Из Да сменим модела за парите в училищата, автор: Людмила Иванова, Фондация за европейско образование и професионална квалификация; ето най-важните моменти от тази наистина много вярна и точна статия, показваща колко много е дефектна системата за финансиране на училищата, въведена, впрочем, от сегашния премиер, седенкаджията Орешарски, когато беше финансов министър в епохата на крадливата тройна коалиция, в сътрудничество с другия седенкаджия, Даниел Вълчев, тогавашен министър на образованието и науката; та ето до какво доведе тяхната "гениална идея":Какви са основните идеи при този подход?
Първата е, че всяко училище ще се стреми да привлича по-голям брой ученици, за да има по-голям бюджет. Това ще стимулира учителските колективи за по-качествено обучение и постигането на по-добри резултати на външните оценявания. Идеята е също училищата ще имат възможността да подобрят своята материална база и квалификацията на учителите. По-големите бюджети дават възможност да се увеличат заплатите на преподавателите и да се привличат млади и квалифицирани кадри, предлагайки им по-висока заплата от минималната 450-500 лв.
Така изброените идеи са много хубави, но какво се получава в действителност?
Училищата в малките селища са обречени на ниски бюджети, тъй като демографският срив намалява броя на децата. Учителите там остават с ниски заплати и естествено не може да се очаква тяхната мотивация за работа да е висока. В други училища, за да се задържат учениците, се правят компромиси с дисциплината в час, с ниския успех и фалшивите болнични. Създава се чувство за недосегаемост у ученика, което пък прави невъзможно осъществяването на нормален образователен процес. Много от учителите правят компромиси със собственото си достойнство и себеуважение, за да се задържат повече ученици в училище.
Лошата дисциплина, невъзможността да се провежда нормален учебен процес са едни от причините, за да има отлив от професията учител. Директивата на директорите е да не се пишат слаби оценки, а ако това се случи, на поправителната сесия през септември всички ученици да бъдат пускани. Указанията към квесторите е да си затварят очите, когато учениците преписват. Този факт се знае от самите ученици и е ясно как се готвят за поправителната сесия. За какво образование става въпрос?
Имайки пълна финансова власт, директорите разполагат с бюджета, без да има прозрачност точно за какво се харчат парите. Те еднолично вземат решение какво оборудване ще се закупува, без да се информира педагогическият съвет. Липсата на прозрачност и ефективен контрол създават условия за злоупотреби.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар