Помествам по-долу коментара на гражданина Владимир Трашов по повод на реплика на директорката на ПГЕЕ-Пловдив ("Решението (на съда, бел. моя, А.Г.) не е окончателно, защото е обжалвано, така че справедливостта ще възтържествува малко по-късно!", Tanya Anastasova), в който той коментира създалата се ситуация около спечеленото от мен дело срещу директорката (съдът отмени нейната заповед, с която тя ме наказа дисциплинарно с "Предупреждение за уволнение") и също така разсъждава във връзка с обжалването от нейна страна на същото това решение на съда; та ето какво мисли по този повод г-н Трашов:Да загуби Ангел Грънчаров на Втора инстанция, след като опитате да включите връзките си - за да й повлияете? Та да спечели отново на Трета инстанция!? Където малко по-зорно ще Ви бъде да си повторите връзкарството - за такава "справедливост" изглежда намеквате?
Напълно възможен и, защото е лично случил ми се, вариант, г-жо Tanya Аnastasova, предполагайки, че сте Стоянка Анастосова. Същата красива външно, но изключително грозна душевно директорка на ПГЕЕ, която и как така, и защо бе, джанъм, сте гонили учителя-философ Ангел Грънчаров от училището, щото бил в болнични, ама сте го гонили и сте го подгонили този добър, този отличен учител по философия грозно и недопустимо от никаква гледна точка, още, когато и от когато предложил за име на техническата ви гимназия да бъде прието от УЧЕЩИТЕ и от всички работещи в нея, чрез демократично гласуване името - Стив Джобс, или още от по-рано - това сигурно най-добре Вие, силно неуважаема от мен г-жо, си го и знаете.
Това, което не знаете, обаче и за отношението, което следва да имате към УЧИТЕЛЯ, към ПИСАТЕЛЯ и към БУДИТЕЛЯ Ангел Грънчаров, а и към всеки честно и почтено вършещ работата си, както него учител, г-жо Директор на ПГЕЕ, и за изхода на делото с него, а и не само, е толкова преобладаващо над нещата, които уж знаете, че ако го разберете това точно - нали сократовско беше - нещичко, ум ще ви зайде и с пепел ще посипете хубавите си косички. Виждам и правилно отсъждам, обаче, от репликата Ви, г-жо, че това съдебно решение на нищичко не ви е научило, а би следвало...
А то, според мнението ми - би могло да бъде публикувано даже в несъкратен вид тук. Това знаменито, основано на истината и правилно решение. Съдията по него го заслужава. Историята - също.
22.08.2013г. Владимир Петков-Трашов
P.S. Мразя дяволите и техните дяволии да помагат на своите дяволици. Точно което се е и случило в коментара ми. Някаквият тартор да ми замъгли зрението, та да не видя, че съм изписал... хем подигравката на този дяволски тартор е двойна, дявол да го вземе!! - че съм изписал правилно на кирилица, но сгрешено с буквичката "о", вместо с "а" името на директорката, на ПГЕЕ-Пловдив - Стоянка Анастасова. Внимавайте много с нея, г-н Ангел Грънчаров, че е дяволица, покровителствана от дяволите недни...
Самото съдебно решение - на улав ли се правите в блога си, уважаеми Учителю, за да се питате и да се усъмнявате в неговото издаване не само "В името на народа", но и възможно публикуване - заради народа - да го чете, да се учи и да се възпитава, та да внимава какви ще ги върши за в бъдеще...
За директорката - на мен е пределно ясно, че пътят й минава не само през освиркване и ропот, но и през уволнение...
Което и си е заслужила с незаслужените си, с тъжните си и със смехотворните си "управленски" действия...
24.08.2013г. Владимир Петков-Трашов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар