Публикувам по-долу един диалог между млад талантлив човек и моя милост, който се състоя тия дни в Скайпа. Засягаме много въпроси, които, по моя преценка, биха представлявали предмет на т.н. "обществен интерес". Затова реших да публикувам разговора ни. Не съм питал събеседника си дали разрешава да публикувам нашия разговор, аз съм малко импулсивен, и бързо решавам да направя нещо; не виждам обаче нищо лошо в това повече хора да разберат мнението ни по някои важни, според мен, въпроси. Днес като го попитам, ако се съгласи, ще му сложа и неговото име. Засега е с инициали: S.A. Ето какво си казахме с него:Ангел Грънчаров размени пълномощно с S.A.
S.A.: Добър ден...
Ангел Грънчаров: Добър ден!
S.A.: Пиша по скайп, защото... реших да издам книга. Отпечатах я. Утре ще я нося в Народната библиотека за да дам нужните бройки, както се полага.
Ангел Грънчаров: Научна книга?
S.A.: Ами... научно-популярна.
Ангел Грънчаров: Това е добре! Поздравления!
S.A.: Та... интересно ми е как седи въпросът с разпространяването? Защото сега чета един Ваш постинг... и съм до половината на коментарите.
Ангел Грънчаров: Да, ще Ви кажа.
S.A.: ... Нещата май не са розови.
Ангел Грънчаров: Ами книги, които не са за "широкия читател", в смисъл, за които книжарите сметнат, че са "непазарни" (непечеливши), то такива книги трудно достигат до книжарниците. И си стоят на борсата. Вие кое издателство използвахте?
S.A.: Нашето :) ЕООД-то на баща ми. Тотално самиздатче съм. Т.е. пръскам луди пари. Смехория голяма, нали?
Ангел Грънчаров: Сигурно са Ви обрали от печатницата?
S.A.: О, не... ние си имаме машини. И сме печатили сами :) Голям майтап, нали?! :)
Ангел Грънчаров: Колко е тиража ако не е тайна?
S.A.: Ами тиража е... - засега печатя сто бройки. Ако се продадат - ще пусна още. Мисля и онлайн вариант. Прочее - стара версия съм пуснал онлайн.
Ангел Грънчаров: Живеем в модерни времена и всеки може да си направи нещо като печатница. Онлайн е добре, щото може да провокира интереса към печатното издание.
S.A.: М-да... само дето моето семейство с 9 години блъскане и оцеляване. Нали се сещате? Честен бизнес. Прочее... имам един приятел - писател.
Ангел Грънчаров: Ами мога да Ви дам един разпространител на борсата в София, млад човек, който може да Ви помогне, понеже има офис там, и се познава с търговците на книги.
S.A.: Казва се Н.Т. Та на него му писна от издатели, книжари и прочие. Тегли една "п... майна" на всички. И сега си ги издава и той с помощта на приятели. И ги разпространява онлайн.
Ангел Грънчаров: Страшно е, на мен също ми писна най-вече от разпространителите, а иначе с печатарите се разбирам :)
S.A.: Въпросът е, че нашите книги са малко... непродаваеми. Съвременните младежи се интересуват от цици, секс, проститутки. С извинение, че сте учител...
Ангел Грънчаров: Много е важна рекламата, ако имате връзки в телевизии, опитайте да ви поканят в някое предаване да представите книгата си, това най-много продава книги в наши условия.S.A.: О... имам някакви връзки в БНТ.
Ангел Грънчаров: Та говори там за книгата си, бъди нахален малко (да говорим на ти?)
S.A.: Ами... може :) Ама Вие сте учител :) Как ще говорим на ти :)
Ангел Грънчаров: Да, ама вас не съм Ви учил, а пък в интернет говоренето на "вие" е прекалено префърцунено.
S.A.: Окей. Добре, минаваме на ти :) Значи - тогава първото нещо, което ще кажа - знам, че моят познат М.Ч. е твой възпитаник. Много свястно момче.
Ангел Грънчаров: Та аз от 1997 година си разпространявам книгите и съм минал през всички кръгове на ада. Да, М. е мой бивш ученик, така е, свестен е. Радвам се, че се познавате.
S.A.: А иначе ... с кое издателство се сработваш най-добре? И в смисъл - как може книга на философска тематика... така... да се издава? Кой се нагърбва?
Ангел Грънчаров: Ами знаеш ли, нито едно издателство (освен ако нямаш свои хора) няма да прояви интерес да издаде философска книга на български автор? Затова "моето" издателство ми издава книгите само като си платя; е, прави ми малки отстъпки, но всичко съм си платил аз; от 13 книги досега само 2 са издадени не на мои разноски. Така че в резултат аз съм тотално разорен заради тия книги.
S.A.: Хм... и колко струва едно издаване чрез издателство? За тираж 500 бройки. Да кажем, сто страници. Мека корица, естествено.
Ангел Грънчаров: Зависи; примерно сега издаваме списание ИДЕИ пак в същото издателство, за книжка от 120-130 страници и тираж 500 екз. плащаме 700 лева; много ли е? Да, мека корица, двуцветна.
S.A.: Моята книжка е доста малка - 56 страници. Засега пускам сто бройки. За малко да регистрирам ООД-то на бащата като издателство, ама хванах промоцията за първи безплатен ISBN.
Ангел Грънчаров: Знаете ли какъв съвет бих ви дал?
S.A.: М?
Ангел Грънчаров: В книжарници, в които предполагаш, че би имало интерес към книгата, примерно университетски и пр., лично да им занесеш книжки, да им ги оставиш на консигнация; този е начинът за такива научни книги.
S.A.: М-да... може да пробвам в моя факултет. Или във Физически факултет.
Ангел Грънчаров: Просто се договаряш с търговеца, искат отстъпка от цената 30-35%, но няма начин. И непременно вземаш консигнационен протокол.
S.A.: Консигнационен протокол... това е нещо ново, но може би ще стане.
Ангел Грънчаров: В него просто пише, че на еди коя си дата си оставил еди колко си книжки, с отстъпка еди каква си. И подпис непременно на търговеца. Което, естествено, не ти гарантира, че някога ще ти даде парите. Въпрос на свободна добра воля е в нашите условия.
S.A.: М... да... печалба аз изобщо ще имам ли от тази работа?
Ангел Грънчаров: В наши родни условия това според мен е начинът, който донякъде работи; изстрадал съм го този извод. Ами за печалба забрави; ако си върнеш разходите, бъди щастлив.
S.A.: Мда... Иначе според мен много е тъпо. Плащаш на издателството, а би следвало да е обратно.
Ангел Грънчаров: Аз съм нещастен, щото никога няма да си върна разходите, т.е. издавам книгите си "на ползу роду"; жена ми затова ме е обявила за безнадеждно луд човек. Да, в нормалните страни издателствата плащат на авторите, но у нас, понеже всичко е наопаки, авторите плащат на издателствата да им издадат книгите, факт!
S.A.: Ю. И. от клуба на фантастите, който членувам, отдавна е казал: в България литературен пазар няма. Няма и професионални писатели. Досега знам само за Х.П., който изкарва някакви пари. Ама той с връзки. Точно това е странното - не е добър писател, по-скоро посредствен графоман. На фона на това не знам как се продава в САЩ, Казахстан, Украйна и други страни. Наистина не знам - а други писатели, които са талантливи и ги чета с удоволствие, трудно се продават.Ангел Грънчаров: Да, у нас май и в това отношение пак нещата са наопаки: некадърните "писатели"-връзкари (примерно Иван Славков и други подобни нахалници) се продават в шеметни тиражи, а книгите на способните писатели, качествените книги изобщо никой не ги знае и не ги търси :( В нормалните страни под лупа търсят талантливи писатели, а у нас ако може да ги убият в капка вода щеше да е най-хубаво. Нали знаете, че и Иван Славков прописа? Обзалагам се, че е продал многократно много повече книги отколкото ние двамата с теб през целия си живот ще продадем.
S.A.: Батето ли?
Ангел Грънчаров: Да.
S.A.: Ами... аз имам малко пари, издавам книги в сто бройки. Той има много, издава в хиляди. Така че...
Ангел Грънчаров: Зетя на "Тато" и мъжа на "Кака". Не издава той книгите си със свои пари, подлизурковците му ги издават безплатно. Тия, на които той пък е правил услуги когато беше на власт. Тъй стават тия неща у нас.
S.A.: Бедата е, че заради това в Европа считат, че нивото на литературата у нас е като на П. или Славков.
Ангел Грънчаров: Така е за жалост. Затова млади хора като вас трябва да пишат така, че да почнат да ги издават на Запад; като някой българин бъде оценен там, едва тогава може и у нас да го оценят от кумова срама. От немай-къде.
S.A.: Ами... аз не мога да осъзная защо се стига до този порочен кръг? Може би защото издателите наистина предпочитат да залагат "на сигурно"? Примерно пред мен и Стивън Хокинг естествено е, че биха издали Хокинг, защото той предразполага към печалба.
Ангел Грънчаров: Да, у нас единствен стимул е печалбата, парите; нищо друго на ги интересува; така е и на Запад, но там са умни и залагат не на бързи и лесни печалби, издавайки простотии, а на качествените текстове; затова там способният човек по може да успее.
S.A.: Не е ли това принципът на капитализма, на демокрацията, за която се борим? Все пак... Или просто това е недостатък, с който трябва да свикнем?
Ангел Грънчаров: У нас е безкрайно трудно, да не кажа невъзможно. Пазарното общество е това, но нашият капитализъм е много просташки, е чалга-капитализъм, а пък на Запад капитализмът им е умен, интелигентен; там правят парите по-интелигентно, културно. На Запад простакът е осъден на неминуема гибел, а у нас простакът, особено нахалният простак, цъфти и триумфира. Иска се време, и у нас нещата ще се нормализират, ама с времето. Може да трябват поне 100 години както е потръгнало. :(
S.A.: Надявам се да не е така. Поне ако вие, представителите на 50-те и 60-те години, да не го доживеете - ние младите, да го доживеем.
Ангел Грънчаров: Щото колко години са били нужни на Запада да стане това, което е сега? Дай Боже да го доживеете. На моменти обаче ми се струва, че и Вашите деца няма да го доживеят - като гледам по какъв път сме тръгнали - и какво става.S.A.: Макар че много се притеснявам от това, което идва след нас - вярно, ние живеем в икономически прогрес - компютри, интернет.
Ангел Грънчаров: Нарушаваме всички закони на нормалността.
S.A.: Най-притеснително е, че младите хора не четат. Повече от 50% не купуват книги, а около 20% не са прочели и ред, ако вярваме на статистиката.
Ангел Грънчаров: Огромната част от младите съвсем не четат, но има и четящи; то май така е било във всяка една епоха. И аз като бях ученик, пак на пръсти се брояхме тия, дето повече четем. Има някои, които има опасност съвсем да забравят буквите, щото изобщо нищо не четат. Скандално е това, че през изминалата година у нас е била продадена само по... половин книга на човек!
S.A.: Комунистическата епоха не е съвсем за изхвърляне. Добре е да се спомене, че книгите са били евтини. Може би основният проблем на технологичното ни общество е, че то елиминира търсенето. Един клик и си в нета. Докато търсенето стимулира четенето. Поне така го виждам аз.
Ангел Грънчаров: Освен че бяха евтини, социалистическите книги бяха и тъпи. Хубавата книга беше рядкост и можеше да се набави само с връзки. Ужасно беше. Не слушайте приказките на разни склерозирали бабички-носталгички.
S.A.: Ами приятно ми беше, ще изключвам. Лека нощ!
Ангел Грънчаров: И на мен също. Дано съм ти бил полезен. Лека нощ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар