Истината ни прави свободни

събота, 3 август 2013 г.

Гражданската позиция на един интелигентен маргинал от глухата българска провинция

Не съм съгласен с голямата част от тезите на автора с псевдоним "Авторъ Авторовъ" - един, по собствените му думи, "маргинал", нещо като съвременен български Диоген, когото имам честта да познавам лично - но публикувам неговия текст, който той ми изпрати, понеже съм убеден, че размислите му могат да станат основа на един необходим, при това по-задълбочен разговор; ето и самия текст:

Авторъ Авторовъ


„С цървули по Дивия Запад“ 

ИЛИ

КРАТКА САГА ЗА БОЛШЕВИЗМА


– по повод Протестите на жълтите павета –

(фейлетон)

Ето че доживях поредния хит на Прехода и бидейки последният мохикан на казармения социализъм и настоящ маргинал от глухата провинция – нещо като емигрант в собствената си страна – рекох да взема и аз думата и изкажа гражданската си позиция: току виж съм изиграл и аз ролята на Журналиста, сиреч Героя на нашето време.

Авторъ Авторовъ за мнозина може да звучи ретроградно и несериозно, като един вид самоирония и даже саркастично, но за мен то е запазена марка писателски ценз и едва ли не синоним на Майстор Майсторов. Още повече, че днес се срещат съвсем реални автоними от рода на Господин Господинов, Апостол Апостолов, Богомил Богомилов и прочие духовити дубликати… И щом си имаме такъв един класик като Елин Пелин, защо да нямаме и един модернист Авторъ Авто¬ровъ – хем престижно и актуално, в духа на Интернет и Шоу¬манията, хем архаично и книжовно, по възрожденски! Въпрос на вкус и на гледна точка… Толкова за предисловие.

А сега направо по темата. Застигна ме и мен тази вълна на Протестите, въпреки че от години не гледам телевизия и от няколко месеца не слушам радио – по обясними причини, – ала кой може да избяга днес от вездесъщите Медии и от великанската сянка на Журналиста?!

И стана така, че на 40-я ден прогледах пак телевизия и заслушах отново радио – съвсем по легендата за Великия пост в пустинята… И що да видя: на жълтите павета в столицата се тълпят едни хора, млади и представителни, които разиграват поредния Демократичен спектакъл в духа на Нежната революция и Арабската пролет, макар и по сценария на Българския Великден, сиреч „Всяко чудо за три дни“.

И като гледах тия преобладаващо млади хора, с интелигентни, одухотворени лица, неволно се сетих за възрожденския ни гений Левски, изрекъл по Ботевски и по Богомилски заветната Българска мечта за „Чиста и свята република“, която болшевиките приватизираха отколе и префасонираха най-арогантно в „Чиста масонска република“.

А протестиращите скандират с вдигнати нагоре ръце: „Мафия! Червени боклуци! Оставка!“ – досущ по болшевишки, та в първия момент чак се обърках и усъмних дали не съм включил на някоя програма с ретрофилми или стари шлагери… И бял автобус изкараха на сцената като някой Ноев ковчег, та си рекох: де’й сега бай Йордан Радичков да си допише сагата за „Космическия удавник“ и т.н.… А полицаите с шлемовете и щитовете и гумените палки сякаш бяха взети от някой американски екшън, завалиите – пък те били командировани от провинцията жандармеристи, както се разбра впоследствие. Изобщо батални сцени – досущ като на кино!

Ама станали сблъсквания, хватки в стила на класическата борба, удари с палки и размяна на любезности; няколко леко ранени и с малко окървавени лица: голяма работа! На война като на война и на кино като на кино… И Омир би се разсмял от оплакванията на журналистите и окайванията на хуманитаристите…

В ерата на Болшевизма „Илиадите“ не са на почит, макар да се разиграват постоянно от военнолюбците, а от екраните да ни заливат всякакви екшъни, криминалета и филми на ужасите. И самото ни ежедневие, чрез Медиите, се е превърнало в една голяма ИЛИАДА и „Война на всички против всички“, ама нейсе, както казва Щастливеца… Че те и бомбандировките над Сърбия през 1999 г. нарекоха „хуманитарни“… Наистина лицемерието и лукавството на болшевиките достигна неописуеми размери – плод на материалистическия светоглед и начин на мислене и стандарт на живота… Стана така, че битието-двойник определя вече съзнанието, сиреч Медията, която размива границите на реалността и ни поднася всякакви фантазми и полуистини и откровени лъжи.

Та и от Протестите сега, наречени още пацифистки, могат да изфабрикуват всичко. Ето например всеки ден гинат по пътищата автомобилисти и умират от глад и болести социално онеправданите, безпаричните – а тия тук за няколко капки кръв ще ореват света… Не знаят ли те максимата на болшевиките, че „власт с кръв се взема и с кръв се дава“! Така че кръвоспускането си е в реда на нещата, докато „плът и кръв“ населяват този свят. Казано е, че и „Кесарят носи меча си ненапразно“, сиреч Държавата си остава Царство на насилието и несправедливостта до Второ Пришествие. И тъй наречената Християнска държава, с която отколе се кичи Европа, винаги е била една Утопия по римски образец, известна още като Цезаропапизъм. Самата Ортодоксална църква роди накрая най-голямото си изчадие – Болшевизма – ето най-големият парадокс!

Тук някой може да рече, че просто си фантазирам и да ме нарече дори реакционер и враг на прогреса и еволюцията, ала аз просто играя на свой ред ролята на Журналиста, нищо повече. „Да, ама не!“ – както би се изразил доайена на българската журналистика… Болшевизмът, значи, е много по-широко понятие и с дълбоки исторически корени, а има и духовно-космически измерения, които тепърва ще се откриват. Той далеч не е само тоталитарната идеология на материализма от ХХ век. Видяхме, че е цял културен и цивилизационен комплекс, и така наречената модерна Масова култура е болшевишка по своя характер – както и съвременната потребителска народопсихология на индустриално-техническата цивилизация създаде съвършено нов тип човек и гражданин, който условно може да бъде наречен хибрид, т.е. ни рак, ни риба…

Оказа се, че Парламентаризмът е съвършената политическа система на Болшевизма, при все че периодически той се връща към класическия си тоталитарен облик и издига Вожда, фюрера, диктатора „в името на народа“. Нали и Атинската република в зората на Демокрацията е била по съществото си тиранична и е оправдавала робството… А днес и роби има, колкото искаш, и плебеи под път и над път, а за патриции и феодали да не говорим – тях просто ги бълват печатниците за пари… Промиването на мозъци доведе буквално до изтриване на умовете, тъй че и най-начетените интелектуалци и подковани „учени глави“ са само едни изтривачи и преписвачи на „Възродителния процес“. Неслучайно расте броя на инвалидите в процъфтяващия иначе Демократичен свят, а у нас душевните и духовните инвалиди са на всяка крачка и „на всеки километър“…

Но да се върнем на Протестите, които сега са на мода и минават за сакралния Демократичен ритуал. Казват, че са организирани чрез Интернет и Фейсбук, и нямат никаква партийна окраска. Очевидно това е новото Интернет-поколение, което е по-интелигентно и информирано, и по-трудно се манипулира. Нали то същото свали през май предишното правителство на „диктатора“ Борисов. Самочувствието му е достатъчно високо, за да види сметка и на това правителство, както прогнозират политолозите и социолозите… Обсадата на парламента на 40-я ден съвпадна впрочем с визитата на евро¬комисарката Вивиан Рединг и нейните призиви за борба с олигархията. „Олигархия или Демокрация!“ – изрекла тя в прав текст отколешната евро-мантра и политическо заклинание… На мен обаче ми прозвуча като старата песен на нов глас или като класическото Крадецът вика: Дръжте крадеца!

Та нали тъкмо съвременната Западна демокрация роди олигархията и този глобалистки олигархичен модел, който е другото име на неоколониализма и осъществява успешно индустриално-техническата доктрина на хибридите, новите господари на света. Да, това е цяла нова раса на Болшевизма, която се превъплъщава от един век насам и приема все нови и нови политически маски, провеждайки своите цивилизационни експерименти. Шепа хора владеят богатствата и се разпореждат със съдбите на народи и нации и всички простосмъртни. Утвърждава се интернационалния болшевишки тип по всевъзможни начини и с най-различни средства… Олигарсите са изумително гъвкави и находчиви, особено в социално-политическата сфера, където чрез пари и шантаж съумяват да прокарват своите цели и интереси, а чрез Геополитическите блокове да държат народите изкъсо и под постоянен държавен стрес. Много бързо организират военни операции за озаптяване на непослушните или за сваляне на неудобните диктатори. Пресен е още споменът за „хуманитарните бомбандировки“ над съседна Сърбия, чиято изкупителна жертва бе националистът Милошевич. Но и румънският диктатор Чаушеску го сполетя навремето същата участ, в самото начало на Прехода… Те бяха убити, за да не издадат важни договорки и игрички със западните кукловоди. Законът на Мафията „Омерта“ важи с пълна сила за политическите хибриди и ръководители на по-малките държави…

У нас този Болшевизъм прие накрая мутренско-фашизоиден облик под маската на Демокрацията – един своеобразен и уникален Социален експеримент с процъфтяването на Чалга-културата по Балкански образец. Изплуваха хора от задкулисието, които заеха ключови постове в държавата и успяха да подменят целия народо-национален идеал. Съсипаха икономиката, стопанството и тласнаха страната в най-голямото глобалистко тресавище, присъщо на банановите републики. Станахме известни с най-арогантния бандитизъм по всички етажи на държавата и с най-бедното население в цяла Европа. Дори откровения геноцид се представя като цена на Европейското ни членство, което само доказва що за стока е хибрида, наречен Европейски съюз.

И пак Медиите са в центъра на вниманието и около тях се върти целия този Карнавал под знака на Журналиста. Каквото и да става с хората, на каквито и експерименти да подлагат редовите граждани – всичко се пресъздава като Шоу и своего рода политически цирк… Криминални типове, които мястото им е в затвора, се разхождат като лордове из градовете и пълнят страниците на жълтите вестници. Продажни и купени политици с имунитет осигуряват безпрепятственото ограбване на държавата и опустошаване на природата, стопанството.

Това аз наричам Демокрация от жълтите павета и Болшевизъм до дупка. Да му мислят пак българите, доколкото са останали в наличност!

Разбира се, това е Медиен болшевизъм преди всичко – както и класическият Болшевизъм от ХХ век бе под знака на прохождащите Медии, без които той не би могъл да се наложи и утвърди идеологически. Дори Хитлеристкият режим в Германия възтържествува чрез пищните документални зрелища и още в тия кадри се долавяше духът на Индустриалния колос и Техническия титан и как целият свят отива на кино.

После Болшевизмът от Студената война създаде могъщата „империя на злото“ с нейните чудовищни оръжия и бе поставено на карта самото съществуване на планетата. Ядреният апокалипсис е тайният сценарий на олигарсите по доктрината „Междузвездни войни“ и колонизирането на планетите от Третото измерение. Но още по-опасна и фатална е предизвикваната от тежката индустрия Екологическа катастрофа. Съвременните Мегаполиси са тумори в тялото на Природата и представляват едни огромни Сметища, нарушаващи не само Земното, но и Галактическото равновесие.

В Библията, в книгата Откровение, този тип цивилизация е наречена Великият Вавилон. Тя е с извънземен произход, но налага господството си в целия материален Космос, сиреч на планетите от Третото измерение, каквато е по съществото си и Земната планета. Води се Борба между Духовните йерархии и Космически цивилизации за съдбата на Земята – дали тя да се превърне в Слънце или в Черна дупка най-общо казано. Вселенската и Галактическа еволюция е сложен конгломерат от енергийни полета и пространствени сфери, които непрекъснато си взаимодействуват и създават светове с най-различен битиен статут и състояние на веществото, елементите. Те варират от Първичната Светлина, наречена БОГ, до най-тъмните зони на Небитето, наречено БЕЗДНА. Съответно говорим за Спирали на развитието, които преливат от Еволюция към Инволюция и обратно… Тази картина се наблюдава вече от астрономите и астрофизиците, стигнали до теорията за Големия взрив и Квантовата теория за разширяващата се Вселена… След пророческата фантастика на Жул Верн сега е на мода научната фантастика на романистите. Такъв един писател от най-висш ранг бе Иван Ефремов с известните си романи „Мъглявината на Андромеда“ и „Часът на Бика“. Но и нашият соцреалист Павел Вежинов се пробва в тоя жанр, написвайки „Гибелта на Аякс“ и „Над всичко“.

И от друга страна са посланията на езотериците и Посветените, които представят плана и сценариите на същинската Еволюция, Духовната. У нас се откроиха езотеричните книги на Багрина Кларк, даващи най-ценна информация в това отношение и разкриващи Космическата драма на Земята – арена на домогванията от извънземните цивилизации с различен битиен статут и противоположни намерения. Също и информацията от Галактическата конфедерация за хибридите, установили се като „нова раса“ и налагащи инволюционния път на технократичната, антиприродна цивилизация…

А Борбата сега има и конкретни политически измерения, като на преден план излизат зелените партии и екологическите сдружения. Тази Зелена вълна е най-големия враг на олигарсите, чието недоносче е самият Европейски съюз, който върви необратимо към разпад поради духовното пробуждане на народите. Но следващия политически проект на олигарсите се казва Съединени Европейски Щати, по образеца на САЩ, с налагане на „президентската република“ и авторитарното управление, клонящо всъщност към монархизъм и връщане на тоталитарните модели. Ще приеме ли Европа и това недоносче? – ето големият политически и Социален въпрос!

На целия този фон какво представляват настоящите Протести от жълтите павета? Поредната политическа пиеса на абсурда или решителното раждане на Гражданското общество? Още повече, че върви паралелен Контрапротест в защита на правителството… По лицата ще ги познаете, казвам аз, сиреч старите муцуни на „червените бабички“ и новото поколение на одухотворените българи… Връщане назад няма – след критичната 2012 година, дойде време да си кажат думата и българите – за поука на болшевиките…

И тия Протести сега са първата крачка към отрезвяване и осъзнаване на автентичната Българска Идея. Неслучайно са съпроводени от обичайно¬то сутрешно кафе.

Е, хайде наслука и скорошно излизане от Жълтия омагьосан кръг!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Недялко Тенев каза...

http://ned3.blogspot.com/2013/06/blog-post.html

Абонамент за списание ИДЕИ