Истината ни прави свободни

четвъртък, 22 август 2013 г.

Опит за писане по книгата ми за любовта, допълнен с изказвания на Апостол Павел за жените, за сексуалното въздържане, за разврата и прочие

Ще ми се тази сутрин да попиша по сериозна философска и човешка тема, примерно по темата за любовта, по която, както читателите на този блог знаят, пиша от известно време нова книга; вече написаното може да се види и прочете ето тук: Нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта". Речено-сторено, зарязвам страстите на деня, в които съм потънал напоследък до шия (съдебни дела, политически интриги, спорове с пропаднали, ала пак драпащи към властта бивши политически величия и прочие) и се отдавам на нещо наистина важно и възвишено дори, именно онова, което касае дълбините на живота ни: любовта. Я да видим какво ще измъдря тази сутрин?

Аз вече успях да напиша, така да се рече, въвеждащите, уводните акорди на книгата си, сега ми предстои да измина нелек път по дебрите на всички ония вълнуващи нас, хората, проблеми, свързани с пола, секса, любовта. Безброй са тия проблеми, тяхното число е легион - и безчет. Никога няма да се уморят хората да мислят, да разговарят, да търсят, да се мятат от напрежение, щото с тия, с любовните трепети, наистина е свързано нещо най-съкровено, дълбоко терзаещо ни, фатално важно, свързано с корена на човешката ни екзистенция. Ето един такъв проблем, по който тази сутрин решавам да пиша: за сексуалното въздържане, за "половия атлетизъм", за бабаитщината в сексуалните работи, за "нормалното" и "ненормалното" в задоволяването на сексуалните ни нужди и т.н. Ще се опитам да поразсъждавам по тия проблеми, ще се постарая да ги разнищя по-дълбоко и основателно, от позицията на философа.

От дълбините на вековете хората неуморно мислят по тия проблеми. Например, питали Апостол Павел младите какво да правят, да се женят ли, да преследват ли жените; ето, тогава именно се е оформяло християнското отношение към секса и любовта, което дава своя отпечатък върху чувствителността на хората по тия проблеми и до ден днешен. И се знае какво отговорил Апостол Павел, които иначе е голям познавач на човешката душа, такъв, който слага в малкото си джобче стотици Фройдовци и други такива; нека да разгледаме основното в неговото разбиране, което се е отпечатало в съзнанието ми, като съм чел на младини библейските текстове, ето по този начин.

Питали го значи много пъти за отношението към телесното, към радостите на тялото, какво да правят, да им се отдадат ли, да се въздържат ли, да ги отбягват ли? И съм запомнил, като съм се ровил, че в основни линии гледището на Апостол Павел е това: който от младите има духовната сила да се въздържа от плътските похоти, т.е. да постъпва именно като него, като самия Апостол Павел, нека да го прави, това е добро; който обаче няма тази духовна сила, нека се ожени, нека да общува с жена си, да създава деца, да им се радва и прочие; това също е добро; да не се развратничи обаче в никой случай, щото така се пропада; бесовщина е да се отдадеш всецело на сексуалните утехи и да забравиш за душата си, щото този е пътят, водещ до гибелта; тъй че общо взето трябва да се въздържаме, доколкото можем, трябва да се каляваме да се въздържаме и да сме умерени в сексуалния си живот.

Виждате, че това е твърде разумно разбиране, което важи за всяка една епоха. Разбира се, в християнството има една ясна антисексуална и асексуална тенденция, има призиви към аскетизъм, към квиетизъм, към отричане на волята за живот и на сексуалността като нейно средоточие. Има много мъдрост и в тия неща; ето някои мисли на Апостол Павел, които е добре да се припомнят, да се имат на ум, щото ни дават някои вечни истини, които никога не бива да забравяме.

Примерно ето това изказване на Апостола-сърцевед: "... телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.". За отношението ни към жените той казва ето какво, развива едно доста строго, впрочем, разбиране:

"Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.". А иначе той ни съветва всички нас "... да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота", т.е. животът ни да бъде християнски. Ето и аргументацията му, която, трябва да признаем, е доста силна, непоклатима даже:

"... Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.". Подобни мисли се изказват на много места, всеки път по-силно от предишния, и още по-категорично сякаш:

"Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас."; "Бог ни е дал дух на сила, любов и целомъдрие... Той иска от нас да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота ­това е добро и угодно пред Него... Бог иска от нас чист богобоязлив живот... да живеем не вече по човешки похоти, а по воля Божия"; "Подражавайте Богу, като чеда възлюбени... Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината."

И убеждава ето как: "Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог ­коремът, а славата ­в срама им; те мислят за земното. А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко."

Апостолът нарича ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, сквернители и безсрамници; те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души. И не за нашия век ли се отнасят думите му, че ще настанат усилни времена и че човеците ще бъдат повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли в последните дни.

Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма. Срамежлива жена е благодат въз благодат, и няма достойна мярка за въздържаната душа. Пред срамежлив върви благоразположение. Тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ ­- за тялото. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: “ще бъдат двамата една плът”. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

И така нататък. Нищо не може да каже човек срещу тази мъдра, направо грандиозна в мъдростта си, в неземната си мъдрост "теория". Най-задълбочената, която изобщо е била някога създавана. Няма нищо по-добро от нея. За жалост обаче, в наше време на мнозинството от хората им се вижда "неприемлива" една такава теория, понеже им се вижда по-приемлива съблазнителността на разврата...

(Спирам дотук, понеже ми възниква друга работа; тия дни ще продължа.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ