Истината ни прави свободни

понеделник, 19 август 2013 г.

За "теоретичните празнини" във философската образованост на индивида Грънчаров

Вчера си позволих да информирам многоуважаемата публика, посещаваща моя блог, че един учен млад човек, тогава студент-магистър, а сега вече докторант, е благоволил да напише съкрушителен отзив относно някакви хипотетични "празнини в теоретичната подготовка" на моя милост; ето, прочетете сами как се е изразил: Красноречив симптом, показващ битуващите нрави в тази нашенска т.н. "научна" или, опази Боже, "философска" общност. Бях решил да не коментирам случая, но тази сутрин се улавям, че ми се ще нещичко да кажа на този самоотвержен труженик на нАуката, именно с ударение на първото "а"; ето какво дръзнах да му напиша, с оглед да предизвикам една дискусия, която още сега се очертава да бъде превъзходна, възхитителна, даже плодотворна:

Драги г-н Узунов, тия дни попаднах на Ваш многозначителен отзив за издаваното от моя милост списание ИДЕИ, на което Вие, както изглежда, намирате доста кусури; както и да е, всеки човек си има вкус и си живее със съответните представи; но Вие при това сте намерили сгоден повод да напишете нещо, което силно ме обезпокои; написал сте ето това:

"Списанието било "елитарно", това пък от къде го измислихте?! Ха-ха-ха, г-н Грънчаров пише върху злободневни теми, няма да казвам, че аз, който съм студент-магистър, откривам множество теоретични празнини в образованието на г-н Грънчаров! Бях седнал един ден в Народна библиотека с всички броеве за да ви изведа вашата псевдоинтелектуалщина, но след това се отказах, реших: “болен мозък, нека поне живее със самозаблудата, че прави нещо!” – след като се отказах.

Г-н Грънчаров, надявам се ниският език да е продиктуван от единственото намерение да популяризирате проекта си, а не защото не знаете много неща от история на философията! Ако притежавате twitter, винаги бих ви показал грешките и незнанията ви (herr_uzzunov е регистрацията ми в twitter)."

Та реших да се възползвам от предложението да ми направите тази услуга: да посочите "празнините" в моята теоретична подготовка, да изобличите "грешките" и дори "незнанията" ми. Признавам си, силно се заинтригувах, щото ситуацията, да си признаем, е крайно интересна: Вие самият сте, предполагам, толкова многознаещ, дори, нищо чудно, сте някакъв всезнайко, щом сте успял с такава лекота да откриете "теоретичните празнини" в моята философска образованост! Казвам това, понеже е близко до ума, че само многознаещ и още по-добре всезнаещ човек може да констатира въпросните "празнини"; та в тази връзка, понеже сам ми предлагате, ще Ви бъда безкрайно признателен да ми посочите ако не всичките, то най-ужасните "теоретични празнини" в моето философско образование. Всъщност, щом като според Вас има толкова много от въпросните "празнини" в моята образованост, то аз самият, о, ужас, нима имам изобщо правото да се смятам за образован човек, ето това се питам вече?! Няма ли да се окаже, че аз съм чисто и просто един философски необразован човек - във всичките тия вече повече от 30 години, в които се занимавам с философия?! Та молбата ми е да ми помогнете да разбера какво всъщност съм: и докъде се простира моята философска и теоретична (не)образованост.

Да поразсъдим малко, драги ми учени г-н Узунов. Вие знаете нещо, дето аз, човекът с такива ужасни "празнини" в образоваността си, да допуснем, не зная. В теоретичното отношение, за което ме обвинявате, че имам толкова много празнини, става дума предимно за мисли, за знания, нали така? Значи Вие, безспорно доказаният и многознаещ, да не кажа всичкознаещ учен (щото Вие нямате "празнините", от които страдам аз!), знаете нещо, а аз не го зная; интересно ми е да разбера как узнахте това, че аз не зная нещо, което Вие знаете?! Но това е само от една страна. Философията, дето се казва, е странно и коварно нещо, г-н Узунов, Вие, като всезнаещ учен и човек, няма начин да не знаете и това. В нея се случват ето такива парадоксални неща: аз мога да зная нещо, но да не вярвам в него, да не го признавам, а да вярвам и да признавам съвсем други неща, в които Вие да не вярвате и да не признавате. Аз мога да имам съвсем различни от Вашите убеждения и идеи, нали и това може да се случи, драги ми учени г-н Узунов? Значи ли това, че аз не зная това, което Вие знаете, сиреч, съм незнаещ, съм човек с "празнини", при положение, че аз мисля съвсем различно от Вас, дори съвсем другояче разбирам що е това философия, а, обяснете ми ето това, драги ми и така учени г-н Узунов? Като ми обясните това, ще Ви задам и други прелюбопитни въпроси, които с неизбежност възникват като се изходи от Вашата доста "евристична" позиция, която сте дръзнал да изложите така, простете, простодушно - и недообмислено.

Примерно, мога да Ви задам ето този въпрос: аз, за да получа квалификацията си на преподавател по философия, съм завършил един университет, именно Санкт-Петербургския държавен университет. Вие сега, точно 30 години след завършването от моя милост на този университет (дипломирах се в далечната 1983-та година), констатирахте, както сам твърдите, доста "теоретични празнини" в моето философско образование. Значи ли това, че по Ваше мнение дипломата, която ми е дал този университет, е невалидна, е фалшива по Ваша преценка? Излиза, че Вие самият, дето сте все още студент, успяхте да обезсилите набързо решението на всички ония държавни екзаменационни (изпитни) комисии, състоящи се все от знаменити за времето си професори, които са ми гласували правоспособност да бъда философ, т.е. са удостоверили, че имам нужната квалификация, нужната философска образованост, с всичките му там теоретични и нетеоретични компоненти, елементи и детайли. Как става така, че становището на един все още недоучил студент по философия като Вас може да обезсили юридическите решения на цял един философски факултет, който при това се намира в чужбина, съществува в рамките на една чужда философска традиция и култура? Вие ме обявихте де факто за необразован философски човек, един вид не признавате квалификацията ми, и то дори при положение, че моя милост години наред е преподавал философия на такива като Вас самия, именно преподавал съм философия на толкова много студенти - и ученици също. Нима искате да кажете, че за всички тия години преподавателска дейност моя милост е успяла да мултиплицира дотам "празнините" в своята философска и теоретична (не)образованост, че по този начин щетите, които съм нанесъл на националната ни култура, са направо неизчислими? При това аз съм също така автор на 20-тина философски книги и куп учебни помагала. "Вредите", които "празнините" в моята философска и теоретична (не)образованост са нанесли на културата и нацията ни, явно са колосални - по Вашата субективна преценка, нали така? Бихте ли се наел да защитите позицията си пред един безпристрастен съд, а, драги и също така толкова учени ми г-н Узунов?

И още много други крайно неудобни за Вас въпроси бих могъл да Ви задам, драги ми г-н Узунов, но за момента ще спра. Та ще Ви бъда благодарен да ми посочите една поне очебийна "теоретична празнина" в моето философско образование. Аз изобщо нямам претенцията да съм многознайко или всезнайко (Вие самият, като знаещ човек, би трябвало да знаете какво е написал за многознайството още един Хераклит, примерно, и то преди толкова години!) защото добре знам, че този момент, знанието на разните му там "информации", във философията не е водещ или определящ, съвсем други неща тук са меродавни и важни. Примерно, дали този човек умее да мисли, дали умее да си дава сметката какво казва или какво пише, дали умее да изважда изводи от някакви си там необмислено хвърлени в пространството обидни думи, касаещи достойнството на някоя друга, съвсем непозната му личност.

Вие си позволихте да се отнесете към моята личност, при това без изобщо да ме познавате, по крайно неуважителен и недопустимо груб, непочтен начин. Обвинихте ме в каквото Ви дойде на акъла. За думите си обаче ще Ви се наложи да отговаряте. Ето, давам Ви шанс да отговорите. Като начало тук, а ако се наложи и пред съда. Трябва да разберете един ден, че по такъв начин да се обижда един човек е съвсем недопустимо. Особено недопустимо пък е това нещо да го допуска човек, който има претенцията, че бил имал някакво отношение към философията.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ