Поетът от с.Рогош Тодор Чонов, по съвместителство сега подвизаващ се като дежурен агитатор на ГЕРБ, миналата сутрин измъдри следната смехотворна лъжа, заради която ми се наложи мълниеносно да реагирам както реагирах - понеже не понасям лъжите и лъжльовците; ето, прочетете първо моя коментар, а после и неговата къдрава лъжа, подивете се, порадвайте се, развеселете се; та първо му написах ето какво, по-долу е и въпросната епохална лъжа:"Посмали малко, манго": бил слушал Бийтълс и то на плаца в казармата! И то цели две години на плаца само Бийтълс слушали войниците от комунистическата казарма! А под звуците на Бийтълс ли марширувахте?! :-) Каква фантастика, каква идилия само! Нима съветски песни не слушахте? Муслим Могумаев? Другите там как бяха?
Що лъжеш младежта бе, дедо Чонов?! Що идеализираш пустия комунизъм, дето така ти е легнал на сърцето, кажи де, не се срамувай?
Аз ще си позволя по този повод да кажа ето само това:
Егати гнусния заради лъжливостта си комунистически носталгизъм, който тресе средите, които са близки до ГЕРБ - както тресе по досущ същия начин и средите, близки до БКП, пардон, БСП. Това все нещо говори.
Говори, че тия две партии са кръвни близнаци във всяко едно отношение, най-вече генетично...
А ето и сега въпросната лъжа на дедо ви Чонов:
Облади-облада
Захапах от Ютюб една колекция на Бийтълс от 1964 година, 47 парчета са и вече пети ден ги слушам нонстоп, като същински ненормалник. Спомням си, че когато на 1 септември 1964 година ни строиха като новобранци в казармата на Буенос Айтос, целият плац бе озвучен от мощни високоговорители точно с тези парчета. Тези парчета съпровождаха казарменото ми ежедневие две години и четиринадесет дни, толкова служих на Родината в елитните части на Варшавския договор, като артелирийски разузнавач. И толкова слушах Бийтълс - 2 години и 14 казармени дни.
Непосредствено след Десети ноември 1989 година слушах инфантилни борци за правда и свобода, които по онова време са били десетгодишни келеши, с каква охота и абсолютна увереност разказваха по радиа, вестници и телевизии как са били преследвани и как направо им бил съсипан живота, защото са слушали Бийтълс.
Усмихвах се под мустак и си виках - недай си Боже тези да ни управляват един ден! А то взе, че стана точно така!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар