Единствената връзка със СВОБОДАТА на младия мъж през едноседмичния му престой в килията на градската префектура се оказаха кратковременните, предвечерни слънчеви заходи към хълма „Сион”. Гледките в малкото, опряно почти в тавана й, сякаш зачеркнато от два желязно кръстосани пръта прозорче, биха подхранвали НАДЕЖДА за бъдеще у всеки тук попаднал нещастник. Те щедро му даряваха захласващи мигове от ежедневието на красивата планета Земя.Днес през това нищожно късче синьо небе бавно преминаваха дълги, бели облаци. Слънцето бързаше. Навярно разочаровано от поредната несправедливост сред человеците, каквито по тъдявашните, отдавна завладени от римляните места изобилстваха, то нетърпеливо се домогваше към задхълмието, където със сигурност живееха далеч по-свободолюбиви хора. И сега, както и вчера и онзи ден, магията ставаше точно преди да се „цопне” зад хребета. Тогава всичко около него заблестяваше ослепително. Цветовете се разпадаха на десетки свои нюанси, а те се завъртваха около огнения му диск и се разливаха върху склоновете. Всяко облаче приемаше своя многоцветна окраска, която едновременно с тържествения му ход към отвъдното, от където приемаше жизнеутвърждаващата си енергия, постоянно и неусетно сменяше.
Тази величествена изящност на природата едновременно смайваше и възнасяше заключения младеж. Как е възможно такава всевиждаща, могъща и праведна сила да търпи неправдите по Земята. Не беше ли по-справедливо обитателите на Палестина обременени единствено от стремежите си към удоволствията на живота, да ползват само пречистващата му красота и да не се замислят, откъде иде и кой им я дарява. Повечето от тях лекомислено бяха отдали грижата за душите си на фарисеите и садукеите-аристократите на местното свещеничество, признаващо единствено „сухите” текстове на Мойсеевия Закон. Членовете на тези две секти стриктно спазваха, изискуемите от него обреди и богослужения, строго съблюдаваха каноните му, четяха всички задължителни молитви, но заслепени от чисто човешкият си егоизъм на осъзнатата власт забравяха, че благочестието изисква ежедневно да прилагат и на дело любовта към ближния. От тях лъхаше повече на гордост, отколкото на вяра, повече познания на външната форма на религията, отколкото разбиране на самата й същност и преназначение. Точно поради тези причини и самият Той се озова тук.
Проповядваше истината за произхода на света, за техния и предстоящото Небесно пришествие. Правеше го с много любов и търпение въпреки горчивото чувство, че словата Му трудно намират благодатната за този пречистващ духа плод, почва.
Чудеха се, кой е. Той се отличаваше от другите хора по всичко. Облечен беше в дълга дреха от камилска вълна, пристегната в кръста от широк, протрит кожен колан. Хранеше се от естествените дарове на Земята. Сочните корени, плодове, мед, риба и безквасен хляб. Не говореше за дребните и неясни, наизустени от елементарните книжници подробности от Закона. Не споменаваше дори жертвениците, благовонните кадива, или жертвоприношения чрез изгаряния. Очите Му горяха от убеденост и благородна настойчивост, докато езикът Му изричаше странните слова за собствената си бъдеща саможертва в името на милостта Божия, истината и общочовешкото опрощение. Мъдрите Му притчи ги стряскаха. Те разбиваха официалните догми във вкостената им мисловност, греховно тегнещи над душите им от хиляди години.
Отбягваха Го. Даже почти всеки, щом Го разпознаеше, минавайки покрай Него забързваше, пресичаше улицата, или навеждаше глава. Топлата прямост на погледа Му ги плашеше. Понякога словата Му за Небесното Царство, за преходността и правилата на земния път на човека срещаха и разбиране, но това важеше само за превъзмогналите посредствеността, духовно надарени личности. Те винаги намираха начин да засвидетелстват привързаността си към тайното, но принадлежащо на светлото бъдеще, общество. Безпрекословно Го приемаха единствено крайно изпадналите и безнадеждно болните.
Поради всичките тези причини, дейността Му не можеше да продължи дълго безнаказана. След поредната Негова проповед в един от най-бедните квартали на Ерусалим, на излизане от къщата, той и нейните притежатели бяха арестувани от взвод римски войници. Разпръскваната обич към Единния Бог сред братята си, когото наричаше свой БАЩА, никак не се нравеше, както на завоевателите, така и на техните лакеи, фарисеите. Новото вероучение пряко заплашваше властта им, затуй те го обявиха за престъпно.
Бавно, но непреклонно нежната светлина, проникваща през прозорчето на килията, заотстъпва пред агресията на тъмносиния нощен мрак. Но и този път любящото Го Небе дари младия мъж с верността Си. Отначало едва забележимо единия ъгъл от късчето свобода над Него започна да избледнява. След час среброто но Лунния диск разточително блестеше в правоъгълната му рамка, радвайки се на своя Избраник.
Внезапно в бравата на тежката желязна врата шумно се намести ключ. Изтрещя и се отвори широко. В килията влязоха офицер и двама войника. В десниците им блестяха остриета на къси мечове, а в левите си ръце всеки държеше горяща факла. Други двама останаха отвън. Внесената от тях нажежена светлина на мига разтопи лунносребристата „мрежа” наситила всяко кътче от тясното помещение. На затворника беше заповядано да излезе от него. Глухо звъннаха оковите Му. Изглежда, че началото на края настъпи.
Сенките им зловещо ги следваха по дългите каменни коридори. Огнените езици на факлите апетитно облизваха ниските сводове на междуетажните им преходи. Изкачваха се. А може би още не бе настъпил момента на срещата Му с Отеца Негов?
Няма коментари:
Публикуване на коментар