, понеже дори и учителите, предполага се, са хора, при това, да се надяваме, мислещи; а щом се замислят дадени хора, между тях се получават различия; и това съвсем не е лошо, напротив. Ако нямахме различия, тогава би ли имало смисъл изобщо да разговаряме?
Г-н Александров най-напред изтъква това, че трябва да се пазим от "логически заблуди"; прочел е нещо от страницата на California State University, ама като знам какво и нивото на философията при американците, го съветвам да не смята, че тъкмо техните философи са авторитети в тази област; за жалост, американските философи (с изключение на няколко имена от миналото) са твърде слаби; нещо кой знае защо сякаш съвсем не вирее философията в полето на американската ценностна мисловност. Но има и нещо друго: "логическите заблуди", сиреч, грешките, са най-малкото, от което трябва да се пазим при такива дискусии; щото по начало ний, хората, неизбежно грешим, но пък грешките имат и позитивен смисъл: като осъзнаеш грешката си, ще се поправиш, ще се приближиш поне малко към вярното разбиране. Тъй че грешките, макар че са нещо нежелано, си имат своя смисъл в познанието.
Ето нещо наистина важно, към което изцяло се присъединявам, понеже е точно така:
Най-често дискусиите за Бог се провалят поради argumentum ad hominem – в един момент спорещите започват лични нападки един към друг – вярващите смятат атеистите за тесногръди, а атеистите смятат вярващите за глупави. Ние трябва да се пазим също така и от argumentum ad logicam – ако аз или г-н Грънчаров направи аргумент, който излезе погрешен, това не значи например, че Бог съществува (или не съществува) – а означава, че просто ние сме сгрешили. Най-дразнещи без съмнение са circlulus in demonstrando – или кръговата логика. Появили се това в разговора, значи е обречен.
Тук нямаме различия; да продължим нататък. На моя призив да се постараем да осмислим по-цялостно идеята (понятието) за Бога, г-н Александров прави такъв опит, като привежда твърде любопитни характеристи на Бога. Но преди това искам да отбележа нещо принципно, понеже или не съм бил разбран, или не съм се изразил точно.
Съвсем не съм твърдял, че Бог е "понятие на религията", както е възприел нещата моя опонент; не мога да твърдя това по простата причина, че религията не борави с понятия, тя не е "начин на мислене" (там, където се работи с понятия, се мисли, осъществява се мисловен процес, щото мисленето е тъкмо това: съотнасяне, свързване на понятия). А е знайно, че в религията не мисълта, а вярата е това, около което всичко се върти; вярата е друг път за постигане на истината, който е несъвместим с пътя, по който върви мисленето, ума, разсъдъка, интелекта. Никога не е доказано и никога няма да се докаше, че единият от тия два пътя е "по-добрия", "по-верния", "по-правилния", "по за предпочитане" и прочие, просто понеже и двата пътя са необходими, взаимно се допълват, всеки от тях задоволява съответните душевни сили и потребности на цялостния човек. Затуй - да вметна поне това - ония човешки същества и души, които залагат на единия от двята пътя за постигане на истината, сами себе си осакатяват, сами себе си лишават от възможността да сме цялостни, пълноценно съществуващи и разбиращи съществуването същества. И това е в еднаква степен вярно и за ония, които в името на самонадеяния и самозабравил се ум изцяло игнорират пътя (и достиженията) на вярата, пътя на сърцето, така и за ония, които пък заради вярата съвсем са пренебрегнали, ако това изобщо е възможно, постиженията на ума, на мисълта, в крайна сметка на науката, която, впрочем, е израз на едно чисто познавателно отношение към нещата - и като такава изцяло се абстрахира от техните ценностни измерения, на които пък акцентира вярата (и мъдростта, ако тази последната е сфера на философията). И още нещо важно искам да изтъкна: истините на ума са несъвместими с истините на сърцето и вярата, което и иначе не може да бъде, но това съвсем не говори за "превъзходството" на ума пред вярата, или за "по-голямата тежест" на научните знания пред ония постижения на вярата, които също имат непреходно значение и огромен смисъл за пълноценността на човешкото съществуване.
Та излиза, че след като Бог не може да бъде "понятие" на религията; той по-скоро може да се нарече "религиозна представа", представа на религиозните, на вярващите хора, Хегел даже нарича същото "представа на народната душа", като за отбелязване е, че тяхната представа за Бога, марак че е твърде развита и богата на смисъл, съвсем не може да се сравнява с идеята, с пълната истина за Бога, която трябва да отчете постиженията и на пътя на вярата, и тези на ума и на мисълта. От гледна точка на казаното излиза, че към идеята (пълната истина) за Бога може да се приближаваме най-ефективно само ако застанем на гледището на философията. А що е философия е въпрос, който тук даже не искам да поставям, но много се боя, че така разпространените и съвсем непълноценни представи на "образования народ" за философията, могат в крайна сметка до предопределят пълната невозможност за някои хора изобщо да разберат за какво става дума. Нека ония, които все пак искат да разберат що е философия, да се обърнат към моя лекционен курс по философия, който съм озаглавил ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА.От гледна точка на казаното нека да се върнем към "характеристиките" на Бога, които дава моя уважаван опонент; тия "характеристики" били възприети от всички световни религии. Само че тия "характеристики", както вече уточнихме, няма как да изразяват "понятието за Бога", щото самото понятие не е сфера на религията, те са си просто някакви "характеристики", ширещи се из широкото немислещо - и не изпитващо никакъв пиетет към мисълта - множество от хора; та ето кои били тия "характеристики":
Бог е свръхестествено същество със следните атрибути:
- Създало е целия видим (Слънце, звезди, планети) и невидим (напр. радиовълни) свят.
- Пряко се намесва в творението си... Той наказва грешни.
Нека за пример да се опитаме да осмислим твърдението "Бог е свръхестествено същество". Какво изобщо може да е такова едно "същество", което при това не е "естествено", а, представете си, "свърхестествено"?! Ето как, смятам вече забелязвате това, тук в самото допускане, априори, се съдържа нещо, което просто няма как да бъде оправдано пред съда на мисълта, щото за тази мисъл по принцип такива "неща" (да не говорим пък за "същества"!) като "свърхестествените" изобщо не съществуват! Ами ето как с допускането на едно алогично допускане адептите на науката прекалено много, даже бих си позволил да кажа, безсрамно много си облекчават задачата: подхвърляйки една глупост след това изобщо не е трудно тази глупост да бъде подложена на осмиване.
Други пък, понеже усещат това противоречие, предпочитат да говорят за Бога че бил "някаква сила", понеже думата "същество" по отношение на Бога е твърде странна и неподходяща. Истински вярващият и религиозен човек, а аз бих казал също, че разумно (философски) мислещият човек добре разбира, че Бог за нашия ум е съвсем неопределим: той е толкова велико и загадъчно "нещо", което никога няма да проумеем; но това съвсем не значи, че Бог не съществува. Впрочем, а замисляли ли сте се за това какво означава думата "съществуване"? Щото е възможно тия, които се позволяват така категорично да твърдят, че Бог не съществува, съвсем да не са си дали сметка за това какво следва да разбираме под "съществуване". Уви, много често не мислещите философски хора употребяват думи, които изобщо не разбират. Ако осмислим по-пълно какво е съществуване, тогава може би ще открием, че има различни родове съществуване и "съществуващи неща", т.е. Бог, ако да не съществува по подобие на нас, хората, и също така на вещите, все пак съществува по един друг, коренно различен (и непостижим за ума ни) начин. Това, че Бог не съществува по същия начин, по който съществуваме ний, хората, съвсем не означава, че не съществува.
И ония, които повече са мислили по тия въпроси, ще стигнат до приемането, че Бог не само просто съществува, ами съществува в "максимална степен", т.е. истински, най-пълноценно, абсолютно, така, както ние, хората, никога няма и не можем да съществуваме! В такъв случай не е ли пълно безсрамие тъкмо ние, така непълноценно съществуващите хора, да твърдим, че Бог - абсолютно съществуващото - не съществува! Помислете, драги ми опоненте, и над това; нещата, уви, не са такива, каквито са преди да се замислим; а вие, простете, просто сте цитирали "ширещи се сред масите представи", които не издължат и най-елементарна проверка пред съда на мисълта. На мисълта, която вие, почитателите и обожествителите на науката, твърдите, че така високо цените; ами като я цените, ползвайте се от нея, сиреч, упражнявайте се в мислене, мислете, много ви моля!
Толкова струва и втората ви "характеристика" на Бога, а именно "Създало е целия видим (Слънце, звезди, планети) и невидим (напр. радиовълни) свят". Да, точно така си представят Бога немислещите, невярващите, а също така и вярващите по неистински начин хора. Ето един най-лек анализ, който, да се надяваме, ще Ви накара да се позамислите.Защото какво, впрочем, означава "създаване"? Както часовникарят създава (прави) часовника - за същото ли става дума когато се мъчим да си представим как всемогъщият Бог е създал света? Разбира се, не: часовникарите и всички ние, човешките същества, много трудно правим нещата: мислим, правим чертежи, осъществяваме ги с исполински и изтощителни усилия. Вероятно това не важи за всемогъщия Бог, нали така? И защо тогава употребихте тази съвсем неподходяща дума, която Ви подвежда така коварно, че след това дълго време се мъчите да обяснявате, че създаване и творение са различни неща, т.е. лутате се в псевдопроблеми от рода на този защо в часовника няма часовникар?! И така нататък, много трябва да внимаваме какви думи използваме и какво изобщо казваме като си позволяваме да твърдим едно или друго нещо. А когато пък "предметът" ни е толкова богат на смисъл, каквото е "понятието" Бог, особено трябва да сме бдителни при употребата на думи и на понятия.
Има още доста моменти от отговора на опонента ми, които могат да се подложат на по-внимателен анализ, но за да не стане дълъг моя отговор ще се задоволя с вече казаното, пък за останалото всеки може да помисли сам. Но искам да обърна внимание на едно твърде рисковано твърдение, което опонентът ми си е позволил; става дума за това твърдение:
Смущаващо е това, че всички доказателства сочат в подкрепа на еволюцията на живите форми, всички доказателства сочат в подкрепа на това, че планетни системи се формират на случаен принцип, че звездите се формират спонтанно от звездния прах. Сред цялата тази хаотичност и набор от случайни събития учените с право се питат: къде е мястото на Бог? Нали свещените книги казват, че няма нищо случайно?
Твърдението му е толкова несъстоятелно, че относно крещящата му несъстоятелност може да се напише цяла една книга, която, ако някога имам повече свободно време, нищо чудно и да напиша. В този смисъл неща да вметна: ето че има огромен смисъл да се разговаря; в разговара, в диалога могат да се появят подтици и импулси, които да доведат един ден до раждането на ценни идеи. Наистина тия две изречения на опонента ми са толкова неверни, че е благодатна тема да бъдат опровергани, и това може да се направи по бляскав начин. Тук ще се задоволя да кажа поне следното:
Ако Вселената се е "самосъздала" спонтанно и благодарение на случайността, тя би следвало и да съществува сега на същия този принцип. Нима това съществуване на Вселената, което цялата наука чертае и рисува, да е подчинено на случайността, на хаоса, на небусловения от нищо сблъсък на стихийни сили?! Давате ли си сметка какво твърдите? Ами по този начин Вие категорично отричате всякаква възможност за съществуване на наука: защото какво е науката? Ами науката открива, че всичко се случва неслучайно, а под действието на комплекси от причини и фактори; науката открива, че съществуващото съществува благодарение на закони, в които си проправя път не случайността, а тъкмо необходимостта - как тогава Вселената да е възникнала "съвсем случайто", както лекомислено си позволявате да твърдите?! Впрочем, едва ли си давате сметка изобщо какво твърдите, за което свидетелства и подхвърлянето, че "всички доказателства" били свидетелствали за случайния произход на Вселената; помислете може ли изобщо да имя някакво доказателство ако всичко е съвсем случайно?
В случайността няма доказателства, няма закономерности, няма фактори, няма причини, в нея всичко е случайно. Нима искате да ме убедите, че всички научни твърдения и доказателства съдържат в себе си такава очебийна случайност?! Защото ако самият предмет на науката е "хаос от случайности", то тогава какво би представлявала самата наука, за да бъде адекватна на предмета си? И тя трябва да е стълпотворение от случайности, нали така? Ето че вероятно много сте изненадан, но трябва да признаете, че щом в прекрасната Вселената има някаква необходимост, закономерност, детерминираност и пр., и тази закономерност все пак бива постигана от науките, които надмогват видимия хаос, то излиза, че тъкмо самата наука по най-категоричен начин подкрепя тезата за съществуването на Бога! Защото природните закони не са нищо освен построения и твърдения на великия архитект на цялата Вселена, а именно Бог.
Накрая по повод на моето твърдение (проблемът за Бога даже не е област на науката като цяло, той не е научен въпрос, той е въпрос вярата, на ценностите на човека, на мирогледа) Вие трогателно възкликвате:
Но възможно ли е човек да бъде наистина добър човек без да вярва в Бог? Възможно ли е човек да има изградена ценностна система без да вярва в Бог? Ами… според мен е възможно.
Това е прекрасна тема за обсъждане, ако искате да се съсредоточим по-нататък върху нея. Аз сега ще подхърля в тази връзка само това:Да, може човек да е добър без да вярва в Бога. Може човек да има ценности без да вярва в Бога. Може човек да е личност без да вярва в Бога. Но не забравяйте, че това дали аз или някой друг вярва в Бога изобщо не докосва факта, че Бог е Божие творение. Ако е истина, че човекът е Божие творение, ако в гърдите на човека се крие нетленна Божия искра, именно това е човешката душа (и човешката съвест, явяваща се Божи глас в сърцето на човека), то на тази основа и невярващите хора могат да бъдат добри, състрадателни и пр., могат да бъдат личности. Но давате ли си сметка на какво се дължи това? Помислете сам. Но понеже съм състрадателен човек, ще Ви помогна поне малко:
Това, че и невярващите хора имат души, а пък на тази основа имат ценности, могат да бъдат добри и пр. се дължи на проницателността, на великодушието и на милосърдието на нашия Велик Творец, който се е погрижил даже за тези, които един ден, неясно защо, ще се отдадат на лекомислието и глупавата страст да твърдят, че Той не съществува!
(Забележка: Ония, който се интересуват по-сериозно от темата, могат да се възползват от следния линк: Основна информация за ония, които повече се интересуват от темата за Бога.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар