Напоследък съм се захванал да давам всякакви консултации, станал съм вече, както обявих, "философски консултант"; ето още един пример, който показва как се прави тая работа; нека да стои в блога, за историята, както се казва - и за науката. Ето какво си казах с един млад човек, българин, който работи и живее в чужбина, ала сега си изкарва отпуска тук, в България; наскоро се срещнахме, поговорихме си, той е с философски наклонности, а пък сега ми е писал кратко писъмце, което публикувам заедно с отговора ми:Привет отново, г-н Грънчаров. Как се чувствате? Подготвил съм един малък текст, който искам да отпечатам и ако нямате нищо против искам да Ви помоля да ми дадете малко информация относно предпечатната подготовка, на каква програма я извършвате, колко време отнема, ей-такива неща. Ще Ви бъда много задължен. Иначе какво ново покрай Вас, успяхте ли да организирате среща на любители на философията? Ако да - с интерес ще присъствам.
Благодаря ви, искрено Ваш: ...
Здравейте, г-н ...,
Извинявайте, че едва сега смогвам да Ви отговоря. Много работа ми се струпа напоследък, подготвям издаването на два поредни броя на ИДЕИ, редовният и извънреден, който ще съдържа статии на автори от чужбина (Украйна и Русия преди всичко), с които започнахме да издаваме международно многоезично издание на сп. ИДЕИ. Та се скъсах от работа тия дни и не ми беше до писма.
Да отговоря на въпросите Ви. Предпечататът правя по най-първобитен начин, на Word; така и не научих друга програма. Но става, макар и с много труд; ето, пращам Ви файла на последната книжка, тъкмо да я видите и да кажете впечатлението си. Излиза от печат след няколко дни.
Друго какво ме попитахте? А, за среща на любителите на философията. Явно имате предвид сбирка на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Не, не съм успял да организирам такава, нямам време. Подхвърлил съм идеята, ако някой я хареса и рече да направи нещо, ще участвам, ала сам да я организирам, не, няма да стане: омръзна ми вечно да бъда благодетел на непризнателното човечество. Все повече се отказвам от идеалистичните приумици на младежката възраст; то сигурно се дължи на това, че лека-полека остарявам.
Просто у нас всички седят със скръстени ръце, чакат нещо да се случи, примерно някоя "луда глава" да го направи, а всички наоколо са заели удобна поза и са се натамънили да гледат сеир. И мърморят щастливи: "Тая така няма да стане! Тоя пък какво иска бе?! Я го виж ти, ще ми се прави на интересен!". Така у нас "обнадеждават" нещастника, дето се е захванал нещичко да прави. И, разбира се, не пропускат сгоден случай да го подиграват. Тъй стават у нас тия неща.
Ето затова сме на дереджето, на което сме. Скоро няма да се оправим. Ще се оправим едва когато себе си първом променим. И се откажем от гадните си ориенталско-балкански и байганювски табиети. Ето, пардон, нагазих във Вашите теми, простете ме...
Всичко добро! Желая Ви успехи в книгописането и книгоиздаването!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар