Страшна екзистенциална криза и трагедия стои зад тая култура на разврата, която ни залива отвсякъде

За последно работих по книгата си преди няколко дни (виж ето тук: "Философия на любовта") и публикувах следния текст със заглавие Опит за писане по книгата ми за любовта, допълнен с изказвания на Апостол Павел за жените, за сексуалното въздържане, за разврата и прочие. Тази сутрин ми се ще да продължа, въпреки че нямам потребната настройка за вглъбяване в сериозни теми, но ще опитам пак. Ще ми се да довърша започнатото. Щото тогава ми се отвори друга работа и се наложи да зарежа писането посред думата.

Бях обещал там да пиша за сексуалното въздържане, за "половия атлетизъм", за бабаитщината в сексуалните работи, за "нормалното" и "ненормалното" в задоволяването на сексуалните ни нужди и т.н., но почти нищичко не можах да напиша по тия неща. Понеже се отвлякох да предам разбирането на Апостол Павел, затънах в дебрите на дългите цитати, нещо, което съвсем не го обичам, а в един момент и се отказах да пиша. Тъй че сега, един вид, ще ми се наложи да започна отначало - и на чисто.

Всички тия въпроси терзаят многострадалното човечество открай време; същото може да се каже и за индивидуалния сексуален живот на всеки един от нас. Изразявам се така, въпреки че, знайно е, за да се прави секс, и то в истинския смисъл, са нужни поне двама (човека). Автоеротичното задоволяване, при което собственото тяло се превръща в обект за задоволяване на собствените сексуални нужди, е фаза на сексуалния живот, която обаче в един момент бива надмогната от същинската еротичност, при която два индивида правят секс, взаимно задоволявайки нуждите си. Като написах това, се сетих за едно "крайно цинично" изказване на Кант по тия въпроси, което открай време е възмущавало моралистите и лицемерите: той някъде беше писал, че сексът се бил дължал "на потребността на двата пола от взаимна употреба на половите им органи"; един вид природата така ни е устроила, че можем да употребяваме ефективно половите си органи само във взаимната им употреба (или нещо подобно е написал, в случая цитирам по памет). Изказването му било прието като "връх на цинизма"; всъщност не е казал кой знае какво; казал е една истина. Щото, знайно е, отдавна се знае, че хората не правят секс само за да създават деца, а правят секс заради удоволствието. Да си доставяме взаимно удоволствия - този е смисълът на човешкото отношение към секса. Животните затова не знаят какво изобщо е секс.

Либидото ни е устроено така, че постоянно иска удоволствия, по възможност по-големи, по-интензивни и колкото се може по-дълготрайни; природата обаче предвидливо е сложила предел, ако го нямаше този предел, нищо чудно да бяхме стигнали дотам да не правим нищо друго освен секс - и така да измрем. Пределът, границата на удоволствието, се свежда до това, че върховното удоволствие, оргазмът, е твърде краткотрайно, а след него, пък макар и временно, либидото сякаш мирясва, успокоява се, забравя за своята цел; но това, разбира се, е само временно, скоро то пак почва да иска. Да иска - това е работата на либидото, оттук именно и иде потребността индивидът да решава най-трудната задача: да регулира, да ограничава, да поставя под контрол, да туря окови на своята сексуалност. Душевната сила, която стои в основата на това раздвоение, на тая битка, на тоя вечен конфликт в пределите на човешкото, е разсъдъкът, а аз бих казал разумът, уточнявайки, че разсъдък и разум съвсем не са едно и също нещо; за да се поясня ще добавя, че благодарение на разсъдъка ние можем да станем развратници, щото спекулацията на разсъдъка е тази: ако може, удоволствието никога да не прекъсва, да е безкрайно. Разсъдък (съзнанието) е склонен да става слуга на сексуалния нагон; той няма духовния ресурс да му се опълчи; това може да стори само разумът. На разумни основания може да се поведе успешна битка с разюзданата сексуалност, със склонността към разюзданост, с разпуснатостта; това е така, защото разумът значително превъзхожда разсъдъка по своя духовен потенциал, другояче казано, по своята сила. Възможно е дори, именно на тия духовни основания, при дадени хора, отличаващи се с колосална духовна сила, сексуалността да бъде строго и неумолимо окована във вериги, и тогава именно имаме хора-аскети, хора, които са се освободили изцяло от тиранията на сексуалността над живота им. Разбира се, за да стане човек аскет, наистина е необходима колосална духовна сила, с която разполагат малцина. Сред тях и някои философи, да, има и философи, които са дорасли до това висше ниво, да бъдат аскети. Религията също може да даде такъв един грамаден духовен ресурс на личността. Има много примери на светци, аскети, примери на нравствена възвишеност, на пълна освободеност от копнежите на тялото.

Обикновеният човек, разбира се, не разполагайки с такава духовна сила, общо взето си е чисто и просто един роб на своята сексуалност. Това е най-типичният случай, при която властта на сексуалността над душата и живота на слабия в духовно отношение човек е безусловна. Повечето хора нищо не могат да противопоставят на сексуалните пориви на тялото, отдават им се, като за свое успокоение почват да си произвеждат митове за това, че, видите ли, оня, който е нещо като сексуален маниак или развратник, бил, представете си, нещо като "герой", бил "пример за подражание" и също така бил обект на завист. Той, видите ли, бил "силна личност", която изцяло се била отдала на тайнството на живота, тази, според лъжливата митология, толкова разпространена в наши дни, прочее, била и представата за "пълноценен", за "съвършен" живот. Култът към тялото, който съществува в нашето време, е именно израз на тази пълна подчиненост на душата на тялото и на сексуалността като негово средоточие, което пък, от друга страна погледнато, е израз на оня фатален дефицит на духовност, на духовна сила, който е характерен за мнозинството от хората днес, в нашата съвременност. Пълно е с крайно ощетени в духовно отношение хора наоколо, които нямат друг шанс освен да изтъкват някаква лъжлива митология за това, че, видите ли, те били надхитрили живота, като се били изцяло отдали на своенравната си сексуалност. Тоест, като били станали нейни роби. Затова младите хора не мирясват докато не се отърват кардинално от невинността си, иначе казано, от девствеността си; и колкото по-рано стане това, толкова по-слаб всъщност е индивидът, т.е. толкова по-големи, по-сигурни са предпоставките, които ще доведат до тази екзистенциална слабост на индивида. Защото именно във въздържането от секс се закалява неимоверно духовната сила на човека; аз продължавам да смятам, че обществото ще престане да бълва нещастни в духовно отношение хора само когато се проумее, че времето на цъфтежа на духовността е тъкмо младостта; ако бъдат създадени подходящите условия за такъв един растеж, то това ще постави личностното развитие на младите на сигурна, на непоклатимо здрава нравствена, сиреч, духовна основа. Истински здравото е тъкмо духовното.

А отдаването на духовното не е нищо друго освен (както Фройд показа и доказа) пренасочване на отредената за сексуално изразходване енергия в една съвсем друга посока; същата онази жизнена сила, която иначе ние ще разпилеем и прахосаме в сексуално задоволяване, ако успеем да я пренасочим в друга, много по-значима посока, ще постигнем значително по-фино и изтънчено духовно удоволствие. Този процес на пренасочване на сексуалната енергия в по-висшите сфери на съществуването Фройд нарече сублимация, това е именно употребата на енергия в различните творчески активности от рода на занимания с философия, с изкуство, с писане, с рисуване, с музика, с религия и пр. Разбира се, малцина са надарените с по-голям творчески потенциал индивиди, които имат силата да се противопоставят на тиранията на сексуалността, на нагона на тялото. Но аз лично смятам, че Творецът е дал на всеки индивид някакви заложби в това отношение. Може, примерно, да не си гениално надарен, да речем, в някоя сфера на изкуството, философията и дори науката; но, примерно, имаш талант, да речем, в областта на отдаването на спорта, на някакъв занаят, в областта на техническите умения или каквото и да било там; има безброй сфери на изява, в които индивидът може да разгърне своя талант и да се отдаде на вдъхновена работа - за да постегна максималното, за да постигне успеха си. Ако в решаващия етап на индивидуалното развитие, т.е. "трудна възраст", когато либидото в пълна мяра заявява своите права и желания, на юношите, на т.н. тинейджъри не им се помогне да развият своите таланти, то това е предпоставка наоколо пространството в обществото да се изпълни предимно с дегенерати на сексуална основа, т.е. с нещастници, с жалки преследвачи на щастието, които се правят на "свръхнадарени" в сексуално отношение, разните му там велики "свалячи", "сексуални атлети", "Казанови", развратници (позволете ми да не употребявам простонародните изразителни обаче думи, които всички вие знаете и за които, убеден съм, вече се сетихте!) и прочие, които, като си изразходват на младини комай цялата енергия в едно бесовско сексуално разточителство, в един момент се оказва, че са съвсем безсилни да постигнат нещо във всяко едно друго отношение. Онова именно, което най-много ни пречи да се разгърнем в личностно и духовно отношение, това е бесовщината (манията), свързана с митовете за сексуалния герой на нашето време, на "свърхчовека", който, видите ли, имал сякаш безпределната сила да развратничи неограничено, непрекъснато, безкрайно. Е, някои не правят друго освен да се представят за такива. Да се мъчат да изглеждат сякаш са точно такива. Пита се обаче: а кое ги кара да демонстрират така упорито такъв един мит за самите себе си?

Ясно какво. Най-вероятно пълната им нещастност в сексуално отношение ги кара да лъжат един вид дори и самите себе си - като се представят за каквито не са. Разните му там развратници-перверзници обикновено явно са твърде жалки в сексуално отношение, щом са прибегнали до помощта на такива крайно съмнителни митове, щом не правят друго освен да се преструват, че са "върха на сладоледа" в прословутото сексуално отношение. Оня човек обаче, който е успял да овладее сексуалността си, сиреч, е получил дължимото удоволствие от секса, има и притежава сносен сексуален живот, такъв няма да тръгне да се перчи и да се прави на какъвто не е, няма да се прави на "герой", на "сексуален атлет" и прочие. Развратници стават тъкмо ония, с чиято сексуалност нещо изобщо не е наред: в бесовското преследване на непостижимото удоволствие те именно стават развратници, сиреч, нещастници. То, всъщност, и със сексуалното удоволствие работата стои както и със всяко друго удоволствие; примерно, да го сравним с удоволствието, получавано от храненето. Трябва ли човек да става "хранителен сладострастник" като постоянно се тъпче, преяжда, повръща и пак се тъпче и лапа в несвяст? Разбира се, че не. Ако се храниш умерено, едва тогава ще получиш непостижимото иначе удоволствие от здравото, автентичното хранене. Удоволствието, получавано от покоя, от обездвижеността, от лежането: трябва ли да не ставаме цял живот от леглото, за да му се отдадем изцяло - и да му се насладим донасита? Глупава работа е това, нали така? Е, същото е и със секса. Правете си сметка какво представляват и колко струват ония, които не престават да се тупкат по гърдите и да се хвалят колко "велики" били в своите сексуални подвизи, постижения, завоевания. Един Митю Пищова ("Питона") едва ли може да бъде достоен пример за подражание на младежта в това отношение. Жалка работа е тази бабаитщина. Колкото по-рано го разбере човек това, толкова по-добре за него самия. И за удовлетвореността му от самия живот.

Като пиша тия неща, се опитвам да покажа по възможно най-зрим, плътен начин същината на истинския проблем. Сексуалността няма насищане, тя само това знае: да иска. Да станем нейни роби е най-простото. Да си роб в каквото и да било отношение наистина е най-простото - и най-лесно постижимото. Пълно е със сексуални роби и робини, които благославят и се кипрят със своето робуване. Те си имат нещо като митология и идеология, в която робуването им е поставено на най-висок пиедестал. И песни се пишат за това, и дори "поетични" откровения можем да доловим в разните му там чалга-стенания, в които сексуалната бабаитщина и на мъже, и на жени се представя на младежта като нещо най-върховно, най-престижно, най-желано. Дивотия - и простотия! - до шия можем да констатираме в това отношение. Разбира се, всичко това се прави с оглед печеленето на пари. На много пари. То не е нищо друго освен търговска експлоатация на човешката слабост, свързана с най-мощния импулс и нагон на тялото ни. Ако се замислим поне малко непременно ще открием, че съвременното човечество явно не прави нищо друго, освен да угажда на тялото си - и да му слугува. Всичко, което ни заобикаля, служи на тая цел: и мода, и индустрии, и шоу-бизнес, и "култура", всичко! Сексуалният нагон е станал най-мощният тиранин и господар на човечеството, което на този етап от развитието си стигна до ето това ниво: безропотно да служи на тялото, пренебрегвайки и потъпквайки всички духовни копнежи и стремления. Страшна екзистенциална криза и трагедия стои зад тая култура на разврата, която ни залива отвсякъде. Тя е неин знак и симптом. Това ако се разбере и осъзнае, човечеството ще направи първата крачка към истинската си свобода. Защото как можем да претендираме че сме свободни щом като всъщност не сме друго, а роби на собственото си тяло - с всичките му импулси, желания, страсти, копнежи?! Робът на тялото си не може, няма как да е свободен.

Постигането на свобода и освободеност спрямо собствения си сексуален нагон е първата действителна крачка към истинската свобода. Която обаче малцина са имали силата да направят. Повечето правят само полукрачки - и пак се връщат назад. Вечен зиг-заг, напред-назад, вечна непоследователност. Духовното в наше време, видите ли, било непрестижно. Престижно било да сме роби. Сладко било слугуването на тялото, ех, какъв кеф било да си пълен развратник-дегенерат?! Защото подвластният на тиранията на своята сексуалност наистина е най-жалък роб, който не е успял да реши първата задача на съществуването си: да очовечи своята сексуалност, да й придаде нормална, умерена, разумна форма на приемливо изявяване. Аз писах по-горе, че причина за склонността ни към развратничене е именно спекулацията на чистия разсъдък, който, воден от своята едностранчивост и жизнена непригодност, почва в един момент да си мисли, че ще може да надхитри живота и природата даже - и затова такива хора почват да искат да правят секс едва ли не непрекъснато. Разбира се, така не може да се живее, така живеят, казват, само голите охлюви. Или насекомите. Сред животните също има развратници, макар че, очевидно, там самата възможност за истински разврат изначално е отрязана: няма го съзнанието. При човека обаче да се развратници, както подчертах по-горе, е най-лесното. Истински трудното е да се опълчиш спрямо поривите към дегенериране, да им устоиш. Да покажеш духовна сила. Да се опиташ да надмогнеш склонността към робуване на тялото си. Тялото е страшно деспотичен, тираничен господар. И много капризен. Душата, ако бъде подпомогната от духовна сила, може обаче да овладее тиранията на тялото. Господар на съществуването все пак трябва да бъде душата, не тялото.

Затова тиранията на роденото да слугува е най-страшната тирания. Тялото съществува за да слуша духа. За негово добро е да го слуша. Да, обаче някои хора, външно погледнато, не са нищо друго освен най-жалки слуги и роби на... собствения си полов орган! И дотам са неадекватни и извратени, че се хвалят с това. Което е симптом на пълното, на абсолютното, на тоталното робуване. Робът, който се хвали, че е роб, обича да е роб, не знае какво е да не си роб, такъв е именно истинският роб, такъв човек е нещо като онтологически враг на самата свобода - понеже изобщо не я познава, няма как да я признае. Такива именно хора са и социалната база на всички държавни и политически тирании. Това са безволеви, слаби хора, които изграждат нещото, наречено тълпа. Може би е съвсем прав Фройд, като във всички сфери на живота и културата намира упомената пряка зависимост от секса. В нации и народи, сред които слабаците в сексуално отношение са мнозинство, не може да има развита и пълноценна форма на демокрация. Правете си сами сметка какво означава това за народи (като нашия, например), мнозинството от които доказано не знае какво е това свобода...

Не така си представях този текст, но това, уви, се получи. Друг път, при друго настроение, ще напиша, предполагам, нещо друго. Не ме задоволява много начинът, по който развих тази тема, не така си представях и самата книга, но в тия дни нямам изискващото се спокойствие, потребно за писането на по-сериозни книги, особено пък по такива задълбочени теми. Ето, тия дни получих нова призовка да се явя на делото, което моята синдикална шефка (и пом.-директорка на училището, в което работя) заведе срещу мен за "обидни мисли", които тя е открила в моя философска книга за образованието! Директорката на същото училище пък обжалва тия дни решението на съда, с което аз спечелих делото срещу нея (съдът отмени наложеното от нея наказание спрямо моя милост), един вид, тя току-що заведе ново дело срещу мен, а и срещу отсъдилия съд, аман от дела, а съм все още в болнични, възстановявам се от тежка операция, но през цялото време тия администраторки се скъсаха да ме тероризират по подобен начин, опитвайки се да ми отмъщават, да ме унижават, да тъпчат личността ми.

Аз такова чудо досега в живота си не бях срещал, нищо че цели 30 години съм бил преподавател! Та как човек в такива условия да пише философски книги, абсурд, това е изключено. Ето как администраторите ми пречат най-всеотдайно да си върша жизненото дело, за което най-вероятно съм роден. Тия дни ще се опитам отново, за кой ли път, да им предложа помирение, ала се съмнявам да приемат. Лоша работа. Срамна работа!

Както и да е. Такъв е животът. У нас, у Нашенско така живеем. Пълно е с перверзии наоколо. Уж сме нация, съставена все от сексуални бабаити, от пичове и прочие, пък се ядем като бесни кучета. Това все нещо показва де, но да не казвам какво. Сещайте се сами. Желая ви хубав ден и ползотворна работна седмица! Бъдете щедри, човечни и великодушни! Пустият секс не е най-важното в този наш живот - поне това дано сте разбрали от тазсутрешното ми писание. Майната му на секса! Човеци да бъдем - ето това е истински важното!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.