Основният ни проблем, позволете да забележа, е този: позволяваме си да действаме, да живеем, да мислим аморално, по байганювски

Г-н Комитата все още не е отговорил на второто ми писмо до него, касаещо някои, предимно нравствени проблеми около спонсорирането на нашите НПО от страна на западни донори, но за сметка на това ми отговори някакъв доброволец, носещ името Никола Янев, който съвсем безкористно адвокатства в негова защита, сиреч, опитва се да ме убеди, че е наложително, един вид, да мълчи, да не отговаря - в така и така сложилата се ситуация. Ето какво ми пише този човек - и ето как аз му отговорих:

Господин Грънчаров,

Хрумвало ли Ви е, че бихте могъл да получите отговор на въпросите си от съответните донорски организации? С два клика например стигнах до информацията за грантове от Америка за България.

Всяка донорска организация има определени цели и предоставя финансиране на проекти, които работят за постигане на тези цели. Цялата информация е публична (на съответния сайт, включително с възможност за допълнителна информация по конкретни запитвания). Ако действително сте се интересувал и кандидатствал за финансиране (както пишете в писмото си), е доста странно как цялата тази информация Ви е убягнала и сте останал с впечатление, че тя е "държана в тайна" или "за наши хора".

Учудващо е защо очаквате от един изпълнител на проект да се чувства длъжен да Ви консултира как да получите финансиране за Вашата идея (дори оставам с впечатлението, че смятате, че така му правите услуга). Нали си давате сметка, че трябва да отдели време и да положи усилия да разбере Вашата идея, да проучи дали има донорски организации, в чиито цели да би могла да се впише Вашата идея, да проучи условията за финансиране на тези организации, да напише адекватно представяне на Вашия проект... Докъде точно очаквате да се прострат про боно консултантските услуги на Комитата?

С уважение, Николай Янев

Г-н Янев, а на Вас не Ви ли е хрумвало, че цялата тази достъпна информация от "донорските организации" е предоставена на определен контингент от човечеството, който може да се определи като "балъци"? Да, такива хора кандидатстват за средства, пишат старателно проекти, ала никога не биват одобрявани, никога не получават тия средства, особено в родните български условия, когато начело на съответните западни организации стоят обикновено българи, носители на все същия манталитет, за който говорим. Както и да е, благодаря Ви за толкова безкористната адвокатска услуга, която оказвате на г-н Комитата. А за консултантската услуга от страна на г-н Комитата аз ще му заплатя, бъдете спокоен, няма да оставя високо квалифицирания му труд невъзнаграден. Апропо, а за Вашата консултация какъв хонорар Ви се полага, кажете, като съм тръгнал да плащам, барем да плащам на всеки поред?!

А иначе май Вие изглежда действително не разбирате в така и така сложилия се контекст важността на това, което предлагам на г-н Комитата. Този проблем за спонсорирането на нашите НПО вече възбуди общественото мнение и не може да бъде туширан, потиснат, заобиколен. Трябва да се отговаря. Аз подхвърлих идея за един смислен разговор по тия въпроси, който би довел до задоволяване и успокоение на общественото мнение. С високомерно мълчание този път няма как въпросните лица да се измъкнат. Трябва да се отговаря и то съвсем открито, пределно честно. Иначе няма измъкване. Работата, дето се казва, стана дебела. Тя има не само чисто правен, а най-вече морален аспект, който в случая е решаващ. Ето това ми се струва, че съвсем не сте разбрал - и то си личи във Вашето така самоотвержено адвокатско заявление от името и в интерес на г-н Комитата.

Впрочем, преди години аз се свързах с фондацията Аmerica for Вulgaria и им писах едно твърде любезно писмо за проекта си около издаването на списание ИДЕИ, за неговия смисъл, касаещ личностното и духовното развитие и укрепване на българската младеж и пр. И те най-любезно ми отговориха, че от такива неща съвсем не се интересуват. И че пари никакви няма да дадат. И на други фондации съм писал, и от тях получих все същите насърчителни писма. А ето, други хора, виждаме, получават, и то добри пари. Тъй че проблемът си заслужава, чини ми се, обсъждане.

Всичко у нас, не знам дали сте забелязали това, е "побългарено", и самият капитализъм ни е побългарен, та е стигнал до своята противоположност, и демокрацията ни е побългарена, да, абсолютно всичко у нас е побългарено. Тия, дето спомогнаха за побългаряването на всичко, дето бяха активни участници именно в побългаряването му, сега ни дават умни съвети за това как да го разпобългаряваме, т.е. как да се върнем при верните, при точните, при смислените неща. Позволете ми да забележа, че тия хора постъпват аморално. Така не се прави. Така не се печели доверие. Основният ни проблем, позволете да забележа, е този: позволяваме си да действаме, да живеем, да мислим аморално. По байганювски.

Ето затова у нас всичко е наопаки на това както трябва да бъде. Ще почнат да се оправят нещата когато почнем да постъпваме честно и открито. Аз за това апелирам към г-н Комитата да не мълчи повече, а да се опита да отговори на многото въпроси от страна на жадната за обяснения публика. И да се постарае да отговори задоволително. Иначе ще загуби доверие и ще се нареди в морално отношение при тия, срещу които, видите ли, той не само протестира, ами дори и се представя за един от водачите на протестите.

Така виждам за момента нещата аз. И в своя си обичай казвам каквото мисля. Противоотровата срещу обществената деморализация според мен е честността. Пределна честност. Да не увъртаме, да не усукваме, да не шикалкавим, да не лъжем повече. Да не се представяме на думи за каквито не сме, щото действията ни издават какви сме наистина. Това е нещото, което ще ни спаси...

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.