Тази вечер в гр. Псков (Западна Русия, близо до границите с Естония и Латвия) в своя дом в двора на църквата "Св. Константин и Елена" е бил убит известният свещеник Павел Аделгейм. За убийството му съобщи в блога си депутатът на Псковското областно събрание Лев Шлосберг. Според него убиецът е "някой от Москва", на 27 години и е бил изпратен в дома на свещеника по препоръка на жена от Москва. След като е убил свещеника, убиецът е наранил и себе си и в момента е подложен на операция, твърди областният депутат.
"Днес в Псков в около 20.00 часа в двора на храма "Св. Константин и Елена" е бил открит труп на православен свещеник с рани от нож. Сътрудниците на милицията са задържали мъж, който е заподозрян за извършването на престъплението", се казва в съобщение на прес-службата на милицията. "По предварителни данни може да се смята, че убитият е отец Павел Аделгейм", заяви сътрудник на милицията.
На 1 август отец Павел Аделгейм навърши 75 години. Новината за неговата смърт се разпространи мълниеносно в социалните мрежи. За много вярващи в Украйна и Русия отец Павел беше олицетворение на свещеник, който не прави компромиси със своята съвест. Една от най-нашумелите му книги е "Догматът за Църквата в каноните и практиката", посветена на неправдата във взаимоотношенията между висшата църковна власт и обикновените свещеници в Руската православна църква. Книгите и статиите на отец Павел са написани с много болка за неправдата, проникваща в църковните среди.
Ето за какво убиха отец Павел:
Събота, 03 Май 2008 г., Автор: Златина Иванова
Известният руски свещеник и богослов отец Павел Аделгейм, за когото неотдавна писахме, изпрати до своя митрополит Евсевий Псковски пасхално писмо, в което казва следното:
"Ваше Високопреосвещенство, скъпи владико Евсевий! Христос воскресе!
Душата ми е изпълнена с пасхална радост! Отминаха дните на тягостна печал. Не крия, че като ме лишихте от енорията, която изграждах 20 години, вие ме ударихте жестоко, извадихте ме от релси и ме хвърлихте в униние. Животът ми завърши с провал: мълчаливо гледам, как равнодушни ръце разрушават това, което си създавал толкова години!
Добре е, че това се случи в навечерието на Великия пост. Времето за покаяние не отмина безплодно. Господ ми каза: "Събуди се! Краят приближава, а ти тънеш в благополучие и не се очистваш в скърби". Гонения! Това е стимулът да бъдеш християнин. "Мен Ме гониха и вас ще гонят" (Йоан 15:20). Няма нужда да питам: "Защо ме преследвате?" (Йов 19:22) Трябва да го приема с радост. Преследванията са нужни на християнина, за да го заведат в Небесното царство. Църквата разцъвфа и крепне в гонения.
Както Христос Спасител пострада от ръцете на архиереите, така и аз се радвам, че съм гонен от Твое архиерейство.
Преди гонителите и палачите на християните бяха Нерон и Диоклетиан, Исаврите и Копронимите, Дзержински и Куроедови. Сега Ваше Високопреосвещенство пое на себе си неблагодарната работа на гонителите: да бъде будилник за народа Божий. Съчувствам ви от все сърце и ви благодаря за тази грижа: "Всички, които желаят да живеят благочестиво в Христа Иисуса ще бъдат гонени" (2 Тим. 3-11). Гонете, преследвайте и убивайте, за да не се лишим поради нерадение от вечния живот. Ръцете на гонителите са изцапани с кръвта на Спасителя и неговите ученици, но те отключват вратите на Царството. По човешки е трудно да гледам как се разрушава моята енория, хорът, приютът, гимназията - всичко, което вие обрекохте на умиране, "за да бъде спасен духът в деня на нашия Господ Иисус Христос" (1Кор. 5:5).
Страданията са неизбежни в делото на спасението: "всяка жертва ще се осоли със сол. Имайте сол в себе си" (Мк. 9:49) Нека Господ и вам подготви път за спасение, както вие ни спасявате чрез скърби и гонение.
Простете и благословете. Христос воскресе!
С любов в Христа. Отец Павел
Кой е отец Павел:
Свещ. Павел Аделгейм е роден през 1938 г., детските си години прекарва заедно с майка си на заточение в Казахстан. Баща му е разстрелян през 1942 г. Той постъпва като послушник в Киево-печьорската лавра, а през 1956 г. постъпва в Киевската духовна семинария. Там е изключен по политически причини от тогавашния игумен Филарет Денисенко (сега разколнически патриарх в Киев), а малко по-късно е ръкоположен за дякон. Завършва Московската духовна академия, а през 1964 г. става свещеник в Каган. През 1969 г. построява нов храм, арестуван е и е осъден по чл. 190 за „клевета за съветската власт” на 3 години лишаване от свобода. В затвора загубва десния си крак и през 1972 г. излиза инвалид. От 1976 г. служи в Псковска епархия. Обгрижва два храма, към които работят православно общообразователно училище и приют за деца-инвалиди. Публикуваме откъс от книгата му "Догматът за Църквата в каноните и практиката".
Прочетете още от него: Послушанието – добродетел, грях или беда?
"Последният свободен свещеник в Московската патриаршия беше убит", писа известният отец Андрей Кураев, един от най-известните православни блогъри. Според него отец Павел не е бил дисидент, който смята, че църковното ръководство греши по принцип, а просто е следвал възгледите си, предаде РИА Новости.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар